Много се надявах да не ми се наложи да пиша всичко това. Не за друго, а защото за десницата дългосрочно ще е по-добре и оздравяващо, ако се отърси сама от проклятието "ГЕРБ".
Вече писах, че политическото амплоа на Борисов е немислимо, без гласната и негласна подкрепа и не малко систематично приложени усилия от страна на кръгове, свързани с криминалния преход. Основни сред тях бяха комунистическия елит и тайната полиция на режима, които динамично трансформираха политическия си монопол в тежки икономически обвързаности между публичност, власт, икономика и обществен ресурс.
Очевидно е, че интересите, направили възможна политическата кариера на Борисов, се разпростират чак до Москва. Единственият премиер, повторил своя мандат у нас напоследък, проявява колебливи, но устойчиви симпатии и благосклонност към Кремъл. Чувствата му се изразяват в по-скоро деликатния, с много условности и вратички за връщане, декларативен отказ от руските мафиотски геополитически енергийни проекти.
Подпомагана от подобни интереси, цялата му политическа кариера почива върху редица скандали, подсказващи пълна съпричастност към порочни обвързаности и зависимости между олигархични, политически и медийни интереси. Тези връзки станаха популярно известни като Модела КОЙ. Сред тях са сюжетите за "Двете каки", "Ало, Ваньо", "Не ми се подсмихвай, ти си го избра", "Д.П." (мутирал в "10"), "Ще викам, че съм пидал, да ме вземат за интелигентен", "опраскването" и култовия секс скандал "Симитли", в който са включени и много милиони от обществени поръчки.
Това са само част от сценариите, които надзъртат издайнически зад образа на лидера на европейското развитие на България. Набедено за дясно, демократично и законово...
И тук стигаме до основния проблем – политическата идентичност на Реформаторския блок. Няма да коментирам нелепото им родство с партия, чийто лидер отказа да напусне БКП, без значение, дали е заради привилегиите при пенсиониране от редовете на МВР или от любов към комунистическия идеал... Партия, чийто лидер нееднократно реабилитира диктатора Живков с думите си. Партия, чийто лидер е произнесъл впечатляващата фраза: "Тодор Живков е колос в българската история и времето ще го оцени по достойнство..."
В началото на своя съвместен политически път Реформаторите обещаваха много неща. Кратък мандат. Велико народно събрание. Парламентарна комисия "Пеевски". Разследване на Модела КОЙ. Щяхме да разберем кой източи КТБ. Щяхме да научим за корупцията по проектите "Белене" и "Южен поток"...
Нищо! Всичко това отпадна. В името на Стабилността на управлението на ГЕРБ. Последните предизборни новини са, че РБ и ГЕРБ са се разбрали да довършат мандата. Нищо, че се заговори за предсрочни избори. Теоретично погледнато, Борисов има интерес и от тях. Парламентът ще се изчисти от всякаква реална опозиция и той ще може да царува в съдружие с псевдопатриоти и национално отговорни социалисти. Но така или иначе, официалната новина е, че РБ и Борисов след спешната среща са се споразумели да завършат мандата при условията на взаимна любов и разбирателство.
Това е фоновият шум, който звучи при обявяването на кандидата на реформаторите: Трайчо Трайков.
Логично е, когато една партия (или коалиция от партии в случая с РБ) не е съгласна с политиките на друг политически субект, да тръгне на избори самостоятелно. Такъв се предполага(ше), че е случаят с Реформаторския блок, на фона на очевидно раболепно отношение на Борисов към Анкара и Москва.
"Родилните мъки", при които се стигна до кандидатурата на блока, преминаха под знака на ясната конфронтация с ГЕРБ. Някои от номинациите произлизаха от опозиционната част на блока и с исканията си дори всяха напрежение сред казионната част от РБ. При коалиционните преговори крайно опозиционните номинации отпаднаха. Стигна се до кандидатурата на Трайчо Трайков.
Той има няколко нелеки задачи. Едната от тях е да докаже, че ГЕРБ не играе на изборите с повече от един кандидат. Да разсее съмненията, че е удобният за Борисов човек, който има единствената задача да запази Блока жив, а на балотажа да прелее електорална кръв на ГЕРБ, по системата "болен здрав носи".
С първото си кандидатпрезидентско интервю Трайков по-скоро не даде заявка да бъде твърд "на живот и смърт" играч и каза: "С удоволствие ще дам подкрепата си за кандидат на ГЕРБ, освен ако нямам някакви големи резерви към човека, което не очаквам да стане..."
Целият политически генезис на партията на Борисов и на самия лидер на ГЕРБ не предполага колаборационизъм и съглашение от страна на истинска дясна, демократична формация, която се обявява за върховенство на Закона. Автентична десница не би могла да подкрепи кандидат, излъчен от партия, която си сътрудничи с диктаторски режими, нарушавайки човешки права и има двусмислено и опортюнистично отношение към враждебни за България геополитически стратегически планове, като енергийните проекти на Москва.
Кандидатът на десницата следва да е категоричен по отношение на това, че никога няма да даде подкрепата си за свой опонент, който няма ясна позиция по ключово важни въпроси, свързани с ориентацията на България – членството ни в НАТО и ЕС, с всички произтичащи от това политически задължения и следствия.
До този момент ГЕРБ нямат сред водещите си кандидати такъв играч. По всичко личи, че те търсят кандидат, който да има по-скоро само и единствено физиологични и естетически различия с този, на левицата.
Ако Трайков не промени риториката си, вместо да спаси Реформаторския блок от смърт, ще стане причина за кончината му. Това е така, защото той ще постави Блока в ролята на прокси, което просто има за цел да събере гласовете на твърдия десен електорат преди "решителния" втори тур на левите проруски кандидати на БСП и функцията ѝ ГЕРБ.
Вярвам, че Трайчо Трайков и екипа му ще разберат това, ще оценят риска правилно и ще предприемат именно надпартийна и дясна стратегия, в интерес на България и избирателите, които не виждат своята алтернатива сред кремълските и пост-БКП креатури.
Да видим...
Няма коментари:
Публикуване на коментар