За страничния наблюдател е очевидно, че правителството с голямо старание се опитва да даде възможност на инвеститорите да започнат строеж на Иракли върху „собствените им “ 1000 декара. По този начин строежът в този регион ще остане заварено положение, когато през 2008 г. влезне в сила програмата „Натура 2000“. Досега никой не е разсеял съмненията как точно тези 1000 декара земеделски земи са се трансформирали в земи, на които може да се строи. Никой не е разпръснал съмненията дали т. нар. ''швейцарски инвеститор'' е по някакъв начин свързан с известни от недалечното минало силови структури. Никой не е подложил и вероятно няма да подложи на ревизия решенията и архитектурните планове, засягащи тези земи. Решения взети от институции, чиито шефове или служители са собствениците на тези терени. Очевиден обаче е фактът, че правителството полага неимоверни усилия да даде възможност планираното на Иракли ваканционно селище да бъде изградено на всяка цена.
Както повечето скандални събития, които привличат общественото внимание у нас, и тук става дума за противопоставяне на културата на мутрите срещу законите, общественото мнение и интереси, а в конкретния случай и срещу екологични проблеми. Култура, която поставя личния келепир над всичко. Култура, която е в състояние да ти продаде менте стока, дори със заплаха за здравето и живота на потребителя. Култура, която те прави жертва на някой примат, ако не дай си боже, го засечеш с колата си, но прави същия този доста първичен индивид недосегаем за радарите на пътя и „паяците“ на „Паркинги и гаражи“. Каква ти екология, какви защитени територии, какви пясъчни лилии?.. Тук ще се строи! Хотел. Ще се разхождат курортисти и ще се продават кебапчета с повечко хляб. До тук с екологията!..
Наскоро четох материал за село Емона. Част от земите, които министър Чакъров услужливо изключи от мораториума върху строителството, са в землището на селото. Двеста-триста декара. Близо до манастира, на път към нос Емине, където фарът на всеки няколко секунди безмилостно отмерва времето до мига, когато културата на мутрите ще завладее и този кът от България.
Емона е прекрасно място.
Една от малкото сенчести горички, в които вятърът те разхлажда в августовската жега, се намира по пътя към стария манастир. Няма бетон. Няма я продукцията на „Пайнер мюзик“. За изненада, историята на селото се оказва многовековна. Много по-богата и древна от колкото съм си представял. Кой го е еня обаче? Тук се усвояват средства и територии! След Слънчев бряг, Елените и Влас идва ред на региона Емине-Иракли. Една от малкото девствени територии с минимално, почти незабележимо въздействие на човека. Място, където може да се разхождаш с часове, без да срещнеш никого. Малцината, с които евентуално ще се разминеш, ще те поздравят с усмивка. Такава беше местността Емине-Иракли. Сега там има джипове с туристи от Sunny Beach, пиещи бира от пластмасови бутилки. Off Road Adventure! Качваш се на джипката, друсаш се час-два, стигаш до Иракли. На плажа – нищо. Едно типично барче, от онези направо на пясъка, дето те цакат с топла бира. Друго си е там да се вдигне един комплекс. Нали? Чиста била водата. Е, вече идват яхти, а веднъж на два-три дни се чува по някой джет. За сега, тези придобивки на модерните курорти са рядкост. Вярно, нито един канал не се излива в морето, но няма да е за дълго. Очевидно, тук туризмът не е добре развит. Затова, тази култура трябва да навлезе и тук. Колкото по-бързо, толкова по-големи печалби ще инкасират инвеститорите.
Цялата тази история е пълна с много неясни и мъгляви въпроси. Въпроси, на които еко-министърът трябва да отговори ясно и категорично. Как земеделските земи бяха трансформирани в такива, на които може да се строи? Дали тези строежи наистина са предназначени единствено да удовлетворят житейските нужди на техните собственици? Ще бъде ли направено всичко необходимо според Закона за биологичното разнообразие и Закона за опазване на околната среда, за да бъде защитен регионът Емине-Иракли? Съобразени ли са инвестиционните намерения с изискванията на програмата Натура 2000? Защо спорните 1000 декара не са включени в Потенциално защитената зона Емине-Иракли? Ще бъде ли направена и кога, задължителната оценка за въздействие върху околната среда? Какво ще предприеме МОСВ, ако проектът на инвеститорите не отговаря на необходимите изисквания за потенциално защитена зона и територия, включена в програмата Натура 2000?
Точно тези, а вероятно и много други подобни въпроси, ме карат да си мисля, че протестите на Обединението на собствениците на земи (или както там се наричат) са режисирани от същите инвеститори, чиито интереси са диктувани от културата на мутрите – култура на чалгата и кебапчетата в пластмасови правоъгълни чинийки. Хората от Обединението не разбират, че така наречените от тях „еколози“ всъщност са техни съмишленици. Програмата Натура 2000 и всякакви подобни природозащитни проекти не им забраняват да ползват земите си. Тези програми по-скоро регулират дейностите в такива защитени територии. Защо тези 1000 декара трябва толкова услужливо да се извадят от всичките 36 хиляди защитени декара в местността Емине-Иракли и за тях да не важи мораториума върху строителство в региона? Ако министър Джевдет Чакъров не отговори убедително на тези въпроси, всичките му уверения, че ще направи необходимото за защита на био-разнообразието и уникалните местообитания, за мен не струват и пукната пара, а прякорът „Рушвет Чакъров“, лепнат му от протестиращите еко-активисти, би бил напълно заслужен.
в-к Новинар
