200 г. Менделсон в Емона

Православният храм "Св. Димитър" в с. Емона е възстановен почти от нула с дарения на емончани. Хора, които притежават имоти в Емона и живеят тук целогодишно или идват сезонно, са помогнали, с дарените от тях средства, да се изгради тази църква.

Тази вечер, за десета поредна година, Маестро Марио изнесе благотворителен концерт, като средствата от него ще бъдат използвани за изграждане на навес към храма, където, при лоши атмосферни условия, православните вярващи, събрали се в църквата за някое свещенодействие или ритуал, ще могат да продължат общуването си в по-неформална атмосфера.

Концертът тази вечер бе посветен на 200 годишнината на композитора Менделсон. Основната част на програмата бе изпълнена от Маестро Марио, а снимките, които направих с мобилния си телефон, въпреки компромисното качество, пресъздават поне частично атмосферата на събитието, на което присъстваха стотина души.

Шкорпиловци, плажната ивица

За мен Шкорпиловци е главно спомени от детството, къмпинг "Изгрев" и няколко работни срещи на група художници, колеги на майка ми. Днес бе първата ми визита на това място след поне 20 години пауза. Плажът е все така пуст и относително чист, както вероятно е бил преди 2-3 десетилетия. Обширните дюни учудващо са незастроени, а самото село и околността все още не е паднало жертва в неравната борба с "All Inclusive еди-какво-си Resort-ите". Дано остане по-дълго така.

Най-тъжната гледка бяха разрушените и запуснати къмпинги и бунгала в околността, но тишината и спокойствието някак компенсираха разрушените спомени от детството ми.

Вижте няколкото снимки, които направих с мобилния си телефон.

Vox populi vox Бойко

От няколко дни се опитвам да "вкарам" стила на премиера в някакво рационална схема, за да ми е по-лесно да го възприема и разбера и да си обясня какво след какво следва, и какво да очаквам в бъдеще. Няма как да не обърна внимание на една много важна характеристика на неговите действия. А, именно: основното действие на премиера е говоренето. Пред камера или на микрофон. Насочено е към народа. Народ, на латински е populus... Ето, започва се, ще каже някой. Да, започва се!.. За съжаление, започва се основно в Интернет, защото медиите, вижда се, няма да служат за коректив поне няколко месеца от тук нататък. Нито печатните, нито електронните. Даже обратното - изглежда, обажданията в редакции и студиа създадоха и ще гарантират временен комфорт на премиера. Не е чудно защо, отчитайки вероятността той "да избухне" при някой глупав въпрос... Не си спомням, също така, премиер да е имал толкова интензивно присъствие в медиите. Само някои негови конкуренти и колеги от латинска Америка го бият, защото се радват на много по-голям брой открити детски градини, пътища, сгради, и обекти от всякакво естество, както и 5 часови телевизионни предавания. По-дълги са само прес-конференциите на Путин и речите на Кастро...

Разминаването между говорене и действие, послания и възможност за реализацията им, адресати на говоренето и изпълнители на "задачите" е очевидно. Нека видим само няколко примера:

1. Разсекретяването на "Галерия" беше говорене за пред медиите и журналистите. Ако беше станало, щеше да е много хубаво за тях да разберат кой, за какво и кого е "разработвал" и подслушвал. Хубаво, ама не стана. След помпозните изявления в медиите: "обществен интерес, спекулации с името на службата. Ние искаме да имаме управление, което хората да знаят кой какво е вършил и какво се върши в момента. Тази служба трябва да изпълнява това, което хората искат: борба с тероризма, борба с корупцията и да бъде максимално невидима, нечуваема и негенерираща скандали и затова съм дал да я контролира опозицията. Разпоредил съм разсекретяване по члена и смисъла на закона, за да може всеки човек да си прави изводите" нещата се оказаха малко по-различни, даже леко комични за един бивш секретар на МВР. Разсекретяването, най-просто казано, не може да стане по-бързо от 1 година, при това, с изричното съгласие на всички засегнати... Думите на премиера останаха без покритие, за сега, но достигнаха до адресата – populus [народът] "видя", че премиера има воля, най-накрая, да "направи нещо".
   
2. Да не забравим и нареждането на Борисов към "неговите" депутати ["Възложил съм на Народното събрание." - както той казва], да приемат възможно най-бързо решение за пълно разсекретяване на досиетата на бившата Държавна сигурност, защото досиетата били "опасни, когато са тайни, както било при СДС". Вече съвсем ясно се вижда силната решителност е обзела премиера да се бори с лошите ченгета, затвърждавайки имиджа си на доброто такова, което пипа със силна ръка, но в кадифени ръкавица. Внушението е добро, ако изключим пълното разминаване между говорене и възможност за реализация. Разминаване, защото, както се вижда, ГЕРБ вече включват на заден ход по отношение на "пълното разсекретяване на досиетата"...
   
3. Самолетите са друг словесен крах на премиера. Произведе ефект върху хората, най-вече с внушението за "маскарите", дето си поръчват самолети, за сметка на populus [народа], но не последва обещаният резултат. Какво беше обещано? Ето какво: "Ще спрем самолетите на властта, ще пътуваме по-малко. Ще направим конкурс за превозвачи. По-пестеливо и ще останат пари за хората". Какво стана? Ето какво: "Чартирането на машините ще се отнася за полети, които правителственият авиоотряд не може да изпълнява, обясниха от правителствената пресдирекция. Освен два самолета "Еърбъс" отрядът разполага с един самолет "Фалкон" и един ТУ-154." Тоест? отново разминаване между речено и сторено. Нито е разпуснат авиоотрядът, нито са "спрени самолетите на властта", на всичкото от горе, ще има и чартърни полети, а за парите, дето щели да останат за хората ще почакаме да видим. Да не говорим, че в едно интервю, което цитирам по-долу, става ясно, че всъщност купените самолети май може да са един, а не два, ама да е хубав! А, какво точно ще стане, ще разберем след "подготвяния прозрачен конкурс"...
   

Да си припомним и друго. Една от поредните медийни изяви на Борисов, в което той ползва цветущия си, толкова характерен език и демонстрира доста специфично поведение. Това, в което той пусна култовата фраза "думи, като моля, другарко, Бойко ме бие пред Брюксел не важат", след което, обръщайки се фамилиарно към финансовия СИ министър, му дава заповед пред камерите и демонстративно напуска конференцията видимо отегчен и обиден...

Или да вземем култовото интервю на премиера пред 24 часа, в което той не се свени да ползва личното местоимение в първо лице, единствено число доста по-често от приемливото в подобни случаи? Интервю, в което всичко, от Формула 1 до НЗОК, през ДАНС, се преплита в един словесен поток, съответстващ не на конкретни управленски планове и стратегии, а на емоционалното състояние на говорещия. Отварящите въпроси на журналистката К. Кръстева, от друга страна, предразполагат премиера да се изяви отново в светлината на "Аз моята история съм я написал, та написал… От мен зависи да направя председател на парламента, премиер"... (пак в 24 часа)

Вижда се, че изявите на премиера целят да уверят populus в намерението му да разреши ВСИЧКИ проблеми, включително и нерешимите. Ако нещо се произвежда със сигурност то е говорене, вещаещо "възмездие" за причинената несправедливост. Доста конвертируем по отношение на populus подход, който наблюдаваме вече няколко пъти.

Характерният за премиера стил на говорене (строго) изисква одобрението на всички - от нуждаещите се от трансплантации, през полицаите, към заинтересованите от управлението на НЗОК, до банкерите и финансовите кръгове, та чак до феновете на Формула 1.

