КОНФЕСИОНАЛНО ИЛИ КОНФЕСИОНАЛНО ОБУЧЕНИЕ ПО РЕЛИГИЯ?
Привидно, двете алтернативни концепции за въвеждане на предмет "Религия" в българското училище, са взаимно изключващи се. Едната, според създателите й – Обществен съвет, под ръководството на проф. Г. Бакалов, въвежда неконфесионално преподаване на религия в училищата. Според законите, това означава религиите да бъдат изучавани в техния исторически, културен и философски аспект. Това би било много добре, ако бе вярно по отношение на предлаганата концепция. Дори и повърхностен прочит на представената от тях концепция ще покаже на непредубедения читател, че това е невъзможно при зададените от авторите условия. Това впечатление се потвърждава и от факта, че авторите на тази концепция предвиждат създаването на "специализирани магистърски програми към богословските факултети". Друг факт, затвърждаващ впечатлението, че става дума за скрито въвеждане на конфесионално обучение по религия е предвижданата от авторите правоспособност за преподаване на предмет "Религия" в низходящ ред:
1. Богослови (бакалаври и магистри) с педагогическа правоспособност.
2. Педагози със специализация в Богословски Факултет.
3. Магистри и бакалаври от други хуманитарни специалности с педагогическа правоспособност и допълнителна специализация.
4. Историци, философи и филолози с педагогическа правоспособност.
Тези, които наистина биха могли да преподават религия в нейния исторически и философски аспект (в съответствие с изискванията на българското законодателство – Конституция, Закон за народната просвета, Закон за степента на образованието, просветния минимум и учебния план, Закон за висшето образование), са последни сред правоспособните преподаватели.
При тези условия, изхождайки от това, че на първо място така предложената концепция ще бъде преподавана от богослови, завършили богословските факултети, т.е. профилирани в Източното православие, авторите трябва да отговорят на следните въпроси: Как ще бъде избегнато индоктринирането на преподавания материал? Как учениците ще бъдат предпазени от апологети? Как при тази схема ще бъде запазен неконфесионалния характер на предлаганата от тях концепция? Моят отговор е: никак!
От друга страна, Концепцията, одобрена от Светия Синод на Българската православна църква предвижда въвеждане на задължително конфесионално религиозно обучение в иначе светското българско училище. Авторите се позовават на тезата, че "свободна, морална и инициативна личност" е невъзможно да бъде формирана, "без тя да бъде възпитавана в православна християнска вяра". Макар и смехотворно, заради автоматичното изключване на възможността огромната част от човечеството, неизповядващо Източното православие, да се формира и развива като "морални, свободни и инициативни личности", това твърдение е показателно за намеренията на авторите на концепцията.
За съжаление, сред тях можем да срещнем и личности, утвърдили се в медиите като нетолерантни и злостни борци срещу т. нар. "секти" – термин, лишен от всякакво правно съдържание, поради което негоден за употреба в извън-конфесионален ракурс.
Доказали своята нетолерантност, авторите на концепцията на Св. Синод, мотивирани по цитирания по-горе абсурден начин, настояват "Религия-Православие", "Религия-Ислям" и "Религия" да бъдат въведени като задължителни учебни предмети още от новата 2008-2009 година. Схемата им е следната: От предучилищна до прогимназиалната степен (осми клас) се въвежда "Православие" в различните му аспекти: нравственост, култура, добродетели, историко-философски основи, културна и църковна история, християнска културология, християнска етика и антропология. Чак в 12 клас авторите предвиждат "История на религиите". Така, според тях, се оформят три профила: два конфесионални (Православие и Ислям) и един неконфесионален – "История на религиите".
В старанието си да избегнат евентуалните напълно основателни обвинения в създаване на условия за разделение на децата по религиозен признак, неминуемо водещо до религиозна дискриминация, авторите предвиждат възможност за "разширяване" на конфесионалните профили, но, забележете, "в съответсвие с критериите на МОН и Просветната комисия на Светия Синод на БПЦ"...
Така, в иначе секуларна (светска) България, под предлог, че се запазва "традиционната културно-историческа идентичност на българина", авторите на подкрепената от Светия Синод на БПЦ конфесионална концепция всъщност дърпат страната ни назад и отстъпват от демократичните ценности на Европейската общност, част от която България стана неотдавна.
Авторите неточно и непълно се позовават на неназовани европейски страни. В отговор на напълно основателните критики, цитират чужди закони, променени още през деветдесетте години на вече отминалия век, с което обвиненията в ретроградност, анахронизъм и липса на модерен и съвременен подход, стават напълно основателни.
