Джайпур

Вчера обикаляхме из Джайпур. Градът е в трескава подготовка за Дивали. Търговията по улиците е в разцвет, а клаксоните, известяващи шофьорите за предстоящите маневри, могат да влудят нетренираното ухо на всеки, който има и лек уклон към социопатия.

Всичко по улиците се декорира, а по-отдавна боядисваните сгради се пребоядисват наново в очакване на празника .Освен това, градът се изпълва с бутафорни порти и кули, покрити с плат. Мисля, че се досещам от къде може да е получил вдъхновение Кристо.

Вече споменах, че, поне за мен, посещението в Индия няма смисъл ако човек не види места и храмове, неразделно свързани с традициите на страната. И днес посетих няколко такива места – храмовете Радха Гопинатх, Радха Дамодара, Винодилал, Не във всички места са позволени фотографии, но аз успях да направя няколко. За няколко рупии дарение може да получите малка паничка от бананови листа, пълна с кхир – сладък ориз, или друг сладкиш, специално приготвян за Божествата в храма. Олтарът на Радха Гопинатх има изключително красиви сребърни порти с впечатляваща декорация. Радха Дамодара пък са били преместени в Джайпур някъде през 16 век от Вриндавана, което никак не е близко като разстояние в Индия, дори днес...Храмът Винодилал е на една от най-оживените търговски улици, а помещението му предлага прохлада, покой и тишина, подходящи за размисъл и медитация. Историята на Божеството е сходна с тази на Радха Дамодара. Това бе поклоническата част от деня,

Междувременно посетихме и Албърт Хол – градския музей, в който може да видите най-различни произведения, свързани с историята на града – египетско, финикийско, арабско, индийско и др. изкуство. Естествено, може да видите и различни ведически ръкописи, живописни миниатюри и много други интересни неща.

Минавайки, къде пеш, къде с мото-рикша по улиците, ви се предлага абсолютно всичко. Естествено, плодовете и зеленчуците са сред основните стоки, които ви се продават, наред с живописни сарита, специфични „западни“ дрехи, всевъзможна бижутерия, благовония, ядки, студени напитки, всякакви кухненски и храмови съдове и предмети и какво ли още не... Не може да не обърнете внимание на специалната украса, която се предлага за предстоящия празник.

Няма как да не ви направи впечатление и това, че уличните животни в Индия са... предимно кравите. Те са навсякъде и изяждат всички органични отпадъци, ставащи за ядене. Най-голям проблем с това може да има някой търговец на плодове и зеленчуци, защото понякога се налага да гониш някоя по-лакома крава, Хубавото е, че няма никаква опасност да бъдеш изпохапан от „глутница побеснели крави...“

Естествено, част от уличния алъш-вериш е търговията с цветя, които всеки поклонник може да закупи и отнесе в храма, към който се е упътил. Там, свещеникът услужливо ще вземе гирлянда и ще го поднесе на Божества от ваше име.

Освен търговията, улицата е и средище на всевъзможни услуги за бита. Може да си боядисате дрехите, или да ви ремонтират или направят ново бижу. Естествено, на тротуара, между пешеходците и рикшите.

Цялото това преживяване в София, като разстояние би ви отнело не повече от 2-3, максимум 4 часа, но моят ден приключи след 21:00, когато успяхме да се доберем до хотела, в който нощуваме, за да може да си починем за пътуването до Пушкар на следващия ден...