Джайпур – Кароли – Джайпур

За това пътуване ви стигат и 24 часа. Кратко бягство от ежедневието на големия град...

Гледали ли сте филма Babel с Брад Пит? Хубав филм, но не за него ми е думата. Давам го за пример, само за да разберете по-ясно предстоящото описание. Пътувахме с вечерен автобус. Всичко беше добре, докато не се  появиха няколко души, които стигнаха до бой. Не слушах внимателно, нито ми беше интересно да следя течащата разправия, но единият бе изхвърлен със сила от автобуса. Да пристигнеш след 22:00, в дъждовна нощ, в градче, като Кароли и да намериш място за нощувка, наречено щедро от местните жители „хотел“ е почти толкова рискована и невъзможна мисия, колкото героят на Брад Пит да намери начин да спаси умиращата си спътница във филма „Вавилон“... Ние успяхме, но не помня как се справи Брад. Според очакванията ми, условията трудно могат да бъдат наречени лукс, но това е обяснимо, имайки предвид, че градът не е сред основните туристически атракции и дестинации в щата. Малък град с тесни улици, повечето извеждат на главната „Хендон роуд“, на която е автобусната спирка. Английският тук се свежда до „Jaipur, Bus, Eight, One, Five“, колкото да разберете кога е следващият автобус, обратно за Джайпур.

Учудващо, въпреки среднощните взривове, празнувайки Дивали, градът се събужда някъде към 04:00 – 04:30 сутринта, когато всички се отправят към близкия храм за сутрешната церемония. Поздравяват ви с „Радхе, Радхе!“, в чест на популярните божества в града. Дори без да питате и искате, хората с поглед и жест ще ви упътят натам.

Главният храм в града несъмнено е този на Радха Мадана Мохана. Божествата са пренесени тук от Вриндавана, по заповед на Махараджа Джай Сингх, чийто зет Гопал Сингх ги сънувал. Те му казали да ги пренесе в града. Гопал Сингх трябвало да разпознае Божествата с вързани очи, измежду Гопаладжи и Говиндаджи (за които стана дума при описанието ми за Джайпур).

Стотици хора изпълват храма от ранно утро, преди изгрев, за да се заемат след това с ежедневните си търговски и други задължения. Щом се развидели, започва трескаво оживление и подготовка за предстоящия ден. Тесните улички и сергиите се измитат и измиват.

Разхождайки се в малкия град няма начин да не попаднете и на царския дворец. Входът е отворен в точно определено време, но тук, за разлика от храма, снимките са разрешени.

Оригинално бутилирана вода в града няма. Установих това, след като се усъмних  и проверих произхода на двете бутилки, щедро подарени ни от „хотелиерите“...

Следващата ми дестинация е Натхдвара...