Зелените и избори 2009

Към все още неродената преди време П.П. Зелените ме заведе твърдото ми несъгласие и противопоставяне срещу опита на откровени престъпници и олигарси да застроят едно от последните чисти и хубави места по Черноморието - Иракли. Помагам на каузата "Да спасим Иракли" както мога. Така се стигна до участието ми в Зелените. Нова, млада, свежа и перспективна партия, учредена от лица, които се бунтуват истински срещу статуквото. До арест, ако е необходимо.

Вече сме в "предизборната обстановка", в която Зелените можем да направим рационален избор как се явяваме, какво правим и какви са целите ни. След януарско-февруарските протести се видя, че има възможност да се генерира силна обществена подкрепа, която обаче няма да е само ЕКО, но главно политическа. Видя се ясна мотивация и желание у мнозина да променят статуквото. Протестите бяха посетени от хора с дясна политическа ориентация, освен "еколозите". Отправиха ни се ясни политически послания, чрез присъствието на знакови фигури за опозицията. Ние проиграхме възможността да свалим ако не правителството, поне Миков, който саботира гражданския протест. Уплашихме се да не се изгубим в мъглата, образно казано, и леко отблъснахме евентуалните си партньори.

Направихме го и втори път: Отново ни протегнаха ръка. Десните дойдоха на няколко наши дискусии. Последва Национално събрание на Зелените, на което се прие курс към "самостоятелно явяване на изборите", без никакво коалиране. Обявихме война на тези, които произлизат от зелената идея - сините партии. Въпреки, че сред тях има и такива, които ни помагат.

На война, като на война!

Последва контра-удар: След като потенциално взимаме от техните гласове, няма по-логично нещо от това да последва и защитна реакция. Вдигнат бе депозитът за явяване на изборите на 100 хиляди лв. с риск, ако изобщо го съберем, да го загубим в полза на държавата, ако не вземем определен процент на изборите. Вдигнат бе и процентът за коалициите, което не ни засяга сериозно, но главният проблем за нас са не 8, а 4-те процента.

Обидихме се... Вероятно има защо, но контраатаката, ако изобщо е насочена срещу нас, бе предизвикана от нас самите.

Какво става в момента? Имаме желание да променим статуквото. Отиваме на избори. С много неизвестни обаче! От депозита до реалните ни възможности. Трябва ни социология, която да ни каже какви са реалните ни шансове. Не се доверяваме на никого, вероятно с основание, но някаква яснота по въпроса ни е нужна. Трябва ни анализ на ситуацията. Не съм чул сериозен такъв до сега. Не съм и чел.

Така естествено стигам до няколко важни за мен въпроса:

1. Какви са реалните ни шансове на тези избори и какви проценти ще вземем?
2. Какви са шансовете ни и за следващите (2013) избори?
3. Ако сега не успеем, какво правим през следващите 4 години в периферията на събитията?
4. В този, за сега, почти неизбежен период на маргинализация, какво правим и какви са шансовете ни да оцелеем?
5. Учредяване на партия и участие в избори предполага амбиции за участие в законодателната и изпълнителната власт. Ако не искаме това сега, не е ли по-удачно да продължим да "променяме статуквото" чрез НПО и граждански инициативи, което правим очевидно добре?
6. Какви са шансовете на малките партии на тези избори?
7. Имаме ли възможни партньори в политиката и кои са те?
8. Никаква форма на сътрудничество с десните ли не е възможна?
9. Не искаме ли да се борим за депутатско и, защо не, министерско место още на тези избори? Например, Еко-министерството?

Това са само част от възможните въпроси преди тези избори.

Аз лично се уверих, че с много малко усилия мога да мотивирам мнозина да гласуват в зелено, но все пак става дума за хора, които са информирани и могат да избират по-адекватно. Срещнах се и с мнозина, които приветстваха идеята да си партнираме с дясното. Това, изглежда, е сериозната дилема, която трябва да решим преди тези избори. Индикации за интерес към нас от "другата" страна все още има! Сред нас самите този диалог все още не е проведен сериозно и мотивирано. Има само емоционален отказ. Няма пък! Ние сме добрите в един свят от лоши...

А какво би станало, ако намерим общ език с единствените възможни партньори? Писах го по-рано, но пак ще повторя две неща:

1. Ние ставаме лесно и бързо разпознаваеми като политически субект.
2. Десните, ако ги приемем за като наши евентуални партньори, при ясни правила и условия за двете страни, получават свеж импулс и щрих в профила си.

Така, спираме да се боричкаме помежду си за гласове на разочаровани сини избиратели и насочваме усилията си срещу статуквото от последните две правителства от 2001 до сега. Ставаме стратегически партньори. Нека не сме коалиционни съюзници. Стратезите могат да "облекат" формата в подходяща дреха.

Политиката е изкуство на възможностите и компромиса. Ако подходим политически, а не емоционално, имаме всички шансове да се възползваме от възможността и да намерим компромис и общ език, който да ни даде по-голям шанс на тези избори. Партньорство с десните увеличава шансовете и на двете страни за успех. Както и да го погледнем. Това е мое лично мнение.