AdSense Top

събота, 31 декември 2011 г.

Как Витоша ски, Юлен и подобни мачкат бизнеса на ски учителите

Очевидно лишени от аргументи, финансовите структури и интереси, скрити зав Витоша ски, Юлен и други фурми, доминирани от анонимни офшорни компании, пуснаха в употреба най-популярното оръжие — черният PR, оплювайки за пореден път моите приятели и познати: директорът на Парк Витоша, Тома Белев, членовете на партия Зелените, Андрей Ковачев и Петко Ковачев (ало, журналистите, запомнете, бе, хора, те НЕ СА РОДНИНИ...)

Това ме провокира да се поинтересувам от мнението на хора от бранша — ски учители, които са извън структурите и системата, изградени от мутро-олигархията, сложила ръка върху зимните ни курорти.

Зададох няколко въпроса на моя приятелка във Фейсбук, която е ски учител на Витоша. Вижте нейното мнение и отговори на въпросите, произтичащи от действията на фирми, като Витоша ски и Юлен:


Имаш ли мнение за причините, заради които Витоша ски саботира сезона тази година?
Причините са комплексни. От една страна, известната на всички причина да принудят държавата да промени нормативната уредба в тяхна полза. За да могат безпрепятствено и с минимални такси да осъществят проекта си. От друга, да привлекат вниманието върху себе си, като манипулират общественото мнение. Факт е, че съоръженията на Витоша са стари, някои от тях неработещи, други – вероятно опасни. Версията на Витоша ски е, че управата на парка им пречи да модернизират съществуващите съоръжения и тя, както и екологичните организации, е виновна, че „децата на София не могат да карат ски на Витоша”. 

Това не е истина. Пречки има единствено за осъществяването на споменатия проект, който не е одобрен на ниво МОСВ, както и противоречи на плана за управление на парка. С една дума, това си е чисто изнудване. В интерес на истината, и предишните години работеха една малка част от съществуващите съоръжения, а се обработваха 2-3 писти.

Знаеш ли какви са исканията им и до колко са основателни?
Официалното искане е за учредяване на сервитут върху земите под лифтовете, защото в противен случай те не можели да работят законно. Доколкото знам законови пречки за работата на съществуващите лифтове няма. Но аз не съм юрист и за тези проблеми се информирам от медиите.

Професионалната ви дейност почти изцяло зависи фирмата-собственик на съоръженията — Витоша ски. Какво е било отношението им към професията, извън техния контрол и собственост? Какви точно проблеми сте имали като ски учители през годините, ползвайки съоръженията, собственост на Витоша ски?
Аз съм в бранша трети сезон, затова мога да говоря за последните две зими. Още зимата на 2009 – 2010 година цените на картите за ски учители бяха двойни в сравнение с обикновените туристически. С аргумента, че ние печелим от тази дейност и „амортизираме пистите повече от обичайното!!!”. Всъщност, ние им водим клиенти, при това – много клиенти. Във витошките ски училища се обучават средно по 8000 деца годишно. За сравнение – в алпийските курорти в Австрия, Швейцария, Италия и т.н. инструкторите ползват сериозни намаления, именно по този причина. Тези със сертификат за най-висок клас на някои места дори се возят безплатно. Или в числа: Сезонна учителска карта в австрийски курорт с над 150 км писти – 400 Е. Учителска карта за Витоша с една нормална писта – 2700 лв.

Това явно не беше достатъчно и миналата зима имаше нова изненада. Федерацията по ски основа Направление Професионални Ски Инструктори. Тази структура беше предвидено да организира курсове и да сертифицира ски и сноуборд инструктори. Досега 20 години тази дейност успешно се провежда от Сдружение Българско Ски Училище – международно призната организация, работещи по също така признати методики и с инструктори на много високо ниво.

Повече за този конфликт – тук.

Накратко, новосъздаденото направление към федерацията разпрати писма до всички курорти, с изискването учителски карти – същите тези, на двойните цени, да се продават само на сертифицирани от тях учители. Това решение сериозно затрудни работата ни миналата зима. Защото дори да искаме, не можехме да си купим дневната карта по 70лв. Изключение имаше за завършили ВИФ (НСА), с първа специалност ски. И така, собствениците на училищата, вместо да организират дейността, се принудиха да поемат групи.

Доколкото има връзка, председател на Българска Федерация по Ски е Цеко Минев.

Това частни случаи ли са, свързани с Вашата фирма, или може да се каже, че е повсеместна практика на дискриминация на Витоша ски спрямо всички останали по-малки фирми, предлагащи услуги в зимните спортове?
Не, не са частни случаи. Всичко това засяга всички ски училища на Витоша, и не само, различни от официалните към курортите.

Имате ли спечелени съдебни дела и какви?
Да. През лятото ВАС реши, че скъпите карти за ски учители не са законни.

Повече информация тук.

Спирането на съоръженията и монополното саботиране и проваляне на ски сезона на Витоша тази година носи ли загуби за други фирми и лица, предлагащи услуги в сферата на ски спортовете, като ски учителите например?
Разбира се.

Има ли подобни проблеми по други зимни курорти?
Има, да. Даже вчера, 29.12., две централни телевизии излъчиха репортажи по случая. В Боровец не разрешават на инструктори, които не са от Самоков, да практикуват в курорта. Там официално картата не е по-скъпа, но се събира такса „търговско право ” от 1700 лв на човек. Нямам представа какво е законовото основание за нея. Това, в общи линии представлява половината от сезонното заплащане на ски учител, работещ законно в училище. Ако си го плати сам. Ако едно малко училище с 10 инструктора иска да плати това на служителите си… направете сметката. Ако училището иска да работи качествено, групите не трябва да са от повече от 6-7 деца. И т.н. прости сметки показват, че тези цени и такси унищожават бранша. Оказва се също, че който и да е клуб от София или другаде, не може да тренира децата си на Боровец.

В Банско пък Юлен самоволно определиха квота на учителите, които ще имат право да работят в курорта – 250 души, от които 150 техни служители.

Кои са тези фирми и кои олигархически и други структури стоят зад тях?
Известни са.

Искам да добавя и още нещо. Става въпрос за програмата „Научи се да караш ски”. На пръв поглед – чудесна инициатива, с цел да се обучават деца от София безплатно на ски. Програмата е инициирана от Федерацията с бюджет за миналата година от 650 000 лв. Това са пари на федерацията и от Министерство на младежта и спорта. С една дума – държавни пари. Без обяснения и без проведен конкурс, обучението на децата се възлага на Витоша ски. Миналата зима през тази програма преминаха 2000 деца от избрани софийски училища. Курсът беше 4 дневен. Това прави по 325 лв на дете. Безплатната програма. За сравнение, цената за 5 дневен курс в останалите училища на Витоша е 220 лв.

Ски училищата на Витоша от години водят битка по всякакви законни начини, за да защитят правото си на работа и съществуване. Това отнема енергия, време и финанси, които биха могли да бъдат употребени за пряката работа с децата, за модернизиране на базите и екипировката и т.н. Но ще продължат да се борят, въпреки огромните трудности. 

Х.Х.
Ски учител на Витоша

събота, 24 декември 2011 г.

Витоша, Витоша ски или стават ли Морените за ядене, господа?..

Снимка от профила на Тома във Facebook
От известно време сме свидетели на това, как една частна фирма, Витоша ски, изнудва държавата, спирайки ски сезона на Витоша в услуга интересите си.

Въпреки това, че държавата, в лицето на Изпълнителната агенция по горите, увери Витоша ски, че няма проблем да ползва съоръженията, сезонът не бе открит.

Стигна се до там, че държавата, със завидна скорост, пришпори удобните за фирмата промени, с които да се даде право на фирмата да строи в горски територии...

С цел да си отговоря ясно какво се крие зад рекета, който Витоша ски извършва над държавата, дирекцията на природния парк и от там, над всички български граждани, зададох няколко въпроса на Тома Белев, директор на дирекцията на природен парк Витоша.

Вярвам, че ако истината за посегателствата върху околната среда бъде казана публично,  тя има силата да предизвика нова вълна от протести, подобна на тази, която кулминира в най-твърдата и масова вълна от недоволство срещу тройната коалиция, изкарала хиляди на площад Народно събрание на 14 януари 2009 г.

Благодаря на Тома Белев за отговорите и му пожелавам весела Коледа, щастлива нова 2012 г. и успех в опазването на околната среда и природните богатства на страната.


Асен Генов: Защо Витоша ски не откри ски сезона тази зима, какви са исканията им и основателни ли са те от законова гледна точка?

