Фашизъм ли е уседналостта?..

От Интернет

Голяма па̀ра се вдигна покрай някаква идея, предложена от Служебния кабинет за въвеждане на уседналост при националните избори в България. Много шум се вдигна, много обвинения във фашизъм се чуха…

Няма да скрия, че участието на Стоил Стоилов при Милен Цветков ме провокира да се замисля върху идеята за уседналостта при парламентарните избори, която доскоро считах за ерес по отношение на демокрацията. От него си припомних или научих някои нови неща. Едно от тях е, че подходът към избирателните права може да е без ограничения – тоест, всеки български гражданин има правото да гласува. Има и вариант, при който това право може да бъде ограничено. Например, уседналостта при местните избори. Макар и оспорван, вкл. и от конституционна гледна точка, този принцип бе възприет от обществото и сега на местни избори гласуват само български или чужди граждани, живели в съответното населено място най-малко 6 месеца преди изборите за кмет или общински съветници.

Въпросът бе повдигнат заради идеята да се въведе принцип на уседналост и при изборите за Народно събрание на България… Съпротивата сведе аргументите си до равните права по Конституция и нелепи нападки в шовинизъм, патриотарство или откровени обвинения във фашизъм.

Стоил Стоилов

При обсъждане на въпроса с уседналостта при гласуване за парламента на България – идеята да бъдат наложени някакви ограничения на българите зад граница, трябва да се вземе предвид факта, че тези наши сънародници в най-общия смисъл са се отделили трайно от правната територия на страната (цитирам Стоилов), от която черпят своите права, но и задължения като български граждани.

Самият аз съм давал за пример паричните транзакции на българите в чужбина към свои роднини или близки в страната, но приемам аргумента, че това е лично решение, а не задължение, от което те да черпят права. Приемам мнението, че имуществените аргументи не би следвало лековерно да пораждат политически права – иначе ще се наложи да решаваме въпроса с близо 300 хиляди руски граждани, които притежават имоти в България. Трябва ли и те да имат избирателни права у нас?

Слепите, без аргументи обвинения в недемократичност са несъстоятелни, най-малкото заради примера на развити и утвърдени демокрации, като Великобритания и Германия, които имат въведен принцип за уседналост в националните избори. Ще си позволя да повторя и допълня примера на Стоил Стоилов: освен Канада, Австралия и Великобритания, където има ограничения да не си отсъствал повече от съответно 5, 6 или 15 години от страната, за да имаш право да гласуваш, в Германия правилото е да си живял поне три месеца непрекъснато в страната през последните 25 години, след като си навършил 14 години.

Въпросът за уседналостта при националните избори е свързан и с лоялността. Самата Конституция на България, в своя чл. 65 въвежда ограничение по отношение на двойното гражданство – за народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство. Очевидно е, че обществото се е съгласило с това ограничение пред българите, които желаят да упражнят пасивното си избирателно право – да нямат двойно гражданство. Плуралистичният подход предполага да обсъдим въпроса с двойното гражданство при упражняването на активното избирателно право - да избираме народни представители.

Може да бъде повдигнат и въпроса за лоялността по отношение на участието в избори в България и в другата държава, от която придобивате второ гражданство. Един пример, който веднага изплува в съзнанието ми е български граждани, гласуващи за партията на Путин в Русия и правото им да влияят върху легитимността на изборите в България. Или тези, които ще гласуват на референдума на Ердоган в Турция…

Да продължим нататък:

Не само Германия има ясно дефиниран принцип на уседналост. Такъв има и в Италия. Там италианските граждани, живеещи извън страната се регистрират в служба на италианските граждани, живеещи извън страната (AIRE), с цел да могат да гласуват. След което получават по пощата изборните книжа и ги връщат обратно с пощенски плик с предплатена услуга.

За Великобритания вече стана дума – всеки британски гражданин, който е бил регистриран да гласува на изборите през последните 15 години, като този период започва не когато са напуснали страната, а от последната регистрация в списъците за гласуване.

Очевидно е, че разговорът за уседналостта е немислим без дискусия по други базисни за изборния процес и механизъм въпроси:

• Дистанционно гласуване (по поща и в Интернет);
• Гласуване с пълномощник;
• Наличие на адекватен регистър на гласоподавателите;
• Динамична регистрация на изборите и изчистването им от т.нар. Мъртви души...

И все пак, понеже част от истерията се подхранва и от националпопулистите, кичещи се с термина патриоти, ще завърша с една поредна, но не и последна възможност – възможността да се заложи изискване за неучастие в изборите в страната, в която пребивава българският гражданин, ако иска да гласува за родния парламент – декларация, която да поставя избирателя отговорен пред Закона при нарушаването ѝ...

И изгледайте видеото:

Перник, изборите - зелен репортаж! ;-)

Водачът на листата и мажоритарният кандидат на ЗЕЛЕНИТЕ за 14 МИР Перник гласува заедно със своята съпруга около обяд в секция 104 в град Перник. В отговор на въпрос, пред събралото се около секцията множество кандидатът за народен представител заяви, че гласува с надеждата ДА ОСТАНЕ ПРИРОДА В БЪЛГАРИЯ и ДА ОСТАНАТ ХОРА В БЪЛГАРИЯ! Той декларира желание и увереност, че с гласa си помага да се СЛОЖИ ТОЧКА НА ДОСЕГАШНОТО УПРАВЛЕНИЕ и вяра, че ДЪРЖАВАТА ЩЕ БЪДЕ ВЪРНAТА НА ГРАЖДАНИТЕ! :-)



Иначе спокойното провеждане на изборите в Перник бе помрачено от неприятен инцидент с неправомерно агитиране на представители на една от коалициите, участващи в изборите, които раздаваха сандвичи, на които има стикер с номера на коалицията и маркирано квадратче за гласуване. Нарушението бе заснето от репортер, близък до кандидата на ЗЕЛЕНИТЕ. :-)

Кючеци, кебапчета, кампании...

