Някои нарекоха широко дискутирания Закон за вероизповеданията "коледен подарък" за една от страните по спора в духовната сфера. Изявите на част от политиците и съответните държавни чиновници, предшестващи и последвали приемането му, ни кара сериозно да се замислим дали сравнението с "подаръка" не съдържа доза истина.Според информационния сайт focus-news, на 1 юли 2004 г. в предаването "До обед" по БНР депутатът Борислав Цеков казва следното: "...Няма колебания относно приемането на Закона за вероизповеданията и практиката доказва, че опасенията, че би привилегировал едни и дискриминирал други религиозни групи са несъстоятелни, като това се доказва и при преговорите с ЕС по този въпрос... [правните спорове и диспути] ... са едни спорове, които уронват устоите на обществото ни."
Ето и част от фактите, около приемането на закона:
Предишното народно събрание и управляващото мнозинство на СДС успя да консолидира три внесени законопроекта в един. Той беше критикуван от повечето заинтересовани страни, включително и правозащитни организации. Управляващото тогава мнозинство има волята да изпрати проектозакона за оценка от Съвета на Европа, в съответствие с резолюция 1211 на ПАСЕ:
"4.1: [Българското народно събрание] трябва да обърне по-голямо внимание на европейските стандарти и на мнението на Съвета на Европа по проектозаконите, които разглежда..
4.8: Свободата на мисълта, съвестта и религията трябва да бъдат оддържани в съответствие с чл. 9 от Европейската конвенция за правата на човека..."
Още в самото начало на дейността на настоящото 39-то народно събрание, първият законопроект, внесен в деловодството, бе този за вероизповеданията (Б. Цеков - НДСВ). По-късно бяха депозирани още два (група експерти и Л. Местан, Милчев и Крикорян - НДСВ). От трите най-либерален беше този, известен като "проекта Местан", а най-проблематичните и спорни текстове бяха наследени от "проекта Цеков". След като трите проекта бяха също така обединени в един, настана затишие, с нищо невещаещо шеметната развръзка през последните дни на 2002 г. и последвалите събития и протести.
Българските политици, официално и неофициално, нееднократно поемаха ангажимент, произтичащ от цитираната по-горе резолюция, да съгласуват и този проектозакон със Съвета на Европа. Това означаваше да изпратят законопроекта в СЕ за експертна оценка. С наближаване на гласуването му на второ четене зачестиха медийните изяви на депутати от НДСВ, вносители на законопроектите. В тези изяви епизодично се включваше и (тогава) Дирекцията по вероизповеданията. На една от сесиите на Комисията по вероизповеданията и човешките права към НС беше взето решение законопроектът да не се изпраща за експертиза. Един от абсурдните аргументи в подкрепа на това решение (както научихме от доста интервюта) бе, че те, депутатите, били взели предвид критиките и негативната експертиза на СЕ, дошла по-рано, по отношение на мъртвия вече законопроект на СДС от 38-то НС. Е, не е странно защо повечето от регистрираните вероизповедания не приеха тази логика. Пак тогава, в последните дни на 2002 г., след като стана ясно, че парламентарното мнозинство демонстративно няма да се съобрази с мненията на голяма част от регистрираните у нас вероизповедания, бяха проведени протестни действия пред НДК и Парламента. Естествено, на фокус бяха представителите на Синода на БПЦ с наместник софийски Митрополит Инокентий. Това не означаваше, че протестите бяха единствено техни. Медиите, за съжаление, представиха нещата главно в тази светлина. Депутатите и този път не взеха предвид несъгласието и законът бе гласуван на второ четене.
Поставени в безизходица, представителите на 18 религиозни и неправителствени организации написаха писмо до президента Първанов с искане:
Жалкото в случая бе, че по този начин бяха игнорирани тази част от българите, които не изповядват източното православие. В непубликувана статия, (не се намери издание!) адвокат Иван Груйкин пише:
И още:
Все пак в парламента имаше воля за промени. В началото на 2003 г. петдесет депутати от ОДС сезираха Конституционния съд с искане да обяви някои членове на закона за противоконституционни, а самото дело бе образувано на 3 февруари. Конституционният съд изиска становищата на регистрираните вероизповедания и всички страни по делото (повече от 40 организации и вероизповедания), но публикува на своя Интернет-сайт единствено становището на Министерския съвет, защитаващо атакуваните от депутатите членове на закона. Това становище все още е там заедно с решението на КС, съответстващо на становището на МС.