Тома Белев: Защо една частна търговска фирма не иска да работи е трудно да се каже от външен наблюдател. Публичните им изявления обвързаха отказа им да обслужват лифтовете с липсата на сервитутно право за трасетата им, както и невъзможността да наемат високопланинските ливади за да ги ползват за ски писти. С това си изявление Витоша ски за първи път признаха, че фирмата няма вещни права върху територията, която ползва. Това не е фатално -  за да могат да работят трябва просто да си платят наем за ползването на държавните имоти. Що се отнася до ползването на ливадите – тук ситуацията е още по-странна. До момента всяка година фирмата плащаше държавни такси точно за ползването на тези ливадни съобщества и това не им пречеше да работят. Тази година това изведнъж се оказа някакъв проблем за тях. В началото на декември се проведе   една голяма среща на всички заинтересовани държавни администрации с участието на депутати, агенцията по горите, министерствата на околната среда, на регионалното развитие, на икономиката и Столична община с Витоша ски АД. На нея всички държавни органи заявиха, че няма законови пречки фирмата да работи стига да си плати наема за ползваните площи, но фирмата постоянно повтаряше, че ако работи ще наруши закона и за това няма да работи докато не се промени закона за горите.

Асен Генов: Какви точно са намеренията на Витоша ски, довели до провалянето на ски сезона на Витоша тази година, пречи ли законодателството по някакъв начин на реализацията на тези намерения и необходими ли са промени в законовата рамка, в полза на фирмата-концесионер?

Тома Белев: Трябва да те поправя – на територията на Природния парк Витоша няма отдадена концесия. Витоша ски АД е основен собственик на лифтове и влекове в планината, но има и други такива. Всеки може да дойде и поиска да постави преместваеми лифтове или влекове в планината или да си наеме писти в рамките на съществуващите ски-зони, и да ги получи. Витоша ски нямат някакви особени права различни от тези на останалите фирми в България по отношение на Витоша. Преди три години фирмата представи своите намерения да разшири значително зоната за ски туризъм край Алеко. Планът бе отхвърлен от Министерство на околната среда и водите двукратно. В основата на тези отхвърляния беше забраната за ново строителство в парка,  която е наложена от Плана за управление и противоречията с целите на НАТУРА 2000. В този смисъл законови промени не са достатъчни – те могат да облекчат административните процедури, да намалят разходите на фирмата или да премахнат конкуренцията, но не им дават възможност автоматично да застроят планината. Това може да стане само ако се промени Планът за управление на природния парк. Което не е невъзможно и предполагам, че следващия натиск ще бъде в тази посока.

Асен Генов: Знаеш ли какви точно изменения и на кои закони предлага Министерски съвет и защо се твърди, че са в интерес на Витоша ски?

Тома Белев: Министерство на земеделието представи законопроекта и той е публикуван за обществено обсъждане до 29 декември на портала за обществени консултации на Министерски съвет. По темата която те интересува в него се предлага строителството на стълбове на лифтове и ски-писти да се извършва без превръщане на горските територии в урбанизирани. Това предложение премахва плащането на една такса, която до момент дължи всеки инвеститор, който иска да застрои горски територии и  която се използва за залесяване на нови гори за сметка на унищожените при строителството. Друго предложение на закона е да се въведе вещното право на ползване за ски писти (обикновено то е дългосрочно)  и то да се дава на собствениците на прилежащите ски-лифтове и влекове без търг. Аз лично не считам,  че тези предложения променят по някакъв начин съществуващото положение – и до момента тези, които желаеха да ползват ски-писти можеха да го направят чрез дългосрочен наем . Единствената разлика е изискването за публичен търг при наемните отношения, който липсва при учредяване право на ползване. Що се отнася до възможността основите на стълбовете на лифтове да се застрояват без да се изключват от горските територии, трябва да се отчете, че площта на основите на един 10 километров лифт не надвишават 1 декар и дължимата такса за урбанизирането им е пренебрежимо малка спрямо стойността на инвестицията – максимум 20 хил. лева срещу минимум 20 млн.лева инвестиция. Най-значимо ще е влиянието на проекто-закона по отношение разрешаване на  строителството на ски-писти в горите – при тях цялата площ се счита за строеж поради което дължимите такси за урбанизиране достигаха големи размери и тяхното премахване е сериозно облекчение. Но както вече посочих, строителството на нови писти и лифтове е забранено с плана за управление на Витоша и тези облекчения по никакъв начин не касаят най-стария парк на Балканите.

Асен Генов: Какви са основанията за организиране на конкурс за нови директори на някои природни паркове в България и най-вече на ПП Витоша?

Тома Белев: С приемането на новия закон за горите през март 2011 година се въведе изискването директорите на структурите на Изпълнителната агенция по горите да се назначават след конкурс. Повечето от директорите на паркове са назначавани преди 2000 година при действието на най-стария закон за горите, при който нямаше изискване за конкурси и това вероятно е мотива за обявяването им днес.

Асен Генов: Какво се цели и какво може да се случи при евентуален нов директор на някой от "проблемните" природни паркове, Витоша, Врачански Балкан, Русенски Лом и Шуменско плато, който е "по-благосклонен" към около-законните инвестиционни намерения на олигархията? 

Тома Белев: Дирекциите на природните паркове прилагат плановете за управление на парковете. Тези планове са и основните инструменти за управление на територията им – те посочват режимите и нормите в парка, определят къде и колко може да се строи, ловува, ползва дървесина и т.н. Всеки директор на парк дава становище дали едно инвестиционно предложение отговаря на плана за управление на парка или не, контролира дали плана за управление се спазва при отделните човешки дейностти, сигнализира към компетентните органи при установяване на нарушения. Тези права колкото и малки да са, със сигурност може да се прилагат „по-благосклонно” или „по-твърдо”. И това вероятно изкушава някои инвеститори да си мислят, че могат да си осигурят „извънсистемна” подкрепа чрез персонални решения. Към териториите на парковете има много апетити – нови ски-курорти, хотели, ветрогенератори, мини ВЕЦ, преексплоатиране на водите,  горите и дивеча, мини и кариери и т.н. До момента това не се случваше заради твърдите позиции на парковите адмнинистрации. Доколко тези позиции ще се запазят и занапред всички ще можем да се убедим и сами.

Асен Генов: Имаме ли, според теб, основания да се съмняваме в обективността и честността при оценка на евентуалните кандидати за директори на тези природни паркове и какви?

Тома Белев: Ти знаеш, че през последните три години срещу мен се води черна ПР акция след като на основата на плана за управление се противопоставихме на  застрояването на парка и превръщането му в голям ски-курорт. С публикации в жълти издания се опитаха да ми разрушат семейството, да  омаловажат работата на дирекцията, да ни спрат изобщо да работим,  даже ме изкараха убиец и престъпник поне по двайсетина члена от Наказателния кодекс. Искаха оставката ми поне 100 пъти. Нашата позиция, че всеки който ползва държавни имоти в парка Витоша трябва да плаща дължимите суми не се харесва на няколко големи инвеститори и това допълнително засили вълната от хули и клевети. Оказа се, че има фирми които имат задължения със стотици хиляди лева . Това ни навлече сериозни затруднения в работата – само за последните 5 месеца имахме десетина проверки, 4 от които по-едно и също време. Тогава преброих, че ни проверяват повече хора, отколкото служители има дирекцията и беше трудно даже да им оказваме помощ на всеки от тях да се ориентира в това което проверява. Естествено не се откриха никакви нарушения. Сега се обявява конкурс, за който разбрах от журналистите. Колкото и да съм непредубеден и да вярвам в почтеността и обективността на колегите, започвам леко да се съмнявам.

Асен Генов: Как посрещаш празниците?

Тома Белев: Със семейството у дома. Между Коледа и Нова  година продължаваме с колегите да работим – подготвяме нов проект по Оперативна програма Околна среда и подписваме договора по един вече спечелен проект. С него ще успеем да възстановим два изчезнали вида от планината – най-красивата българска пеперуда - Голям аполон и един български ендемичен вид риба – главоча и  да ремонтираме алеите в района на Златните мостове, Офелиите, Момина скала, Алеко и Бистрица. Работата продължава, независимо от пречките.

петък, 16 декември 2011 г.

Несъществени нарушения за идиоти по същество…

Конституционният съд (КС) се произнесе по искането за касиране на президентските избори в България.


Решението, лишено от солидна вътрешна и международно-правна аргументация, се свежда до много елементарно и, за съжаление, изцяло не-юридическо твърдение: има нарушения, но те са несъществени… Именно, несъществени:

В становището на новоизбраните президент и вицепрезидент Росен Асенов Плевнелиев и Маргарита Стефанова Попова се заключава, че не е възможно в едни нормални демократични избори, както при всяко човешко дело, да няма пропуски и нарушения и се прави позоваване на практиката на Конституционния съд за това, че от решаващо значение при преценката за законност на произведени избори е дали по делото ще се установят толкова съществени и многобройни нарушения на закона, които да мотивират у Съда убеждението, че ако не бяха се случили, изборният резултат щеше да бъде друг.
Така с едно несъществено от професионална гледна точка определение членовете на КС, довършиха това, което ГЕРБ и лично Искра Фидосова започнаха — окончателно легитимираха отношението на политическия елит към българския народ като към идиоти по същество.

