AdSense Top

сряда, 11 август 2010 г.

Защо трябваше да се случи?

Конституция на Република България
Чл. 1 (3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.

Суверен. Това е думичката, която Конституцията ползва, описвайки българския народ. Суверен, по отношение на всичко, случващо се в България, включително и на политическата и управленска сцена.

Първото фактическо разминаване между волята на Суверена и излъченото от него политическо представителство, в лицето на управляващата ГЕРБ, бе Законът за електронните съобщения. Тогава, макар и не толкова масово и не с такъв социален заряд, колкото на протеста през януари 2009, обществото по категоричен начин показа, че не е склонно да жертва извоюваните си свободи, заради обещавана, но имагинерна сигурност. Премиерът, воден от желанието си да изглежда така, сякаш действа в унисон с волята на Суверена, привидно отстъпи, а по-късно, след като Борисов призна отстъплението за своя "най-голяма грешка", след което мнозинството прие такива промени в ЗЕС, че фактически, в много голяма степен запази възможността на полицията да достъпва неправомерно и, вероятно, не съвсем добронамерено, до личните трафични данни на гражданите.

С този си акт управляващите от ГЕРБ за първи път недвусмислено демонстрираха разминаването между декларираната близост до народа и авториратната си същност, при която едноличният лидер си позволява да отива в Парламента в последния момент, преди някое гласуване и да променя резултатите от него само с еднолично разпореждане.

Така, за първи път бе подсказана истинската същност на ГЕРБ — лидерска, авторитарна партия, при която волята на "вожда" единствено има значение. (Всъщност, първата индикация за мен бе напускането на Парламента от рапъра Мадафака, което се случи без никакви писани правила и принципи, но това е друга история.)

Друго нещо, което е показателно за управлението на ГЕРБ е честата смяна на позицията по редица важни въпроси, в съответствие с непосредствените настроения сред електората и в медиите, както  и липсата на последователност по редица важни за страната проблеми (ДДС, АЕЦ Белене, Бургас-Александруполис и т.п…).  Така естествено стигаме до третия човек в държавата (след премиера и президента) — председателя на Народното събрание, г-жа Цецка Цачева, която, вероятно окрилена от честите промени в мнението и позицията на своя лидер по редица важни въпроси, сякаш обобщаващо за демонстрираната от ГЕРБ непоследователност и честа промяна на мнения и позиции, философски обобщи, че "моралът има различни измерения".

Това, за мен, цялостно оформя политическия облик на ГЕРБ, като партия, при която нищо друго, освен волята на Първия ръководител няма значение, заявените позиции често се менят, а спазването на поетите ангажименти не е е водещ принцип.

Случаят с честите напоследък гафове на министър Божидар Димитров потвърждават това. При първия гаф той бе предупредел лично от премиера, а и сам декларира, че при втори такъв ще си ходи. Това не се случи нито при втория, нито при третия, нито при последвалата серия от гафове в поредица от интервюта, които очевидно излезлият от нормална кондиция министър даде.

Силите на гражданското общество стигнаха до там, да се противопостави в Интернет, провокирайки част от медиите вяло да изкоментират издънката с неприемливите характеристики на българския народ, които Димитров даде, но не стигнаха до там да поискат по-сериозна санкция, освен нелепите последвали обяснения на министъра, които сякаш задълбочиха усещането за нещо гадно, което ни се случва…

Премиерът пък не пожела и този път да демонстрира съпричастност към проблема и последователност в думите си, отпращайки всички към "достатъчно големия Божидар Димитров, който сам може да отговори" за действията  и думите си.

Така, премиерът също наруши (вероятно не за първи и не за последен път) имиджа си на мъжкар, който държи и спазва думата си.

Точно по тази причина случаят с Божидар Димитров трябваше да доведе до по-сериозни санкции, а медиите трябваше да са преносната среда между Суверена и политическото му представителство. Трябваше, но не се случи. Вероятно корпоративната им и политическата им зависимост попречиха дебатът ефективно да излезе от виртуалното пространство и да се пренесе в реалния живот на политическата ни действителност.

И този път управляващите, чрез своя лидер, заеха мястото на Суверена, не позволявайки единственото логично нещо да се случи — самозабравил се политик да отиде там, където му е мястото. В историята!

И този път процесът по формиране на действащо гражданско общество, което може да наложи волята си над политическата класа, не бе довършен. А чудото, около мощите на Йоан Предтеча можеше да се случи...

Снимки: Нюз БГ и Фрог Нюз

понеделник, 9 август 2010 г.

