Зелените искаме "да върнем държавата на гражданите – на които тя принадлежи по право, в която те трябва да са суверен. Да бъдем фактор и коректив при взимането на важните решения", запазвайки своите характеристики на "активна част от гражданското общество".
"За нас ЗЕЛЕНИТЕ не е политическа идентификация. Това е начин на живот" – това подсказва желание по-скоро да запазим своите граждански, лайф-стайл характеристики, от колкото да се легитимираме като политическа структура и да се борим за това, да бъдем ефективен фактор в политическия живот. Първото дава възможност за успех. Особено в определени среди и възрастови групи. Несъмнено. Но адекватното участие в политическия живот може да даде много по-големи перспективи за действие и да повиши ефективността ни, разширявайки целевите ни групи и адресатите на посланията ни. Поне според мен.
Ако запазим своята дистанция от политиката и политическите методи, рискуваме да бъдем критикувани, при това не без доза основание, по отношение на това, как при това условие ще постигнем политическите си цели? Рискуваме и друго: да се маргинализираме и изпаднем в невъзможност да акумулираме по-значима политическа подкрепа, изразена в гласове, която пък да ни даде възможност реално да влияем на политическия живот и да бъдем коректив в него. Да сме част от реформите. Част от необходимото реформаторско мнозинство.
Разбирам желанието на мнозина да избягаме от всякаква форма на диктат и налагане на идеи и управленски решения (имаме си трима съпредседатели за да е по-демократично). Разбирам и страха от риска да бъдем или "употребени", или да попаднем под общ знаменател с "маскарите", ако се афишираме като партньори на една или друга политическа сила, но това все още не означава, че по този начин ще успеем се обособим като фактор, който може да организира и мотивира гражданите към действия за промяна. Все още не означава, че, отричайки всички играчи в политическия живот у нас, ние даваме възможност на групата, която ни симпатизира, да осъзнае реалните измерения на политическата задача, която си поставяме - реформа на държавното устройство, изразена в програмата ни. (А до колко ние го осъзнаваме е една съвсем друга тема) Не й даваме възможност да се разраства, нито пък си даваме възможност да намерим съмишленици, с които да полагаме съвместни усилия за постигането на целите, които сме си поставили. Не допринасяме реално и за възможността действията ни да са ефективни. Да не говорим за загубата на гласове, средства и мотивация при един евентуален лош резултат на изборите. Всичко рискове трябва да се предвидят. И по възможност предотвратят.
"Зелените" вече сме учредена и регистрирана политическа партия, която има явни претенции за участие в политическата борба. Участието просто така, заради олимпийския принцип е несериозно. Желанието за ни участие се мотивира от политическите цели, които сме заявили в програмните си документи. Цели, свързани с нашата воля да променим нещо около нас - да спрем унищожаването на горите. Да спрем бетонирането на крайбрежието. Да променим политическата система. Всичко това СЕГА, а не утре или след 10 години.
Реализацията на тези амбициозни политически цели изисква широка политическа подкрепа. Подкрепа от хора, с разнообразни възгледи, които харесват и приемат "зелената" идея. Има ги навсякъде. Въпросът не е да ги накараме да направят компромис, избирайки и градирайки своите политически и граждански симпатии и идеали, а да им дадем възможност да получат "двете в едно".
Много са партиите вече. Дори има една на "сърдечно болните...". И всяка ще дръпне гласове. А целта трябва да е да махнем комунягите. Защото 45години, + 2 год. - Луканов, Виденов, + 8 - последните години на безумната им коалиция, на власт и безсрамие, са страшно много. Стават 55 - един човешки живот в България!
ОтговорИзтриванеНЕ го изпускайте предвид и действайте мъдро. Не харчете гласове за нищо. Добавете ги където трябва, ако не стане нищо на първите избори.