Междувременно, впечатлението, че ни имат за идиоти по същество се затвърди и от напълно йезуитското, лицемерно и популистко обръщение на Европейския парламент към Русия, с призив да повторят изборите.

Защо йезуитско, лицемерно и популистко?

Йезуитско, лицемерно и популистко именно защото същият този Европейски парламент, доминиран от ЕНП, не пожела да призове България да проведе отново изборите.

Значи, когато нещата опират до държава, управлявана от "посестрима" партия, нещата са окей, а когато същите по сила, характер и мащаб нарушения се извършват в страна, извън ЕС, тогава може да размахаме нравоучително пръст, така ли?..

Така е, когато нарушенията са "несъществени"...

Решението на КС доказва и друго.

Конституцията трябва да бъде променена, а делата за касиране на президентски и парламентарни избори трябва да се водят по процедура, подобна на делата за касиране на кметските избори. Така жалбоподателите ще имат шанс адекватно да развият и докажат тезите си в (да се надяваме) справедливо съдебно съревнование.

Ако подобна промяна бъде приета, жалбоподателите ще могат и да сезират по-горна инстанция, а 12-те "архонта" в КС няма да могат, да речем, под натиска на политическия картел в България, да се "саморазправят" с неудобен кандидат, спечелил неочаквано изборите.

Ако такава промяна бъде приета, независими или "неудобни" за политическия картел кандидати и партии ще могат, следвайки стандартна и достъпна административна процедура, да потърсят адекватна защита на пасивното си изборно право, ако то бъде нарушено...


ПО СВЕТА, във всяка държава, където съществува подобна институция, сред най-честните и почтени съдии в държавата се избират неколцина с идеята, че те ще формират Конституционния съд, а той, от своя страна, ще има ПОСЛЕДНАТА ДУМА по върховенството и справедливостта на Закона.
Как е у нас?

По същество, макар да се позовава на "несъществените" нарушения, решението на КС е тежка присъда за цялото българско общество.

Това решение, по съществото си ще тежи на съвестта на 12-те "архонта" в КС и нищо не може да компенсира това, че именно те санираха всички закононарушения с йезуитско и лицемерно определение преди предстоящите през 2013 година парламентарни избори...

вторник, 13 декември 2011 г.

Независимият съд и дълбокият сън на българите...

Административният съд София-град (АССГ), в лицето на съдии Лозан Панов (по делото за касиране на изборите на кмет) и Славейкова (по делото за касиране на изборите за общински съветници) трябва до няколко дни да се произнесе по двете жалби.

Въпреки, че новият правосъден министър "не вижда проблеми с независимостта на съдебната система", начинът, по който протекоха двете дела показва дълбок проблем с независимостта на съда в България. Всички доказателствени искания на жалбоподателите бяха отхвърлени, но въпреки това, съдът, в нарушение на правната логика и принцип, остави на жалбоподателите тежестта да докажат твърденията си за нарушения, свързани с прозрачни бюлетини, нарушения при броенето на гласовете, ограничаване на избирателните права на гражданите, невалидни, сгрешени, нищожни и фалшифицирани протоколи и други, които правят резултата в София неопределяем...

На всички присъствали на делата, граждани и журналисти, стана ясно, че представителите на ОИК и кмета Фандъкова, нямат никакви разумни, правно издържани аргументи срещу всички безспорни и публично известни факти за драстичните нарушения на изборния процес в София и цялата страна.

Така, съдът по безспорен начин утвърди и доказа това, че решението по двете дела няма да е законово, а политическо.

Това е така, защото няма достатъчно независим съд или съдия, с планове за кариерно развитие, който да отмени или оспори по някакъв начин изборната победа на диктаторско-милиционерската структура ГЕРБ. Избори, организирани и проведени в условия на тотален натиск над избирателите и при пълен провал на ГЕРБ в намерението им да ограничат търговията с гласове. Избори, които бяха опорочени и от това, че лично министърът на вътрешните работи участва в тях като шеф на щаба на водещата политическа сила. Избори, при които изборната администрация, ОИК-овете и ЦИК доказаха своята пълна несъстоятелност и некомпетентност, но не събраха куража да си подадат оставките.

Стигнахме и до абсурда, представителят на дясната опозиция в ЦИК да НЕ изрази особено мнение и да подпише без забележки становището на комисията до Конституционния съд, въпреки, че 11 от членовете на комисията имат възражения например, по прозрачността на бюлетините.

Така е в България.

През това време в Русия има масови, с участието на стотици хиляди граждани, протести срещу откраднатия им глас.

У нас? Стотина протестираха пред ЦИК... 7-8 души дойдоха една вечер пред ОИК-София да протестират срещу измамата... И с това се изчерпи гражданската съвест и потенциал да защитят фундамента на демокрацията — честни и свободни избори.

Затова в Русия, президентът Медведев (не беше ли Путин? Ааа, не! Той се кандидатира за идните избори. Обърках се от въртележките на медвепута) поне на думи обеща да провери всички сигнали за нарушения на изборния процес в Русия...

У нас? Фидосова брани с цяло тяло изборния кодекс и твърди, че изборите са протекли при "ясни правила" и, че "нямало нарушения". Грешките били "от преди", а процентът на хората, лишени от право да гласуват, бил 0.1...

Ето затова, за разлика от правосъдния ни министър, г-жа Ковачева, аз се съмнявам в независимостта на българския съд и съм сигурен, че АССГ ще призведе просто едно абсурдно, изцяло политическо решение, без грам правно основание и никакъв морал.

До дни ще станем свидетели на поредното падение на "независимата" ни съдебна система. Вероятно, най-абсурдното, за което няма да са виновни следствието и МВР, а ще си е виновен самият съд... Ще си е виновен заради липсата на кураж и воля, въпреки личния дискомфорт и риск, да отсъди адекватно и по съвест, а не по интерес или под натиск.

Има само един начин АССГ да не произведе чак най-абсурдното решение за 2011 и то е Конституционният съд да избърза и да се произнесе тази година по жалбата за касиране на президентските избори...

...Не по-малко абсурдно!

А ние? Тихо, да не ни събудят гърците!

вторник, 6 декември 2011 г.

ГЕРБрерска изборна аритметика

Публикувам две копия на разписки, издадени от Информационно обслужване на СИК при въвеждане на данните от резултатите от изборите за кмет и съветници в София. В последствие, протоколът е загубен и Информационно обслужване тази разписка, коригирана два пъти, служи за изработване на СЛУЖЕБЕН ПРОТОКОЛ,  на базата на който е формиран крайният резултат от изборите в столицата...

ТЕЗИ РАЗПИСКИ СА ГАРАНЦИЯТА, ЧЕ ДАННИТЕ ВЪВ ВСИЧКИТЕ СЛУЖЕБНИ ПРОТОКОЛИ СА ВЕРНИ, А КРАЙНИЯТ РЕЗУЛТАТ — ДЕЙСТВИТЕЛЕН И ЗАКОНЕН!


Нито разписките, нито служебните протоколи имат подписи. Данните са извлечени от архива на Информационно обслужване и са ЕДИНСТВЕНИЯ ИЗТОЧНИК НА ИНФОРМАЦИЯ за резултатите в секциите, за които има служебни протоколи, а повторно преброяване не бе допуснато от съда.

Първата разписка е сгрешена и е издадена втора за същата СИК, с "коригирани" резултати.

Вижте сами как...

неделя, 4 декември 2011 г.

Човекът на годината, според публиката

Трамваят, в който скинари пребиха правозащитници. снимка в-к Труд
Интернет публиката избра своя човек на 12011 година. Доктор Мила Бобадова спечели тази награда в конкурса на БХК "Човек на годината". Приносът на г-жа Бобадова, с две думи е в това, че с активната си гражданска позиция и дейност е допринесла за инкриминиране на насилието на животните. Инициатива, която наистина протече в обществото ни и аз следях спорадично в течение на последните няколко няколко години. Познавам не един или двама активисти в тази сфера, но вероятно не всички са толкова активни, колкото Мила. 

Това, че подобна номинация печели по такъв категоричен начин наградата на публиката в годишен конкурс "Човек на годината" (2011) за мен е симптоматично.

Никой не може да ме убеди, че приносът към правата на животните е по-достоен и важен от приноса към правата на хората и към обществото като цяло.

Твърдо съм убеден, че нормалното общество, основано на принципа на правото и Закона, е това общество, което може да гарантира правата на всичките си членове, вкл. и четириногите, а не обратното.