Говорене, примиряващо непримирими категории: "интересите" (най-вече негативизма и омразата) на populus към интересуващия се само от собственото си благополучие "недостоен и корумпиран елит". Низините и върховете. Горе и долу.

Ако има проблем в popul-ярната политика на премиера той е в това, че използването на глаголи и местоимения в 1 лице единствено число, не продуцира по магически начин действие, а още по-малко желан (от populus) резултат.

Политиката е трансформирана в дискурс. Преди всичко начинът на говорене, а не начинът на действие, става основна характеристика на управлението.

снимка: Андрей Белоконски, 24 часа

За прекия контакт с народните маси

"Популизъм:

1. Съвкупност от идейно-политически течения от радикален характер, които си поставят за цел да се ръководят от “волята на народа” и да се осъществяват преки контакти с народните маси.
2. Примитивна политическа тактика, която има за цел да заблуждава и манипулира народните маси чрез щедро раздаване на обикновено неосъществими обещания и др.; демагогско флиртуване с тълпата."

Кратък философски речник

"...Тихомълком се крие, че България е платила 100 млн. лв. рекет за освобождаването на българските медици от Либия..."

Премиерът Борисов, цитиран от Актуално

"...Пристигна самолетът, който беше изпратен да прибере заболелия български моряк Панко Тодоров от Иран, предаде БТА. Машината излетя в неделя сутринта в 7.00 ч... Морякът е претърпял "мозъчно-съдов инцидент", каза здравният министър Божидар Нанев, който посрещна Тодоров. Транспортирането струва около 24 000 евро, разходите за полета са за сметка на Министерството на здравеопазването..."

Дир БГ

Бих искал да разбера в какво точно премиерът Борисов вижда разликата между това едно правителство предполагаемо да е платило 100 милиона за живота на пет български медицински сестри в Либия и НЕГОВОТО правителство да изхарчи 24 хиляди евро, за да спаси живота на един гражданин в Иран? Как точно в единия случай това е лошо, а в другия се вдига шум в медиите и действието се оценява високо? Количеството "изхарчени" пари ли е определящо или има други фактори и къде е тънката граница между "прякото говорене на народните маси", като начин на действие и управление и реалните, последователни и принципни политически решения?

снимка: www.bulfax.com

ГЕНЕРАЛно за демокрацията

I believe today that my conduct is in accordance with the will of the Almighty Creator.

Adolf Hitler

"Аз моята история съм я написал, та написал… От мен зависи да направя председател на парламента, премиер. Под нулата съм тръгнал. Това никой не може да ми го вземе. Гледах днес от балкона на парламента и отчетох, че самичък съм направил толкова много. Самичък. Цяла партия. Апарат огромен."

Борисов пред 24 часа, цитиран от Л. Русева в Дневник

Не се сдържах. Имах намерение да изчакам поне да предложи състава на Министерски съвет, но всяко нещо си има разумни и логични граници, които не бива да бъдат подминавани с мълчание, особено, когато става дума за страна, в която изборите се печелят от генерал, бивш секретар на МВР, при това толкова убедително.

Едно от нещата, предполагам, провокирали тази знакова фраза са 116-те депутата на Бойко Борисов. Казвам НЕГОВИТЕ депутати, защото след показното, но не и публично направено отзоваване на Маниака (с неясно каква договорка), довело до сълзливо покайно писмо на рапъра и след Декларациите за лоялност, които поиска генералът, не ми остава нищо друго, совен да мисля, че Суперменът на българската демокрация, който би всички, дори и на куц крак, наистина си е повярвал, че народната любов го е овластила почти до божествени измерения и нива.

Това, което очевидно дразни г-н Борисов, е нежеланието на РЗС и Синята коалиция да декларират безпринципна, но безрезервна подкрепа, както направи Волен, въпреки очевидните разминавания между програмата на ГЕРБ и тази, на АТАКА по съществени въпроси: ДДС, АЕЦ Белене, НАТО, ЕС, Русия, Енергетика, Икономика...

Какво поискаха Сините и хората на Яне? Гаранции! Подкрепа срещу гаранции за прокарване на определени политики. Техните политики, изразени в техните програми. Това не се хареса на Генерала, който през последните няколко дни направи почти невъзможното да убеди всички, че САМО ТОЙ е лекът срещу БСП и ДПС, следователно всеки, дръзнал да му поставя условия за политическата програма и приоритети на правителството, както и да коментира стъпките на неформалния лидер на ГЕРБ и евентуалните членове на кабинета, иска не друго, а хаос, дестабилизиране на страната, предсрочни избори и, в крайна сметка, връщане на БСП и ДПС на власт. Внушение, което звучи доста нелепо, ако отчетем политическата и бизнес кариера на Борисов, както и ако се вгледаме по-внимателно в депутатите и спряганите за министри хора от ГЕРБ.

Да се върнем на темата:

Сините и РЗС отказаха безпринципна, сляпа, но всеотдайна подкрепа, в което няма нито нещо лошо, нито нещо нелогично. Борисов не харесва това, защото 5 гласа са си 5 гласа и може да не стигнат за избор на кабинет, в което все пак се съмнявам. В типичен стил той започна да вещае мрачните картини за връщане на БСП на власт, опитвайки се да засили позицията си с внушения за предстояща още по-разгромяваща победа, ако се стигне до предсрочни избори.

Няма нищо лошо в това лидер на дадена партия да надъхва електората си и да работи за рейтинга си. Лошото идва, когато този лидер, който и да е той, си повярва, че е на една ръка от провидението, което го напътства и предпоставя успехите му!

В този смисъл, от нито един демократично избран и действащ лидер не зависи да "направи председател на Парламента, премиер, партия или партиен апарат". Това зависи от избирателите, които в конкретния случай, повярваха на каризмата и не толкова внимателно се вслушаха в посланията на неформалния лидер на ГЕРБ. Стигна се до там, че от висотата на парламентарния балкон той заяви, че всичко е постигнал сам...

Иронията и трагедията му е именно в това, че не му достигат 5 гласа, които избирателят предвидливо не му даде, а делегира тези права на друга политическа сила, лишавайки Генерала от абсолютната политическа власт. Много предвидливо, при това!

Неудобството пред г-н Борисов се състои именно в това да убеди всички разумни хора и партньорите си от ЕНП, че именно диаметрално противоположната му партия АТАКА е по-добрият вариант, пред естествените му партньори вдясно.

Номинираха ме за орден "Св. Св. Кирил и Методий"...

Благодарение на Комитата съм номиниран за това високо отличие. Уважавам хората с чувство за хумор, а Комитата определено е сред тях!

Освен забавното, в този пост Комитата поставя няколко напълно резонни въпроса. Запазвам си правото един ден да му върна жеста с чувство за хумор, но ще си позволя да изразя мнение по някои от проблематичните моменти в темата, която той повдига.

Според Комитата, Дърева е номинирана и наградена с този орден за няколко неща, сред които:

1. Тя е активен публицист с остро перо по проблемите на защитата на правата на човека;
   
2. Тя е радетел за просперитета и запазването на Българската православна църква.

Нека разгледаме тези характеристики, които прявят Дърева достоен носител на това отличие. България, по Конституция и според Закона за вероизповеданията, е светска държава, в която религиите са отделени и независими. Определението "традиционна религия", както е заложено в Конституцията и преписано (от нея и от руския закон) в българския Закон за вероизповеданията, няма правна дефиниция, следователно не влече след себе си никакви правни последици.

