AdSense Top

петък, 30 януари 2009 г.

Какво става с протестите?

Моето скромно мнение е, че протестите стигнаха до една почти задънена улица. Не е без изход, но трябва да го намерим.

Групите, които се спрягаха за организатори, стигнаха до дилемата как да продължат. Поне с такова впечатление оставам аз, като участник в протестите.

Очевидно е, че:
  • Студентите далеч не са същите, като през 1997 г.
  • Земеделците почти по нищо не приличат на гръцките, иначе отдавна да бяха блокирали магистралите "Хемус" и "Тракия"..
  • Майките са непримирими, но трябва да хранят децата си...
  • Природозащитниците бягат от политиците като дявол от тамян, именно, защото политиците през последните 20 години допуснаха всички безобразия с околната среда. Да не говорим, че даже мълчаха и гледаха, когато полицията биеше и арестуваше защитниците на Иракли, Странджа, Рила и всички други емблематични кътчета от природата в България.
Каква е дилемата, както аз я виждам? Дали и как да се увеличи гражданската и политическата подкрепа на протестите, за да може ефектът да е наистина голям и значим. разбирам, че всички тези групи имат пълно основание да се съмняват в морала на политическата върхушка. Всички проблеми, в крайна сметка, се дължат именно на тях.

Без широка гражданска подкрепа, протестите са малобройни и все по-редки. Политическата подкрепа от опозицията рискува да обезличи протеста, но може и да генерира нова сила, подкрепа и влияние.

Опозицията пропусна възможността да спечели симпатиите още на 14-ти, ослушвайки се зад прозорците на Парламента. Всяка тяхна намеса сега може да се тълкува и като продиктувана от тясно-партийни интереси. Появата на опозиционни лидери може да бъде изтълкувана като неприемлива за всички онези млади хора, които очевидно са загубили доверието си на политическото статукво и система, но имат морални и физически сили да подкрепят екологични каузи...

Не крия, че съм пристрастен, но виждам, че ситуацията е почти патова. Без широка подкрепа - ефектът няма да е нито толкова бърз, нито толкова категоричен. Всички успехи в сферата на опазването на околната среда, за които ми е известно, са плод на усилена работа на определена група професионалисти и на малко по-голяма група протестиращи любители на чистата природа, наричани "еколози" или придорозащитници. Предполагам, че майките, студентите и земеделците имат своите малки граждански победи, но, като цяло, очевидно, нашият потенциал не стига да провокира лавинообразен ефект, водещ до промяна на политическата система, която деморализира и демотривира голям процент от гласоподавателите, които все още нямат своето политическо представителство или са го загубили.

Все пак, с присъствието на лидера на СДС и софийската организация на ДСБ бяха дадени политически знаци. Кой как ги тълкува и приема е отделен въпрос...

Главният въпрос, който остава нерешен е как да продължат протестите?

сряда, 28 януари 2009 г.

"Професионализмът" на МВР и неговите шефове.

Вчера се разигра поредния фарс. И този път услужливи медии се хванаха на хорото. Почти два часа бяхме свидетели на събитие, което беше охарактеризирано като "похищение" на автобус от човек, който е известен в Интернет средите с крайните си, изключително нетолерантни и груби коментари.

За мен бе странно, как от лична драма, свързана с "помятане" на неговата приятелка, нещата преминаха през "опит за убийство" на същата, но кулминираха в самореклама на Атила пред Миролюба Бенатова по БТВ, когато той, в момента, в който го арестуваха, викаше: "Аз съм Атила от Интернет форумите" или нещо подобно.

Освен това, много странно ми беше защо, вместо да има добре обучени и яки момчета с маски, го арестуваха двама квартални от патрулката, на пределна за полицаи възраст и с физически данни доста неприемливи за полицаи.

Странен бе за мен и крайният непрофесионализъм да допуснат журналистката толкова близо до арестанта, още докато го закопчаваха, без никой да провери чантата, която той остави на 2-3 метра преди да се предаде. При условие, че преди това той беше заплашвал с бомба.

Най-странно обаче е това, че цялата тази драма, преминала в пародия, се разигра само няколко дни след като се зашумя против подслушването в Интернет. И хоп! Изкача Атила, който сипе расистки и други заплахи в Интернет, отвлича автобус с 39 души и се предава, крещейки пред камерите: "Аз съм АТИЛА от Интернет форумите!.."

Г-н Миков, след като свидетелите почнаха да измират на път към и от разпит, след побоя над протестиращите, след съпротивата на Интернет общността срещу опитите Ви да прокарате законодателна промяна в полза на тотално подслушване в Интернет, подобен фарс, разиграл се вчера в медиите, изглежда, меко казано, СЪМНИТЕЛНО и съшит с бели конци. Не мислите ли?

вторник, 27 януари 2009 г.

Още нещо за интернет-подслушването...

Вчера с голямо отвращение изслушах как някакъв депутат от БСП, забравих му името, ни обясняваше как няма нищо лошо, даже е добре, че ще се приеме закон, който дава право на почти безконтролно следене на потребителите в Интернет. Негови опоненти бяха един адвокат (също депутат) и представител на "Електронна граница". Разговорът беше интересен и информативен за мен.