Няма ли законност, всичко е на повърхността. Повърхностна демокрация, повърхностна свобода на словото, повърхностни права, свеждащи се до правото да попсуваме реално или в мрежата телевизора, след като са ни облъчили с поредната доза политическа помия, беззаконие, безотговорност и безхаберие. И празни приказки.

Не мога, дори заради аргумента, да допусна, че всеки един от номинираните (част от които познавам лично): отказалата се Любослава Русева, Светла Енчева, Антоанета Цонева, Калина Павлова, покойният Дими Паница, Христо Комарницки, проф. Велислав Минеков, Атанас Чобанов, а и всички останали, имат по-малък принос към нормализацията на обществото ни и защита на правата на човека, от Мила Бобадова. Толкова по-малък принос, че трябва резултатите от гласуването на публиката за тези ярки личности, които обществото познава и повече или по-малко цени или обича, да са 10, 20 пъти по-слаби от тези, на ветеринарния лекар, допринесъл за защита на правата на животните.

Подобни резултати деформират обществените плоскости и перспективи. Изкривяват ги до таква степен, че за хората става нормално и приемливо един гей или циганин да може бъде пребит до смърт, пред бездейните и безучастни погледи на гражданите, а едно (умишлено или не) прегазено куче да предизвиква повече умиление от изхвърлено в кофата новородено...
И не ме разбирайте погрешно. Който ме познава, знае колко обичам кучетата.

Съжалявам, че трябва и аз да го кажа, след като Светла повдигна темата, тъй като самият аз съм сред номинираните за тази година, но не мога да го премълча. Нямаше да е честно спрямо съвестта ми и спрямо всички останали номинирани. Вярвам, че подобна награда на публиката има един важен положителен ефект и той е, че наградата на журито ще бъде друга.

петък, 11 ноември 2011 г.

Протоколите не са това, което са...

ОИК-София се опитва да ме (ни) увери, че това, което сме видели не е истина и не съществува...

На 27-ми октомври 2011, чъсно вечерта, около 19:45, след огромно закъснение, излизайки извън законните срокове, ОИК-София оповести това, че Фандъкова печели на първи тур.


Документът, окачен на таблото в сградата на ОИК-София, на ул. Московска №33, нямаше изискуемите от Закона реквизити: дата и час, както се вижда по-горе. 

Освен това, членовете на ОИК-София бяха окачили списък с ЕГН на всичките 61 новоизбрани общински съветници, На снимката по-долу съм ги заличил, но пазя оригинала.

След като ЕГН (личните данни) на 61 общински съветници вися почти денонощие, на разположение на всички любопитни, пак аз, отивайки за пореден път в сградата на ОИК-София, предупредих членовете й и те свалиха документа, за да заличат личните данни, както се вижда по-долу:


Не това е важното! Важното е, че моята снимка е приложена по делото с искане за касиране на резултатите от изборите в София, с мотив, че не е спазен законният срок и, че документът е невалиден.

Какво отговаря ОИК?.. С две думи, ОИК казват, че такъв документ не съществува и, че не знаят от къде и как сме се сдобили с него... Казват хората от ОИК, че не са приложени доказателства, че въпросното решение се е намирало на таблото на Московска №33... Дори повече! Подобно решение не е окачвано на таблото на ОИК-София... И т.н. и т.п...

Вижте сами!

петък, 21 октомври 2011 г.

Платихте си, за да ви промият мозъка. Сега гласувайте!

Избирателната активност през 2009 г. бе 60.20%. Толкова гласуваха. От тях, ГЕРБ спечели и формира мнозинство с 39.72%. Така, в абсолютна стойност, с гласовете на 24% от всички, с право на глас и с подкрепата на 5.6% от общия брой избиратели, гласували за Атака, ГЕРБ си осигуриха безметежно 4 годишно управление, осеяно с ежедневни медийни клоунади и откровено глупави изказвания на техния лидер...

С думи прости, 29.6% от всички българи с право на глас овластиха две политически недоразумения. Не само ги овластиха, но им дадоха правото да вкарат в партийните си каси повече от 20 милиона годишно.

Думата ми е за друго! Думата ми е за това, че вдругиден ще се проведат вероятно най-опорочените избори след тези, на 10 и 17 юни 1990.

Ще ги опорочат по няколко фрапантни начина. За пример може да бъде дадено тоталното медийно табу върху алтернативни политики, тези и мнения, наложено с пълната комерсиализация на кампанията чрез плащане за отразяване. Табу, наложено от ГЕРБ, въпреки предложенията на неправителствения сектор и извънпарламентарните партии в обществените медии да бъде забранена платената политическа реклама. Така ГЕРБ докараха кампанията до следните абсурди:
  1. На гостите в студиата им се забранява да споменават имена на партии, коментирайки политическия процес, а в хода на предизборната кампания, печатните медии са стигали до цени от 25 и повече хиляди лева за едно отразяване. 
  2. Вторият абсурд е, че дебат практически нямаше. Имаше набедени за фаворити и потенциални победители, имаше и такива, на които вместо добър ден им подаваха ценоразписа.
Дебат нямаше, защото медийният картел на Пеевски и Цв. Василев, в чиято банка са над 60% от парите на държавата, осигуриха безпрецедентен комфорт на Борисов и обкръжението му.

Не стига това, но по всички данни, комерсиализацията на кампанията в медиите е достигнала нечувани до сега размери. Размери, в които рискът избирателите да бъдат подведени от естеството и качеството на информацията за политиците и партиите, е огромен, дори неизбежен.

снимка: www.ataka.bg
Това означава, че 70% от българите, които не са гласували изобщо, или не са гласували за коалицията на ГЕРБ с Атака, плащат ежегодно 20 милиона, за да бъдат лъгани. Означава, че милионите, излети в долнопробна политическа пропаганда в медиите, са дошли от техния джоб. Това означава, че 70% от българите, с право на глас, си плащат за да ги манипулират. Плащат си, за да слушат нелепиците на Борисов от малкия екран и откровено налудничавото кресчендо на Сидеров.

Означава, че ако не гласуват сега, през следващите 2 години и ще са солидарно отговорни за ситуацията с тези, която овластиха ГЕРБ и Атака преди две години...

Това е първият начин, по който се опорочава кампанията. Другият е ЦИК. За ЦИК утре. В деня за размисъл...

А за изборите — аз ще гласувам. Ще гласувам с №32 в София, за да се опитам да разбия престъпния политически картел.

Моята съвест е чиста! Вашата я оставям на вас.

сряда, 19 октомври 2011 г.

Аз ще гласувам! Не се страхувам!

Ще гласувам за това, престъпният картел, който ни управлява, и който достигна своя апогей в сегашното правителство и парламентарно мнозинство, да има няколко бодливи трънчета в петата .

Ще гласувам и за тези, които се опасяват дори да бъдат анкетирани. Ще гласувам срещу насадения страх. Ще гласувам срещу силовото управление. Ще гласувам, защото се интересувам от обществените реалности.



Ще гласувам срещу пиар интервютата по 20, 30, 50 хиляди лева, които имат за цел да ми промият мозъка.

Ще гласувам срещу наглостта на политическия картел да приватизира публичността.

Ще гласувам въпреки това, че в медиите има само платена политическа реклама, която скрито подменя  реалността и дезинформира масово избирателите, обричайки ГЕРБ на неизбежна, според собствениците на медите, победа. Ще гласувам срещу комфорта, който си купуват политиците с многомилионни субсидии, използвани вместо за експертно управление, за скъпоплатен манипулативен пиар.

Ще гласувам за това, властта да не е в ръцете на един некадърен малообразован силовак, показал се десетки пъти по телевизора по време на кампанията, уверявайки ни, че ни строи, раздава, купува, прокарва, докато, в крайна сметка, ни прекарва...

Ще гласувам за това, в България да има реална опозиция. Ще гласувам за тези, които нямат думата, защото не могат или не искат да си плащат, за да говорят истината, и предпочитат да я казват пред несравнимо по-малка, но заинтересована аудитория.

Ще гласувам за тях, за да им помогна да стигнат до хиляди, овластявайки ги да участват в управлението на София, Варна, Бургас, Пловдив, Пазарджик и всички други градове, в които партия Зелените са издигнали свои кандидати за кметове и съветници.

Ще гласувам в София с бюлетина №32, защото познавам Андрей Ковачев и знам колко неудобен е той за олигарсите в Банско, Иракли и другаде и знам, че ще работи с всички сили за опазване на природния парк Витоша, богатство на София. Ще гласувам за него, защото знам, че ще пречи на хора, прочули се не толкова с името си, колкото с прякорите си, като "рушвета", "рапона" и други подобни.

Ще гласувам за Пламен, водач на листата на Зелените в София, защото е млад и честен. Ще гласувам за Цветозар Томов, защото е почтен, високообразован и високоморален човек.

Ще гласувам за тях, защото ще разровят далаверите с бездомните кучета в София.