Опитите да се дадат преференции да която и да било религиозна общност, на базата на подобни констатации, може и неминуемо води до дискриминация. В този смисъл, радетелите за човешките права и радетелите за просперитет на доминиращите вероизповедания в дадена страна, ако са едно и също лице, трябва да са много внимателни в своите преференции и действия, ако искат имиджът им на правозащитници да не пострада. В дискутирания от мен и Комитата случай, орденоноската, ако държи да се докаже като едновременен радетел за човешки права и просперитет да едно от многото вероизповедания в страната, дължи отговор на следните въпроси:

1. Нормално и демократично ли е едно от вероизповеданията, било то и традиционно или доминиращо, да се ползва с преференции от светската държава, която да поддържа в основния си университет богословски факултет на въпросното изповедание - привилегия, която никое друго изповедание няма? Даже обратното - ако имат висши учебни заведения, те се поддържат за сметка на самите изповедания.
2. Нормално ли е безработните висшисти-педагози, завършващи богословие, да са една от основните причини да се настоява неистово за индоктринирано преподаване на (православна) религия на децата в училище?
3. Нормално ли е светска държава демонстрира с всички възможни средства и при всички възможни поводи, своите преференции към доминиращото вероизповедание?
4. Нормално ли е доминиращото в една светска държава вероизповедание да се стреми към налагане като официално, а държавата и болшинството от политиците да си правят оглушки по този въпрос?

Ако Дърева отговори положително на поне един от тези въпроси, за мен тя е бита карта като демократ и радетел за човешки права.

Още нещо по темата "Защо ще гласувам за Зелените", или защо аз ще гласувам за тях?

На много места чета отговори на този въпрос. Всичките се свеждат до една много лесно смилаема теза: Защото всички са лоши, "нормални" и компрометирани. Без изключение. За да дам шанс на Зелените да работят следващите 4 години, без да загубят ентусиазъм, да оредеят и да отслабнат. Тази логика почива главно на разбирането, че отправена към електората, ще го мобилизира и заведе до урните, събирайки повече от 100,000 гласа на евро-изборите и поне 4% на изборите за Народно събрание (колкото "струва" 1 евро-депутат и влизането на паретията в българския парламент). Много добра логика и даже похвална със своя ентусиазъм и оптимизъм. Нужна е на Зелените в предизборната кампания...

Това обаче не е основната причина, която ще ме накара лично мен да гласувам за Зелените. Аз вярвам в голяма степен на математиката и социологията. Особено, ако дадени предвиждания се припокриват в голяма степен между две, три или повече значими агенции. Не искам да коментирам тези данни. Може да прозвучи депресиращо, а пък и те говорят достатъчно сами по себе си. Не искам да се впускам в пространствени обяснения защо не приемам подобен вид негативна мотивация на електората, най-малкото, защото подобна агитация предполага негативно представяне на опонентите - те НЕ СА това, те НЕ СА онова, те НЕ НАПРАВИХА всичко това, което ние ЩЕ направим. Те СА ЛОШИТЕ. Ние - ДОБРИТЕ. Доста рискова игра, защото при евентуален негативен за нас резултат от изборите, през следващите 4 години ще трябва да работим именно с тези, които сега имаме склонността да очерним. Аз не бих имал очите да лобирам за еко-кауза пред депутат, който съм нападал по подобен начин...

Това ме мотивира да напиша няколко реда защо аз ще гласувам за Зелените:

Защото повярвах, че те също могат да играят в отбора на добрите, противопоставяйки се заедно с всички останали нормални и разумни хора, на унищожаването на околната среда.

Защото вярвам, че благодарение на своята убеденост и решителност, доказана в борбата им за всяко кътче природа, разграбвано и бетонирано от мафията и олигарсите, Зелените няма да млъкнат услужливо, а ще водят успешна битката и на политическата сцена.

Защото давайки своя глас за Зелените, ще засиля позицията им пред тези, които потенциално могат да ни помогнат, а това са същите тези, с които сме работили, добре или не дотам добре, през осемте години на последните две правителства.

Ще гласувам за Зелените, защото така моят глас ще засили позицията на всички, които се противопоставят на ДПС и БСП и техните кръгове от фирми.

Ще гласувам за Зелените, защото така ще гласувам за всички, които имат волята и силата да променят статуквото.

Не на депресията! Още повече на зелената такава! Изборният успех е доста вероятен!..

Мнозина, в лични контакти с мен, ме обвиниха, че съм пишел "депресиращо" и "отблъскващо" за зеления електорат... Дължа им извинения! Поднасям ги!

Какво имам предвид с написаното от мен? Основното е, че не приемам по презумпция решения, които отрязват перспективи и възможности, особено такива, които безспорно имат потенциала да "качат" изборни резултати и да направят посланията "по-чуваеми", а отправящите ги "по-разпознаваеми". Писах и по-рано, че това са рискове или възможности, които трябва сериозно да се анализират. За каква депресия, за какво отблъскване става дума?..

Нека се върнем на изборите. Вече имаме предвиждания. Такива на Алфа рисърч, направени за ГЕРБ, и такива на Маркет Линкс. Общото е доста сходно. Може да се каже, че в момента Зелените, според предвижданията, могат да получат около 1.6% на евро изборите, а българските парламентарни - около 0.3% при активност от около 38% (а покачването на изборната активност в страната от м. април е с около 3% покачване, според Алфа). По-ниската активност, ако приемем, че ядрото на Зелените е твърдо решило да гласува, където и да се намира, може да работи в наш интерес. Покачването, според Алфа, не ни помага. Не помага и юлското гласуване за Народното събрание, когато хората са по почивки. Да са живи и здрави депутатите от БСП и ДПС, приели отделни дати за изборите...

Е, сега, нещо антидепресантско:

Задача номер едно би трябвало да бъде това, да станем разпознаваеми, а посланията на Зелените - чути от електората. Хубавото е, че подкрепата, която еко-каузите имат, е огромна. Толкова голяма, че не може да бъде сравнена с нищо друго в сферата на политическите послания. Подкрепата на еко-каузите може да бъде сравнена само с национален идеал или интерес. А това, по принцип, може да катапултира резултатите на Зелените нагоре с огромна сила, стига Зелените да бъдат чути.

Надявам се, че за никого няма съмнение в това, че Зелените са нова, млада, креативна и перспективна партия, чиито основатели са доказали своята непримирима позиция към корупцията, беззаконията, олигархията и мафията. Тази характеристика затруднява диалога с партиите от т.нар. статукво, заради негативи от миналото, но пък е напълно обяснима, заради тежката борба, която т.нар. "еколози" водят години наред за всяко кътче природа, най-безскрупулно експлоатирано от властта и финансовите кръгове около нея. Разбираем е скептицизмът на мнозина от членовете и симпатизантите на Зелените, които към този момент формират позицията на партията по отношение на възможностите за коалиране и партньорство.

Съществува огромна възможност, макар и доста идеалистично да звучи, Зелените да успеят да се преборят със собствени сили и да излъчат поне един евро-депутат, както и да прескочат 4% бариера, вкарвайки неколцина депутата в Народното събрание на Република България. Това би бил огромен успех, който зависи от всички тези, които изразяват своята подкрепа и одобрение към Зелените. Според маркет Линкс, това са около 10% от имащите право на глас. Това са всички тези, които не са безразлични към опазването на околната среда, към безчинствата на олигарси и всякакви орденоносци...

