От тогава до сега нещата се промениха малко наистина. За съжаление, недостатъчно. Медиите вече почти не изпадат в истерия, като видят бръснатата ми глава, или като ни чуят да пеем по улиците. Даже обратното - с мнозина журналисти сме лични приятели, а обществото, освободено от напрежението на "анти-сектанстките" настроения, ни приема спокойно, дори с интерес и любопитство.
Подобни спомени ме обземат, чуя ли за "пословичната ни толерантност". По тази причина, смятам, че обществото ни има още много да учи по отношение на т. нар. религиозна търпимост.
Проведената през октомври 2007 г. в Охрид "Световна конференция за диалог между религиите и културите" може да послужи за пример на това, как една държава, водена от добрия пример на своя президент, се опитва да допринесе за диалога и разбирателството между различните религиозни, културни и етнически групи. Нещо, което в голяма степен е нехарактерно за българския политически елит. Излишно е, а и не искам да превръщам този текст в анализ на религиозната свобода в България. Всеки сам може да си направи изводите, стига да следи от близо събитията в тази сфера на обществения живот у нас.
Думата ми е за македонския пример. Преди няколко години, президентът Трайковски поставя началото на диалога между религиите в Македония. Фактът, че протестантски проповедник е избран за президент на държава, в която Православието и Исляма са основните религии, говори сам по себе си за особената позиция и отношението на македонците към личността на Борис, както те с уважение и любов наричат своя президент. Проведената неотдавна конференция е продължение на делото му.
Първото нещо, което ме изненада и впечатли, бе мащабът на конференцията. Участниците бяха около 400. Нашата делегация включваше бившия президент на България г-н Жельо Желев, проф. Иван Желев (директор на Дирекция “Вероизповедания”), доц. д-р Александър Омарчевски (зам.-декан на БФ на СУ “Св. Климент Охридски”), Варненския митрополит Кирил, доц. Ибрахим Ялъмов (декан на Ислямския институт), проф. Иван Калчев, пастор Николай Неделчев (председател на Съюза на Обединените евангелски църкви), пастор Бедрос Алтунян (суперинтендант на Методистката църква), Роберт Джераси (председател на Централния израелтянски духовен съвет). Присъствах и аз, като представител на Обществото за Кришна съзнание в България.
Не мисля, че организаторите подходиха чисто формално към конференцията, нито пък споделям мнението, че това бе единствено PR акция на македонското правителство. Участниците – представители на македонската държава, бяха много: Премиер, Външен министър, Културен министър, Председател на Народното събрание, Председател на комисията за взаимоотношения между вероизповеданията и държавата и др. Всички те присъстваха през цялото време на конференцията и участваха в дискусиите сериозно и отговорно. Думите им звучаха искрено и уверено.
Премиерът Груевски говори за съвременните тенденции в политическата, религиозната и културната сфера; за отчуждаването и за религиозния фундаментализъм; за липсата на толерантност и за кризата в институциите; за етическата криза и за упадъка в стандартите и проблемите на съвместното съществуване. Според него, конференцията си поставя за цел да допринесе за преодоляването на предразсъдъците. Премиерът смята, че този форум, благодарение на междурелигиозния и междукултурния диалог, трябва да ни помогне да се доближим един към друг, разбирайки се по-добре и живеейки в мир помежду си. Никола Груевски, в своето обръщение при откриване на конференцията, призова религиозните лидери от цял свят да говорят в един глас. Той се обърна към участниците с апел да предадат посланието на търпимост, любов и съжителство в целия свят. Важно е да се отбележи, че според премиера, целта на конференцията не бе да променим вярата си един на друг. Той подчерта, че приемането на определена вяра е вътрешен акт, случващ се в сърцето на вярващия и заключи с думите на писателя Дж. Суифт: "Ние имаме достатъчно вяра да се мразим, но недостатъчно да се обичаме". Това бе в пълен унисон с демонстрираното желание и намерение на организаторите на този световен форум.
Сред ораторите бе и Външният министър на Македония, Антонио Милошоски. Той подчерта, че процесът, движещ цивилизациите към икономическо благополучие и просперитет, не трябва поставя една или друга религия или култура в изключителна позиция, за сметка на останалите. Външният министър заяви, че задължение на политическите лидери е, да създадат условия за засилване на диалога между различните религиозни, културни, етнически или езикови общности.
С много малко изключения, всички участници в конференцията споделяха подобни възгледи, а единичните случаи на очевидна нетолерантност, фундаментализъм или национализъм бяха учтиво критикувани от участниците в конференцията и затвърдиха впечатлението за примера, който Македония направи в сферата на религиозния и етническия диалог и търпимост.
Струва си да се отбележи и светската страна на събитието. Сред специалните гости при закриването бе Мортън Харкът от световно известната група "А-ХА". Той впечатли участниците със своите духовни възгледи и даде пример за личност, уважаваща диалога с "различните" и зачитаща правото на избор и самоопределение на всеки. Думите, с които той приключи своето изказване при закриването на конференбцията, предизвикаха спонтанните аплодисменти на всички, разбирайки, че те идват от сърцето: "Всяко човешко същество е изцяло духовно и нашата природа е да сме свободни в своите търсения. Ние сме създадени по този начин. Никой няма право да нарушава това спрямо другите хора. Това не е и необходимо. Ние сме глупаци, ако ползваме сила, когато минаваме през отворени врати!"
Заключителната декларация, приета от всички участници в конференцията, изрази убеждението им, че само чрез диалог между културите, религиите и цивилизациите, основаващ се на уважението, може да разберем другите религии. В текста се казва, че зачитането на правата на различните групи, били те религиозни или етнически, е особено важно за успешния диалог между различните вери, култури и цивилизации. Участниците в конференцията декларираха, че образованието трябва да допринесе за премахване на стереотипите и погрешните разбирания на различните вери, култури и цивилизации, а всяка форма на насилие или дискриминация, или оправдаването им е осъдителна.
Според участниците в конференцията, всички вярващи трябва да се отнасят към другите така, както те самите искат да бъдат третирани от останалите. Думи, в които едвали някой се съмнява.
За списание "Усури"
Няма коментари:
Публикуване на коментар