Ще гласувам за тях, защото ще разровят далаверите с асфалтирането на дупките в София.

Ще гласувам за тях, защото ще се противопоставят на незаконното строителство в София.

Ще гласувам за тях, защото знам, че няма да ремонтират детски градини на цената на петзвездно луксозно строителство.

Ще гласувам за тях, защото ще разровят далаверите със Софийското метро и унищожаването на "Виа Принципалис"...

Ще гласувам за тях, защото не са корумпирани и няма да си мълчат!

Ще гласувам за тях, защото те ще бъдат трънчетата в петата на самозабравилите се, ояли се и оляли се нагли кариеристи и откровени измамници, които систематично съсипват столицата две десетилетия!

Ще гласувам в София с номер 32.

Направете го и вие. Ако искате да подкрепите своя кмет, наравете го. Имате избор. Подкрепете, ако искате, своя кандидат срещу Фандъкова/Борисов...  Но не забравяйте да подкрепите поне листата на Зелените с номер 32 в София.

Ще гласувам, защото не ме е страх и знам, че не е напразно.

неделя, 16 октомври 2011 г.

Кметският дебат днес

Както вече писах и двамата със Сула, тази вечер организираме дебат между 5-ма от кандидатите за кметове и общински съветници в София. Това са:
  1. Прошко Прошков, СК
  2. Георги Кадиев, БСП
  3. Николай Пехливанов, Атака
  4. Владо Каролев, НДСВ
  5. Цветозар Томов, издигнат с листата на Зелените
Дебатът ще започне в 18:00 ч. и ще продължи до 20:00. Ще се излъчва на живо от сайта на БТА, а код за вграждане във вашия блог или сайт можете да вземете по-долу.

Мястото на дебата е БТА, пресклубът. Въпросите са събрани онлайн в нашите блогове.
Диспутът може да бъде да бъде гледан от сайта на БТА.

Темата, както сме я обявили, е: "Вие ли сте истинската опозиция на ГЕРБ".



Watch live streaming video from iapressclub at livestream.com

събота, 15 октомври 2011 г.

За медиите и просяците

Дойдат ли избори, медиите полудяват. Лудостта, която ги обзе тази година е уникална по своя мащаб. Нещата са се изродили до толкова, че едно интервю във вестник може да достигне до стойности от 25 хиляди лева и повече... Не ме карайте да потвърдя това. Никой, който има достъп до такава информация не би искал да я сподели публично. За мащабите на епидемията на купуване на време и пространство в медиите можем да съдим по откъслечни фрази на политици, изтървани случайно или не в ефир. Можем да съдим за видимата част на айсберга и ако разгледаме цените, които част от медиите сами са обявили на сайтовете си или раздават на партийните централи при поискване.

Един от възможните проблеми е отчетността...

Електронните и печатни медии в такава степен са решили да осребрят участието си в предизборната кампания, че дори забраняват на анализаторите, които канят в студиата си, да споменават имена на партии, вероятно, под страх от скрита реклама на конкуренти на критикуваните, без за това да е платено, или калкулирайки възможни загуби от евентуално поискано право на отговор...

Друг проблем е пълната липса на информация за това, кои репортажи и интервюта са платени по договор между партиите и конкретната медия.

Така, избирателят, освен, че вижда лустросани и напудрени политици и политически тези, не може да добие реална представа за мащабите на финансовите потоци от партиите към медиите.

Липсата на прозрачност при движението на паричните потоци, от друга страна, отваря възможност за плащания през познатите ни черни партийни каси. Това пък, от своя страна, води до резонния въпрос за мръсните капитали и прането на пари от престъпна и незаконна дейност, които купуват политическо представителство...

Проблемът, освен комерсиално-криминално има и политическо измерение. 

Определено, безобразната и безподобна за историята ни комерсиализация на присъствието на политиката в медиите рефлектира върху качеството на политическия продукт. Политиците определено се стремят с всички сили да избегнат политическия дебат с опонентите, осланяйки се на услужливо предоставеното срещу огромен финансов еквивалент медийно време и пространство. Така, демокрацията страда именно заради липсата на алтернативи, които да се докажат влизайки в сблъсък пред погледите на избирателите.

Най-красноречив е случаят със скритите от медиите и пазени с най-стриктна охрана кандидати на ГЕРБ за президент и кмет на София...

Очевидно е, че казусът с платената политическа реклама в медиите и произтичащите от него проблеми са като множество язви по тялото на просяк. В своята сервилност, електронните и печатни медии заприличват все повече на просяците, които умишлено поддържат по тялото си гноясали рани, с чийто отвратителен вид се опитват да спечелят някоя и друга стотинка от минувачите.

Така, меркантилизацията на предизборната кампания до степен на безумие, извращава и изкривява изборния процес до там, че самата реклама на политиците в медиите заприличва на умишлено създадена и поддържана рана по тялото на просяк. За да изчистят съвестта си, политиците хвърлят някоя стотинка в шапката на медиите, които, от своя страна, услужливо им се усмихват от приведената си позиция...

вторник, 11 октомври 2011 г.

Онлайн дебат Прошков - Кадиев - Каролев - Пехливанов - Томов


Твърдата ми убеденост е, че платената политическа реклама вреди на демокрацията в България. Това се наблюдава и в сегашната кампания. Политиците, обвити в комфорта на скритата платена политическа пропаганда в електронните и печатни медии, съзнателно избягват пряк контакт помежду си, осланяйки се на пухкавите публикации и репортажи.

Абсурдът достига до там, че медиите забраняват на анализаторите, които канят в ефира си и студиата си, да споменават имена на партии, защото "законът го забранявал…" Вътрешната ми убеденост е, че зад подобни забрани се крие изцяло комерсиален интерес и страх от законното право на опровержение, което отново не е изгодно финансово за медиите.

Така, принципът "ден година храни", услужливо заложен от законодателите от ГЕРБ и АТАКА, се превърна в убиец на политическия дебат, както и в палач на младите и не толкова влиятелни финансово политически формации…

Това ме провокира да мисля за алтернативни възможности за нормален политически дебат и противопоставяне на тези.

Идеята за онлайн дебат се роди едновременно в моята глава и в мислите на моя приятел Иван Стамболов — Сула. Когато му звъннах, той вече беше мислил по въпроса и така, от дума на дума, стигнахме до окончателната идея да организираме онлайн дебат между основните политически сили в София.

Зарадвах се, че човек, с когото имаме някои леки противоречия за допустимата степен толерантност при третиране на различията между хората, както и степента, в която трябва да се грижим за околната среда, мисли като мен за нуждата от адекватен политически диалог. Така, заедно с него, стигнахме до практическата реализация на идеята за свободен и публичен дебат.

Ето я развита:

Дебатът ще се състои на 16 октомври в БТА. От 18:00 до 20:00 ч.

Това е програмата:

Участници: 
1. Георги Кадиев, БСП. Кандидат за кмет на София
2. Прошко Прошков, Синята коалиция. Кандидат за кмет на София
3. Николай Пехливанов, Атака. Кандидат за кмет на София
4. Владо Каролев, НДСВ. Кандидат за кмет на София
5. Цветозар Томов, издигнат с листата на Зелените за общински съветник в София

Регламент:

Продължителност: 120 минути.
Основна тема: Коя е истинската опозиция на ГЕРБ?
Въпроси: Ще се събират в двата блога (www.asengenov.com и www.sulla.bg), след което ще се обобщят и изберат най-подходящите и ще се разделят в няколко под-теми.
Техника на водене на дебата:
— редът за участие се определя с жребий
— продължителност за дискусия на всеки въпрос до 15 минути
— Задават се 5 до 8 въпроса, продължителност 2 мин.
— 5-те участника отговарят по ред, определен с жребия, по 2 минути, общо 10 мин.
— Дебат между участниците — 10 мин. за всеки въпрос

Двамата водещи, аз и Иван, ще следим за спазване на дисциплината на говорене и уважителното отношение между участниците, както и за стриктното спазване на регламента и времето

Успоредно с това ще има гласуване в Интернет кой от участниците се е представил най-добре.

Диспутът може да бъде да бъде гледан от сайта на БТА. За да вградите плейъра на БТА на своя сайт ползвайте следния код:


Това е самият канал на БТА (когато има събитие, което се излъчва):


Get Adobe Flash player


Очаквам вашите въпроси към участниците в коментари под този текст.

Изкуството иска жертви, ама не чак толкова големи, господа...

Вчерашните новини показаха плеяда известни художници, изразяващи лигави благодарности към премиера за решаването на казус, който следва да бъде решен безпроблемно в правова държава, в която върховенство има Законът. Поне така сме чували, че е нормално...

Нямах намерение да пиша по въпроса в блога си, но след като шегата, която си направих във социалната мрежа Facebook — измислен автопортрет на Борисов, имитация на скица-автопортрет на Пикасо от 1907, бе изтрита по неясен за мен начин, реших да я споделя и тук.