Различните измерения на морала на ГЕРБ и министър Божидар Димитров

Цецка Цачева без да иска уцели десятката. Крилатата ѝ фраза, че "моралът има много измерения" символизира управлението на ГЕРБ. Премиерът Борисов и министърът на българите в чужбина, Божидар Димитров са олицетворение на многопластовия морал, описан от Цачева. Единият — със склонността си да раздава щедри обещания, често неизпълними, а другият — със станалите пословични вербални изцепки.

Сигурен съм, че сред фразите, с които ще бъде запомнено управлението на ГЕРБ е тази с "ш***ния народ", която неминуемо провокира Интернет общността да отговори с репликата "ш***н народ — ш****и министри".

Как реагира премиерът?  Никак. За да запази своя министър, за когото измисли специално безсмислено министерство, след като Божидар Димитров се обиди, че не е в правителството, той наруши точно това, което усилено гради през годините, в които е в политиката и най-вече през годината на своето министърпредседателсвтане — наруши мъжката си дума (да го уволни при втори гаф) и удари собственоръчно имиджа си на мъжкар, който наказва всяка несправедливост.

Въпреки, че, както и самият Божидар Димитров потвърди, Борисов му е обещал, че при втора издънка ще се разделят по живо, по здраво, Борисов не реагира на изцепката с "ш***ния народ".

Какво направи самият Димитров? Да се извини, да каже, че си е изпуснал нервите? Не! Прочете тълковния речник и даде поредното просташко интервю, в което, освен, че обясни, че думичката "шибан" не била обидна, този път устатият министър удари не само българките (като част от ш***ния народ), но и рускините. Направи го по един доста нелицеприятен начин. Ще си позволя да спестя вулгарните му думи, вярвайки, че всички ги знаят много добре.

Какъв точно е проблемът?

От една страна, министърът се оправдава, че са виновни колегите му, които били "диви завистници", от друга, проблемът се засилва от наглото му желание да обясни всичко с речника, който описва думичката "шибан" като обикновена, никак не обидна дума, сякаш никой от нас не познава жаргонните изрази в българския език...

Тези два факта, както и нежеланието на Борисов да се вслуша в здравия разум и да санкционира поне с думи разюздания министър, вкарани в контекста на многопластовия морал (по Цачева), описват по един безспорен и красноречив начин управлението на ГЕРБ. Добавете и скандала с фалшифицирането на закона, свързан с рекламата и наркотичните вещества и ще добиете представа за поне три измерения на морала на ГЕРБ.

Няма да коментираме средствата, харчени още от времето Л. Живкова, за опазване на Културно-историческите ценности. Ще се съсредоточим върху мощехранителницата. Ако Димитров беше коментирал казуса като вярващ, нямаше да има проблем. Ако беше оставил свещениците да говорят, вместо да се опитва да създаде сензация около себе си и родния си град - всичко щеше да е спокойно. Той обаче се намеси като министър и историк, с което неминуемо предизвика обществен и научен дебат. Така, вкарвайки си автогол, той стана жертва на собствената си липса на възпитание, отприщвайки поредица от словесни гафове, обиждайки всички наоколо с просташкия си изказ и наглото си поведение.

С това той затрудни и благожелателя си, който по не съвсем ясни причини му измисли и министерство.

Сега, от приятел, Божидар Димитров е на път да се превърне в един от най-големите морални препъникамъни на премиера, въпреки опитите на Борисов да прехвърли топката в полето на Димитров, с репликата "Питайте него, той е достатъчно голям".

Така, Б.Д. се превръща в сериозен проблем за Б.Б., който има избора да затвърди впечатлението за многоластовия морал на ГЕРБ или да санкционира вулгарната простащина, демонстрирана от неговия приятел-министър по единствения възможен начин — като поиска и приеме оставаката му!

Снимка: Sofia Photo agency

петък, 6 август 2010 г.

Б. Димитров за българките — "голи, сложили на зърната на циците"...

Трети ден "шибания" министър Божидар Димитров отказва да се извини, затъвайки все повече в кашата от словесни гафове. Не бил обиждал целия народ, а само малка част от него — група колеги археолози, които "са такива - дребнави, завистливи, злобни."

Днес устатият министър стигна по-далеч. Изрази недоволство от българките, които отишли да видят мощите "голи, сложили нещо на зърната на циците"... Така не ходели дори и "най-долните курви рускини", които "слагат забрадка и тогава"...

