"Тук се почита моето очарователно Висше Същество (Богът, във форма различна от тази, която аз съм приел). Поради различната ми практика, аз не мога изцяло да разбера тази чужда система [на поклонение], но наблюдавайки я, аз чувствам по-силна привързаност към моята собствена. Покланям се пред този символ, така както го виждам и отправям молитвата си към моя Бог, който е приел тази различна форма, за да засили любовта ми към Него."
Бхактивинода Тхакура (1838 - 1914)
Древна Индия безспорно е една от люлките на цивилизацията. Характерно за индийската духовна традиция е толерантното отношение към последователите на различните религиозни възгледи и идеи. Думите на Бхактивинода Тхакура – духовен учител от школата на Гаудия вайшнавизма – казани преди повече от столетие, изглеждат изключително актуални и днес. Свободният избор на религиозни или атеистични убеждения е едно от фундаменталните права на човека. Правото да избереш и изразиш вярата си включва необходимостта да го направиш така, че да не попречиш на другия да направи същото.
Събитията у нас през януари тази година, свързани с посещението и концерта на Шри Чинмой във Варна, дават сериозен повод за съмнение в правилното разбиране и прилагане на принципите на свобода на избор или отказ от религия. Основание за подобно твърдение са действията на някои духовници и политически активисти в морската столица, предизвикани от предстоящото музикално събитие в града.
Да разгледаме заглавията на някои от всекидневниците по това време:
Това са част от заглавията, отразяващи желанието на духовниците и активистите на ”Атака”, да се забрани концертът на индийския гуру. Тези искания са отправени към кмета на града, парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията и директора на Дирекция ”Вероизповедания” към Министерския съвет.
Прави впечатление, че описаните действия без да имат масов характер, са по-скоро координирани, целенасочени и пропагандни. До колко са законосъобразни е друг въпрос, който не бива да бъде пренебрегван и на който трябва да отговорят компетентните институции. Нека да разгледаме някои от нормите, формиращи правната рамка на свободата на религията. В тази рамка влизат както разпоредбите на вътрешното законодателство, така и ратифицираните от България международни документи.
Юридическа сила на понятието ”Свобода на религията”
Съществуват международни документи, които придават сила и съдържание на това понятие. Сред тях са:
Правото на група хора (формално или неформално сдружени) да организират събрания.
Българското законодателство гарантира правото на организиране на събрания на закрито, каквото представлява концерта. За сведение:
Именно от това свое право, гарантирано от Конституцията на Република България, ратифицираните международни документи и законите на страната, решават да се възползват и последователите на Шри Чинмой в България, за втори път – духовният им водач вече е идвал в у нас и е свирил не къде да е, а в зала 1 на НДК. Планирайки мероприятието, те разлепват плакати в града, с което предизвикват реакцията, описана по-горе. Сред аргументите, в подкрепа на исканията за забрана на концерта на Шри Чинмой срещаме някои обвинения, характерни за началните години на прехода: "Опасна секта", "липса на регистрация по Закона за вероизповеданията", "зомбиране", "увреждане на духовното състояние на човека", "култ към личността".
Не бива да забравяме, че понятието ”секта” няма правна дефиниция, следователно и правна сила. Липсата на съдебна регистрация на определена духовна общност не е основание за забрана на каквито и да било мероприятия, включително и музикални концерти, организирани от хора с религиозна принадлежност. Останалата част от обвиненията би следвало да се третират от общото законодателство, при това, ако има основания и доказателства в подкрепа на подобни твърдения.
Събитията у нас през януари тази година, свързани с посещението и концерта на Шри Чинмой във Варна, дават сериозен повод за съмнение в правилното разбиране и прилагане на принципите на свобода на избор или отказ от религия. Основание за подобно твърдение са действията на някои духовници и политически активисти в морската столица, предизвикани от предстоящото музикално събитие в града.
Да разгледаме заглавията на някои от всекидневниците по това време:
"Н.В.П. Кирил поведе миряните срещу индийска секта" (в-к Атака, 6 януари 2007)
"Църквата скочи срещу индийски гуру" (в-к Сега, 6 януари 2007)
"Митрополит Кирил въстана срещу секта" (в-к Монитор, 6 януари 2007)
"Варненски попове гонят индийски гуру" (в-к 24 Часа, 9 януари 2007)
"АТАКА: Комисията по вероизповеданията да спре сектантския концерт във Варна" (в-к Атака, 9 януари 2007)
"Първанов подкрепя секта" (в-к Атака, 10 януари 2007)
"ВМРО прави регистър на сектите" (в-к Сега, 12 януари 2007)
"Привърженици на "Атака" протестираха срещу индийски гуру" (в-к Сега, 15 януари 2007)
“Стойчо Йотов: Секти се домогват до политиката” (в-к Дума, 16 януари 2007)
Това са част от заглавията, отразяващи желанието на духовниците и активистите на ”Атака”, да се забрани концертът на индийския гуру. Тези искания са отправени към кмета на града, парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията и директора на Дирекция ”Вероизповедания” към Министерския съвет.