Ако всеки втори, изразил своето одобрение към Зелените, се размърда в деня на изборите и реши да НЕ ХОДИ за гъби, а до урните, Зелените ще могат да реализират своя потенциал. Ще върнат интригата в политиката с неколцината си депутати, доказали се по протестите като непримирими към мафията и олигархията.

Участието в изборите на всеки един от тези, които харесват Зелените е определящо! Подкрепата им, както и на част от негласуващите, може реално да промени политическата карта на България.

Бюлетина номер 12 дава тази алтернатива! Въпреки рисковете.!.. И стига вече с депресиите - хапче №12 помага!

Рисковете пред Зелените преди и след изборите

Напълно разбираемо, логично и приемливо е желанието на партия Зелените да запази своя граждански характер, оставяйки извън кръга на партиите от т. нар. "политическо статукво", отправяйки критики и целяща промени в устройството на държавата и политическата система. Разбираеми са и повечето от аргументите, а вероятността партията да се легитимира като нова, чиста и необременена с негативи от миналото политическа структура е доста голяма.

Съществуват обаче и рискове, които всяка политическа партия трябва да може да предвиди, анализира и управлява в някаква степен. Изхождам от няколко основни хипотези:

1. Зелените са симпатични и имат принципно и доста високо одобрение (видимо от обявеното изследване на Маркет Линкс), дори по-голямо от това на някои основни партии от т. нар. статукво, което би могло, при правилно отиграване в предизборната надпревара, да се трансформира в относително висока електорална подкрепа;
2. Зелените, макар и харесвани от мнозина, са все още неразпознаваеми за огромния процент от гласоподавателите и гражданите, но това би могло да се промени при правилна игра в предизборната обстановка и да генерира по-висока електорална подкрепа в деня на изборите;
3. При определени действия в предизборната надпревара, Зелените могат да се превърнат в сензацията на изборите, събирайки относително висок процент още на първото си явяване на избори, но по различен от този на всички досегашни "сензации" начин, показан от „партиите-спасителки” с мускулести или фанатично крещящи и ръкомахащи лидери, или просто раздаващи празни обещания за „бърз и несимволичен напредък”.
4. Зелените са изразител и разпознаваем борец за ценности и идеи, които, в невероятно, от социологическа гледна точка, висока степен обединяват обществото ни, до степен, която може да постави тези идеи дори в категорията на "националните идеали и интереси".

Липсата на официална или неофициална позиция на членовете на органите на Зелените по отношение на възможните партньори на Зелените, публичен диалог с други партии, както и ясна декларация по отношение на неприемливи за нас политически партньори, ни лишава от възможността да се борим за колебливия вот на хора, които симпатизират на еко-идеите на Зелените, но имат други приоритети в политиката, които биха предпоставили техния вот в деня на изборите. Това е сериозен риск, на път да се превърне в пропуск, особено в ситуация, в която основните послания на Зелените за опазване на природните и националните паркове и Черноморието и т.н. от незаконно и вредно застрояване се радва на огромна обществена подкрепа. Подкрепа, която, изразена в проценти, в политиката стига до нива, граничещи с фантастиката.

Липсата на официална позиция по отношение на това, кои са политическите ни партньори и липсата на ясно и официално дефинирани политически опоненти ни праща в друга хипотеза, при която, въпреки високия (според Маркет Линкс - 10%) процент одобрение, остава нереализиран на изборите, заради невъзможността да бъдем разпознати, която бихме имали при евентуално партниране, при ясно дефинирани и публично заявени условия, с други политически сили, които имат по-висок рейтинг от Зелените, даващ им по-голяма трибуна в медиите.

Липсата на бърза реакция и ясна и официална позиция за възможните партньори на Зелените, които лично за мен са водещите партии от Синята коалиция, ни отдалечава от възможността за ефективни преговори, с много по-широк спектър от възможни договорености, ако това бъде направено преди тези партии да започнат своите кампании за набиране на подписи за явяване на парламентарните избори за Народно събрание на Република България. При тази хипотеза, ние рискуваме да попаднем в ситуация, в която, ако преценим, че партнирането е ни е необходимо, възможностите за изгодни за Зелените договорености ще бъдат силно ограничени, поради технически препятствия, като например подготовка на обща листа и фактическо участие в изборите като партия, а не чрез личности, излъчени и подкрепени от партията. Или по-просто, може сами да се изхвърлим зад борда на "парламентарно представените партии", при хипотеза, според която "вкарваме" депутат в НС, чрез обща листа с наши партньори (било то и коалиционни), свеждайки възможностите си за диалог и партниране до избор между "официално самостоятелно участие в изборите за Народно събрание" или "неучастие на партията в изборите за Народно събрание, но излъчване на кандидати чрез обща листа с възможните ни партньори". Лош и болезнен избор, който все още, в идните 3-4 дни може да бъде предотвратен в голяма степен при бърза игра и правилно отиграване. Въпрос на зрелост и приоритети.

Липсата или забавената реакция по отношение на актуални политически събития, като безпрецедентната политическа намеса в съдебната система или някои политически проблеми, тясно свързани с екологията, като например референдума за петролопровода, проведен в Поморие при изключително висока активност и спечелил около 90% от гласовете ПРОТИВ, ограничава възможностите ни да се легитимираме и да станем по-разпознаваеми благодарение на позициите си.

Изборите предполагат и анализ на възможния резултат. При хипотеза, според която Зелените прескачат самостоятелно 4-те процента няма какво да говорим. Нечуван успех за нова партия, без пари за кампания. Сензация!

При неуспех обаче нещата изглеждат не дотам оптимистични. При тази хипотеза трябва да се анализират други възможни рискове:

1. Перспективата да останем поне още 4 години извън парламента, без ефективна подкрепа на идеите ни, особено тези, свързани с реформа на политическата система и държавното устройство, може да предопредели за доста дълъг период от време посланията ни като политически неизпълними в конкретната обстановка. Това, от своя страна, ни поставя пред риска тези послания да се маргинализират и да звучат нереалистично именно заради противопоставянето на тези, които ни подкрепят, симпатизират и приемат идеите и посланията ни (народа) срещу групата на т. нар. „политически елит” и методите й.
2. В следствие на това, идеите, целите и програмата на Зелените могат да започнат да звучат нереалистично и неизпълнимо, именно заради дистанциране от „политическия елит” и стандартните механизми за реализация на политическа платформа и програма – участие във законодателната и изпълнителната власт. Така, рискът идеите да си останат просто идеи и неизпълними послания се засилва.
3. Сериозни вътрешни противоречия по оста „самоизолация срещу диалогичност и тьрсене на стратегически партньори”;
4. Отлив на симпатизанти и/или разделение;
5. Радикализация на възгледите на по-твърдите и крайни членове на партията.
6. Отлив на по-либерални симпатизанти.

Под „неуспех” аз лично разбирам всеки изборен резултат, който ни лишава от възможността да започнем незабавно ефективна работа по целите и програмата си, оставяйки ни в сферата на говоренето без максимално ефективна възможност за намеса в законотворческите механизми и процеса на управление на държавата. Т.е. всеки резултат под 4%. За да илюстрирам, 16-тина хиляди гласа при 40% от 6 700 000 гласоподаватели според сайта на ГРАО, дават около 0,6% изборен резултат. А, тенденцията е към покачване на избирателната активност към този момент, което "оскъпява" процентите и усложнява задачата.

Бавенето и липсата на ясна официална позиция и ефективна реакция по всички тези въпроси и рискове може да ни постави в ситуация на предизвикан от самите нас политически цайтнот (липса на време за игра) и цугцванг (липса на полезен ход).