Дали тези думи могат да се квалифицират, като обидни едновременно към българските и руските жени — оставям на вас да прецените.

За мен важно е друго: За тази поредица от цветущи словесни гафове Борисов няма да му се сърди. 
„Премиерът има много неща, за които да ми се сърди. Едва ли за тази дума е последното нещо”
Не само, че няма да се сърди! Борисов отказва да коментира цялата тази свинщина с думите: "Той е достатъчно голям (Б.Д.), питайте него..."

Няма защо да се чудим. Добре, че премиерът поне отговаря някак. Можеше да отсечè: "Точно на тебе, знайш кога ш'ти отговоря, бе!"

Чудя се само дали Борисов разбира, че това рано или късно ще се обърне и срещу него и до кога ще търпи този... клоун?
Вижте целия видео репортаж по bTV 

Нагъл, по-нагъл... Божидар Димитров

Вместо да се извини и да помълчи малко, докато бурята отмине, министърът без портфейл на българите в чужбина продължава да не разбира или да се прави на неразбрал в какво точно е сгафил. Цитиран от Стандарт министърът се опитва да омаловажи скандалното си изказване:
"...Става въпрос за злонамерена акция, уточни за "Стандарт" Божидар Димитров. Той поясни, че с фразата е визирал определени историци и археолози, нападнали откривателя на ценната реликва - проф. Казимир Попконстантинов... Министърът заяви още, че е безкрайно учуден от обвиненията в липса на уважение към българите. Мен винаги са ме обвинявали точно в обратното - че прекалено преувеличавам интелигентността на нацията, допълни още историкът..."
С това, на практика,  Димитров продължава да обижда всички тези, които не се чувстват "шибан народ", обвинявайки ги в злонамереност.

Много нагло и нахално, господин министре!.. За Ваше сведение, всички тези "злонамерени завистници" вече няма да се задоволят с Вашето извинение. Те ще поискат Вашето оттегляне! Бъдете сигурен!

П.П. Припомням, че Димитров и "сам би се оттеглил ако пак направи гаф".
П.П.П. Медиите се събуждат лека-полека. ТРУД: "Министър Димитров: "Шибан народ!" Интересен е и коментарът на премиера, направен при друг гаф на министъра:
"Предупредил съм го, че при следващ случай просто се разделяме", заяви тогава Борисов.

сряда, 4 август 2010 г.

Народът: "шибан!", ами министрите?

Вчера, отговаряйки на въпроси на "Дневник", министърът без портфейл, но явно и без възпитание, си позволи да псува не кого да е, а целия български народ. Бяхме чували, че сме лош материал, но подобно отношение от страна на управляващите към тези, които с вота си са ги овластили до сега, струва ми се, не сме виждали. Подразнен от смисъла на въпросите, които му задава журналист от вестник "Дневник", Божидар Димитров не сдържа нервите си и казва буквално следното:
"…Защо бе майка му стара, защо е толкова злоба, бе?! Е, т'ва не мога да си го обясня при тоя ШИБАН народ, при тия ШИБАНИ колеги…"(около 4 мин. 50 сек. на интервюто)
Излишно е да припомняме на уважаемия министър, че тоя "шибан" народ изпрати началника му във властта и по този начин направи неговото министерстване възможно.

Излишно е да припомняме на уважаемия господин премиер и неговия министър, че такова отношение към работодателите, които, гласувайки, фактически ги назначават на работа, е недопустимо и неприемливо!

Да си представим аналогична ситуация във Франция, Великобритания или САЩ, където висш държавен служител се изтъпанчва пред някоя медия и казва: "This fucking nation!..." Какво би се случило с подобен политик? Колко би изтраял във властта, след подобно изявление?

На подобно действие най-разумното противодействие е незабавно уволнение!

И най-важният въпрос: как биха постъпили медиите? Сигурен съм, че биха постъпили различно от българските! Аудио-файлът изчезна от Интернет. Добре, че се сетих да си го запазя. Вестниците? Нищо! Вечерните телевизионни новини? Тези, които гледах — и те нищо... Нямало натиск ли? Никой НЕ КОМЕНТИРА скандалното (за мен) изказване на Божидар Димитров.

Ако приемем думите на Божидар Димитров за подходящи и уместни, тогава няма как да не парафразираме мисълта му по следния начин: "...шибан народ — шибани министри!"





снимка: Дневник
П.П. Първоначално бях останал с впечатлението, че аудио-файлът е свален от страницата на Дневник, заради сходни статии (първа и втора). Извинявам се за неточността