Прави впечатление, че описаните действия без да имат масов характер, са по-скоро координирани, целенасочени и пропагандни. До колко са законосъобразни е друг въпрос, който не бива да бъде пренебрегван и на който трябва да отговорят компетентните институции. Нека да разгледаме някои от нормите, формиращи правната рамка на свободата на религията. В тази рамка влизат както разпоредбите на вътрешното законодателство, така и ратифицираните от България международни документи.
Юридическа сила на понятието ”Свобода на религията”
Съществуват международни документи, които придават сила и съдържание на това понятие. Сред тях са:
Международен пакт за гражданските и политическите права
Чл. 18
Всяко лице има право на свобода на мисълта, съвестта и религията. Това право включва свободата да изповядва или възприема религия или убеждение по свой избор и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, ритуали, религиозни обреди и обучение.
Никой не може да бъде обект на принуда, която да накърнява свободата му да изповядва или да приема религия или убеждение по свой избор.
Свободата да се изповядват религията или убежденията подлежат само на такива ограничения, предвидени от закона и необходими за защитата на обществената сигурност, ред, здраве и морал, или на основните права и свободи на другите.
Освен това, правото да се практикува религия и защитата от дискриминация се гарантира и от някои разпоредби на вътрешното законодателство, за които ще стане дума по-късно. За сега нека разгледаме въпроса с изискванията на закона за организиране на събрания на закрито.Европейска конвенция за защита на правата на човека и основните свободи
Чл.9 Свобода на мисълта, съвестта и религията
Всеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва свободата да променя своята религия или убеждения и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, религиозни обреди и ритуали.
Свободата да се изповядва религия или убеждения подлежи само на такива ограничения, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност, за защитата на обществения ред, здраве и морал или за защита на правата и свободите на другите.
Правото на група хора (формално или неформално сдружени) да организират събрания.
Българското законодателство гарантира правото на организиране на събрания на закрито, каквото представлява концерта. За сведение:
Чл. 43 (3) от Конституцията на България: За събрания на закрито не се изисква разрешение;
Чл. 2. от Закона за събранията, митингите и манифестациите: Събрания, митинги и манифестации могат да се организират и провеждат от граждани, от сдружения, от политически и други обществени организации.
Именно от това свое право, гарантирано от Конституцията на Република България, ратифицираните международни документи и законите на страната, решават да се възползват и последователите на Шри Чинмой в България, за втори път – духовният им водач вече е идвал в у нас и е свирил не къде да е, а в зала 1 на НДК. Планирайки мероприятието, те разлепват плакати в града, с което предизвикват реакцията, описана по-горе. Сред аргументите, в подкрепа на исканията за забрана на концерта на Шри Чинмой срещаме някои обвинения, характерни за началните години на прехода: "Опасна секта", "липса на регистрация по Закона за вероизповеданията", "зомбиране", "увреждане на духовното състояние на човека", "култ към личността".
Не бива да забравяме, че понятието ”секта” няма правна дефиниция, следователно и правна сила. Липсата на съдебна регистрация на определена духовна общност не е основание за забрана на каквито и да било мероприятия, включително и музикални концерти, организирани от хора с религиозна принадлежност. Останалата част от обвиненията би следвало да се третират от общото законодателство, при това, ако има основания и доказателства в подкрепа на подобни твърдения.
Важно е да се спомене, че взаимоотношенията между ученика и духовния учител (гуру) са основополагащи за хилядолетната духовна култура на Индия. Благодарение на това, тази традиция се запазва жива и автентична до днес. Тя включва ясни и строго определени критерии, които от една страна гарантират авторитетното й пренасяне през вековете, а от друга - съдържат механизми за вътрешен контрол и корекция.
Нападките срещу някого и обвиненията в "авторитарност" и "създаване на култ към личността", само заради това, че е приеман и почутан от последователите си като гуру (духовен наставник и водач) показват непознаване на Индийската духовна традиция.
Така стигаме до въпроса за основателността на исканията за забрана на подобно мероприятие. Законът предвижда условия, при които това може да стане.
Основания за забрана на събрание, митинг или манифестация.
Кметът или председателят на общинския съвет могат да забранят събрание, митинг или манифестация ако:
1. са насочени към насилствено изменение на конституционно установения обществен и държавен строй или срещу териториалната цялост на страната;
2. застрашават обществения ред в съответното населено място;
3. застрашават народното здраве при предварително обявена епидемична обстановка;
4. нарушават правата и свободите на другите граждани.
Конституцията (чл. 43 ал. 2) препраща към съответния закон, определяйки реда за провеждане на подобни мероприятия.
Очевидно е, че нито едно от горните условия не са изпълнени, за да влезе в сила изискването на закона и да има основания за забрана на концерта.
Друга важна част от обвиненията, даващи основание за искане за забрана на събитието почиват върху ”международния опит” в това отношение.
