Шумната дискусия в медиите около Гърмен и Рибново разглежда няколко вече доста отегчителни въпроса, които бяха сведени до досадните и познати на всеки българин проблеми, свързани със злоупотреба с власт и служебно положение. Яне Янев, виждайки, че тезата за "радикалния ислям" и "ислямските фундаменталисти" в този колоритен и самобитен регион очевидно издиша, особено, след циркаджийските изпълнения на ДАНС, смени рефрена и заговори за заплаха за живота му и за злоупотреба с власт. Сидеров също се опита да извлече дивиденти, шумно заявявайки колко отдавна и колко много преди Янев бил предупредил за "талибаните" в региона... С тези ходове, явните и скритите автори на тази трагикомедия си вкараха победния автогол, премествайки фокуса от реалното измерение на "проблема Рибново" към познатата до болка на всички българи шуробаджанащина и феодализъм във властта. Честито! По-безумна стратегия надали можеше да се измисли.
Кои, според мен, са някои от по-сериозните измерения на провокирания от Яне Янев скандал?
Първо: Защо и докога държавните институции, призвани да следят за спазване на законите, ще си правят оглушки, когато някой откровено призовава към религиозна и етническа омраза и нетърпимост - все деяния, които са наказуеми по редица приложими закони...
Второ: Защо никой не погледне сериозно на проблема от гледна точка на това, че ако държавата запази своя секуларен (светски) характер и не налага изучаването на предметите "Религия Православие" и "Религия Ислям" в училищата, тогава няма да има възможност да се преподава каквато и да било радикална форма на религия в училищата.
Трето: Защо никой не говори за това, че религиозното образование, в смисъла на разбирането, заложено и в Конституцията ни, че България е светска държава, а религиите са отделени от държавата, е по-разумно да се преподава в учебни заведения, организирани и поддържани от самите вероизповедания, както това става с Висшия ислямски институт, а не в поддържани от държавата факултети, например? Законите дават доста прилична рамка, в която това може да се случи!
Четвърто: Защо и до кога обществото, медиите и държавните институции ще търпят и допускат всеки път, когато наближат избори, етническата и религиозната карта да се разиграва доста рисково и от двете страни - едните "сплотяват и втвърдяват" електората си, посочвайки "външния враг", който иска да им свали забрадките, да им смени имената и да им забрани религията, а другите - бият тъпана и ни алармират колко джамии са построени и как на границата ни чакат ислямисти, облепени с взривове...
Пето: До кога обществото ни ще е толерантно към лицемери, които от една страна намекват и правят внушения за "опасността от ислямизация и радикален ислям" в България, а от друга - леят крокодилски сълзи за правата на подтисканите от ДПС българи-мюсюлмани?
Шесто: Говори се за реформа в образователната ни система и промяна на съответния закон. Щял да сложи ред във всяко едно отношение, включително и да разреши проблема с преподаването на радикален ислям в училищата, като забрани "агресивно и натрапчиво" демонстрираните от учениците религиозни символи. Бравос! По-голяма глупост от това не мисля, че е възможна! Ако една забрадка е агресивна и натрапчива в очите на законотвореца, как ще определят уважаемите законодатели кой точно кръст на врата на ученика или колко точно голяма еврейска звезда са натрапчиви и агресивни?.. Как? Ако забраним религиозните символи в училище, не е ли далеч по-логично да ги забраним всячески, а не да оставяме вратичка и да правим реверанс към едни вероизповЕдания, за сметка на всички останали?..
Сигурен съм, че "проблемът Рибново" провокира още много подобни въпроси, но, за съжаление, те са извън фокуса на медийното говорене на политици и "общественици".
Няма коментари:
Публикуване на коментар