Газова шистофрения или Go Frack Yourself

Тези дни в медиите се появиха следните интерпретации на протестите срещу добива и проучването за шистов газ по метода "хидравлично разбиване" (фракинг):

"Тази кампания с протестите срещу добива на шистов газ беше организирана от пиар фирми от чужбина с мощна финансова подкрепа. Тези, които протестират и тези, които преговарят, го знаят това. Има върхушка, която е мотивирана и хора, които възприемат идеята по някакъв начин, защото мислят, че това е техен интерес" 

Трайчо Трайков. Източник

„Трябва да ни е ясно имаме ли индустриални възможности за добиване на шистов газ. Ние купуваме газ от Русия за 420 долара на 1000 кубически метра, а в държавите, които произвеждат газ цената е 99 долара за 1000 кубически метра”

Иван Костов. Източник

Това са двете тези, с които политиците умело подменят темата за шистовия газ и добива му чрез "хидравлично разбиване" или т. нар. фракинг. Ето как описва тази технология Евгений Дайнов за в. 24 часа:

[При] технологията “фракинг" (хидравлично разбиване) [се вкарва] сонда дълбоко надолу, тя помпа под налягане вода, пясък и химикали, с които разбива пластовете и освобождава газа от скалната прегръдка. С този подход Америка осигурява 30% от нуждите си и стана трети след Русия производител на газ. Дотук е ясно. Оттук започват споровете. Химикалите, казват ни “шистистите", са от репертоара на хранителната промишленост - напълно безвредн безвредни. Това е лъжа. Става дума за коктейл от 650 вида химикали, пазени в “търговска тайна". Но се знае, че съдържат радиоактивни газове като радон, а също така метан, арсен, ацетон, химикали от породата на антифриза и подобни.

Ето какво казват и демократите в САЩ за добива на шистов газ в един свой доклад. Нищо, че според българските десни те са леви. Може да са леви, но не са леваци (простете за непрофесионалния превод):

14 водещи петролни и газови компании са употребили повече от 780 милиона галона продукти за хидравлично разбиване, без да се брои водата, добавена към сондите. В крайна сметка, компаниите са употребили повече от 2,500 продукта за хидравлично разбиване, съдържащи 750 различни химикали и други компоненти. Съставката BTEX — Бензолът, Тоулолът, Ксилолът и Етилбензолът са включени в SDWA (Закон за сигурната (чиста) питейна вода; Safe Drinking Water Act) и са опасни замърсители на въздуха. Компаниите извършващи хидравлично разбиване са инжектирали 11.4 милиона галона продукри, съдържащи поне един от BTEX химикалите през последните 5 години. Метанолът, който е употребяван при 342 продукта за хидравлично разбиване, е бил най-широко използваният химикал между 2005 и 2009 г. Тази субстанция е опасен замърсите на въздуха и е потенциален кандидат за списъка, регулиран от Закона за чистата питейна вода. Други най-широко срещани химикали са Isopropyl alcohol, 2-butoxyethanol, и ethylene glycol. Много от течностите, използвани за хидравлично разбиване, съдържат химикали, които са фирмена или търговска тайна. Компаниите са използвали 94 милиона галона, включващи 279 продукта, описани като фирмена или търговска тайна. В много от случаите петролните и газовите компании не са в състояние да идентифицират тези химикали, обект на фирмена и търговска тайна, което подсказва, че тези компании инжектират химикали, които не могат да идентифицират.... 

Това е само резюмето на доклада, а самият доклад може да бъде свален (pdf на английски) от тук.

И на фона на всичко това какво измислиха политиците? Извадиха старите идеологеми и обвиниха всички наоколо в комунизъм и рубладжийство. Същите тези, които имаха и все още имат шанса да направят нещо за да разбият енергийната мафия и да създадат работеща стратегия за енергийната ефективност и за местните възобновяеми енергийни ресурси. Същите, благодарение на които си имаме и Нефтохим Лукойл и Лукойл България с 80% от пазара на горивата... Същите, които не направиха нищо, за да спрат безумието Белене, пак заради геополитическите си заклинания.

Същите те извадиха от политическия нафталин антикомунистическите и рубладжийски заклинания и направиха всичко възможно да подменят истинската тема за опасната технология на хидравличното разбиване, за запазване на околната среда и опазване на здравето на хората. И, трябва да си признаем, частично успяха. Особено в тези медии, за които пише в. Култура:

Трудно е да се обхване всичко с фотоапарат, дори да си с ръст на възрастен. В 12 часа множеството прелива отвсякъде, но не е тълпа. Няма ги дежурните лумпени от дирижираните мероприятия. Хората са дошли, защото имат определено мнение и държат то да бъде чуто... И откриваме, че проблемът с видимостта не е въпрос на ръст. Трите национални телевизии, например, са пропуснали да видят някакви си 5-6000 души на площада. Видели са стотината подранили преди уречения час. Или това е, както се изрази един полицай наскоро, “версията, която искаме да е вярна”?

Тези политици ни пробутаха несъстоятелната теза "Руски или каспийски газ или местен шистов". Тези политици ни пробутват тезата "Руски срещу американски ядрени централи". Тяхна е и тезата "Местни или вносни въглища"...

Протестиращите искат друго. Искат не геополитически заклинания, а реална сигурност и чиста околна среда. Искат го не от името на енергийните руски или американски лобита, а за децата си.

Геополитическите екзорсисти ни внушават, че каузата в защита на околната среда от рисковата технология на хидравличното разбиване е едноизмерна и едноплоскостна. Привиждат им се "чужди централи" и бродещи комунистически призраци сред протестиращите по улиците. За тях, всичките тези млади, независими и мислещи хора са заблудени и обслужват въпросната "призрачна комунистическа кауза на чуждите централи"... Твърдението им е аксиоматично и не подлежи на коментар и съмнения...

В същото време те се опитват да ни уверят колко загрижени са за околната среда, действайки в нейна вреда.

Газова шистофрения. В най-остра форма...