Опонентите на идеята за безконтролно подслушване в Интернет изложиха много солидни аргументи защо подобен закон не трябва да бъде приет. Дадоха пример и с Швеция, която е отказала да приложи въпросната евро-директива, препоръчваща подобен акт. Обясниха много разумно на инатливия господин, че трябва да има регулиращ механизъм, за да не може просто ей така МВР, ДАНС или който и да е, да реши и да следи всеки, който си поиска в Интернет. Обясниха му, също така, че самата директива е с неясно бъдеще.

Аргументите, който въпросния господин имаше, в защита на това, че подобен контрол и следене в Инетрнет са наложителни, бяха смешни: Не трябва да сме черногледи! Под-законовият документ (правилникът за приложение на закона), който МВР (разбирай лицето Миков) ще напише, ще бъде ИДЕАЛЕН! И няма да допусне произвол и нарушаване на лични права! Няма! Всичко ЩЕ БЪДЕ ОК. Как може да се съмняваме и защо сме толкова черногледи, да си мислим, по подразбиране, че тази промяна в закона ще бъде използвана с лошо от МВР? Как не ни е срам да си мислим така!?. И, в същност, нищо толкова лично нямало да се събира... То, много повече лични данни можело да се съберат по входовете, където се въргаляли писма от мобилните оператори, в които пишело кой с кого разговаря...

Цинизмът и полицейщината на управляващата върхушка нямат край!

понеделник, 26 януари 2009 г.

Моралният дефицит на Миков

За мен Миков вече не представлява интерес като личност. Мики Маус, както го наричат по форумите, е компрометиран политик. На 14 януари той си направи публично политическо сепуко.

Без да става дума за арестантите, които измират непрекъснато, за мен не по-маловажен факт е начинът, по който това лице се саморазправи (за пореден път за неговата партия) с надигащото в дълбоко разочарование гражданско общество.

Политическата провокация срещу протестния митинг, услужливо реализирана от Миков е факт, който никой няма да оспори, освен партията му и самият той.

За мен, като очевидец на всичко, което се случи на площада пред Народното събрание, е ясно едно:

Полицията не направи нищо за опазване на обществения ред и за изолиране на провокаторите. Жандармеристите бяха оставени да бездействат и не им беше наредено и разрешено да противодействат на петдесетина развилнели се маскирани, присъстващи на митинга.

Мога да си представя, че напрежението се е засилило и сред служителите на МВР, които бяха подложени на обиди и атаки от страна на тези лица, имащи ясно намерение да опорочат протеста. Мога да си представя, че подобен "ефект" е търсен умишлено!..

В крайна сметка, след напълно неоснователно и продължително изчакване, между бате Бойко и Мики Маус явно е имало обмен на информация, след която се стига до "бомбата" на Миков и заповедта на Борисов.

МВР не прави нищо, за да се свърже с организаторите и да ги прикани да прекратят протестния митинг. Вместо това, предприема медийна акция, уведомявайки "широката общественост", че митингът е прекратен.

Малко по-късно започва и атаката, при която са ранени и арестувани десетки мирно протестиращи граждани, а мнозина от битите са в детска възраст.

При тази показна акция МВР действа без морал и в противоречие с основния принцип на ведомството: Не опази и не защити основните права и свободи на гражданите и погази тяхното достойнство!

В резултат на тази показна и добре планирана политическа провокация, МВР изпълни няколко цели:
  1. Сплаши хората, дошли на протеста;
  2. Сплаши тези, които биха се присъединили на предстоящите протести, но са по-притеснителни;
  3. Компрометира участниците в протестите, правейки ги да изглеждат шепа "лумпени и провокатори".
При подобна липса на професионализъм и морал в действията на МВР и неговия шеф - министър Миков, няма по-логично нещо от това, да се иска неговата оставка!

неделя, 25 януари 2009 г.

Бомбата на Миков и Борисов

Като човек, който присъства на протеста на 14 януари, бях впечатлен от крайно непрофесионалния и неморален начин, по който полицията не успя да опази обществения ред. Впечатлен бях и от нежеланието на полицията да спази основния си принцип, заложен в Закона за МВР, а именно, да защити правата, свободите и достойнството на гражданите. Категорично не приемам бруталните действия на жандармерията, която грубо наруши правата на голяма част от протестиращите.

Всичко това се случи с цел да се помогне на тотално дискредитиралата се и загубила доверието на голяма част от избирателите в България политическа върхушка.

Непосредственият, очевидно изфабрикуван повод бе измислена бомба, която, видите ли, щяла да гръмне на площада пред Народното събрание.

Без да искам да се задълбочавам в моите разбирания защо полицията действа в услуга на дадена политическа партия и коалиция, ще споделя само, че съмненията ми се потвърдиха от човек, за който може да се каже, че има представа как стоят нещата в системата на МВР. Това е Ваньо Танов. Няма нужда да обяснявам кой е той. Мнозина знаят, а и Интернет е пълен с информация за неговата особа.

Впечатляващ е синхронът, с който Миков и Б. Борисов разгониха протестния митинг, под предлог, че имало бомба.

Да, ама Танов, в потвърждение на съмненията ми, обясни пред Хоризонт, че е учудващо защо не са предприети никакви оперативни действия по издирване и евентуално обезвреждане на взривното устройство?

Аз допълвам: Защо не бяха предприети действия по обезопасяване на самото Народно събрание и избраниците в него?

И защо полицейският погром на протеста се случи малко, преди избранниците да приключат с работния си ден?..

Има и други въпроси, но за тях друг път.