Приключи предизборната кампания. Бързам да напиша няколко реда преди 24:00, за да спазя Закона и да не агитирам в изборния ден. Неизбежно е да започна с любимата ми тези дни тема: политическата мимикрия. Какво стана днес? Мажоритарният кандидат на Коалиция за България, Весела Лечева, продължава да баламурка перничани с бира, изтъркани шлагери и безплодни кампании "аз съм приятел, не на насилието". Така и не можах да си обясня защо е необходим този маскарад? Защо просто не дойде за толкова дни на площада да разговаря с избирателите? Нали иска тяхното доверие? Смята ли, че празни призиви срещу насилието и стикерчета "аз съм приятел" ще са достатъчни, за да спечелят тези, които не биха гласували за столетницата? Защо не отправи по-политически призиви? Например: Ще спра заменките! Ще спра корупцията! (а-ла Дончева и корупцията в софийската община) Нещо подобно... А, тя, барабар с целия й щаб какво измислиха? "Аз съм приятел!" Ми, и аз съм приятел. И съм срещу насилието, даже съм вегетарианец по тази причина! Гласувайте за мен! :-)

Не разбирам и друго! Защо Президентът на всички българи, дето наскоро обиди мажоритарните кандидати, наричайки ги "доверени и послушни" на партиите си, сега много доверено и послушно подкрепи кандидата на една партия, играейки баскетбол с Енчев и разни спортни величия... Аааа, сещам се! Станишев се оплака, че кампанията била само плюене. Каза го на фона на най-гадния черен пиар, организиран някога в България от... НЕГОВАТА ПАРТИЯ. :-) Ето защо Президентът реши да покаже как се прави "позитивна кампания" на недоверена и непослушна мажоритарна кандидатка. Браво, Президенте! Хитро!

От другата страна на площада, под кръшните звуци на ориенталска музика, фенове на Миньор празнуваха годишнина на клуба, но, естествено със скандирания за "Лидер". Сигурно някои утре наистина ще откликнат на "молбата" на шефа и ще практикуват "феодален вот" утре сутрин. От този "хепънинг" нямам снимки.




Ще приключа с няколко лични снимки. Въпреки кючеците, кебапчетата и караокето, кампанията на ЗЕЛЕНИТЕ и днес бе успешна. Мнозина и днес обещаха да ни подкрепят с гласа си! С номер 12 в бюлетината, ЗА ДА ОСТАНЕ ПРИРОДА И ХОРА В БЪЛГАРИЯ! ВЯРВАМ ИМ! ;-)

Не забравяйте! Номер 12 в бюлетината! Заключителен видео клип.

1. Искаме чиста природа в България!
2. Искаме да останат хора в България!
3. Искаме да върнем държавата на гражданите!
4. ИСКАМЕ ДА СЛОЖИМ ТОЧКА на досегашното управление!

Всичко това е възможно с номер 12 в бюлетината!

Вижте заключителния клип на ЗЕЛЕНИТЕ, а по-късно ще сложа последните снимки от агитацията на ЗЕЛЕНИТЕ в Перник.

Срещите ми от днес и покана за утре

Пак ще поканя всички желаещи, от името на Партия ЗЕЛЕНИТЕ, на ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕДИЗБОРЕН БОУЛИНГ, в който участниците ще могат да СЛОЖАТ ТОЧКА на досегашното управление, събаряйки КЕГЛИ с цветовете на ТРОЙНАТА КОАЛИЦИЯ. Последната кегла е бяла, като предупреждение към останалите партии.

Боулингът ще се състои на 03 юли 2009 г. пред Синдикалния дом на площад "Кракра" в Перник от 19:00 ч.

Освен това, ще можете да се срещнете с мен и да разговаряме за програмата на ЗЕЛЕНИТЕ и всичко останало, свързано с предизборната кампания, изборите и мен самия. :-)

Следват няколко снимки на спечелени ЗЕЛЕНИ гласове! :-) Отново се уверих колко добре приемат хората партия ЗЕЛЕНИТЕ именно заради екологичния акцент на програмата и целите ни. Защитата на природата за мнозина е от приоритетно значение, а подкрепата на тази кауза има огромно одобрение сред хората. Хората, с които разговарях тези дни, без грам съмнение разпознават ЗЕЛЕНИТЕ, като автентичен изразител на подобни идеи и са склонни да гласуват доверие на партията.

Това, което бих призовал всички онези, които ни обещаха подкрепа е, да изпълнят обещанието си, за да може и ние да изпълняваме своите. Иначе, ако нямаме необходимата подкрепа, оставаме при тях на улицата, извън парламента, където реализацията на предизборната ни програма, особено в частта й за защита на природата на България, става много по-трудна! За да можем да изпълним своите обещания ни е нужно ВИЕ да изпълните своето и да ни подкрепите на 05 юли! :-)

Още няколко нови зелени гласа!

След днешния ден за мен вече няма съмнение, че партия Зелените е партия с бъдеще, както казват хората от нашите видео клипове! Няма нужда от агитация! Само идеята, че има автентична партия ЗЕЛЕНИТЕ, която се обявява за ефективна защита на природата в България, печели последователи много лесно. Вижте снимките!

Теория за изборната конспирация?

Следя данните на социологическите агенции. Мога да ги разделя на две:

1. Известни, като по-умерени и обективни;
2. Известни, като по-манипулативни и конюнктурни.

Данните, които двете групи агенции подават за евентуалния процент на Зелените на евро-изборите, при активност от около 35-38%, са също два вида:

1. Около и над 1% до към 1.5% (Скала, Маркет Линкс, Алфа)
2. Малко над 2% до към 2.31% (Барометър Инфо)

Ако приемем, че прогнозните резултати около и малко над 1% се дават от по-обективни и безпристрастни агенции (Маркет Линкс, Скала, Алфа), логично е да се запитаме кого и какви цели обслужват "надутите" резултати, като тези на Барометър Инфо например?..

Една от напълно възможните хипотези би била, че подобни резултати се оповестяват за да осуетят възможни контакти и сътрудничество между Зелените и други опозиционни партии, вдъхвайки увереност у твърдия и несклонен да търси партньори електорат на Зелените в предстоящия изборен успех и сензационен резултат.

Всичко може да се сведе отново до стратегическите дългосрочни цели на партията и краткосрочните планове за малки победи, обслужващи принципната програма на партията.

Ако приемем, че резултатът на изборите е маловажен за Зелените, от гледна точка на това, партията да се наложи като чиста и необвързана с партиите на т. нар. статукво, тогава резултатите, прогнозите и теориите за конспиративни и манипулативни предвиждания са без значение. Идеята ще остане чиста, независимо от резултата (добър или лош); ще се развива и укрепва през годините до следващите парламентарни избори.

Ако приемем обаче, че Зелените, провокирани от желание за незабавен практически резултат и бърза намеса в законодателната и изпълнителната власт, решат, че могат да си партнират с някого, в името на краткосрочните положителни резултати (един евро депутат и няколко български), тогава, изхождайки от разбирането, че БСП и ДПС определено не са в списъка с партньорите, напълно логично е да допуснем, че подобни конспиративни теории са възможни, тъй като те биха обслужили следните цели на Столетницата и Партията на кръга от фирми:

1. Отдалечаване на Зелените от техните възможни партньори в дясната част на политическия спектър, заради пропагандния трик, че успехът им е напълно възможен и, едва ли не, вързан в кърпа;
2. На базата на тези "прогнози", Зелените биха втвърдили езика и позицията си към опонентите, които макар и много приятелски настроени един към друг, ще се нападат като противници и конкуренти;
3. В резултат на това, Зелените и останалите опозиционни партии биха си опонирали доста по-ожесточено ако, да речем, биха имаха общи мажоритарни кандидати в някои райони. Биха водили открита и твърда битка за всеки глас.