Бездействието по отношение на тези рискове ни лишава от един доста реалистичен начин да спечелим относително висока подкрепа, даваща реална възможност за ефективна работа по осъществяване на програмата ни.

Зеленото узряване - както аз го разбирам.

Елементарно! Да вземем две от "амбициозните" цели на Зелените: двукамарен парламент и Президент, избиран от парламента. Нека видим и декларацията на Зелените в Платформата за евро-парламента, която започва така: "Зелените представители в Европейския парламент ще защитават интересите на България, като работят за..." Без да коментираме евентуалните ползи или вреди от подобни вътрешно-политически промени или самото съдържание на платформата ни за евро-изборите, на мен лично ми е интересна "технологията", която може да бъде използвана, за постигането на тези цели.

В единия случай (промените на политическата система на България) са необходими следните неща:

1. Свикване на Велико народно събрание (ако ще променяме Конституцията);
2. Мнозинство от 2/3 (или поне 50%+1) за осъществяване на промените.

В другия случай (работа по платформата на Зелените за Евро-парламента) ни е необходим поне един евро-депутат...

Никога не съм бил силен по математика. Ползвам калкулатор. :-) С негова помощ пресметнах, че при 6 729 372 български граждани, имащи право на глас, при избирателна активност от около 40% ще даде 2 691 748 гласоподаватели. От тях, за вътрешно-политическите промени ще са ни необходими 66% или 1 776 554 гласа (или 1 372 791 гласа за 51% изборна победа), а за един евро-депутат 158 338 гласа. При активност от около 35% числата малко падат.

Това са изборните реалности: 1 милион и 780 хиляди гласа за квалифицирано мнозинство в Народното събрание (или 1 милион и 380 хиляди гласа за 51%), необходими за промяна на политическата система и 160 хиляди гласа за ЕДИН евро-депутат (да не говорим за "...[повече от един] зелени представители в европейския парламент", които да работят по европейската платформа на Зелените...).

Такава подкрепа ни е нужна, за да осъществим целите си сами. Без политическа подкрепа, без коалиции и всички останали недолюбвани от нас партии и политици.

Ако се върнем на темата за зреенето на Зелените, смятам, че нашето узряване е свързано с това да успеем да запазим своята идентичност ("активна част от гражданското общество", която си поставя за цел: "да върнем държавата на гражданите – на които тя принадлежи по право, в която те трябва да са суверен. Да бъдем фактор и коректив при взимането на важните решения"), но в същото време да намерим реалните механизми и партньори, с които да осъществим целите си.

Всяко политическо послание, особено по време на избори, трябва да е съпроводено с конкретна визия и програма за неговото осъществяване. Само говорене и обещания сме чували много и към тях хората се отнасят с недоверие. Подобна реторика има само едно име, определящо я като послание, насочено към масата от хора, стимулиращо и използващо недоверието към държавните институции и политическата система, отправяща внушения за "реално" решение на наболели проблеми, но без особено голяма възможност за реализация.

Политическото ни узряване като партия Зелените минава и през отказ от подобна реторика, методи и послания и намиране на приемливи, а ако е необходимо и компромисни решения и възможности за осъществяване на целите на Зелените.

Разговорът ни с Иван Бедров в предаването "Булевард България" по RE:TV

Видео от архива на RE:TV:



Благодаря и на Мартин Линков за това, че записа и публикува голяма част от разговора ни с Иван Бедров и Огнян Младенов.



Втората част на разговора:

Още нещо за ползите от сътрудничество между Зелените и Синята коалиция

Едно евентуално политическо партниране между Зелените и Синята коалиция ще доведе до напълно логичен, приемлив и желан политически резултат - парламентарно представителство на партия Зелените.

Участвайки пряко в парламентарния живот, Зелените ще можем да дадем смисъл на младите да участват в политиката, като по този начин им даваме шанс да се "върнат в играта". Зелените ще могат да дадат една нова демократичната алтернатива на градските, модерни млади български граждани, които в момента нямат реално политическо и парламентарно представителство.

Ще се разшири политическия фронт срещу Доган и БСП, които, вижда се, че не желаят единна опозиция, планирайки, по този начин, да смажат демократично мислещите хора по-лесно. Повторих го няколко пъти, че в конкретния момент в България НЯМА противопоставяне на едни политически идеи и възгледи, срещу други, а има конфликт по оста демократи - недемократи. Комунизъм, пост-комунизъм и "фасадна демокрация" срещу реална демокрация. В България се наблюдават всички признаци на мека диктатура. Партнирайки си, Зелените и Синята коалиция застават на страната на демокрацията, което, в конкретния момент, е водещото в политическия живот в страната.

Останалото, идейните и конкретните фактически и исторически обременявания и различия, са по-скоро детайли, които съвсем ще изгубят своето значение, ако управлението на БСП, ДПС и техните сателити и креатури, продължи още 4 години.

Моето мнение е, че само заедно, с подкрепата на масата от хора, които ще застанат зад демократичната идея, демократичното гражданско общество в България ще може да се противопостави ефективно на политическата мафия и олигарсите, давайки алтернатива за реална промяна и "връщане на държавата на гражданите". Чрез широко политическо сътрудничество и партниране на демократичните партии, към които причислявам и Зелените и Синята коалиция, разпиляването на гласове ще бъде предотвратено и сценарият на БСП и ДПС ще се осъществи значително по-трудно.

А, че такъв сценарий има е видно например от "играта" на Яне Янев, който има като основна цел да цепи и раздробява СДС, привличайки негови симпатизанти.

Партнирането, никак не е задължително да го наречем коалиране, между Зелените и Синята ще помогне на единството на демократичната и реформаторска общност и ще разшири възможностите за сформиране дясно-центристко правителство.

Колкото и високопарно да звучи, това може да се окаже и историческо събитие и роля на новоформираната политическа партия Зелените в една истинска война за всеки мандат в броенето до 121 при формирането на желаното и от Зелените реформаторско мнозинство.

ГЕРБ се сетИха!.. Зелените и сините - НЕ...

Водеща: То тoва се учи и в учебниците по биология. Би трябвало всички да го знаят, дори и тези, които го правят. Две думи, г-н Борисов, ще успеете ли преразглеждате подобни сделки. Защото обикновено знаете те как се правят. Разликата морално-законно и ако всичко е законно изключително трудно е да се преразглеждат подобни неща?
Бойко Борисов: Ако не е толкова жалко, то ще е забавно. Парламентът забрани общините да правят това, защото не е правилно, а го остави да го прави държавата.
Водещ: Ето, дайте едно предизборно обещание. Аз ако дойда и съм на власт, ще...?
Бойко Борисов: Аз не обещавам. Вижте в София – Южен парк, „Мария Луиза”, навсякъде, какво се случва. Мораториум, който взел – взел. Вижте София, така че ще действаме по същия начин и в държавата. Те затова са толкова яростни и затова търсят всякаква възможност чрез медиите да ни атакуват в боклука. Защото много е лесно –боклукът, боклукът. Ако погледнете, колко пъти е бил на първа страница на вестниците и колко пъти са били и милиардите загубени. Аз не зная все пак тези хора и нашия народ ако си представят камарите пари в левове и в евро, които сме загубили за това правителство и столичният отпадък, просто разликата е от земята до небето.

Б. Борисов на 11 април в RE:TV

Това е коментар на Борисов за "заменките" на горите и бъдещите действия на неговата партия.

