 |
| На заем от Офнюз |
Някой може ли да ми даде дефиниция на “корупция”? Не бързайте да разлиствате Наказателния кодекс и да цитирате съставите по главата “Подкуп”...
Пиша тези редове като гражданин. Като потърпевш на обещанията за ефективна борба с корупцията. Има ли правна дефиниция на понятието “корупция”, че да се борим с явлението? Не може, защото няма.
Корупция ли е министър да има роднини, които участват във фирми, печелещи обществени поръчки? Корупция ли е да назначиш свой роднина на държавен пост? Корупция ли е кантората на политик да подпише договор с държавно предприятие? Корупция ли е пиар да спазари участие на висш политик в бизнес форум? Корупция ли е частни търговски обекти да се окичат, дойдат ли избори, с плакати с лика на Лидера или местното му протеже? Корупция ли е министър да се обади или да получи СМС от магистрат? Корупция ли е министър и депутат-бизнесмен да пият кафе в уютно, скрито кафене? И култовия въпрос – корупция ли е да назначат Пеевски за шеф на ДАНС?
Очевидно корупцията е нещо различно от подкупа. Различно от това, да дадеш 20 лева, за да не ти напишат акт, да поискаш, приемеш или да дадеш дар или облага за да бъде извършено или не извършено определено действие по служба.
Корупцията или това, което корумпира общественополитическия живот е липсата на интегритет и стремежът към властта с цел осъществяване на схеми за забогатяване. Не задължително незаконни, но най-често в конфликт на интереси, в противоречие със самата декларация за борба с корупцията. И това в никакъв случай не е задължително да е класическият и добре познат подкуп, започващ с думите “Кво ше прайм ся?…”
Това, което ви продават по изборите като борба с корупцията всъщност има друго, много по-чисто обяснение: става дума за достъп до механизмите за контрол и преразпределение на обществен ресурс.
И в този разговор дясното и лявото имат огромно значение. Колкото по-близо, през регулации или чрез преразпределяне на средства е държавата до бизнеса, толкова по-благоприятна е средата за корупция. И обратното – колкото по-малка и по-далеч от бизнеса и пазарите е държавата, толкова по-неблагоприятни са условията за корупция. Това включва и обществените поръчки и еврофондовете. У нас доказано двете са
мощен корумпиращ фактор…
Казвал съм го и другаде – убеден съм, че водеща роля трябва да има разговора за границите,
предела на държавата и нейната намеса в частната инициатива, в бизнеса или в предприемачеството. Изключително порочна е ситуацията, при която държавата играе ролята на основен инвеститор през еврофондовете и обществените поръчки. Това генерира корупция!
Колкото по-назад се отдръпне държавата по отношение на влиянието си върху бизнеса, толкова по-свободни ще бъдат предприемачите, а това със сигурност ще рефлектира върху бедността и върху нашето благосъстояние и върху цената на труда ни. Разговорът за борбата с корупцията включва и въпроса за размера на данъците, които определят възможността на държавата да преразпределя и управлява финансов ресурс. Колкото по-големи са тези възможности,
толкова по-благоприятна е средата за корупция.
Някой политик обясни ли ви това? Гласувайте за него.
Да си поговорим и за съдебната реформа. Отново като граждани, като “потърпевши” или клиенти на правосъдието.
Какво значи съдебна реформа? Каква е целта ѝ? Да пренастрои механизмите за влияние? Да капсулира и изолира, излагайки на риск системата? Да изхвърли “неподходящите” и да назначи “подходащите” магистрати? Да изпълни политически цели чрез закъсняло, но “справедливо” и “правилно правосъдие”? Да обедини законодателната и съдебната власт в някакъв уродлив Конвент, пишещ законите и раздаващ “ефективно правосъдие”?
Като коментирате или слушате за съдебна реформа, питате ли се какво точно означава това? Повишаване на ефективността на съда? Намаляване на броя на престъпленията? Повишаване на разкриваемостта им?
не е работа на съда, а на МВР, Следствието и Прокуратурата. През 2014 г. МВР публикува данни за разкриваемостта на престъпленията. От 2009, до 2013 тя е спаднала с близо 8% (от 45.5% на около 37%). Това няма общо със съда.
По данни на Евростат броят на убийствата, изнасилванията и кражбите в България устойчиво спада за последните 5 години? Спадът е с близо една четвърт, при това устойчиво!
Ефективността на съда е измерим показател, но той не дава качествена оценка. По официални данни на НСИ от общо 31,551 дела през 2015 г. близо 84% са завършили с осъдителни (ефективни или условни) присъди. Оправдателните са само 2.6% от всички. Прекратени са само 0.2% от делата. Тоест, по всички показатели съдът е ефективен…
Според статистиката, през 2015 г. обвиняеми са били 32,985 лица, от които с ефективна осъдителна присъда са приключили делата на 14,567 лица, или 44.2% от общия брой на обвиняемите; условно осъдени са 13,220 (40.1%) лица; освободени от наказателна отговорност са 4,298 (13.0%) лица; оправдани са 820 обвиняеми лица (2.5%); на 80 лица делата са прекратени (0.2%), по данни на НСИ.
Не намесвайте субективното чувство за справедливост! За роднините на жертвата или пострадалия наказанието никога няма да е достатъчно сурово, а за извършителя – винаги ще е прекалено тежко.