Очевидно е, че след като не могат да завземат или контролират виртуалното пространство, политиците и техните агитки в мрежата измислят всевъзможни начини да се саморазправят с опонентите си.

Такъв беше случаят с журналиста от бТВ, Миролюба Бенатова, чийто Facebook профил 2 пъти (за сега) бе докладван като нарушаващ правилата на социалната мрежа, без тя с нищо да ги е нарушила. Фактическата причина бе несъгласието на определена група хора с това, че маргиналите, вандалстващи из България по време на анти-циганските протести, не харесаха начина, по който журналистът бе отразил техните, да ги нарека по-меко, расистки изтъпления.

Генерал-лейтенантът, доктор Борисов трябваше да стане почетен член на СБХ... Акт на задругата, който събуди не само недоумение, но и остро несъгласие в артистичните среди, а и в обществото... За нормалните хора, подобно сервилно отношение събуди дори неодобрение. У мен — гняв. Вече никак не е смешно да гледаме нелепите изяви на преекспонирания образ на грубоватия, мускулест и вечно сърдит мачо и неговото самозабравило се обкръжение. Нагла група, която най-безотговорно съсипва страната с некадърното си управление, докато в същото време медиите ни "забавляват" с почетни художнически звания...

Нямаше да ме е толкова яд, ако това беше просто недоразумение, породено от естествената незаинтересованост на артистите от политиката и властта. Нямаше да се ядосвам, ако идеята за подобна "награда" бе в резултат на естествената им функция на морален и естетически коректив на самозабравили се и опиянили се от силата на властта управници.

Щях да приема това спокойно, ако, примерно, един Комарницки, беше казал, че Борисов наистина е допринесъл за съюза на художниците и трябва да бъде похвален за това. Щях да го приема спокойно, но да слушам "мултак номер едно" да каканиже абсурдни хвалебствия за художническите умения на премиера, който "скицира по време на заседанията на МС", това ми дойде в повече...

А скицата? Пуснах я във Фейсбук, но след като стана доста популярна, по неразбираеми и мистични за мен причини и начин, тя... изчезна.

...Един от вариантите е тя да е била докладвана като обидна или недопустима. Войната, от медийната среда се премества в глобалната мрежа. Какво предстои да ни се случи — тепърва ще научим...

неделя, 25 септември 2011 г.

Важните въпроси за циганина Кирил Рашков и събитията в Катуница

снимка: pravda.bg
Че полицията бе напълно неадекватна в Катуница, това го видяха и малките деца. Нека си зададем важните въпроси, произтичащи от събитията в селото на Кирил Рашков.

  • Има ли връзка между Кирил Рашков и ГЕРБ и каква?
  • Участва ли Кирил Рашков в схеми за купуване на цигански гласове и в чия полза?
  • Има ли разработки срещу него, след 2009 г. (с изключение на събарянето на негов незаконен навес в гробищата и условна присъда на сина му)?
  • Вярно ли е, че колите на Кирил Рашков са били със специален режим на движение?
  • Вярно ли е, че обърнатите от тълпата коли на негови роднини и близки са имали разрешение за паркиране в синята зона на Пловдив и на какво основание?
  • Знаела ли е полицията за подготвяните от футболните хулигани погроми?
  • Защо футболните хулигани са били допуснати на територията на Катуница?
  • Как Кирил Рашков е напуснал палата си и имал ли е охрана и специална организация?
  • Защо футболните хулигани не са допуснати до личните покои на Рашков, останали напълно невредими, а само до постройките в началото на улицата?
  • Каква е ролята на кандидат-кмета на ВМРО за кмет на София, Ангел Джамбазки, настоящ общински съветник, избран с листата на ГЕРБ и председател на комисията по сигурността в Столична община и какво търси той в Катуница, ако е вярно, че е предвождал протеста там?
  • Възможно ли е допускането на хулиганите в селото и бездействието на полицията при извършваните от тях погроми да са целенасочени и кой печели от раздухването на етническо напрежение?
  • Има ли сходство в бездействието на полицията на 14 януари 2009, когато същите футболни хулигани безчинстваха в центъра на София, и сега, когато палят къщи в Катуница?
  • Допустимо ли е премиер и вицепремиер  да се забавляват по предизборни митинги и да са напълно индиферентни към събитията, като втория дори е в отпуск?
Вероятно има и други въпроси. Ще се радвам да ги прочета в коментарите под публикацията.

Интересни факти, около Кирил Рашков, публикувани в ДАРИК.

Ако бяхме нормална държава...

снимка: "24 часа"
Ако бяхме нормална държава вътрешният министър най-вероятно нямаше да е шеф на предизборен партиен щаб. 

Катуница го доказва. 

В селото има бунт. Въоръжена до зъби жандармерия. Убийство, опит за убийства с прегазени граждани и полицаи. Футболни хулигани. Палежи на къщи.

През това време вътрешният министър е в отпуск и обикаля ли обикаля и агитира ли агитира за изборите. Скандира "Победа" и вероятно слуша Веселин Маринов. Прощава се с жена и дъщери в стил "Мила ми Венето..." от борда на "Радецки", предвождайки четата на ГЕРБ.

Ако бяхме нормална държава, това нямаше да се случи.

Нито нароченият за цигански "цар" Киро щеше да е това, което е, нито до палежите щеше да се стигне.

Цветанов нямаше да е шеф на щаб, щеше веднага да се върне на поста си, или най-вероятно оставката му щеше да бъде приета до дни. Ако бяхме нормална държава...

Вместо това, комисар Калин Георгиев обясни в ефира на bTV, че полицията не се намесва по време на палежите, защото "това е специална практика, за да може напрежението да се успокои". Пак по тази причина, полицията няма да ограничава правото на придвижване на гражданите.

Както казах, през това време министърът-отпускар скандира "победа" и зове да гласуваме за ГЕРБ.

Всичко това да ви напомня нещо?

На мен ми напомня две неща! 

Напомня ми на Л. Начев, който няколко часа след като трима полицаи са застреляни в "Люлин" се забавлява в нощен бар с манекенки. Сниман от Севда Шишнамова, той я пита: "Това нали няма да го даваш?"

Напомня ми и на едно премиерско хоро, докато 14 войника изгарят живи късно вечер, прибирайки се след нерегламентирана работа на частен обект.

Добре, че убиецът и подпалвачите от Катунци са арестувани, според комисар К. Георгиев.

Въпросът е дали все още някой смята, че да си шеф на МВР, да си в отпуск, да откриваш предизборна кампания, докато из страната има убийства, мини етнически бунтове с опит за линч и палежи, е нещо напълно нормално. Дали това наистина е печеливша изборна стратегия и кой печели от това?

Въпросът, всъщност, е дали живеем в нормална държава?

сряда, 21 септември 2011 г.

Кой губи от очевидното нарушение на авторските права?

Има една група. Hurts. Парчето им Stay е хит.



Наскоро едно 14 годишно момче, Богомил Бонев, изпя парчето в състезанието Х-фактор:



Толкова добре го изпя, че пичовете от Hurts сами споделиха изпълнението, публикувано в Youtube на стената на фен-страницата си във Facebook.


Лошо няма, нали? Всички печелят! А най-вече Богомил и България, която се прочу с Кен ли...

Лошо обаче има! И то е в това, че от подобни действия губят всички тези, които вият и ронят крокодилски сълзи за Авторското и сродните права...

Да анализираме ситуацията! Групарите от Hurts споделят клип, записан и споделен в Youtube в нарушение на авторските права. Ако допуснем, че продуцентите и телевизията, излъчваща музикалното шоу някак са уредили Авторското и сродните права, със сигурност този, който го е grab-нал и публикувал в Ютюб е нарушил авторските права на организаторите и медията, предаваща шоуто. Освен това, клипът е публикуван в нарушение на правилата на Youtube и, ако трябва да бъдем изрядни, най-вероятно подлежи на незабавно изтриване...

Аналогично нещо се случи и по-рано, когато служител на корпуса на мира в България изпя "Облаче ле бяло". Посолството на САЩ с гордост и радост споделиха линк към песента, която Рафаел Агилар изпя, записана и публикувана на сайта vbox7.



Лошо пак няма! Всички печелят, нали?

Не! Отново губят тези, които надигат вой до небето, че се нарушават авторски права... Добре, че в конкретните случаи си мълчат, защото много ще се изложат.

Та, ако се върнем на ситуацията, очевидно е, че споделянето на тези клипове е в интерес на всички, ВЪПРЕКИ, че формално погледнато е в нарушение на въпросните права. Очевидно е, че  никой не печели, за сметка на друг и, че всички имат изгода, в най-добрия смисъл на думата.