Очевидно, "борбата" за Зелените гласове започва с пълна сила. Оня ден писах, че няма никакъв проблем всеки политик и всяка предизборна програма да се опита на "употреби" Зелените идеи. ГЕРБ го били направили вече. Не знаех! При това, по най-популисткия начин - без конкретен текст в програмата си (който да ми е известен) и от ефира на телевизията, която предаваше протестите. Браво, Бойко! Браво и на стратезите на ГЕРБ! Добре се сетихте!

Точно когато бивши хора на ДПС и БСП, се вливат в ГЕРБ, Борисов да "не обещава", че мораториум върху регулацията на горите "ще има в цялата държава"... На мен лично ми идва много. Как ще стане това, г-н кмете? Със същите тези хора, които правеха всичко това до сега? И защо, по дяволите, не обещаете, а "НЕ ОБЕЩАВАТЕ"?

Негативи около сините вероятно има много. Може да се спори и дискутира до вдругиден. Съжалявам обаче, че Зелените и Синята коалиция, задъхани в собствените си предизборни вълнения, все още не са намерили общ език по подобни важни въпроси. За мен няма съмнение, че не съществува друга сила и формация, която да може да бъде ефективна, ако реши да го прави, по отношение на опазването на околната среда и прекратяване на беззаконията над българската природа.

Незначителна подробност от кампаниите на Зелените и Синята коалиция

Много може да се каже за различията от миналото. Важно е обаче и какво се прави в момента.

Лично аз съм на мнение, че след кафеджията в СДС и след къртиците на ДПС и БСП, прокарали 8% и 50,000 лв. депозит, идва време, в което десните ще могат категорично да кажат, че са се освободили от едни от последните (да се надяваме) "лоши", които компрометират синята идея вече толкова години.

Вече много пъти повторих, че за мен, няма други партии, с които ние, Зелените, да можем да си партнираме. Мисля, че различията от миналото, след като бъдат артикулирани между двете страни, могат да бъдат преодолени относително лесно.
Не се притеснявам и от това, че дясното, по дефиниция, бидейки носител на идеи, свързани с бизнеса и капитала, трудно би възприело рестрикции в тези сфери, свързани със загуби, заради опазване на околната среда, но мисля, че Зелената идея е приоритет, защото, макар и наивно казано, околната среда е необходима, за да може да се прави бизнес.

Ето, дори мастодонти, като Глобул и Мтел, вече имат "зелени" програми в мобилните си услуги - отказ от книжна фактура, еко-телефони и пр. инициативи.

Лично аз смятам, че диалогът с десните и Синята коалиция е възможен. Смятам, че можем да обособим три категории искания или условия:

1. Такива, от които не отстъпваме, като например цианидите, строителното безумие и беззаконие по Черноморието и в природните и национални паркове и т.п.
   
2. Такива, които можем да договаряме, като теми и алтернативни решения в сферата на на опазване на околната среда, срокове и процедури за реализацията им.
3. Условия, от които можем да отстъпим, в името на диалога и стратегическото партниране, като спорове за отминали събития и възможности за реакция.

Днес разговарях с представители на Синята коалиция на щандовете с техните подписки за евро-вота. Започнах разговора с това, че съм от Зелените. Приеха го много добре. Изразиха подкрепа на идеята да си партнираме някак, като единствени възможни логични партньори, за разлика от всички останали. Не харесваха даже "Новото време" и пр.

Е, тук му е мястото да кажа, че въпреки всички възможни критики към неуспешната зелена политика на сините през годините, в момента те са единствените, които са отпечатали, въпреки оскъпяването, което никак не е малко, своите предизборни материали на рециклирана хартия. И нашите са така. Но на нашите не го пише!..

Политически коректно решение

Изложих тезата си, че Зелените имат нужда от стратегически партньори. Нееднократно повторих, че не бива да обявяваме война на целия свят. Повторих няколко пъти, че има различни алтернативи, сред които да избираме и определяме краткосрочните и дългосрочните си стратегии и планове за изборите и след това. Срещам подкрепа, изказана под сурдинка. Срещам критика, отправена с доза лични нападки и некоректни внушения. Редно е и е време да спра. Тезата ми е ясно чута и артикулирана, за съжаление, късно и без необходимата вътрешна дискусия. Адресатът е получил посланието. Мисля, че повече от това не мога да направя, освен да се надявам аз да греша за резултата от предизборната стратегия на Зелените. Ако греша - това ще е добре за Зелените! Надявам се да е така! Обратното би било приятно за егото, но зле за идеята.

Ползата от партньорство с десните

По принцип съм скептичен към общоприетото и масовото. Не приемам всичко в медиите за чиста монета. От години е така, още от времето, когато за първи път си позволих да работя за защита на религиозната свобода в България. Знам какво може да се напише, да се сложи на 1-ва, 2-ра, 3-та или 4-та страница, за да се продаде вестника. Обективност? Професионализъм? ТИРАЖ! По тази причина не приемам всичко чуто, видяно, прочетено в медиите безусловно.

Не вярвам безусловно и безрезервно на всичко казано, видяно и изписано срещу десните. При всички недостатъци (корупция, лично облагодетелстване, политическа и морална безпринципност и всичко друго, което може да се каже по адрес на мнозина в тези среди), едно нещо не може да бъде отречено: България в НАТО и ЕС през 2009 година, с всичките възможности да изразим свободно мнението си, да пеем Харе Кришна по улиците или да блокираме кръстовища, го дължим на демократичните сили, въпреки разсейките на комунизма и посткомунизма. Period!

Отчитайки това, когато някой седне да ме убеждава колко лошо е за Зелените да се "лепнат" към сините, веднага ми светва защитната лампа и чувам предупредителна сирена.

За мен, основният негатив от подобно партниране би бил отлив на доверие сред хардлайнерите на Зелените, които със своя улично-протестантски манталитет обявяват война на целия политически свят в България, без да се замислят за последиците в дългосрочен план. Никога не казвай никога в политиката е моят отговор.

При другия вариант - отказ от всякакво партниране - рискуваме отлив на по-умерени, колебливи симпатизанти, които очакват по-зрял политически подход и търсене на разумен, принципен и прозрачен компромис.

Двете групи са Collateral Damages. Стратезите на Зелените трябва да преброят възможните жертви и щети и да вземат адекватно политическо решение, неповлияно от медии и интернет форуми.

Лично аз смятам, че умерения подход, търсене на диалог и стратегическо партниране със десните, да речем, на нивото на сходство в платформите (от избирателната система, през държавното устройство, до взаимно приемливи персонални кандидатури за парламента и, естествено, опазване и защита на околната среда), е по-зрелият подход, при който не всички мостове са изгорени, а вратите остават отворени. Това може да ни коства доверието крайните съпротъри, но може да ни спечели по-умерени, но, именно заради диалогичния си подход, по-продуктивни поддръжници. Да не говорим и за чисто прагматичните ползи от това, да си парламентарно представена партия.

Разбирам, че в момента се формира политическия и електорален профил на Зелените. По тази причина, подобни теми са изключително актуални и трябва да се разглеждат от лидерите на партията, отчитайки всички за и против. Това са моите 50 цента по въпроса, а ролята и отговорността на лидерите на Зелените, както аз я виждам, е да заложат на печеливша, в дългосрочен план, стратегия и да я отстояват, искайки за това мандат от членовете на партията, а не да предизвикат предрешен вътрешен вот, който по дефолт, не дава възможност за политически диалог, както стана на първото Национално събрание на Зелените.

