Първо, кой е Сноудън? Най-краткият отговор е: изгледайте документалния филм “citizenfour”. Сноудън е бивш служител на Националната агенция за сигурност на САЩ, който проговори за масовото следене и подслушване, осъществявано от тази служба. Една разпространена щега с абревиатурата на агенцията – NSA (National Security Agency), е “No Such Agency”, в превод: няма такава агенция.
Разкритията на Сноудън показват страховитите мащаби на подслушването, организирано от Агенцията по сигурността на САЩ – клетъчните телефони, лаптопи, Facebook, Skype, чат-стаи – виско това е използвано от NSA, за да изгради "модел на живот" на потребителите, представляващ подробен профил на наблюдаваните лица и всички свързани с тях. Броят на хората, които могат да бъдат включени в системата за наблюдение, анализ и профилиране, е потресаващо голям. Един пример само е социалната мрежа Facebook: при 1000 приятели, кръгът на приятелите на вашите приятели нараства до 163,400 души (по модел, разработен от “Гардиън”). Третият кръг – приятелите на приятелите на вашите приятели нараства до 26,699,560 души.
Това означава, че ако един човек от почти 27 милиона души, е общувал с приятел на приятел на Ваш приятел – той може да е Ваш колега, изпил едно кафе с човек, който познава друг човек, чел в Интернет как се прави бомба... Вие ставате обект на профилиране…
Тук ще направя едно отклонение за технологиите и днешния ни живот. Днес, 02 октомври 2016 г., надградих операционната система на телефона си. С новата версия на iOS дойде и приложението (или поне не го бях забелязал досега) “Home”. Програмката Ви позволява да свържете домашните си прибори към телефона и да ги контролирате през Интернет. Признавам, че все още не съм тествал нищо, но един мой познат разработва Интернет дистанционно устройство за бойлери – тръгваш от офиса и включваш бойлера от телефона…
Технологиите навлизат все по-сериозно и завладяващо в живата на всеки един от нас. Все повече информация оставяме след себе си в Мрежата. Това най-често са лични данни, които лесно могат да бъдат събрани от някой, който знае какво прави. Преди време, авторът тези редове бе свидетел на това, как негови колеги бяха в състояние да локализират трол, възхваляващ управляващата партия. Той сипеше обиди и заплахи по адрес на публично лице. Без особени затруднения бяха определени районът, в който живееше този трол, приблизителната локация на местоработата му, доставчика на мобилни телефонни услуги, които той ползваше, пишейки в градския транспорт, докато пътува към офиса и обратно, операционната система на компютъра му, браузера и други подобни данни. Всичко това стана без помощта на специални средства, само благодарение на няколкото написани от въпросния трол коментари под статии в Интернет...
Към това добавете и други данни, които може да бъдат събрани с лекота и без кой знае каква техника и специални средства: географско положение, трафични данни от смартфона и т.н. Вашият профил, изграждан от от службите, нараства много и плашещо. И това далеч не е всичко. Наскоро излезе информация, че хакерите вече са в състояние да разбият защита с лицево разпознаване при някои системи за сигурност, ползвайки Ваш 3D модел, изграден по ваши снимки от социалните мрежи… Излишно да описвам всички рисковете от това, да Ви профилират в толкова точен детайл. Не, защото има какво да криете. Най-вероятно няма, но това позволява злоупотреба с личната Ви неприкосновеност.
Да се върнем на “несъществуващата” агенция от разкритията на Сноудън. Позицията на NSA се свежда до баналното “ако няма какво да криете, няма за какво да се страхувате”. Тази позиция е позната на всяко общество, включително и на нашето. За да разберете мащабите на разкритията на Едуард Сноудън, може да ги съпоставите със скорошния скандал в България, при който Софийски градски съд позволи незаконен достъп на Държавната агенция по национална сигурност до информационните масиви на Министерство на вътрешните работи. Сред системите, до които е имало незаконен продължаващ достъп, са Интегрираната информационна система “Справки” на МВР и Съдебното министерство; Автоматизираната информационна система “Български документи за самоличност”; Централният полицейски регистър; регистърът на лицата с полицейска регистрация; регистърът на лица, установени извършители на престъпления; регистър на лица, обявени за издирване; автоматизираният информационен фонд "Граничен контрол" и др. Става дума за скандала “Червей”, по който няма наказани полицаи и други длъжностни лица от системата, а най-вероятно няма и да има...