От всичко това печелят само тези, които имат твърд електорат и почти сигурни резултати - обичайните заподозрени БСП и ДПС. Истината ще стане ясна на 7 юни и 5 юли, но бихме ли обвинявали "цялата политическа система на статуквото" в манипулации при негативен резултат?

Комитата: защо трябва да гласуваме?

Прочетете текста "Кога ще говорим за политика" в блога на Комитата. Струва си! И кликнете на СВЕЖО, но от неговия блог. текстът си е негов! :-)

Цитат:

"...Момчета и момичета, скъпи приятели. Няма да ви агитирам за кого да гласувате, но ако не ви е безразлично бъдещето — вашето и на децата ви, идете до офиса на любимата партия, преглътнете факта, че ще ви дава нареждания човек на по-ниско интелектуално и професионално ниво от вас (не е правило, но се случва), че в началото няма да ви вярват и ще ви пускат у лево, и използвайте уменията си, придобити в корпоративния свят, за да свършите малко реална, доброволна и напълно безплатна работа - например да раздадете малко листовки, да повисите на шатра, където се събират подписи, и да защитите личната си позиция пред непознати хора, които са напълно разочаровани от политическата система и няма да гласуват.

Натрупаното уважение към моите позиции като обществено активен човек в интернет ми дава възможност напоследък да надниквам и да поназнайвам какво се случва в партийните централи на повече от една партия (и дори в повече от три партии). Там стоят хора, които нямат достатъчно пари, преуморени са, зарязали са работата си, за да осъществят някакви идеи и да работят в името на някакви идеали. И които имат нужда от помощ. За да ви спасят от мафията например, от ченгетата, от презастрояването, от мръсотията, от европейската изолация.

ТЕ ИМАТ НУЖДА ОТ ПОМОЩ, ЗА ДА ВИ ПОМОГНАТ.

А да, и си разходете задниците до урните. То си е за вас — за вашето паркомясто, за вашият изглед през балкона, за вашия плаж на морето, за вашата къща на село и за вашата сигурност вечер, като се прибирате от работа. За данъците, които ви излизат всеки месец от заплатата, да не говорим..."

Замислих се дали има какво да добавя. Няма. Поне не много! Не харесвам онова графити, дето казва, че ако "изборите променяха нещата, щяха да ги забранят". Могат и променят доста неща. Степента, в която се замисляме, гласувайки, в тази степен изборите променят нещата! Затова, Комитата е прав. Трябва да се размърдаме и да отложим гъбобера поне на 7 юни и 5 юли. Лошо е, че БСП и ДПС сложиха вторите избори в най-отпускарското време, когато тези, които ще гласуват срещу тях (за Зелените, сините и всички останали от отбора на добрите), ще са на Иракли, из Рила или другаде, но аз лично ще отложа и променя датите на почивката си, защото не смятам да нося моралната и фактическата отговорност за втори пореден мандат на БСП и ДПС, ако не гласувам за тези, които одобрявам и съм готов да инвестирам доза доверие. Това е. Казах. :-)

Рисковете пред Зелените преди и след изборите

Напълно разбираемо, логично и приемливо е желанието на партия Зелените да запази своя граждански характер, оставяйки извън кръга на партиите от т. нар. "политическо статукво", отправяйки критики и целяща промени в устройството на държавата и политическата система. Разбираеми са и повечето от аргументите, а вероятността партията да се легитимира като нова, чиста и необременена с негативи от миналото политическа структура е доста голяма.

Съществуват обаче и рискове, които всяка политическа партия трябва да може да предвиди, анализира и управлява в някаква степен. Изхождам от няколко основни хипотези:

1. Зелените са симпатични и имат принципно и доста високо одобрение (видимо от обявеното изследване на Маркет Линкс), дори по-голямо от това на някои основни партии от т. нар. статукво, което би могло, при правилно отиграване в предизборната надпревара, да се трансформира в относително висока електорална подкрепа;
2. Зелените, макар и харесвани от мнозина, са все още неразпознаваеми за огромния процент от гласоподавателите и гражданите, но това би могло да се промени при правилна игра в предизборната обстановка и да генерира по-висока електорална подкрепа в деня на изборите;
3. При определени действия в предизборната надпревара, Зелените могат да се превърнат в сензацията на изборите, събирайки относително висок процент още на първото си явяване на избори, но по различен от този на всички досегашни "сензации" начин, показан от „партиите-спасителки” с мускулести или фанатично крещящи и ръкомахащи лидери, или просто раздаващи празни обещания за „бърз и несимволичен напредък”.
4. Зелените са изразител и разпознаваем борец за ценности и идеи, които, в невероятно, от социологическа гледна точка, висока степен обединяват обществото ни, до степен, която може да постави тези идеи дори в категорията на "националните идеали и интереси".

Липсата на официална или неофициална позиция на членовете на органите на Зелените по отношение на възможните партньори на Зелените, публичен диалог с други партии, както и ясна декларация по отношение на неприемливи за нас политически партньори, ни лишава от възможността да се борим за колебливия вот на хора, които симпатизират на еко-идеите на Зелените, но имат други приоритети в политиката, които биха предпоставили техния вот в деня на изборите. Това е сериозен риск, на път да се превърне в пропуск, особено в ситуация, в която основните послания на Зелените за опазване на природните и националните паркове и Черноморието и т.н. от незаконно и вредно застрояване се радва на огромна обществена подкрепа. Подкрепа, която, изразена в проценти, в политиката стига до нива, граничещи с фантастиката.

Липсата на официална позиция по отношение на това, кои са политическите ни партньори и липсата на ясно и официално дефинирани политически опоненти ни праща в друга хипотеза, при която, въпреки високия (според Маркет Линкс - 10%) процент одобрение, остава нереализиран на изборите, заради невъзможността да бъдем разпознати, която бихме имали при евентуално партниране, при ясно дефинирани и публично заявени условия, с други политически сили, които имат по-висок рейтинг от Зелените, даващ им по-голяма трибуна в медиите.