Зелените и избори 2009

Към все още неродената преди време П.П. Зелените ме заведе твърдото ми несъгласие и противопоставяне срещу опита на откровени престъпници и олигарси да застроят едно от последните чисти и хубави места по Черноморието - Иракли. Помагам на каузата "Да спасим Иракли" както мога. Така се стигна до участието ми в Зелените. Нова, млада, свежа и перспективна партия, учредена от лица, които се бунтуват истински срещу статуквото. До арест, ако е необходимо.

Вече сме в "предизборната обстановка", в която Зелените можем да направим рационален избор как се явяваме, какво правим и какви са целите ни. След януарско-февруарските протести се видя, че има възможност да се генерира силна обществена подкрепа, която обаче няма да е само ЕКО, но главно политическа. Видя се ясна мотивация и желание у мнозина да променят статуквото. Протестите бяха посетени от хора с дясна политическа ориентация, освен "еколозите". Отправиха ни се ясни политически послания, чрез присъствието на знакови фигури за опозицията. Ние проиграхме възможността да свалим ако не правителството, поне Миков, който саботира гражданския протест. Уплашихме се да не се изгубим в мъглата, образно казано, и леко отблъснахме евентуалните си партньори.

Направихме го и втори път: Отново ни протегнаха ръка. Десните дойдоха на няколко наши дискусии. Последва Национално събрание на Зелените, на което се прие курс към "самостоятелно явяване на изборите", без никакво коалиране. Обявихме война на тези, които произлизат от зелената идея - сините партии. Въпреки, че сред тях има и такива, които ни помагат.

На война, като на война!

Последва контра-удар: След като потенциално взимаме от техните гласове, няма по-логично нещо от това да последва и защитна реакция. Вдигнат бе депозитът за явяване на изборите на 100 хиляди лв. с риск, ако изобщо го съберем, да го загубим в полза на държавата, ако не вземем определен процент на изборите. Вдигнат бе и процентът за коалициите, което не ни засяга сериозно, но главният проблем за нас са не 8, а 4-те процента.

Обидихме се... Вероятно има защо, но контраатаката, ако изобщо е насочена срещу нас, бе предизвикана от нас самите.

Какво става в момента? Имаме желание да променим статуквото. Отиваме на избори. С много неизвестни обаче! От депозита до реалните ни възможности. Трябва ни социология, която да ни каже какви са реалните ни шансове. Не се доверяваме на никого, вероятно с основание, но някаква яснота по въпроса ни е нужна. Трябва ни анализ на ситуацията. Не съм чул сериозен такъв до сега. Не съм и чел.

Така естествено стигам до няколко важни за мен въпроса:

1. Какви са реалните ни шансове на тези избори и какви проценти ще вземем?
2. Какви са шансовете ни и за следващите (2013) избори?
3. Ако сега не успеем, какво правим през следващите 4 години в периферията на събитията?
4. В този, за сега, почти неизбежен период на маргинализация, какво правим и какви са шансовете ни да оцелеем?
5. Учредяване на партия и участие в избори предполага амбиции за участие в законодателната и изпълнителната власт. Ако не искаме това сега, не е ли по-удачно да продължим да "променяме статуквото" чрез НПО и граждански инициативи, което правим очевидно добре?
6. Какви са шансовете на малките партии на тези избори?
7. Имаме ли възможни партньори в политиката и кои са те?
8. Никаква форма на сътрудничество с десните ли не е възможна?
9. Не искаме ли да се борим за депутатско и, защо не, министерско место още на тези избори? Например, Еко-министерството?

Това са само част от възможните въпроси преди тези избори.

Аз лично се уверих, че с много малко усилия мога да мотивирам мнозина да гласуват в зелено, но все пак става дума за хора, които са информирани и могат да избират по-адекватно. Срещнах се и с мнозина, които приветстваха идеята да си партнираме с дясното. Това, изглежда, е сериозната дилема, която трябва да решим преди тези избори. Индикации за интерес към нас от "другата" страна все още има! Сред нас самите този диалог все още не е проведен сериозно и мотивирано. Има само емоционален отказ. Няма пък! Ние сме добрите в един свят от лоши...

А какво би станало, ако намерим общ език с единствените възможни партньори? Писах го по-рано, но пак ще повторя две неща:

1. Ние ставаме лесно и бързо разпознаваеми като политически субект.
2. Десните, ако ги приемем за като наши евентуални партньори, при ясни правила и условия за двете страни, получават свеж импулс и щрих в профила си.

Така, спираме да се боричкаме помежду си за гласове на разочаровани сини избиратели и насочваме усилията си срещу статуквото от последните две правителства от 2001 до сега. Ставаме стратегически партньори. Нека не сме коалиционни съюзници. Стратезите могат да "облекат" формата в подходяща дреха.

Политиката е изкуство на възможностите и компромиса. Ако подходим политически, а не емоционално, имаме всички шансове да се възползваме от възможността и да намерим компромис и общ език, който да ни даде по-голям шанс на тези избори. Партньорство с десните увеличава шансовете и на двете страни за успех. Както и да го погледнем. Това е мое лично мнение.

За партньорството между зелени, сини и тъмно сини...

Симпатизирам на Зелените. Помагам с каквото мога за каузата и на партията. Само преди няколко седмици, на националното събрание на Зелените, на което присъствах, се взе решение да се явим самостоятелно на изборите за евро и български парламент. Мотивите, както аз ги разбирам, основно са свързани с желанието на голяма част от членовете на Зелените да се предпазим от сливане с политическото статукво, което би ни обезличило като политическа формация. Други се страхуват от това да не се впуснем в безпринципни уговорки и задкулисни пазарлъци, за които сме се наслушали и начели по медиите. Вероятно страховете и на двете групи не са неоснователни. Приемам дори и логиката, че излезем ли на политическата сцена сами, явим ли се на избори сами, без да влизаме в коалиция само за да се докопаме до 1-2 депутатски места или 1 министерство (да речем, екологичното), това, в дългосрочна перспектива може да ни помогне да се обособим като разпознаваем политически играч. Иска ми се обаче да помисля за рисковете.

В момента, един от най-сериозните аргументи срещу партньорство със сините и тъмно сините на изборите за български парламент е предложеното от хора от СДС повишение на депозита за изборите (в момента 50,000 лв.) и вдигането на бариерата за коалиции от 4 на 8%, което автоматично изхвърля малките и новите партии извън играта. Краткият отговор на въпроса защо го направиха може да се крие и в това, че вероятно се опасяват от нови играчи. Сигурно няма да е без основание. Не смятам, че Зелените са основната причина, но е възможно да са сред целите зад тези промени. Така, естествено стигаме до темата за рисковете. Първо, държа да кажа, че не смятам, че опитът да се изолират нови и малки партии, несвързани с олигархията, е неочакван. Когато обявиш война, логично е да очакваш, че срещу теб ще воюват. По време на протеста ние, Зелените, не приехме знаците, които десните ни отправиха и няма защо да се цупим, че тръгват на война с нас. Война, защото ако не сме заедно, сме опоненти. Нашите гласове ще дойдат и от колебливите сини и тъмно сини. Защитната реакция на големите е обяснима и предизвикана. Това може да ни постави пред следните рискове:

1. Слаб резултат на тези избори, което означава извънпарламентарна опозиция поне още 4 години;
2. Отлив на симпатизанти и енергия заради слабия резултат;
3. Загуба на огромни за възможностите на партията ни средства;
4. Изолация и липса на стратегически партньори (като това е сравнително лесно преодолимо);
5. Да не говорим за трудностите на лидерите ни, при евентуален провал на изборите;
6. Да не говорим и за засилване на "бойните действия" при разгара на предизборната кампания...

