Вриндавана – земята на Бог Кришна

Намира се на около 140 км. южно от Делхи, по пътя за Агра. Население – около 50 хиляди (по данни от преди десетина години). Естествено, първото нещо, което може да се каже за Вриндавана е, че има между 5 и 7 хиляди храма. По един на всеки десет души. Октомври-ноември е времето, когато мнозина се насочват към Вриндавана за Враджа мандала Парикрама – поклонническа обиколка пеш из най-значимите свети места в региона. Вриндавана привлича вайшнавите с това, че там Кришна е прекарал детството си. Тези, които искат да усетят и духовната атмосфера на Индия, освен туристическите и шопинг атракции и дестинации, задължително един ден трябва да отскочат за кратка визита до Вриндавана – земята на Кришна.

Във Вриндавана пристигам от Харидвар с нощен автобус. Пътуването, смело мога да кажа, беше най-тежкия преход до сега, заради безмилостното и нечовешко друсане, среднощната спирка нейде по пътя, където музиката така беше усилена, че ви заболяват тъпанчетата, както и крайно неудобния „интериор“ на автобуса. Спряхме рано сутринта в Матхура, родното място на Кришна, от където, с мото-рикша се отправихме към Вриндавана. Утрините в края на октомври са хладни и една ватена фланела няма да е излишна част от багажа ви.

Освен нас, тук, в това време на годината, се стичат огромни групи индийски поклонници, последователи на вайшнавизма (почитане на Вишну, като върховен бог) от цял свят, както и туристически групи от САЩ и Европа, повечето от които гледат стреснато.

С цялото това множество градчето прилича на нещо средно между летния Созопол, Женския пазар в София и улиците около „Александър Невски“ във Великденската нощ. Буквално и без грам преувеличение! Огромни групи хора неспирно се точат по тесните вриндавански улички, проправяйки си път в двете посоки, предвижвайки се между визитите в отделните храмове. Към всичко това, добавете и рикшите, кравите, маймуните, автомобилите, моторите, подвикванията на търговците и... някой леко нервиран бик, от който се разбягва тълпата, след като е побутнал с глава вас или шофьора на някоя рикша. Всеки нов храм или магазин, до който се добирате, е подвиг.

В околностите на Вриндавана има много важни за вярващите места, такива, като градчето и хълма Говардхана, Варшана, Нандаграм и други. За да добиете цялостна представа за значението и колорита на региона, препоръчвам ви да отделите достатъчно време и да ги посетите. Удобно е да обикаляте местата по река Ямуна или по-отдалечените дестинации, като Говардхана, Варшана и Нандаграм сутрин, а храмовете на Вриндавана надвечер, след 17 до към 19:30 – 20:00, когато ги затварят за през нощта. В промеждутъка ще ви остане време и за пазаруване. Първо обиколета сходните магазини и се уверете какви са цените. Не се хвърляйте на първия. Винаги има по-добра цена! Бих казал, 5-6 дни, около седмица, ще ви стигне за по-обширна разходка из Вриндавана и околностите. Хотели и места за нощувка ще се намерят за всеки вкус.

Говардхана

Говардхана се намира на тридесетина км. от Вриндавана. Може да се иде до там с Рикша. Удобно място да я наемете е пред Кришна Баларам Мандир (храмът на движението Харе Кришна, или ИСКОН Темпъл, както го знаят тук).

Според преданието, преди около 5000 години, когато Бог Кришна е бил на земята, небесният цар Индра, разгневен на жителите на Вриндавана, изпратил унищожителен порой. За да спаси своите поклонници Кришна повдигнал хълма Говардхана на кутрето на лявата си ръка и го държал така цяла седмица, докато Индра научил урока си и спрял бурята, прекланяйки се пред могъществото на Бога.

Хълмът се смята за свят. Ако ви е харесала Индия, направете си малка къщичка от камъчета в подножието на Говардхана, за да се върнете един ден отново тук. :-)

Сред местата за посещение са храмът с езика на Говадхана (от където се храни свещеният хълм), Манаси Ганга Кунд (езерце, до самия храм), Кусум Саровара (друго езеро с изключително красива и добре запазена постройка на брега), Радха Кунд и Шяма Кунд и други.

„Езикът на Говардхана“ е доста оживен храм с няколко врати, водещи към тясно олтарно помещение. Поне 15 минути преди всяко отваряне на олтара, на всяка една от вратите се събира група от поклонници, носещи мляко, кокос и други дарове за свещения хълм. Свещеникът извършва кратка церемония, предлагайки благовония, светилник и вода, и пуска поклонниците да оставят даровете си. Снимките не са разрешени, но не са невъзможни.

Според преданията, преди време, при изкопи за кладенец, от земята бликнала кръв. Хълмът се явил в съня на копаещия и му казал, че това е езикът му, а на мястото трябва да бъде издигнат храм. Така и станало, а храмът функционира и до днес. Поклонниците предлагат млякото, „хранейки“ свещения хълм. Не рядко ще видите и поклонници, вървящи около хълма с нарочно пробит съд с мляко. Стичащата се тънка струйка обикаля Говардхана.

Езерото Манаси Ганга Кунд се намира в центъра на градчето Говардхана. От тук започват и свършват поклонническите пътувания около хълма Говардхана. Вярващите считат къпането в Манаси Ганга Кунд, в определени отношение, за по-пречистващо дори от водите на свещената Ганг.

Радха кунд и Шяма кунд са също свещени езера. В едното се е къпал Кришна, в другото – неговата съпруга Радха. Около тях са разположени множество малки гробници на вайшнава светци и места, където те са медитирали приживе. Не се къпете в езерата. По-добре е да напръскате главите си със свещената вода.

На Кусум Саровара може да спрете на идване или на връщане към Вриндавана. Мястото е вероятно най-доброто за плуване. Кусум означава цвете. Понякога повърхността на водата е изпълнена с цъфтящи водорасли. Ако сте се уморили, може да останете тук около час, почивайки си от глъчката и жегата. Преди да скочите във водата се уверете, че под повърхността не плува някоя огромна водна костенурка. Може да е опасно ако я ударите с глава. По-добре влезте във водата цивилизовано, а не гюмеджийската.

Следващата ни спирка е Варшана.