Заслужава внимание и начинът, по който бе взето решение № 12 от 15 юли 2003 г. по конституционно дело №3. По закон решения в КС се взимат с болшинство от 7 души, при 12-членен състав на съда. На въпросното заседание присъстват 11 съдии, а един е в отпуск. Шест от тях гласуват за обявяване на спорните членове за противоконституционни, а останалите пет - за тяхната конституционна несъобразност. Така, с формално решение против внесения иск, сезираните членове от закона остават в сила, с волята на малцинството и при наличието на негативно на практика решение.
Междувременно дойде и негативната експертна оценка от Съвета на Европа за действащия вече закон, изготвена от М. Еванс и проф. Р. Лоусън.1 В своята същност двата доклада са идентични и различията между тях (ако изобщо ги има) са пренебрежимо малки. В своята оценка г-н Еванс пише следното:
По тази причина, религиозните общност в страната са в очакване на нови драми. И в очакване на поредни предупредителни думи. Като тези, чути през юни т.г от пратеничката на еврокомисията по спазване на задълженията и ангажиментите на държавите-членки на Съвета на Европа Жюлиет Дюрийо, произнесени пред българските политически сили и неправителствени организации:"Не е редно да съществува текст в конституцията/закона, според който традиционното вероизповедание във вашата страна да е източноправославното".
Българските политици, официално и неофициално, нееднократно поемаха ангажимент, произтичащ от цитираната по-горе резолюция, да съгласуват и този проектозакон със Съвета на Европа. Това означаваше да изпратят законопроекта в СЕ за експертна оценка. С наближаване на гласуването му на второ четене зачестиха медийните изяви на депутати от НДСВ, вносители на законопроектите. В тези изяви епизодично се включваше и (тогава) Дирекцията по вероизповеданията. На една от сесиите на Комисията по вероизповеданията и човешките права към НС беше взето решение законопроектът да не се изпраща за експертиза. Един от абсурдните аргументи в подкрепа на това решение (както научихме от доста интервюта) бе, че те, депутатите, били взели предвид критиките и негативната експертиза на СЕ, дошла по-рано, по отношение на мъртвия вече законопроект на СДС от 38-то НС. Е, не е странно защо повечето от регистрираните вероизповедания не приеха тази логика. Пак тогава, в последните дни на 2002 г., след като стана ясно, че парламентарното мнозинство демонстративно няма да се съобрази с мненията на голяма част от регистрираните у нас вероизповедания, бяха проведени протестни действия пред НДК и Парламента. Естествено, на фокус бяха представителите на Синода на БПЦ с наместник софийски Митрополит Инокентий. Това не означаваше, че протестите бяха единствено техни. Медиите, за съжаление, представиха нещата главно в тази светлина. Депутатите и този път не взеха предвид несъгласието и законът бе гласуван на второ четене.
Поставени в безизходица, представителите на 18 религиозни и неправителствени организации написаха писмо до президента Първанов с искане:
"Уважаеми г-н Президент, настояваме спешно да ни приемете на среща, на която да изразим своите критики, опасения и препоръки... Настояваме да упражните правото си и да наложите вето на така приетия закон. Считаме, че законът трябва да бъде изпратен за експертна оценка от Съвета на Европа."Това не се случи.
Жалкото в случая бе, че по този начин бяха игнорирани тази част от българите, които не изповядват източното православие. В непубликувана статия, (не се намери издание!) адвокат Иван Груйкин пише:
"Патриархът на Москва и на цяла Русия Алексий II в изявленията си преди връчване на наградата (на президента - бел.ред) конкретизира, че наградата се връчва преди всичко за подкрепата на г-н Първанов (включително и подписването без възражения) на новия закон за вероизповеданията, приет от българското Народно събрание в края на 2002 г. Закон, който според руския патриарх, ликвидира т. нар. "разкол" в Българската православна църква."