Държавен суверенитет.
У нас е модно да се позоваваме на "чуждия опит". Стане ли дума за "опасните секти", услужливо на преден план излизат пикантни подробности за тази или онази "деструктивна секта", "забранена" или определена, като "авторитарна и тоталитарна" някъде зад граница... Такъв е и случаят с публично огласената вербална нота на германското посолство до руското външно министерство (от 22 ноември 1995 г.) в отговор на нота № 250/4/ЕД на руското външно министерство (от 13 декември 1994 г.). Незнайно защо се пренебрегват следните важни подробности: става дума за взаимоотношения с 12 годишна давност между две различни от България държави; цитираният документ, по които България не е страна е загубил своята актуалност още през 1998 г., когато специална комисия на германския парламент изважда почти всички религиозни общности от списъка, споменат в нотата.
Разпалване на религиозна омраза и нетърпимост.
"Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна" (Закон за защита от дискриминация, чл. 4 ал. 1). Описаните по-горе действия могат да бъдат определени като призив за "пряка дискриминация": "Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства" (ЗЗД, чл. 4 ал. 2). Тези действия са в противоречие и с установените от Закона принципи: "Никой не може да бъде преследван или ограничаван в своите права поради религиозните си убеждения. Недопустими са ограничения или привилегии, основани на принадлежност или отказ от принадлежност към вероизповедание" (чл. 3 ал 1 и 2 от Закона за вероизповеданията)."Държавата осигурява условия за свободно и безпрепятствено упражняване на правото на вероизповедание като съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи”, както и това, че "не се допуска дискриминация на верска основа" (чл. 4 ал 3 и 4 от същия закон). С какво подобни действия се различават от проявите на религиозна омраза и нетърпимост?
В заключение можем да споменем, че тези реакции от страна на духовници и политически дейци, случващи се само дни след фактическото приемане на България в Европейския съюз, дават сериозни основания да се съмняваме до колко извършителите им наистина споделят ценностите на демократичното общество, в което правото на Закона е определящ фактор, а основните права и свободи са неотменими. Убеден съм, че индивидуалната вяра не зависи от това, в какво вярва другия. Духовната традиция на древна Индия ни дава пример за това, че многообразието в сферата на религиите не е нещо лошо и опасно, а проявите му не трябва да се забраняват.
Съвременната научна мисъл използва понятието вайшнавизъм, за да обозначи една от трите най-значителни религиозни традиции (заедно със смарта – брахманизма и шива – шактизма), непосредствено възникнали от цялата общност на сакрални практики в “индуската” религиозност. Названието произлиза от името на Бог Вишну – Този, който прониква навсякъде и поддържа всичко съществуващо, а същността се състои в обожанието Му според правилата и предписанията, описани в свещените писания. Според Britannica Book of the Year (1996) вайшнавите съставляват 70% от тогавашното 800 милиона хинду население в света. Към днешна дата най-често срешаните числа по отношение на броя на хинду населението на света варират между 850 милиона и един милиард. Последните статистики определят индусите на около 14%.
------
В заключение можем да споменем, че тези реакции от страна на духовници и политически дейци, случващи се само дни след фактическото приемане на България в Европейския съюз, дават сериозни основания да се съмняваме до колко извършителите им наистина споделят ценностите на демократичното общество, в което правото на Закона е определящ фактор, а основните права и свободи са неотменими. Убеден съм, че индивидуалната вяра не зависи от това, в какво вярва другия. Духовната традиция на древна Индия ни дава пример за това, че многообразието в сферата на религиите не е нещо лошо и опасно, а проявите му не трябва да се забраняват.
Съвременната научна мисъл използва понятието вайшнавизъм, за да обозначи една от трите най-значителни религиозни традиции (заедно със смарта – брахманизма и шива – шактизма), непосредствено възникнали от цялата общност на сакрални практики в “индуската” религиозност. Названието произлиза от името на Бог Вишну – Този, който прониква навсякъде и поддържа всичко съществуващо, а същността се състои в обожанието Му според правилата и предписанията, описани в свещените писания. Според Britannica Book of the Year (1996) вайшнавите съставляват 70% от тогавашното 800 милиона хинду население в света. Към днешна дата най-често срешаните числа по отношение на броя на хинду населението на света варират между 850 милиона и един милиард. Последните статистики определят индусите на около 14%.
------
Вербална нота: в дипломацията - писмено неподписано съобщение (обикновено в трето лице), направено от дипломатически представител. Вербалната нота няма неотложен характер, а по-скоро е отправяна когато даден въпрос е оставен без движение за дълъг период от време. С вербалната нота се избягва впечатлението за неотложност, но в същото време служи за потвърждение, че дадената страна няма намерение да отлага въпроса. Фактът, че е неподписана засилва впечатлението, че вербалната нота е удобен начин да се направи нещо, което в същото време да няма силата и характера на официално становище.
Няма коментари:
Публикуване на коментар