Тази сутрин Цветанов не гастролираше по телевизора... Както казва Иван Бедров, проблем очевидно за него няма...
Аз обаче, като изтънчен критик на управляващите ни клоуни, ще ви дам няколко примера:
1. Помните ли протеста срещу тройната коалиция на 14 януари 2009? Помните ли кого би полицията? Помните ли дали има арестувани и осъдени за тогава? Аз не помня за осъдени, но помня битите пред очите ми мирно протестиращи граждани. Помня и десетките мирни граждани, бити из Борисовата градина. Но не помня и един осъден полицай или вандал. Поправете ме, ако греша;
2. Помните ли едни 4000 души, които бяха изгонени насилствено от един стадион, заради шепа лумпени? При този случай осъдени май има, но отново не помня нормалните, с нищо не нарушаващи обществения ред граждани да бяха обезщетени дори и с мъмрене на отговорния за посегателството над правата им служител в МВР;
3. Третият пример е от вчера. Шепа лумпени, приличащи досущ на онези, от 2009 и футболната среща наскоро, и които, освен всичко друго гордо се снимат сами себе си, осъществиха погром над молитвения дом и нанесоха телесни повреди на членове на регистрирана и действаща напълно в рамките на закона религиозна общност в Бургас. Видеото е достъпно в мрежата, услужливо и самодоволно качето от самите лумпени...
МВР обаче за сега спи. Спи и вътрешният ни министър, който иначе със завидна лекота обикаля из студиата на всички телевизии, разяснявайки ни поредния фамозен и феноменален успех на МВР в борбата с организираната престъпност. Вместо да се ангажира със случая, очевидно планиран и предварително организиран от ВМРО, Цветанов предпочете да открива някакви мероприятия по безопасност на движението. Явно, безопасността е важна само за пешеходците, но не и за лошите "сектанти"...
Мълчи не само вътрешният министър, но и шефът на предизборния щаб на ГЕРБ. Същата ГЕРБ, която вкара с листата си в Софийския общински съвет висш функционер на ВМРО (съорганизатори на протеста в Бургас), Ангел Джамбазки, който, освен всичко, е и шеф на комисията по реда и сигурността в Столичен общински съвет....
Та, в отговор на Иван ще допълня: не само, че няма проблем за Цветанов, но явно се е успал тази сутрин в един от шестте си апартамента...
Показват се публикациите с етикет религиозна свобода. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет религиозна свобода. Показване на всички публикации
понеделник, 18 април 2011 г.
неделя, 26 септември 2010 г.
Вероучение в училище — защо "НЕ!"
Кръгът се затвори, за сега, до необходимата промяна в религиозния закон. Президентът получи награда, "разколът" бе овладян, законът свърши своята работа, а България се размина с минимална санкция. Медиите обаче основно коментираха това не като проблем със свободата на религията, а като заслуга и нещо положително.
В същото време, почти със същата давност, тече една друга дискусия, произтичаща от циклични опити да бъде въведено задължително конфесионално обучение по религия—Православие. Без да задълбаваме в опитите на една-единствена (било то и) религиозна институция да монополизира способността да възпитава морални добродетели и духовни ценности и без да се концентрираме върху все по-ясно открояващите се усилия проблемът и вярващите да бъдат употребени във вътрешно-организационни планове и стратегии, както и очевидните разминавания между изявления за любов към ближния и фактическите действия по отношение на малцинствени, нетрадиционни групи, няма как да не се запитаме за демократичната стойност и законовите възможности православно вероучение да бъде въведено като задължително обучение и възпитание в училища и детски градини. А те са направо нулеви, ако не променим светския характер на държавата, изменяйки поне четири закона — Конституцията, Закона за висшето образование, Закона за общообразователния минимум и Закона за народната просвета. Успоредно с това, ще трябва да се откажем от демократичните ценности на европейските демокрации и да залитнем решително към азиатски модел държава.
А, междувременно, Президентът изрази подкрепа на идеята за въвеждане на задължително православно вероучение в училищата и иска среща с Максим, за да представи своята концепция.
Няма какво да се чудим, след връчената му от бившия руски патриарх награда.
Текстът е писан за в-к Република
Снимка: Президент.бг
вторник, 6 юли 2010 г.
Забрадките - римейк на Божидар Димитров...
В петък бе поредният "Сеизмограф". Участваха г-н Мюмюн, зам.-главен Мюфтия и Божидар Димитров (не се нуждае от представяне). Новото за някои може да е това, че Димитров отговаря и за вероизповеданията...Та, какво стана в студиото? Въпросът бе елементарен. Мюсюлманките искали да се снимат за документи така, както е разрешено в някои европейски страни - забрадени, според канона. Т.е. не се виждат коса и уши.
Как реагира министърът? Според мен, меко казано просташки. За айсбрейкър избра мачистко изказване за доведените в студиото девойки, изповядващи Ислям:
"Страшно са красиви, аз ги видях тука прави, към метър и осемдесе са, изключително стройни фигури... Заподозрях г-н Мюмюн, че е докарал манекенки..."После, като аргумент срещу подобни снимки за документите изтъкна, естествено, всички злини на човечеството: "...Наркотици, бяла плът, банки, смърт, желанието за власт над жените..."