Липсата на бърза реакция и ясна и официална позиция за възможните партньори на Зелените, които лично за мен са водещите партии от Синята коалиция, ни отдалечава от възможността за ефективни преговори, с много по-широк спектър от възможни договорености, ако това бъде направено преди тези партии да започнат своите кампании за набиране на подписи за явяване на парламентарните избори за Народно събрание на Република България. При тази хипотеза, ние рискуваме да попаднем в ситуация, в която, ако преценим, че партнирането е ни е необходимо, възможностите за изгодни за Зелените договорености ще бъдат силно ограничени, поради технически препятствия, като например подготовка на обща листа и фактическо участие в изборите като партия, а не чрез личности, излъчени и подкрепени от партията. Или по-просто, може сами да се изхвърлим зад борда на "парламентарно представените партии", при хипотеза, според която "вкарваме" депутат в НС, чрез обща листа с наши партньори (било то и коалиционни), свеждайки възможностите си за диалог и партниране до избор между "официално самостоятелно участие в изборите за Народно събрание" или "неучастие на партията в изборите за Народно събрание, но излъчване на кандидати чрез обща листа с възможните ни партньори". Лош и болезнен избор, който все още, в идните 3-4 дни може да бъде предотвратен в голяма степен при бърза игра и правилно отиграване. Въпрос на зрелост и приоритети.

Липсата или забавената реакция по отношение на актуални политически събития, като безпрецедентната политическа намеса в съдебната система или някои политически проблеми, тясно свързани с екологията, като например референдума за петролопровода, проведен в Поморие при изключително висока активност и спечелил около 90% от гласовете ПРОТИВ, ограничава възможностите ни да се легитимираме и да станем по-разпознаваеми благодарение на позициите си.

Изборите предполагат и анализ на възможния резултат. При хипотеза, според която Зелените прескачат самостоятелно 4-те процента няма какво да говорим. Нечуван успех за нова партия, без пари за кампания. Сензация!

При неуспех обаче нещата изглеждат не дотам оптимистични. При тази хипотеза трябва да се анализират други възможни рискове:

1. Перспективата да останем поне още 4 години извън парламента, без ефективна подкрепа на идеите ни, особено тези, свързани с реформа на политическата система и държавното устройство, може да предопредели за доста дълъг период от време посланията ни като политически неизпълними в конкретната обстановка. Това, от своя страна, ни поставя пред риска тези послания да се маргинализират и да звучат нереалистично именно заради противопоставянето на тези, които ни подкрепят, симпатизират и приемат идеите и посланията ни (народа) срещу групата на т. нар. „политически елит” и методите й.
2. В следствие на това, идеите, целите и програмата на Зелените могат да започнат да звучат нереалистично и неизпълнимо, именно заради дистанциране от „политическия елит” и стандартните механизми за реализация на политическа платформа и програма – участие във законодателната и изпълнителната власт. Така, рискът идеите да си останат просто идеи и неизпълними послания се засилва.
3. Сериозни вътрешни противоречия по оста „самоизолация срещу диалогичност и тьрсене на стратегически партньори”;
4. Отлив на симпатизанти и/или разделение;
5. Радикализация на възгледите на по-твърдите и крайни членове на партията.
6. Отлив на по-либерални симпатизанти.

Под „неуспех” аз лично разбирам всеки изборен резултат, който ни лишава от възможността да започнем незабавно ефективна работа по целите и програмата си, оставяйки ни в сферата на говоренето без максимално ефективна възможност за намеса в законотворческите механизми и процеса на управление на държавата. Т.е. всеки резултат под 4%. За да илюстрирам, 16-тина хиляди гласа при 40% от 6 700 000 гласоподаватели според сайта на ГРАО, дават около 0,6% изборен резултат. А, тенденцията е към покачване на избирателната активност към този момент, което "оскъпява" процентите и усложнява задачата.

Бавенето и липсата на ясна официална позиция и ефективна реакция по всички тези въпроси и рискове може да ни постави в ситуация на предизвикан от самите нас политически цайтнот (липса на време за игра) и цугцванг (липса на полезен ход).

Бездействието по отношение на тези рискове ни лишава от един доста реалистичен начин да спечелим относително висока подкрепа, даваща реална възможност за ефективна работа по осъществяване на програмата ни.

Зеленото узряване - както аз го разбирам.

Елементарно! Да вземем две от "амбициозните" цели на Зелените: двукамарен парламент и Президент, избиран от парламента. Нека видим и декларацията на Зелените в Платформата за евро-парламента, която започва така: "Зелените представители в Европейския парламент ще защитават интересите на България, като работят за..." Без да коментираме евентуалните ползи или вреди от подобни вътрешно-политически промени или самото съдържание на платформата ни за евро-изборите, на мен лично ми е интересна "технологията", която може да бъде използвана, за постигането на тези цели.

В единия случай (промените на политическата система на България) са необходими следните неща:

1. Свикване на Велико народно събрание (ако ще променяме Конституцията);
2. Мнозинство от 2/3 (или поне 50%+1) за осъществяване на промените.

В другия случай (работа по платформата на Зелените за Евро-парламента) ни е необходим поне един евро-депутат...

Никога не съм бил силен по математика. Ползвам калкулатор. :-) С негова помощ пресметнах, че при 6 729 372 български граждани, имащи право на глас, при избирателна активност от около 40% ще даде 2 691 748 гласоподаватели. От тях, за вътрешно-политическите промени ще са ни необходими 66% или 1 776 554 гласа (или 1 372 791 гласа за 51% изборна победа), а за един евро-депутат 158 338 гласа. При активност от около 35% числата малко падат.

Това са изборните реалности: 1 милион и 780 хиляди гласа за квалифицирано мнозинство в Народното събрание (или 1 милион и 380 хиляди гласа за 51%), необходими за промяна на политическата система и 160 хиляди гласа за ЕДИН евро-депутат (да не говорим за "...[повече от един] зелени представители в европейския парламент", които да работят по европейската платформа на Зелените...).

Такава подкрепа ни е нужна, за да осъществим целите си сами. Без политическа подкрепа, без коалиции и всички останали недолюбвани от нас партии и политици.

Ако се върнем на темата за зреенето на Зелените, смятам, че нашето узряване е свързано с това да успеем да запазим своята идентичност ("активна част от гражданското общество", която си поставя за цел: "да върнем държавата на гражданите – на които тя принадлежи по право, в която те трябва да са суверен. Да бъдем фактор и коректив при взимането на важните решения"), но в същото време да намерим реалните механизми и партньори, с които да осъществим целите си.

