AdSense Top

неделя, 16 декември 2007 г.

"Техният" Иракли

Иракли има интересна, но противоречива съвременна история. Характерно за региона е надбягването на общинския съвет в Несебър и държавата с времето, а вероятно и със законите и европейските стандарти. Не дълго преди да се заговори за главата „Околна среда” от присъединителните преговори на България и Европейския съюз, започват да се издават задължителните оценки за въздействие върху околната среда (ОВОС), с които се променят съществено характеристиките на одобрения по-рано от общинския съвет устройствен план за строеж в региона. Първоначално планът е бил 20% , но след издадените ОВОС застрояването се увеличава на 30%...

Най-странно в новата история на Иракли е опитът на месните органи на властта, подкрепен в голяма степен от правителството (чрез Министерството на околната среда и водите) да "пропусне" някакви си 1000 декара (750 край плажа и близо 250 до селото), разрешавайки строеж на ваканционно селище, независимо от протестите, свързани със заплахите за природата на това красиво кътче от българското Черноморие и сериозните основания за съмнения в законността на действията на инвеститорите и органите на властта. До момента, въпреки почти нелегалния характер на всички процедури, малкото ясни неща, свързани с промяната на статута на земеделските земи, характеристиките на инвестиционните намерения в региона, етапът, на който се намират законовите процедури по евентуалното започване на строежи на Иракли и вандалското унищожаване на дървесната растителност по устието на река Вая, вливаща се в морето, дават сериозни основания за съмнения в законосъобразността на строежите и за възможните негативни ефекти върху био-разнообразието и равновесието в местността. Министерството очевидно нехае по този въпрос. Важно в случая изглежда да се разреши строежът на всяка цена, сякаш изтича някакъв срок, след който процедурата не би била толкова лесна и сигурна.
Регионът Иракли-Емине, също така, влиза в териториите, включени в мрежата „Натура 2000”, която защитава някои уникални местообитания. Тази мрежа регулира дейностите в регионите, които са включени в нея, с цел да защити застрашени животински и растителни видове.

Междувременно, правителството налага мораториум върху строителството в региона. Срокът изтича на 4 август тази година. Под силен натиск на еко-активистите, правителството удължава срока на мораториума с една година, до влизането на мрежата „Натура 2000” в сила, но услужливо изключва спорните 1000 декара, с което дава възможност да започне бетонирането на едно от последните зелени кътчета по българското Черноморие.

Нищо за сега не попречи на общинарите от Несебър и на еко-министъра Джевдет Чакъров да си затворят очите пред не съвсем коректно спазените процедури и по всяка вероятност и тук, както в почти всички области на обществения живот в страната ни, ще станем свидетели на това, как финансовите интереси, съмнителните сделки и взаимоотношения надделяват над обществените интереси, морала, законите и здравия разум.

Очевидно, както казах, е усилието на местната власт и Министерството на околната среда и водите да оставят вратички, преди влизането в сила на програмата „Натура 2000” за т. нар. швейцарски инвеститор и да му дадат възможност да изгради в региона планираното ваканционно селище, без оглед на това до колко екологичен е този проект. А след това? След това – и потоп!

От всички нас зависи дали ще успеем да запазим този прекрасен кът от българското Черноморие, наред със Странджа и други забележителности, и да не допуснем „слънчевбрягизирането” на поредния къс девствена природа.

Да спасим Иракли!

Няма коментари:

Публикуване на коментар