Защо да не станем всички вегетарианци?

Миналата неделя, на 8 март, гост в студиото на "Неделя 150" по БНР бе Антонина Желязкова (Председател на Международния център за изследване на малцинствата и междукултурните взаимодействия). Обсъждаха неотдавнашните изяви на Яне Янев, свързани с обстановката в регионите, населени с мюсюлмани. Много се говори дали тезите му са основателни или не, но на мен ми направи впечатление друго. Защитавайки позицията, че българската нация е гражданска и разнородна, включваща различни етнически групи, г-жа Желязкова обсъди по-конкретно и една от нападките към българските политици и държавници, че седели безучастно и гледали убийството на жертвено животно, докато слушали молитви на арабски. Нейната теза, както аз я разбрах, бе, че подобни "жертвоприношения" се извършват непрекъснато, че това е обичайна практика сред мюсюлманите, която се дължала на слабата интеграция и сегрегацията на дадената общност и щяла да отмре постепенно. Нещо в този смисъл.

Задължително и необходимо условие е да спомена, че съм съгласен с г-жа Желязкова за правата на малцинствените групи и противопоставянето й на морално и законово ниво на всяка форма на дискриминация срещу тези общности.

Това, което ми прави впечатление е друго. Трудно ми е да се съглася с внушенията (по принцип, а не направените в предаването "Неделя 150"), че религиозната мотивация зад конкретни действия е израз на по-ниска цивилизованост и интелект. Съгласен съм, че жертвоприношенията на животни са анахронизъм и нямат духовната сила и ефект, който би трябвало да произведат върху животното и върху извършващите религиозния акт. Не съм съгласен обаче с това, че т. нар. "напредък" на съвременното общество трябва задължително да води до намаляване на религиозните чувства на гражданите. Религията беше опиум за народите по едно друго време. Не и сега.

Провокиран съм да напиша тези няколко реда именно заради доловената от мен (дано да греша) теза на г-жа Желязкова, че религиозния акт на жертвоприношението щял да отмре постепенно, с по-добрата интеграция на въпросните религиозни и етнически малцинства. Ако говорим изолирано за акта на убийство на дадено животно (козел при някой мюсюлмански празник, свинята по Коледа, отсичането на главата на някоя кокошка или петел по именните дни, убийството с чук по главата на шарани по Никулден и други подобни, прерязване на шията на агнетата пред камера по Гергьовден), съгласен съм с Желязкова, че това трябва да бъде ограничено, дори сведено до минимум, според мен, именно поради липсата на духовна сила, чистота и логика, която да стои зад подобно деяние. Не съм съгласен обаче, че "напредъкът на цивилизацията" трябва да отслабва религиозните чувства и да притъпява духовните търсения на хората.

Не ми допадна и друго: Желязкова изрази мнение в смисъл "дайте да не ставаме всички вегетарианци", защото в българските кланици ежедневно се избивали животни по дори по-мъчителен начин. Така е и не само в българските кланици. Филмът Meet Your Meat го доказва (показва се насилие над животни, не ви го препоръчвам)! Ако подходим към проблема безпристрастно - безсмислените убийства (някои дори пред камерите на телевизиите), под предлог, че са продиктувани от дълбоки религиозни чувства, са неоснователни, безсмислени, безполезни и трябва да бъдат спряни. Убийствата по особено мъчителен начин на животни по кланиците в цял свят са не по-малко неморални и са напълно неоснователни от всяка гледна точка, различна от корпоративните интереси на крупните месопреработватели. Този акт е не по-малко насилствен и груб спрямо беззащитните животни. Според Желязкова, в България той дори не съответства на европейските "стандарти" в това отношение, с което съм склонен да се съглася. Ако се противопоставим на жестокостта и насилието спрямо животните, единственото логично разрешение, колкото и да не ни се вярва, е да популяризираме вегетарианството като философия, морална категория, религиозно убеждение, здравословна алтернатива и израз на уважение и зачитане на правото на живот на всички живи същества, дори и тези, на по-долно еволюционно стъпало.