Всяко политическо послание, особено по време на избори, трябва да е съпроводено с конкретна визия и програма за неговото осъществяване. Само говорене и обещания сме чували много и към тях хората се отнасят с недоверие. Подобна реторика има само едно име, определящо я като послание, насочено към масата от хора, стимулиращо и използващо недоверието към държавните институции и политическата система, отправяща внушения за "реално" решение на наболели проблеми, но без особено голяма възможност за реализация.

Политическото ни узряване като партия Зелените минава и през отказ от подобна реторика, методи и послания и намиране на приемливи, а ако е необходимо и компромисни решения и възможности за осъществяване на целите на Зелените.

Разговорът ни с Иван Бедров в предаването "Булевард България" по RE:TV

Видео от архива на RE:TV:



Благодаря и на Мартин Линков за това, че записа и публикува голяма част от разговора ни с Иван Бедров и Огнян Младенов.



Втората част на разговора:

За враговете и приятелите на Зелените и "медийния комфорт"

Предизборната кампания официално все още не е започнала, но признаците й са налице. Тези дни, в мейлинг листите, на които съм член, видях доза разочарование, че медиите вече игнорират Зелените. Няма как да е иначе, отчитайки, че зад повечето влиятелни медии неизбежно стоят политически интереси. Мен лично изолацията не ме изненадва, даже мисля, че ще стане още по-силна, а Зелените нямат "своя" медия. Поне аз не знам за такава...

Екологичната тема е много активно отразявана в някои влиятелни и обективни печатни и електронни издания, но няма защо да се самозалъгваме, че има шанс И дейността на партия Зелените да бъде застъпена там нашироко. Няма шанс! Даже обратното, напълно вероятно е еко и зелената идея да продължи да присъства в тези медии, но акцентът да бъде върху това, как ДРУГИ партии я защитават. Започва предизборна кампания, в крайна сметка!

Това, което не направиха Зелените е, че не си спечелиха достатъчно влиятелни медийни и силни политически приятели, които пък са подкрепяни от силни медии. Обявявайки се срещу всички, напълно естествено е да очакват удари от всички страни. Явни или тайни - артикулирани или под формата на изолация и цензура. От сега нататък, всеки репортаж ще струва пари. Ако не на Зелените, то на другите, които ще правят кампания и срещу Зелените или ще противодействат на кампанията на Зелените. Точка. Зелените тази битка трудно ще я водят, а да я спечелят ще е още по-трудно.

За да илюстрирам тезата си, че ако не сме приятели с някого, естествено е да очакваме, че ще сме опоненти, ще си позволя да копирам (без съкращения и редакция) един коментар под текст от блога на една синя симпатизантка по повод клип, публикуван в блога на един зелените кандидати за ЕП, Богомил Шопов:

Привет.
Коментара ми е по повод клипа на Зелените:
http://bogomep.eu/2009/?p=189

Преди да изкажа мнение искам да заявя, че съм участвал на 90% от протестите на Зелените, бутал съм се с Полицията, подписал съм се лично за създаването на партията, съпричастен съм на 100% с проблемите за опазване на природата.
И като такъв искам наи-категорично да кажа следното. Съсипването на природата е резултат от безхаберното олигархично-мафиотско управление на БСП, ДПС и НДСВ. От тук произтичат всички ЗАМЕНКИ, ограбването на най-хубавите български земи от мутри и мафиоти, пругаването на паматта на дедите ни, неработеща съдебна система и т.н.

В този ред на мисли, целите, враговете и симпатизантите на зелените и Синята Коалиция напълно съвпадат. Изключително ми е неприятно, че Зелените не са част от Синята Коалиция. Изключително ми е неприятно, че видях Иван Костов редом с агент Гоце в клипа на Зелените. Действително, в ОДС имаше много ченгета, като Бисеров, Цонев, Яне, Юруков, които опетниха и Иван Костов. Но искам да ви кажа, че благодарение на Костов сега сме в EU и благодарение на него можем да се жалваме на Европейската комисия. Също така по негово време се създаде НАТУРА 2000, по негово време нямаше нито една ЗАМЕНКА, той единствен удари по финансовите интереси на известни мафиоти, заради което 6 години след неговото управление той е "най-мразения" политик в BG!!! Единствен уволни 50% от правителството си. Беше инициатор на промени в конституцията за сваляне имунитета на съдии и депутати. По него плюят най-зловещо всичките горе-споменати. И накрая ВИЕ най-лекомислено го вкарахте в клипа си до Гоце. Безобразие!!!

Безкрайно сте ми симпатични, подкрепям идеите ви безрезервно, но се научете да различавате черното от бялото, крайно време е, за да имам доверие във вас. И преди да очерняте някой вижте какво е направил. Слагайки всички под "всички са маскари" губите много ценни поддръжници и приятели в лицето на десните избиратели, които в интерес на истината са едни от малкото радетели на демокрацията и природата.

Настоявам да махнете Иван Костов от клипа си и ви съветвам да се присъедините към Синята Коалиция за парламентарните избори. Заедно сме по-силни ! За да има природа, за да няма мутри, за да работи съдебната система, за да сме достоен член на EU, a не Задунайская Губерня!

Суважение,
Цветан Дунчев

Лично аз смятам, че Зелените трябва внимателно да анализират подобни мнения, ако искат играта да не "загрубее" още повече в разгара на кампанията.

За безпрецедентния натиск над независимата съдебна система

Хубаво е, че безпрецедентният натиск над независимата съдебна система, който имаше за цел да попречи на определени политически сили да участват в изборите, в крайна сметка не успя. Смешен бе опитът да се продължи идиотията въпреки решението на ВАС и след приключване на работното врем на ЦИКЕП. Странно бе и това, че, както писаха медиите, "в комисията са започнали да се връщат членове от квотата на ДПС, там са били и представителите на "Атака" и "Напред". Твърди се, че Радонов е чакал до късно и е бил допуснат на етажа на комисията, където по принцип е забранено за външни лица..."

Хубаво е, че всичко свърши относително добре. Не без планираните от авторите на тази провокация щети обаче...

Симпатизирам и съм член на Зелените. Смятам, че тази партия е изразител на идеи за реформа и реална демокрация. Много от членовете й са сред най-активната част от гражданското общество. Така наречените "еколози" са доказали, че могат да печелят битки срещу корумпираното управление, мръсния бизнес и олигархията. Вярвам, че болшинството от нас биха се противопоставили срещу всички признаци на пълзящата диктатура, политическите репресии, беззаконието и безпрецедентното манипулиране на съдебната система, които на практика имаха за цел да саботират демократичните механизми у нас. Лично аз не приемам и безпринципната и безскрупулна война срещу политическите опоненти, превръщаща ги във врагове. За мен няма съмнение, че тази битка имаше за цел, с неполитически средства, да елиминира и лиши от участие в изборната надпревара основни представители на политическия живот у нас и се осъществи с неприемливи за демократичното общество средства - безпрецедентна манипулация на съдебната власт. Надявам се, че честните и почтени избори, които за мен са основен елемент на демокрацията, ще коригират всичко това. Или поне да сложат началото.