На този етап, в резултат на незаконния достъп до информационните масиви на МВР, в нечии ръце незаконно са попаднали, не се съмнявам в това, огромни информационни масиви с личните данни на българските граждани. Мащабите са неясни, щетите – предстоящи и неизбежни. Най-вероятно, през черния пазар на чувствителна информация, особено по отношение на бизнеса и политиката.
За мащабите на дейността на NSA, разкрити от Едуард Сноудън, можем да съдим по собствените му думи до журналиста, пред когото той прави своите разкрития:
“Аз съм старши служител в разузнавателната общност, надявам се, разбираш, че да се свържа с теб е изключително висок риск. До този момент знам, че всяка граница, която пресичаш, всяка покупка, която правиш, всеки телефон, който набираш, всяка мобилна клетка, покрай която преминаваш, приятел, който си записваш, сайт, който посещаваш, тема за имейл, който изпращаш, е в ръцете на система, чийто обсег е безграничен, но сигурността ѝ не е…”
Това са две случки – от САЩ и от България. В САЩ имаме разкрития за чудовищния мащаб на събираната информация, без наше знание и без наше съгласие. Освен това, Подобни технологии и мерки, като разкритите от Едуард Сноудън, се приемат и прилагат в много страни по света. В България става дума за вероятно престъпление, при което лични данни на милиони граждани, събирани в продължение на години, в големия си процент – с помощта на новите технологии, са попаднали в неизвестни ръце.
Житейският опит в България опровергава евентуалната защитна теза, че не трябва да се притесняваме, защото става дума за полицейски служители. У нас имаше много скандали с изтекли записи и досиета, включително и разговори на премиера, които предполагат употреба на специални разузнавателни средства. Всяко самоуспокоение по темата е илюзорно, глупаво и опасно.
Проблем с ченгетата, които злоупотребяват с професионалните си правомощия има не само у нас и далеч не е от скоро. Един от примерите, които могат да бъдат дадени, е от Великобритания през 2009 г. За цялата година има 439 полицаи, които са били санкционирани за посещение на уеб сайтове с порнографско съдържание и други, които са извън служебните им задължения. Но по-интересното е, че мнозина от тях са наказани за това, че ползвали служебни бази данни, за да проверяват лични контакти.
Ако погледнем по-новата история, пак от САЩ, откъдето тръгна този разказ, по данни на разследване на “Асошиейтед Прес” през периода 2013-2015 г. полицейски служители из цялата страна са злоупотребявали с поверителни бази данни, с цел да съберат информация за свои интимни и бизнес партньори, съседи и дори журналисти, които нямат нищо общо с професионалните им задължения. За посочения период са уволнени или са подали оставка 325 служители на реда, а други 250 са получили по-леки дисциплинарни наказания.
Най-новото събитие също е интересно в този контекст. Съвсем наскоро в Швейцария бе проведен референдум, който за първи път позволи на службите да подслушват телефони и да проследяват имейл кореспонденция. Разбира се, очаква се това да става при стриктен регламент, за разследване и предотвратяване на престъпления.
Добри намерения, както навсякъде по света. Най-вероятно, NSA е създадена също с такива добри намерения. Но разкритията на Сноудън и степента и скоростта, с която технологиите навлизат в живота ни, предполага да не се отнасяме с безразличие към всяка потенциална опасност пред личното ни пространство или заплаха за неприкосновеността на личния ни живот, професионалната, банковата или лекарската тайна. Не мога да завърша оптимистично.
Опасявам се, че не най-хубавото, а страшното тепърва предстои.
Текстът е писан за хартиеното издание на Новини Лондон.
Целият брой може да се свали тук (PDF).
Няма коментари:
Публикуване на коментар