Е, за това ми е думата! Интернет променя пазара. Лейбълите, като динозаври в бранша, вместо да трошат луди пари за лобиране, да се замислят как да се адаптират, ако искат да не последват съдбата на физиологическите си предшественици. Очевидно е, че справедливата и честна употреба на продукти на авторското право следва да се отчете от тях и законодателите. Именно за да не ги сполети съдбата на истинските динозаври, за които в момента четем и гледаме по комикси и фантасмагорични филми...

петък, 16 септември 2011 г.

Заставете политиците да спазват собствените си изборни правила!


Политиците създават правила. Те са първите, които трябва да ги спазват. Поне на думи е така. На дела, нещата са по-различни...

Ето ви един пример:

ОИК налага глоби на Д. Каназирева, "Съюз за Пловдив"; Цветелин Цонев, "Кауза за Пловдив" и  Величко Апостолов за това, че разпространяват агитационни материали, преди да е започнала предизборната кампания.

В свое решение 776 ЦИК отменя санкциите със следните мотиви:
Според жалбоподателите Изборният кодекс не съдържа забрана за разпространяване на агитационни материали - плакати, реклами, обръщения и др. извън срока по чл. 128 от ИК, както и че в разпоредбата на чл. 134 и чл. 135 не са наложени императивни времеви ограничения в разпространяването на агитационните материали... Действително Изборният кодекс не съдържа разпоредби и забрани, които да ограничават правата на гражданите, политическите партии и коалиции и местните коалиции да разпространяват агитационни материали преди започване на предизборната кампания. Изводът на ОИК - Пловдив, че е налице нарушение на чл. 128 от ИК е незаконосъобразен.
Важно е друго! ЦИК признава, че това са агитационни материали!

Да видим какво казва Изборният кодекс за агитационните материали:
Чл. 134. (1) По време на предизборната кампания кандидатите, партиите, коалициите от партии и инициативните комитети могат да изготвят и разпространяват плакати, реклами, обръщения и други агитационни материали. На всеки агитационен материал задължително се отбелязва от чие име се издава.
(2) Всеки агитационен материал съдържа информация, че купуването и продаването на гласове е престъпление, като информацията заема не по-малко от 10 на сто от лицевата площ на агитационния материал и е разположена в обособено поле. В аудио- и аудио-визуалните материали тази информация се съдържа като недвусмислено и разбираемо послание.
Така... Това, което може да направи всяка една малка партия или инициативен комитет, зад които не стоят мръсни пари, пари на олигарси, или пари от данъкоплатците, дадени на партиите под формата на държавна субсидия, отиваща за най-мащабното купуване на гласове чрез платена политическа реклама, е да сезира своята ОИК и да даде жалба за това, че плакатите, листовките и билбордовете на техните опоненти не съдържат всички необходими реквизити, според Закона (Изборния кодекс) и нямат информация за издателя и съобщение, че купуването и продаването на гласове е престъпление.

Заставете политиците да спазват правилата, които самите те създават!

Повече данни и снимков материал за много такива нарушения може да бъде намерен на сайта За честни избори.

вторник, 13 септември 2011 г.

Цачева: Престъпление има, ама не съвсем...

Направих си труда да извадя цитат от интервюто на председателя на Народното събрание, г-жа Ц. Цачева пред бТВ, в което в рамките на няколко секунди тя казва, че деяние, подобно на това, на Плевнелиев и Цветанов, скрили сигнал за искан и предлаган подкуп, е престъпление и, в същото време отрече да го е казвала, с думите "Не съм казала такова нещо!..."

Вижте видеото, след стенограмата от тази част на разговора с нея:

В. Николаев, Ани Цолова: Не, не. Не Ви питам за фактите. Питам ако някой на Вас ви предложи рушвет като председател на парламента, Вие, ако не уведомите прокуратурата и полицията, писмено, със сигнал, укривате ли престъпление? Това е въпросът.


Цачева: Аз съм давала възможност не веднъж в своята работа до момента, че винаги, когато съм получавала сигнали, в това число и анонимни, след като са пуснати в пощенската ми кутия, правя препратка към искането за референдум за нова Конституция от активисти на РЗС, съответно съм уведомявала компетентните органи…

В. НиколаевАко не го бяхте направили нарушение ли е на закона? Укривателство ли е?

Цачева: Да!

В. Николаев: Да?!

— За мен е, след като аз разполагам с такива данни, макар и те да не носят… Това е моят прочит на нещата…

В. Николаев, Ани Цолова: Има прочит на закон, не мой, Ваш, на г-н Цветанов… Той не е ли един просто? Вашето мнение е, че има престъпление ако не се обяви?

Цачева: Не съм казала такова нещо!… Повтарям! Не познавам фактите и не желая да коментирам в ролята си на председател на народното събрание други институции… Не е коректно това нещо…
Ето и самото видео:

 

понеделник, 12 септември 2011 г.

Мъртви души, фантоми, тука има, тука нема, шменти-капели...

Професор Михаил Константинов демонстрира обезпокоително противоречие в рамките на 24 часа. Той успя да изложи в две медии две диаметрално противоположни мнения...

На 09 септември сутринта, по бТВ (около 27-мата минута от записа), в компанията на зам.-министъра на МВР, г-н Вучков, професорът, който и друг път си е позволявал да говори несъстоятелни неща, в отговор на въпроса колко мъртви души ще има, заяви буквално следното:
Почти няма да има! Почти казах. Почти няма да има... Няма да окажат съществено влияние...
Същия ден пък сайтът argumenti-bg.com, който със сигурност не може да бъде свързан с ГЕРБ, публикува интервю с професора, в което той споделя буквално следното:
Там, където има много отсъстващи избиратели. Нещо, което отдавна се знае, е, че в редица общини в България населението го няма. Емигрирало е, само че си стои в списъка. Пълно ли е с фантоми? Пълно е с фантоми! Може ли да се злоупотреби с фантомите? Може. Търсете общини, в които има три пъти повече хора в списъка, отколкото е населението. Не съм казал, че задължително ще се злоупотреби, но е много възможно.
Подобни двойствени състояния на духа със сигурност представляват интерес за медицината, а задълбочаването им вероятно може да доведе до необходимост от специализирана и квалифицирана помощ, но нека се съсредоточим върху думите на професора, без да се опитваме да правим медицински заключения. Ако някой съзнателно изрече две противоречиви твърдения по толкова значим въпрос, при това, в рамките на по-малко от денонощие, много е вероятно това да е продиктувано и обусловено от конюнктурни съображения. Подобна повратливост в мнението вероятно може да доведе до това, че никой не пожела професора като свой представител в ЦИК, въпреки дългогодишното му участие в този орган.

Не на последно място, ако някой изрече две изцяло противоречащи си твърдения по въпрос, който няма техническа възможност да се е променил за толкова кратък срок, ако говорещият е в добра кондиция, което е очевидно от доброто и приповдигнато настроение на М. Константинов, това означава, че в единият от случаите говорещият изрича неистини...

Кога казвате истината, г-н професор? Кога? Последно, има ли фантоми или няма?

вторник, 6 септември 2011 г.

Две от лицата на кандидат-президента Плевнелиев

Много пъти съм казвал "Не" на премиера...
Това казал кандидатът на Бойко Борисов за президент на България преди дни по bTV, сякаш думите му трябва да ни убедят, че действията му са самостоятелни и плод единствено на лично решение.

Дали това е така можем само да гадаем, отчитайки редица други изказвания на кандидат-президента по отношение на явяването му на избори за държавен глава.

Да си припомним някои от тях, записани на сайта www.politikat.net:

Пред в-к ТРУД, 02 януари 2011:
Труд: Вие наистина сте различна птица! И като ви слушам, ще ви кажа нещо, което може да ви се стори провокативно - вие може да сте идеалният кандидат за президент. Някой казвал ли ви го е?
Кандидат-президентът Плевнелиев: Вие сте първият журналист, който го казва. Може би във форумите тук-там съм го прочел, но нямам такива амбиции. За да съм политик, аз трябва да стана професионалист, а не искам да бъда професионален политик. Аз съм професионален мениджър.
Труд: Вие сте много честен и се чудя как виреете в тази политическа среда?
Кандидат-президентът ПлевнелиевОт мен политик не става. Не мога да се заигравам, не мога да правя интриги, не мога да лъжа, казвам винаги истината, не мога да кроя планове, освен ако не са свързани с конкретната ми работа. Не съм водил битки, не съм удрял никого през живота си дори когато съм бил малък. Смятам, че всяка война в дългосрочен план е безсмислена.
Обърнете внимание: "Не мога да лъжа..."