ОТНОСНО: регистриране на политическа партия "ЗЕЛЕНИТЕ" за участие в изборите за избиране на членове на Европейския парламент от Република България

Централна избирателна комисия за избиране
на членове на Европейския парламент от
Република България

РЕШЕНИЕ
№ ЕП-130
София, 12.05.2009

ОТНОСНО: регистриране на политическа партия "ЗЕЛЕНИТЕ" за участие в изборите за избиране на членове на Европейския парламент от Република България на 7 юни 2009 г.

Постъпило е заявление от политическа партия "ЗЕЛЕНИТЕ", подписано от представляващите партията Андрей Николаев Ковачев, Деница Петрова Петрова и Петко Костадинов Ковачев - председатели
на партията, заведено под номер 16 на 12.05.2009 г. в регистъра
на партиите, коалициите от партии и инициативните комитети за издигане на кандидати за членове на Европейския парламент от Република България в изборите на 7 юни 2009 г.
Към заявлението са приложени: заверено копие от решението за първоначална регистрация на партията от 4.11.2008 г. по ф.д. номер 622/2008 г. на Софийски градски съд - Фирмено отделение; заверено копие на решение за поправка на явна фактическа грешка от 29.12.2008 г. по ф.д. номер 622/2008 г. на СГС - ФО; удостоверение за актуално правно състояние на партията, издадено
на 10.04.2009 г. от СГС - ФО, 6 състав, по ф.д. номер 622/2008 г., удостоверение изх. номер 48-00-121 от 12.05.2009 г. на Сметната палата за внесен финансов отчет на партията за 2008 г.,
образци от подписите на представляващите партията, образец от печата на партията, банков документ от 12.05.2009 г. за внесен безлихвен изборен депозит в размер 50 000 лв., списък, съдържащ трите имена, ЕГН и саморъчен подпис на 19 693 избиратели, подкрепящи регистрацията, и внесен допълнителен списък, съдържащ
трите имена, ЕГН и саморъчен подпис на 467 избиратели.
Налице са изискванията на чл. 53, ал. 1 и 2 от ЗИЧЕПРБ, на Закона за политическите партии и на Решение номер ЕП-10 от 7.04.2009 г. на ЦИКЕП за регистрация на политическа партия "ЗЕЛЕНИТЕ" за участие в изборите на 7 юни 2009 г. за избиране на
членове на Европейския парламент от Република България.
Предвид изложеното и на основание чл. 25, ал. 1, т. 7 във връзка
с чл. 53, ал. 1 и 2 от Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България Централната избирателна комисия за избиране на членове на Европейския парламент от Република България

Р Е Ш И:

РЕГИСТРИРА политическа партия "ЗЕЛЕНИТЕ" за участие в изборите за избиране на членове на Европейския парламент от Република България и я вписва в регистъра на партиите, коалициите и инициативните комитети за издигане на кандидати за членове на Европейския парламент от Република България в изборите на 7 юни 2009 г.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в срок до 24 часа от съобщаването му.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светла Димитрова

СЕКРЕТАР:
Мустафа Карадайъ

Нещата, които ме карат все по-силно да вярвам в нуждата от силна, партнираща си опозиция.

Първото нещо, което ме убеждава, че демокрацията е в опасност е страхотната война, която се води с всички сили срещу Синята коалиция. "Къртиците" на ДПС и БСП се активизираха до там, че успяха да попречат на успешната региострация на Синята коалиция. До там, че се манипулира дори и съдебната власт.

Другото, което ме убеждава в опасността за демокрацията, е наглостта на Юруков, който най-нагло заявява, че спасява СДС и покани "всички десни партии", както той ги разбира, без "Планът Костов", да се присъединят към СДС.

Третото, което ме притеснява, е страшната медийна пропаганда. До там, че Битивито кани Сидеров да говори за "разпада на старата десница"...

В обобщение, определено виждам как цялата политическа и медийна машина е впрегната в това, да изкара ДСБ най-големите врагове на демокрацията, които, според "плана Костов" искат да лапнат СДС... Добре, че дойде Спасителят Юруков, който да съхрани демокрацията и синята идея... С всички сили работи за това, да смачка и унищожи тези, които изкараха страната от дупката на Виденов, вкараха ни в НАТО и дадоха на царя дори писалката, с която да подпише присъединителния договор с ЕС...

За капак на всичко, Фокус нюз извадиха на първа страница, най-горе, с ярко червени букви (само, дето не мигат) , новината, че в Германия партията на Зелените ще се яви самостоятелно на парламентарните избори... Целта е повече от ясна - внушение, по отношение на Зелените в България. Кой иначе би се интересувал от германските зелени? ;-)

Много се направи за това, да няма единна опозиция!

Не, господа, не ви вярвам. :-) I don't buy it! Повече от ясно е, че тези избори вече са извънредно мръсни. Играе се без всякакви правила. Добавете и предстоящите покупко-продажби на гласове. Замислете се и за предстоящия парламент само с БСП, ДПС, Атака и ГЕРБ... Без автентичната десница. Без реална опозиция. Свобода ли? Демокрация ли? Интернет права ли? Околна среда ли?..

Ясно е, че ситуацията е извънредна. Всеки глас ще се брои. Всеки мандат до нужните 121 за формиране на мнозинство, което да спре БСП и ДПС.

Все по-сигурно е, че ролята на Зелените може да се окаже наистина историческа, допринасяйки със своя електорат и евентуален добър изборен резултат за това, мафията, олигарсите и техните "избраници" в парламента да бъдат спрени.

За алтернативата, която искаме да дадем

Зелените искаме "да върнем държавата на гражданите – на които тя принадлежи по право, в която те трябва да са суверен. Да бъдем фактор и коректив при взимането на важните решения", запазвайки своите характеристики на "активна част от гражданското общество".

"За нас ЗЕЛЕНИТЕ не е политическа идентификация. Това е начин на живот" – това подсказва желание по-скоро да запазим своите граждански, лайф-стайл характеристики, от колкото да се легитимираме като политическа структура и да се борим за това, да бъдем ефективен фактор в политическия живот. Първото дава възможност за успех. Особено в определени среди и възрастови групи. Несъмнено. Но адекватното участие в политическия живот може да даде много по-големи перспективи за действие и да повиши ефективността ни, разширявайки целевите ни групи и адресатите на посланията ни. Поне според мен.