Усещането за липса на справедливост може да бъде обяснено с един прост факт. През 2014 г. престъпленията, завършили с осъждане са били 28,880, според националната статистика. По данни на Евростат обаче убийствата, изнасилванията и кражбите в България са били 44,967 или съдът е разгледал само 64% престъпления, спрямо отчетените от европейската статистика…
Давам си сметка разбира се, че данните не са фиксирани твърдо година по година, а обхващат и предходни периоди, но все пак мисля, че е достатъчно ясно и показателно, че проблемът с усещането за липса на правосъдие не се дължи на работата на съда, а именно на досъдебната фаза.
Престъпленията, влезли в съда в огромния си процент завършват с присъда. Тези, които не стигат до съда или не биват разкрити – за тях не може да виним съда!
Говорейки за усещането за правосъдие няма как да не засегнем въпроса за достъпа до правосъдие и неговата цена. Правосъдието в България е скъпо. Скъпо е не заради нерегламентирани плащания, а именно заради таксите, които трябва да бъдат заплатени, за да получите достъп до правосъдие. Пишещият тези редове си дава сметка, че трябва да “затвори” поне десетина хиляди лева за не по-малко от година, ако иска да осъди всички медии, които са си позволявали да го клеветят или обиждат. Това често е сериозно препятствие пред търсещите съдебна справедливост. Но отново – това не е порок в дейността на съда. Просто правилата са такива.
Дясната политика би била тази, която ще намали финансовата тежест пред търсещия правосъдие. Влезли в съда, делата, които авторът на тези редове води – завършват с присъди. Правилни. Дори делото, което загубих.
Има ли политик или партия, която ви предлага намаляване на съдебните такси? Гласувайте за нея, това би била ефективна реформа!
Така стигаме до “черешката на тортата” – прокуратурата. Мога да ви дам още една идея за съдебна реформа, която би облекчила дейността на прокуратурата. Какво ще кажете за това, да се декриминализират някои дребни престъпления, без последствия? Например, управлението на моторно превозно средство в нетрезво състояние?
В момента криминализираното количество алкохол в кръвта е 1.2 промила. Не оправдавам употребата на алкохол ни най-малко. Нито казвам, че трябва да сме снизходителни. Самият аз съм твърд въздържател. Но ще ви дам един разбираем пример – литър бира с алкохолно съдържание 5%. При мъж с тегло 80 кг. Промилите ще са 0.71, а при жена с тегло 55 кг. промилите скачат на 1.21 на хиляда… По силата на чл. 343 б от Наказателния кодекс дамата е заплашена да лежи в затвора от една до три години. Дори да не е причинила катастрофа или по-тежки последици.
Ето ви още един статистически пример: през 2008 г. 25,604 души са управлявали автомобил с наличие на алкохол в кръвта над 0.5 промила, а от тях – 11,666 са били с алкохолно съдържание над 1.2 промила. През същата година 1061 души са загинали на пътя. 2008 г. е рекордьор в черната статистика за смърт на пътя до днес. За сравнение, по данни на МВР, през 2016 г. На пътя са намерили смъртта си 702 души.
Въпросът дали да не се облекчи работата на прокуратурата като се декриминализират случаите на управление с алкохол в кръвта над 1.2 промила, в които няма последствия подлежи на дискусия и е пряко свързан с ефективността на съдебната система или по-скоро, с натовареността ѝ. Дали висока и бързо наложена глоба – примерно 2000 лева и отнемане на книжката за продължителен период от време няма да е по-ефективна санкция? Дали това няма да даде повече възможности на прокуратурата да се занимава с други престъпления, чиято ниска разкриваемост създава усещането за липса на правосъдие?..
Държа обаче да подчертая, че съм по-скоро склонен да приема аргументите за необходимостта от децентрализация в прокуратурата и въвеждането на длъжностите заместник-главен прокурор за борба с корупцията и заместник-главен прокурор за борба с тероризма. Но отново ще спомена, че основният проблем у нас не е функционален, а в манталитета. В липсата на правосъзнание и принизената обществена търпимост. Ще повторя отново неща, които вече съм писал:
През 2012 г. германският президент подава оставка, защото преди години изтеглил с жена си 500 хиляди евро кредит при преференциални условия. През февруари 2014 г. британският имиграционен министър подава оставка заради чистачката си, която била с неуреден статут в страната, защото не й бил проверил достатъчно добре документите. В началото на 2013 г. пък немската министърка на образованието си отива, щото преписвала и отиде да доказва морала си в съда… Японците често са ми любимци! В края на 2014 г. техният министър на правосъдието си отишъл сам, защото раздавал ветрилца на избирателите, на които имало негова снимка. През септември 2014 г. пак във Великобритания си отиде сам министър, защото пратил секс снимчици на журналистка. И американците не са по-назад. През 2011 техният Секретар по отбраната си отива, защото водил свой приятел по срещи, на които вторият се представял за негов съветник…
Всичко това се е случило заради общественото неодобрение и недоверие към въпросните политици. Най-вероятно, без да има записани законови норми за повечето от тези случаи.
Очевидно, нещата опират до правосъзнанието – отношението на Homo sapiens към правото, въз основа на познанието на закона и субективното - чувствено възприятие за законност и установен правов ред, както пише дори в Уикипедия...
И понеже днес е ден за размисъл, обмислете добре кой политик и коя политическа сила е най-близо до всичко това, ако разбира се сте съгласни с мен, и гласувайте именно за нея.