Димитров продължи да профанизира темата, говорейки за "голите пъпчета на жените в Одрин", когато "той строил две църкви" там... Не пропусна да спомене и дъщеря си, която е "много вярваща, днеска беше по моловете, с къса пола, с 10 см. токче"...Заключението бе по-скоро закана за "изпълнение на това, което иска властта..." А най-остроумен бе изводът му, че всичко това било от "желание да се подчинят жените..."
Светла Петрова доста находчиво беше поканила православен свещеник, който цитира Апостол Павел, обяснявайки, че и в Християнството има канон — жените трябва да са с покрити глави, а мъжете — без шапки в храма. Така трябвало да общуват с Бога. "Жената е слава на мъжа. Жената е от мъжа. Жената е създадена за мъжа" (До коритяните, 11 гл.)
Тук бе и кулминацията. Водещата, очевидно несъгласна с прочетеното, атакува "силния" пол за това, че се поддава на изкушения, а министър Димитров обобщи със собствена интерпретация на Библията: "Жената не е пълноценно човешко същество. Жената е второ качество..."
Темата бе профанизирана напълно! Никой не се сети да зададе един изключително важен въпрос:
Дали наистина за нуждите на идентификацията е нужно да се виждат уши и 1 см. коса? Защо, ако някое печатно издание иска да скрие някого, цензурната лентичка (онова черно правоъгълниче) се слага не другаде, а НА ОЧИТЕ? Защо, ако някой иска да се скрие, той носи ЧЕРНИ ОЧИЛА, а не АНТИФОНИ, прикриващи ушите му? Наистина ли косата на една съвременна жена (сещате ли се колко често те си менят фризурите и цвета на косите) е най-важното средство за идентификация? Защо никой не предложи експеримент за идентифициране на забрадени жени? Изискванията на МВР на кой закон се основават? И в крайна сметка, наистина ли толкова ни пречат забрадките? Ще спре ли трафика на жени и дрога, ако заставим всички мюсюлманки да ходят с минижупи и развети гриви?...
Срам ме е от такъв министър!.. По-елементарна интерпретация на иначе сериозен философско-религиозен, законов и социален проблем, като религиозните символи и свобода, не съм виждал от много време...
понеделник, 26 октомври 2009 г.
Къде сгрешихте?
За разлика от рекламата (която беше популярна преди време), нещата днес изобщо не са забавни, нито креативни. Даже обратното. ГЕРБ и АТАКА ни връщат поне една дузина години назад във времето, когато, с цел да се оправдаят някои очевидни социални проблеми, засилващи се от неумението на политиците да ги решат, за със „сектите – убийци на души“ бе много удобно и конвертируемо извинение.
Днес, макар и не със 100% идентичен мотив, две госпожи (съответно от ГЕРБ и АТАКА) са на път да реанимират една тотално погрешна и крайно недемократична идея – тази за контрол над вероизповедания и намаляване на „опасността от сектите“, въвеждайки на практика идеята за държавен контрол (чрез засилено участие на централните органи на властта), централизация и ограничаване на броя на вероизповеданията (въвеждайки минимален праг на брой членове, вариращ между 5000 и 250000 в различните интерпретации на идеята им).
Най-често споменаваната мантра (аз бих го нарекъл медийно заклинание) е тази за „сектите – убийци на души“, най-вече „убийци на душите на децата ни“.
Коментарът ми иска да даде отговор от гледна точка на „засегнатите“ от подобна, смело ще я нарека комунистическа, идея за налагане на държавен контрол над религиите. Помним, че именно за комунистите религиите бяха опиум за ниско интелигентните маси, а контролът и назначаването на удобни за властта „духовни водачи“ на вероизповеданията (с милиционерски чин) бяха задължителен елемент, чийто последици все още не сме разрешили в България, поне по отношение на най-масовите религиозни общности.
Няма да коментираме в детайл и абсурда на твърдението, че „сектите убиват нечии души“, тъй като аз бих приел логиката, изразена в коментар на мой приятел: „Отново атеисти и лаици коментират религиозни проблеми – душата е безсмъртна и не може да бъде убита; Всяко твърдение от тук нататък на дамата (Красимира от ГЕБР) е несъстоятелно“. Приемам, логиката, че атеистичният подход към решаване на какъвто и да било доктринален въпрос, като този за „конкуренцията“ между религиозните идеи, в „съревнованието“ им за „спечелване“ на сърцата и умовете на последователите, не би следвало да се решава с механизмите на властта, при това, от атеисти, а по-скоро, би следвало да е въпрос на свободен избор и свобода на съвестта и съзнанието. Точно това обаче плаши и е неудобно за АТАКА и ГЕРБ, поне за сега... Доколкото за Атака (доста лява по своите идеи политическа партия) това е характерно, за ГЕРБ, определяща се като европейска, дясна и демократична партия, това по-скоро е абсурдно като политика. Абсурдно именно, защото лъха на комунизъм от всеки километър...