Ако запазим своята дистанция от политиката и политическите методи, рискуваме да бъдем критикувани, при това не без доза основание, по отношение на това, как при това условие ще постигнем политическите си цели? Рискуваме и друго: да се маргинализираме и изпаднем в невъзможност да акумулираме по-значима политическа подкрепа, изразена в гласове, която пък да ни даде възможност реално да влияем на политическия живот и да бъдем коректив в него. Да сме част от реформите. Част от необходимото реформаторско мнозинство.

Разбирам желанието на мнозина да избягаме от всякаква форма на диктат и налагане на идеи и управленски решения (имаме си трима съпредседатели за да е по-демократично). Разбирам и страха от риска да бъдем или "употребени", или да попаднем под общ знаменател с "маскарите", ако се афишираме като партньори на една или друга политическа сила, но това все още не означава, че по този начин ще успеем се обособим като фактор, който може да организира и мотивира гражданите към действия за промяна. Все още не означава, че, отричайки всички играчи в политическия живот у нас, ние даваме възможност на групата, която ни симпатизира, да осъзнае реалните измерения на политическата задача, която си поставяме - реформа на държавното устройство, изразена в програмата ни. (А до колко ние го осъзнаваме е една съвсем друга тема) Не й даваме възможност да се разраства, нито пък си даваме възможност да намерим съмишленици, с които да полагаме съвместни усилия за постигането на целите, които сме си поставили. Не допринасяме реално и за възможността действията ни да са ефективни. Да не говорим за загубата на гласове, средства и мотивация при един евентуален лош резултат на изборите. Всичко рискове трябва да се предвидят. И по възможност предотвратят.

"Зелените" вече сме учредена и регистрирана политическа партия, която има явни претенции за участие в политическата борба. Участието просто така, заради олимпийския принцип е несериозно. Желанието за ни участие се мотивира от политическите цели, които сме заявили в програмните си документи. Цели, свързани с нашата воля да променим нещо около нас - да спрем унищожаването на горите. Да спрем бетонирането на крайбрежието. Да променим политическата система. Всичко това СЕГА, а не утре или след 10 години.

Реализацията на тези амбициозни политически цели изисква широка политическа подкрепа. Подкрепа от хора, с разнообразни възгледи, които харесват и приемат "зелената" идея. Има ги навсякъде. Въпросът не е да ги накараме да направят компромис, избирайки и градирайки своите политически и граждански симпатии и идеали, а да им дадем възможност да получат "двете в едно".

Още нещо за ползите от сътрудничество между Зелените и Синята коалиция

Едно евентуално политическо партниране между Зелените и Синята коалиция ще доведе до напълно логичен, приемлив и желан политически резултат - парламентарно представителство на партия Зелените.

Участвайки пряко в парламентарния живот, Зелените ще можем да дадем смисъл на младите да участват в политиката, като по този начин им даваме шанс да се "върнат в играта". Зелените ще могат да дадат една нова демократичната алтернатива на градските, модерни млади български граждани, които в момента нямат реално политическо и парламентарно представителство.

Ще се разшири политическия фронт срещу Доган и БСП, които, вижда се, че не желаят единна опозиция, планирайки, по този начин, да смажат демократично мислещите хора по-лесно. Повторих го няколко пъти, че в конкретния момент в България НЯМА противопоставяне на едни политически идеи и възгледи, срещу други, а има конфликт по оста демократи - недемократи. Комунизъм, пост-комунизъм и "фасадна демокрация" срещу реална демокрация. В България се наблюдават всички признаци на мека диктатура. Партнирайки си, Зелените и Синята коалиция застават на страната на демокрацията, което, в конкретния момент, е водещото в политическия живот в страната.

Останалото, идейните и конкретните фактически и исторически обременявания и различия, са по-скоро детайли, които съвсем ще изгубят своето значение, ако управлението на БСП, ДПС и техните сателити и креатури, продължи още 4 години.

Моето мнение е, че само заедно, с подкрепата на масата от хора, които ще застанат зад демократичната идея, демократичното гражданско общество в България ще може да се противопостави ефективно на политическата мафия и олигарсите, давайки алтернатива за реална промяна и "връщане на държавата на гражданите". Чрез широко политическо сътрудничество и партниране на демократичните партии, към които причислявам и Зелените и Синята коалиция, разпиляването на гласове ще бъде предотвратено и сценарият на БСП и ДПС ще се осъществи значително по-трудно.

А, че такъв сценарий има е видно например от "играта" на Яне Янев, който има като основна цел да цепи и раздробява СДС, привличайки негови симпатизанти.

Партнирането, никак не е задължително да го наречем коалиране, между Зелените и Синята ще помогне на единството на демократичната и реформаторска общност и ще разшири възможностите за сформиране дясно-центристко правителство.

Колкото и високопарно да звучи, това може да се окаже и историческо събитие и роля на новоформираната политическа партия Зелените в една истинска война за всеки мандат в броенето до 121 при формирането на желаното и от Зелените реформаторско мнозинство.

Какво може да ни коства бавенето?

Все по-ясно се оформя предизборното послание на Синята коалиция. Артикулира я снощи Иван Костов, казвайки че се води "война срещу демократите в България". Липсата на видими индикации, че двете страни са склонни да търсят компромис и възможност за диалог видимо изнервя по-твърдите сини. Вярвам, че може да разочарова в някаква степен и по-либералните симпатизанти на Зелените. Вече се чува дрънкане на оръжие, особено вдясно, като критиките звучат доста добре структурирани, макар и не съвсем прецизни и коректни.

Да изброим само няколко:
Зелените изглеждали лицемерно, държейки се като гражданско движение, привличайки по този начин гласоподаватели. Не съм съгласен. Като човек, който е "скачал, защото не е червен" по митингите в началото на т. нар. "преход", като човек, който е мръзнал пред Народното събрание, когато падана член първи на комунистическата Конституцията и беше на наблизо, когато бе произнесена култовата фраза за танковете, като човек, който собственоръчно е търкалял с валяче и разлепвал позиви по нощите, преди изборите, ще си позволя да не се съглася с тезата. Именно, защото най-успешните мигове на СДС бяха точно, когато то най-много приличаше на "гражданско движение"... После нещата "загрубяха, мнозина (но не всички) придобиха имидж и маниери на "професионални политици". Какъв е проблемът, че някой върви по подобен път, но малко по-късно?