И още:
"Ще си позволим да разсъждаваме каква би трябвало да е реакцията на президента, ако например мюсюлманското вероизповедание ма нужда от подкрепа при отстояване на своето единство. Би ли се ангажирал тогава президент на всички българи и ако да - би ли приел евентуално предложената му за това награда от името на представител на мюсюлманска фондация? Силно се съмнявам и се надявам, че не, но не защото съм християнин, а защото дълбокото ми убеждение като гражданин и като юрист е, че подобно действие би било недопустимо. Точно толкова, колкото недопустима е, действителна или единствено показно афиширана, дейността на президента за "укрепване единството на православните народи", каквото и да означава това..." (Иван Груйкин, "Президент и/или Конституция")
Все пак в парламента имаше воля за промени. В началото на 2003 г. петдесет депутати от ОДС сезираха Конституционния съд с искане да обяви някои членове на закона за противоконституционни, а самото дело бе образувано на 3 февруари. Конституционният съд изиска становищата на регистрираните вероизповедания и всички страни по делото (повече от 40 организации и вероизповедания), но публикува на своя Интернет-сайт единствено становището на Министерския съвет, защитаващо атакуваните от депутатите членове на закона. Това становище все още е там заедно с решението на КС, съответстващо на становището на МС.
Заслужава внимание и начинът, по който бе взето решение № 12 от 15 юли 2003 г. по конституционно дело №3. По закон решения в КС се взимат с болшинство от 7 души, при 12-членен състав на съда. На въпросното заседание присъстват 11 съдии, а един е в отпуск. Шест от тях гласуват за обявяване на спорните членове за противоконституционни, а останалите пет - за тяхната конституционна несъобразност. Така, с формално решение против внесения иск, сезираните членове от закона остават в сила, с волята на малцинството и при наличието на негативно на практика решение.
Междувременно дойде и негативната експертна оценка от Съвета на Европа за действащия вече закон, изготвена от М. Еванс и проф. Р. Лоусън.1 В своята същност двата доклада са идентични и различията между тях (ако изобщо ги има) са пренебрежимо малки. В своята оценка г-н Еванс пише следното:
"...В новия закон множество въпроси са регламентирани по несъвместим с член 9 [от Европейската конвенция за защита на човешките права основни свободи] начин, основните проблеми понастоящем са от съвсем друг порядък, като се започне с неясната редакция на закона като цяло, към което се добавя и двусмисленият и вероятно противоречив характер на редица негови разпоредби. Все още административната дискреционна власт има прекомерен обхват при прилагането на закона, който от своя страна съдържа някои очевидно дискриминационни елементи и други, които създават възможност за дискриминация... Налага се изводът, че определени аспекти на закона имат за последица привилегироването на определено религиозно вероизповедание за сметка на останалите и възможността за вземане на странаИ в друго е прав адв. Иван Груйкин:
в предимно вътрешни спорове в общностите. Наред със системата на ограничаване и санкции, широките правомощия и привидно неограничената дискреционна власт на Дирекция "Вероизповедания" са следващият основен източник на загриженост."
"Последвалите приемането на Закона за вероизповеданията събития потвърдиха дълбокото ми убеждение, че действителната причина за силовото му налагане в края на 2002 г. са личните интереси на група шумни представители на новото тогава парламентарно мнозинство, твърдо решени да наложат на обществото своя тоталитарен модел на отношения в религиозната сфера." (в. Дневник, 30.06.2004 г.)
По тази причина, религиозните общност в страната са в очакване на нови драми. И в очакване на поредни предупредителни думи. Като тези, чути през юни т.г от пратеничката на еврокомисията по спазване на задълженията и ангажиментите на държавите-членки на Съвета на Европа Жюлиет Дюрийо, произнесени пред българските политически сили и неправителствени организации:"Не е редно да съществува текст в конституцията/закона, според който традиционното вероизповедание във вашата страна да е източноправославното".
Асен Генов
Обектив, бр. 102, 2004
Обектив, бр. 102, 2004