Политическата безпардонност на настоящата управляваща партийна конфигурация подсказва, че всички обективни критики ще бъдат подминати с пренебрежение, диалогът с обществеността е формален, а в желанието си да направят поредния безпринципен реверанс, този път към висшите духовни кръгове на две от вероизповеданията в страната, политиците и авторите на подобни концепции тласкат страната към предрешени международни съдебни спорове за нарушени религиозни права и вероятни санкции от страна на Европа. Основание да мислим така ни дава и Европейската конвенция за правата на човека от 1952 г., според която: "Никой не може да бъде лишен от правото на образование. При изпълнението на функциите, поети от нея в областта на образованието и преподаването, държавата зачита правото на родителите да осигуряват на своите деца образование и преподаване в съответствие със своите религиозни и философски убеждения".
От това следва, че задължителното въвеждане на конфесионално или прикрито конфесионално обучение по религия, под форма, различна от "знания за религиите" в техните исторически, философски и културни аспекти, нарушава правата и на родителите-атеисти, които рано или късно, също ще потърсят защита.
При тези условия, изхождайки от това, че на първо място така предложената концепция ще бъде преподавана от богослови, завършили богословските факултети, т.е. профилирани в Източното православие, авторите трябва да отговорят на следните въпроси: Как ще бъде избегнато индоктринирането на преподавания материал? Как учениците ще бъдат предпазени от апологети? Как при тази схема ще бъде запазен неконфесионалния характер на предлаганата от тях концепция? Моят отговор е: никак!
От друга страна, Концепцията, одобрена от Светия Синод на Българската православна църква предвижда въвеждане на задължително конфесионално религиозно обучение в иначе светското българско училище. Авторите се позовават на тезата, че "свободна, морална и инициативна личност" е невъзможно да бъде формирана, "без тя да бъде възпитавана в православна християнска вяра". Макар и смехотворно, заради автоматичното изключване на възможността огромната част от човечеството, неизповядващо Източното православие, да се формира и развива като "морални, свободни и инициативни личности", това твърдение е показателно за намеренията на авторите на концепцията.
За съжаление, сред тях можем да срещнем и личности, утвърдили се в медиите като нетолерантни и злостни борци срещу т. нар. "секти" – термин, лишен от всякакво правно съдържание, поради което негоден за употреба в извън-конфесионален ракурс.
Доказали своята нетолерантност, авторите на концепцията на Св. Синод, мотивирани по цитирания по-горе абсурден начин, настояват "Религия-Православие", "Религия-Ислям" и "Религия" да бъдат въведени като задължителни учебни предмети още от новата 2008-2009 година. Схемата им е следната: От предучилищна до прогимназиалната степен (осми клас) се въвежда "Православие" в различните му аспекти: нравственост, култура, добродетели, историко-философски основи, културна и църковна история, християнска културология, християнска етика и антропология. Чак в 12 клас авторите предвиждат "История на религиите". Така, според тях, се оформят три профила: два конфесионални (Православие и Ислям) и един неконфесионален – "История на религиите".
В старанието си да избегнат евентуалните напълно основателни обвинения в създаване на условия за разделение на децата по религиозен признак, неминуемо водещо до религиозна дискриминация, авторите предвиждат възможност за "разширяване" на конфесионалните профили, но, забележете, "в съответсвие с критериите на МОН и Просветната комисия на Светия Синод на БПЦ"...
Така, в иначе секуларна (светска) България, под предлог, че се запазва "традиционната културно-историческа идентичност на българина", авторите на подкрепената от Светия Синод на БПЦ конфесионална концепция всъщност дърпат страната ни назад и отстъпват от демократичните ценности на Европейската общност, част от която България стана неотдавна.
Авторите неточно и непълно се позовават на неназовани европейски страни. В отговор на напълно основателните критики, цитират чужди закони, променени още през деветдесетте години на вече отминалия век, с което обвиненията в ретроградност, анахронизъм и липса на модерен и съвременен подход, стават напълно основателни.
Политическата безпардонност на настоящата управляваща партийна конфигурация подсказва, че всички обективни критики ще бъдат подминати с пренебрежение, диалогът с обществеността е формален, а в желанието си да направят поредния безпринципен реверанс, този път към висшите духовни кръгове на две от вероизповеданията в страната, политиците и авторите на подобни концепции тласкат страната към предрешени международни съдебни спорове за нарушени религиозни права и вероятни санкции от страна на Европа. Основание да мислим така ни дава и Европейската конвенция за правата на човека от 1952 г., според която: "Никой не може да бъде лишен от правото на образование. При изпълнението на функциите, поети от нея в областта на образованието и преподаването, държавата зачита правото на родителите да осигуряват на своите деца образование и преподаване в съответствие със своите религиозни и философски убеждения".
От това следва, че задължителното въвеждане на конфесионално или прикрито конфесионално обучение по религия, под форма, различна от "знания за религиите" в техните исторически, философски и културни аспекти, нарушава правата и на родителите-атеисти, които рано или късно, също ще потърсят защита.
Асен Генов
Текстът е публикуван във в-к "Дума", 29.02.2008
Няма коментари:
Публикуване на коментар