Пак пред bTV, но по-рано тази година, на 10 март, кандидат-президентът на ГЕРБ, Росен Плевнелиев казва следното:
Аз съм човек, който разбира от строителство. Свикнал съм, като хвана нещо, да го правя. Не може един министър да прескача от пост на пост. Не искам да ставам президент, нито кмет...
И още едно изказване на кандидат-президента Плевнелиев, направено на 15 април 2011 в Русе, си струва да бъде разгледано:
Категорично няма да се кандидатирам за президент...
Обърнахте ли внимание? "Не мога да лъжа..." Не му вярвам! Не му вярвам и сега, когато казва, че много пъти е казвал "не" на Бойко Борисов, издигнал го за кандидат-президент.

Ако му вярвате — подкрепете го. Аз няма.

сряда, 31 август 2011 г.

Човек дори и добре да кара...

Колкото и да беше хубаво, вече не е. Човек, колкото и добре да кара, най-сетне "Паркинги и гаражи" и "Градска мобилност" му заключват, в по-добрия случай, а в най-баналния, му отвличат колата...

"Венелин", в последната си част, точно преди "Евлоги и Христо Георгиеви" беше парадоксална... Лявата част на улицата беше синя зона, дясната — не!

Това, което разбрах, някакъв съсед се съдел с общината и затова улицата, в тази ѝ част, беше рай за паркиране, ако успееш да намериш дупка на десния тротоар...

На човечеца, дръзнал да съди общината, не са му стигнали силите и той загубил делото. Няма как да е иначе! Изправил се е срещу общината и вероятно най-мафиотската ѝ структура "Паркинги и гаражи"... Структура и дейност, в която са вплетени много финансови интереси. Печалбата е огромна, а инвестициите, сравнено с печалбите, вероятно близки до нулата. Замислете се! Какво е направила софийската община за паркирането и трафика в София?..

Е, по тази причина днес не се изненадах да науча, че човечецът, на когото много се радвам, за това, че е дръзнал да обезпокои общината и структурите ѝ, е загубил делото... Няма как да е иначе. Щеше да е прекалено хубаво и нямаше да е в България...

петък, 26 август 2011 г.

Какво обещава Борисов за еврофондовете между две дати на избори в България

В медиите може да бъде намерена следната информация за очакванията на премиера Борисов за процента на усвояване на евро-фондовете от България.

Дали съществува нямамва връзка с датата на изборите — преценете сами:

Септември 2009: Усвояване на близо 98% от европейските средства до края на мандата е целта, която си поставя правителството.

Август 2010: "...Гарантирам, че ще усвоим над 50-60% от еврофондовете", заяви премиерът Бойко Борисов във Варна.

Ноември 2010: „Какво ще има България след края на мандата? Ще има поне 50% усвояване на еврофондовете, които при вас бяха спрени...“

Декември 2010: „Оптимист съм, че през следващите няколко месеца темпото на усвояване на средства от ЕС ще се увеличи от 7 на сто на 40%”, заяви министър-председателят.

Януари 2011: "...Тази година ще отидем на 40%. До края на мандата ще отидем на 70-75%..."

Юни 2011: Усвояването на парите от еврофондовете ще стигне до 85-90% в края на 2013 година

Август 2011: "...В края на мандата ние ще отидем на 90 - 95% усвояване на еврофондовете..."

(Източниците на цитатите могат да бъдат намерени на нашия сайт www.politikat.net.)

Както писа Mediapool.bg, от Фондация "Четиринадесети януари" предложихме следното:

Заради тази тенденция от организацията шеговито предложиха въвеждането на нов индекс, подобно на борсовия SOFIX, който обаче да се казва ЩУББ. Абривиетурата идвала от изречението "ще усвоим" в комбинация с инициалите на министър-председателя.

вторник, 23 август 2011 г.

Не спасихме Иракли...

Да си го признаем! За съжаление, нито спасихме Иракли, нито запазихме самобитната красота на Емона, отрязана от света по времето на социализЪма с това, че пътят просто не минал през селото и то постепенно се превърнало в такова, със затихващи функции.

Такава помня Емона преди около 30 години — половин до една дузина обитавани къщи. Симпатични старци и две-три млади момчета и момичета. По-младите напуснаха селото. Възрастните почти всички измряха. Сред тези, които заварих тогава вероятно единственият местен, който все още може да срещнеш по пътя за емонския фар е Митко. Той работи като фараджия, вероятно и до днес.

Селото беше тихо и спокойно. Колата ти можеше да пренощува с отворени прозорци, а къщите (ако можем да наречем така набързо ремонтираните вероятно столетни постройки) бяха отключени денонощно.

Плажът бе пуст в продължение на целия ден и на няколкото си километра. Чак в последната му трета, след колибата на поета Петър Манолов и Водния дух се появяваха биваци, в които шепа чудаци живееха по цяло лято, избягали от цивилизацията. По пътя за плажа единствената ти среща бе със стадо подивели коне, пуснати някога на пустошаш от собствениците им. Сред храстите се виждаха и полу-диви свине...

Провизии можеше да си набави човек от местните в селото, а ако искаше да отиде на стоп до Обзор, щеше да му се наложи да чака почти час за случайно минаваща по селския път кола, или да планира разходката си няколко дни предварително. Местните продаваха домашно, ама истински домашно кисело мляко. Овче и краве. И двете можеха да се режат с нож, толкова бяха гъсти. Доматите имаха сладък вкус, а плодовете (сливи, дини, пъпеши), вероятно, заради емонската суша, която поддържа упорито склоновете пепеливо жълти близо шест месеца в годината, бяха изключително ароматни.

Местните с удоволствие се отзоваваха на молбата ти за помощ да ти подскажат как да смениш счупената керемида, или как да извадиш от кладенеца заседналата помпа.

Емона и Иракли бяха места, на които можеше да прекараш 1-2, ако си по-свободен, дори 3 месеца от годината, далеч от всякакви дразнители на "цивилизацията", примерно като, задръстванията, изнервените шофьори и суетата по улиците. Музика се чуваше рядко, на нечий рожден ден, но винаги хубава.

Емона и Иракли, освен всичко, имат и доста богата и интересна история. Наследството и красотата на това място ме ангажираха трайно в кампанията "Да спасим Иракли", защото вярвах, че българите могат да имат своя Вама Вече, за който да се преборят и, в същото време, за запазят едно от малкото красиви и чисти природни обекти в България.

Това не стана.

През годините бяха правени много опити за незаконно и полузаконно застрояване и на региона и развиване на стопанска дейност. Благодарение на екологичното движение тези опити и намерения бяха и все още са държани под контрол и в разумни граници.

Едно нещо обаче не може да направи екологията. Тя няма власт над естетиката и морала. Екологичното мислене е следствие от моралните качества и естетическите разбирания на индивида и на обществото. Поне според мен.

Точно по тази причина не успяхме да спасим Иракли. Няма да успеем да запазим и романтично-самобитната Емона.

Иракли все повече се доближава до "стандартите" по българското Черноморие — Несебър, Слънчев бряг и подобни. Плажът вече е осеян с чадъри за по 5 лева на ден. Има и барче. Естествено, в подходящ за амбициите си архитектурен стил. Не липсват и охранители, чиито разговори се извисяват до нива, предизвикващи гняв, отвращение и възмущение у всеки нормален човек. Аз например бях принуден да чуя, че един от тях имал желание да "направи чистка на Емона, като се качи в селото с автомат, след като му се обадят по червения телефон. Щял да избие богаташите, дето паркирали пред плажа. Защо карали коли, като били богати, да ходели на плаж с хеликоптер тогава!.." Край на цитата.

Емона също не остана незасегната от "цивилизационните" процеси по българското черноморие. От спокойно и тихо селце, с няколко дузини къщи, селото постепенно заприличва по презастрояване на Созопол, Несебър или всеки друг съсипан черноморски курорт.

Провеждащият се и разрастващ се ежегодно фестивал на изкуствата "Арт Емона" има за цел да подпомогне възстановяването на църквата  в селото, но никой до сега не е направил никакви видими усилия да се възстанови пътя към Емона...

От друга страна, вероятно именно на лошия път се дължи това, че все още Емона не се е превърнала в поредното асфалтирано и бетонирано курортно селище, по примера на околните населени места.

Вероятно лошият път ще остане последната бариера пред т. нар. цивилизационни и урбанизационни процеси, съсипващи поетапно, постепенно и целенасочено Черноморието. Бариера, която ще бъде преодоляна в един момент. Първата жертва ще бъде плажът на Иракли, където не един и двама видни български "бизнесмени" имат инвестиционни намерения, а местните, заслепени от поредната възможност да използват "бащините си земи" за лесна и изгодна печалба, ще подкрепят я партия ДЕЛА, вляла се в ГЕРБ, я друг мутро-политически мутант, втурнал се към властта за да преразпредели средства, ресурси и влияние...

Ето затова Емона и Иракли са обречени. Защото екологията е продукт на моралните и естетически ценности на човека и обществото. Българското, съдейки по реалностите, изпитва остър дефицит на тези качества.