Друг аргумент е, че Зелените били експерти главно в екологията, а не експерти по всички въпроси - икономика, образование, култура, селско стопанство и т.н. Аз не вярвам във "всестранно развитите личности..." Да, Зелените имат акцент и той е опазването на околната среда, но това все още не означава, че нямат или няма да приемат или подкрепят безпартийни експерти, та дори и такива, които симпатизират или членуват в други партии. Ако политиката е изкуство на възможностите и компромиса, сигурен съм, че Зелените, които доста добре се справят с ученето в движение, ще се справят с тази задача.

Критикувана е и платформата на Зелените. Ако приемем това, че за някои тя вероятно наистина "звучи като цели на НПО, което иска да спечели проекти", нека си призная, че предпочитам това, пред неосъществени обещания за борба с корупцията, противодействие на организираната престъпност, повишаване на жизнения стандарт и всякакви подобни заклинания, които така и не се случиха със силата, с която ни се обещават почти две десетилетия. Пълното или частично неизпълнение на тези, а и много други подобни обещания създадоха "фасадната демокрация" (терминът не е мой), в която гласуваме само за да дадем възможност нанякои (не всички, разбира се!) да се доберат до депутатските кюфтета, без реални резултати по отношение на положителните промени в обществото ни, различни от логичното (заради ЕС, да речем) покачване на стандарта на живот, и отблъснаха мнозина гласоподаватели. А мафията и олигархията процъфтяват.

И не на последно място е внушението, че Зелените били леви. В българския контекст обаче не мисля, че вече сме стигнали до реално разделение на ляво и дясно. Нека първо се освободим от разсейките на комунизма и пост-комунизма...

В този смисъл, не приемам и внушението, че "който не е с нас, е против нас". Мисля, че точно в това е сложнотията - да се намери такава формула на партньорство, че да не се бием за гласовете си, а да спечелим гласове от партията на негласуващите и разочарованите от всички останали партии. Мисля, че "конкуренти", в много тесен и ограничен смисъл, ни прави именно продължаващото неглижиране на проблемите, които на първо място вълнуват Зелените. Като почнем от народните паркове (сега национални и природни), минем през т.нар. заменки и изсичането на горите и се спрем на бетонирането на Черноморието...

Отчитам, че Зелените, като нова политическа формация, вероятно, в очите на някои, реагират по-бавно или просто различно, но това все още не означава, че с тях не може да се намери общ език. Не може, само ако не опитате.

Подобни критики, макар и не без сериозна доза основание, срещу един напълно логичен и възможен партньор са излишни, поне според мен.

Войната е за демокрацията. Тя е се води срещу ДПС и БСП. Не срещу Зелените или сините. Collateral Damages са излишни и глупави!

Зелените и Сините сме в едната част на спектъра и от едната страна на барикадата...

В този смисъл, бавенето на диалога и контактите, както се вижда вече много ясно, може да ни коства много. И на двете страни. И никак не е важно кой ще изгуби по-малко...

Една възможност за Зелените и сините

Покрай кризата, един йероглиф стана популярен. Този за "криза", който освен "опасност", означавал и "възможност".

Следя с едно око какво става със Синята коалиция. Успоредно с това мисля и върху въпросите, които ми зададоха разни приятели за нещо, което никога не съм твърдял. Думите ми за "необходимост от партниране с десните" бяха интерпретирани нееднократно като призив за "коалиране" с партии, които са обременени с негативи от миналото, особено по отношение на опазването на околната среда, борбата с корупцията, престъпността и т.н. и т.п...

На аргумента, че "лоши" има навсякъде, получавах отговор, в смисъл "как да отсеем добрите от лошите?"...

Е, последните събития, поне за мен, показват недвусмислено един от начините това да стане.

Бая държавна, медийна и политическа енергия е впрегната в това, да провали дясната коалиция, с всички възможни средства преди изборите...

За мен, смущаващо е следното:

1. Защо съдът чака толкова дълго, преди да откаже регистрацията на новия лидер на СДС, под предлог, че пряк и таен вот не е демократичен?..
2. Защо и на какво основание ВКС не регистрира, а връща делото на долна инстанция за преразглеждане, отново в последния момент?..
3. Всички плюят по ДСБ. Ок. За толкова години не се ли намери поне едно формално основание за правни действия срещу лидера на партията? Има ли такива изобщо?..
4. Има ли и каква доза истина в слуховете за връзка на "бунтарите" в СДС с ДПС, БСП и пр.?
   
5. Има ли истина в слуховете за проблеми с ДДС-то на кафето "Спетема" и неговия бос?
6. Има ли истина в слуховете за "анти-Синята коалиция" кампанията, предполагаемо платена и/или организирана от ДПС?

Слухове или не, вярно или не, това се чете между редовете, а дори и директно в декларации на "Синята коалиция", а медиите са в дълг на общественото мнение по този въпрос.

Според мен, случващото се в известен смисъл, помага на сините, а и на Зелените. На сините, защото става все по-ясно кои са "къртиците" в техните редици, близки до ДПС и БСП. На Зелените, защото след подобна атака на къртиците, все по-ясно се очертават тези, с които ще може да се работи занапред.

Одобрение и електорална подкрепа за Зелените

Ок. Дойде и първата добра новина. Агенцията, която мнозина определят като "сериозна" - Маркет Линкс - даде 10% одобрение за партия "Зелените". До тук - добре!

Каква трябва да бъде, според мен, целта и реакцията на Зелените? Елементарна! Да разграничим "одобрение" от "електорална подкрепа"!

Ако успеем да трансформираме 10% "одобрение" в 4 и повече процента "електорална подкрепа" на самите избори, това вече ще е сензацията на изборите.

Сензация, много по-значима от, да речем, крещящото присъствие в политиката на недоразумения като "Атака".

Нова, млада, необременена със негативите на политическата действителност в България партия, която само за няколко месеца си спечелва 10% одобрение и се цели в долния праг на изборите - това вече е нещо. Все още изглежда идеалистично, но не е невъзможно.

Ако тази тенденция се запази и задълбочи, Зелените може да се окажем един от важните фактори и субекти.

Вярвам, че в една подобна нова ситуация, разграничаването на "приятели" и "врагове" ще е по-лесен избор, защото ще имаме силата и позицията да оставим условия за:

1. Неприемливи за нас личности;
2. Признаване на грешки от миналото;
   
3. Реални ангажименти за спазване и следване на политическа линия и стратегия, която да е в синхрон с програмата и идеите на Зелените.
   

На основата на това, Зелените ще могат да "отсеят" приемливи от неприемливи партньори, както и да се замислят и дори активно да се включат в политическите процеси и живот в страната.

Вярвам, че няма да се самозабравим от новината за подкрепата, ще пресметнем трезво разликата между подкрепа и реален вот, за което ще ни помогнат и други резултати от цитираното изследване, и ще изберем печеливша стратегия.