Да, възможен е и друг сценарий, при който постигаме добър, според нас, резултат и, ако не друго, поне си връщаме депозита. :) Или още по-оптимистични варианти, при които прескачаме бариерата и излъчваме евро и български депутати. Всичко е възможно, но по време на избори е нужна и социология. Каква е зелената - не знам. Знам, че ако не сме приятели по време на избори, ще сме врагове. Това е жалкото. Фактически и исторически, Синята идея е обвързана със Зелената.

Ако отчетем рисковете, ако погледнем и пресметнем реално фактите и възможностите си, какво можем да спечелим от зелено-синьото партньорство?

1. Няма да се борим за колебливи сини гласове, тоест, няма да сме врагове!
2. Заедно ще се борим за колебливи червени, атакисти, бойкоборисовци и огромния процент НЕЛГАСУВАЩИ;
3. Партньорите ни получават свеж импулс и нов щрих към профила си.
4. Ние ставаме по-лесно разпознаваеми.

Всички изглежда ще са доволни.

Така, мисля, че и депозита и процентите ще са малък проблем. А, ние ще се превърнем в голям проблем за статуквото.

Гърмен и Рибново - малко по-различнен поглед

Шумната дискусия в медиите около Гърмен и Рибново разглежда няколко вече доста отегчителни въпроса, които бяха сведени до досадните и познати на всеки българин проблеми, свързани със злоупотреба с власт и служебно положение. Яне Янев, виждайки, че тезата за "радикалния ислям" и "ислямските фундаменталисти" в този колоритен и самобитен регион очевидно издиша, особено, след циркаджийските изпълнения на ДАНС, смени рефрена и заговори за заплаха за живота му и за злоупотреба с власт. Сидеров също се опита да извлече дивиденти, шумно заявявайки колко отдавна и колко много преди Янев бил предупредил за "талибаните" в региона... С тези ходове, явните и скритите автори на тази трагикомедия си вкараха победния автогол, премествайки фокуса от реалното измерение на "проблема Рибново" към познатата до болка на всички българи шуробаджанащина и феодализъм във властта. Честито! По-безумна стратегия надали можеше да се измисли.

Кои, според мен, са някои от по-сериозните измерения на провокирания от Яне Янев скандал?

Първо: Защо и докога държавните институции, призвани да следят за спазване на законите, ще си правят оглушки, когато някой откровено призовава към религиозна и етническа омраза и нетърпимост - все деяния, които са наказуеми по редица приложими закони...

Второ: Защо никой не погледне сериозно на проблема от гледна точка на това, че ако държавата запази своя секуларен (светски) характер и не налага изучаването на предметите "Религия Православие" и "Религия Ислям" в училищата, тогава няма да има възможност да се преподава каквато и да било радикална форма на религия в училищата.

Трето: Защо никой не говори за това, че религиозното образование, в смисъла на разбирането, заложено и в Конституцията ни, че България е светска държава, а религиите са отделени от държавата, е по-разумно да се преподава в учебни заведения, организирани и поддържани от самите вероизповедания, както това става с Висшия ислямски институт, а не в поддържани от държавата факултети, например? Законите дават доста прилична рамка, в която това може да се случи!

Четвърто: Защо и до кога обществото, медиите и държавните институции ще търпят и допускат всеки път, когато наближат избори, етническата и религиозната карта да се разиграва доста рисково и от двете страни - едните "сплотяват и втвърдяват" електората си, посочвайки "външния враг", който иска да им свали забрадките, да им смени имената и да им забрани религията, а другите - бият тъпана и ни алармират колко джамии са построени и как на границата ни чакат ислямисти, облепени с взривове...

Пето: До кога обществото ни ще е толерантно към лицемери, които от една страна намекват и правят внушения за "опасността от ислямизация и радикален ислям" в България, а от друга - леят крокодилски сълзи за правата на подтисканите от ДПС българи-мюсюлмани?

Шесто: Говори се за реформа в образователната ни система и промяна на съответния закон. Щял да сложи ред във всяко едно отношение, включително и да разреши проблема с преподаването на радикален ислям в училищата, като забрани "агресивно и натрапчиво" демонстрираните от учениците религиозни символи. Бравос! По-голяма глупост от това не мисля, че е възможна! Ако една забрадка е агресивна и натрапчива в очите на законотвореца, как ще определят уважаемите законодатели кой точно кръст на врата на ученика или колко точно голяма еврейска звезда са натрапчиви и агресивни?.. Как? Ако забраним религиозните символи в училище, не е ли далеч по-логично да ги забраним всячески, а не да оставяме вратичка и да правим реверанс към едни вероизповЕдания, за сметка на всички останали?..

Сигурен съм, че "проблемът Рибново" провокира още много подобни въпроси, но, за съжаление, те са извън фокуса на медийното говорене на политици и "общественици".

"Отвратителният" български характер (по Филип Киркоров)

Преди няколко дни Филип Киркоров отговори много откровено, но, вероятно доста скандално за някои, на въпрос в предаването "БНТ Такси". Запитан "кое е най-българското у Вас", Киркоров без да се замисли изстреля "Имам отвратителен характер"... Което означава, че за един не живеещ в страната и успял в чужбина българин най-характерната българска черта е "отвратителният характер".

През изминалите няколко дни отделих малко време да мисля какво ли вероятно се крие зад това изказване на певеца... Не ме разбирайте погрешно, не съм сантиментален идеалист и не смятам, че сме за чудо и приказ и за пример на всички наоколо. Не искам, също така, да остроумнича колко задръстени сме на тези географски ширини, но има поне един паралел, който може да се направи между най-характерната българска черта, спомената от Киркоров и реалността, в която живеем у нас.

Ще започна по-отдалече. Имам приятели македонци. Те държаха преди време фабрика за млечни продукти... Нека се върнем у нас: една от най-дискутираните в медиите теми бяха хранителните ментета, които ни пробутват по магазините. Като вегетарианец, темата с колбасите-ментета не ме вълнува, даже се изкушавам да кажа: "така им се пада"... По-силно ме заинтригува въпросът с млеката, сирената и кашкавалите има всичко друго, но не и мляко!.. Едри и дребни производители, лекари и специалисти по стандартите в млекообработвателната индустрия се упражняваха в реторика по въпроса... След всичко изговорено стана ясно, че грешката е вярна. Купуваме тебешир, а не кашкавал... Връщаме се в Македония. Моите приятели ми казаха, че най-търсените майстори-млекари там са българите, защото знаят как да правят кашкавал от картофи.

Когато ми казаха това преди 5 години (или дори повече), то ми прозвуча като измишльотина, която премълчах дискретно. Сега, години по-късно, когато млекопроизводителите признаха гласно, че голям процент от тях ни продават боклуци, вместо мляко, това ми звучи отвратително. Човек, който си позволява съзнателно да прави това, само и само да извлече по-голяма печалба, има отвратителни черти в характера си. Ако за такъв човек келепирът е основен житейски идеал, а далаверата начин на мислене, то "отвратително" е основна черта от характера му. Ако голямата част от млекопроизводителите са склонни да се отнасят отвратително към клиентите си, бих приел, че за представителна извадка от тях, "отвратителният характер" е основна българска черта.

Остава ми да вярвам, че в останалите сфери на обществения живот у нас не преобладава "отвратителното", като основна българска характеристика.