Какво лансират госпожите като идея – нещо много просто: Първо ни внушават напълно недоказани и неверни твърдения (от части и по силата на пропагандната логика за лъжата, повторена много пъти), за някаква имагинерна опасност, и второ, на основата на първото невярно твърдение, ни предлагат „лечението“ - държавата поема нещата в свои ръце, чрез законодателната и съдената власт. Идеята за „пререгистрация на всички съществуващи религиозни общности и налагането на минимален (до колко в България 5 хиляди или 250 хиляди може да се нарече „минимален“ е една съвсем отделна тема!?) праг, всъщност, както се опитах да обясня по-горе, е една силно недемократична, дори комунистическа идея. Тя би могла да обслужи, при това много лошо, по мое мнение, само едно вероизповедание – това, което само се стреми към срастване с държавата и налагане на собствената му доктрина на всички граждани с механизмите на властта – източното православие. Макар и пресилено твърдение, то не е безпочвено, отчитайки нееднократните публични изказвания в тази посока на водещи духовници на въпросното вероизповедание.
Ако за един отмрял строй централизацията бе удобен механизъм за контрол, в една демократична среда, опитите да бъде наложена подобна форма на унифициране на различията е по-скоро неприемлива. Идеята за количествен праг (брой последователи), необходим при регистрация на вероизповедание, отново обслужва идеята за „по-малко проблеми с опасните секти“, чрез „окрупняването им“. Предполагам, че нейде из дебрите на мислите на „майките“ на тази идея, депутатките от ГЕРБ и АТАКА, това би довело, като резултат, и до „връщането на блудните синове и дъщери в лоното на правата вяра“, от която са се отклонили, ставайки адепти на една или друга „убийствена за техните и на децата им души секти“... Да, ама не! Тази идея вероятно изглежда примамлива и приемлива за една църква, която векове наред, забравяйки услужливо, че е „стартирала“ именно като „секта“ (според собствената й дефиниция) с шепа последователи, но е напълно неприемлива за европейска и демократична България. Идеята, освен всичко, е и тотално неприложима към един широк спектър от вярвания, за които масовостта и централизацията са неприложими и ирелевантни категории. Например, вярванията на Изтока. Ако за една, да речем, православна църква, е логично и канонично да се ръководи от една личност, била тя пръв сред първите, то за вярванията на Изтока това е по-скоро неприложима логика, тъй като всеки духовен водач по идея има правото да има свои последователи и школа, а механизмите за определяне на неговата автентична принадлежност към дадената доктрина не са тези, на „централната власт“ на вероизповеданието и на „държавната санкция, чрез регистрация, даваща легитимност и право на участие в правния мир и социалния живот“, а, по-скоро, се свеждат до три много по-приемливи, от гледна точка на религията, категории: светците – духовните учители (гуру), свещените писания и всички последователи, формиращи групата на „свети личности“, заради вярата и принадлежността им към дадената доктрина.
Така, комунистическата идея за „централизация и контрол“, чрез регистрация, даваща право на социален живот и въвеждане на праг от минимален брой членове, непостижим за огромното мнозинство от вероизповеданията у нас, съчетана с прокрадващите се мнения за ограничения дори в свободата „сектантите“ да се събират и общуват по домовете си, представлява една огромна крачка назад към миналото и напълно необясним от демократична гледна точка реверанс на ГЕРБ наляво. Отново, макар и напълно приемливо за АТАКА, това е напълно неприемливо, нелогично и недемократично за модерна, европейска България. А, на къде ще тръгнат Борисов и неговата ГЕРБ предстои да научим.
„Най-хубавото тепърва предстои, скъпи сънародници! Нали така? Да!“
Днес, макар и не със 100% идентичен мотив, две госпожи (съответно от ГЕРБ и АТАКА) са на път да реанимират една тотално погрешна и крайно недемократична идея – тази за контрол над вероизповедания и намаляване на „опасността от сектите“, въвеждайки на практика идеята за държавен контрол (чрез засилено участие на централните органи на властта), централизация и ограничаване на броя на вероизповеданията (въвеждайки минимален праг на брой членове, вариращ между 5000 и 250000 в различните интерпретации на идеята им).
Най-често споменаваната мантра (аз бих го нарекъл медийно заклинание) е тази за „сектите – убийци на души“, най-вече „убийци на душите на децата ни“.
Коментарът ми иска да даде отговор от гледна точка на „засегнатите“ от подобна, смело ще я нарека комунистическа, идея за налагане на държавен контрол над религиите. Помним, че именно за комунистите религиите бяха опиум за ниско интелигентните маси, а контролът и назначаването на удобни за властта „духовни водачи“ на вероизповеданията (с милиционерски чин) бяха задължителен елемент, чийто последици все още не сме разрешили в България, поне по отношение на най-масовите религиозни общности.
Няма да коментираме в детайл и абсурда на твърдението, че „сектите убиват нечии души“, тъй като аз бих приел логиката, изразена в коментар на мой приятел: „Отново атеисти и лаици коментират религиозни проблеми – душата е безсмъртна и не може да бъде убита; Всяко твърдение от тук нататък на дамата (Красимира от ГЕБР) е несъстоятелно“. Приемам, логиката, че атеистичният подход към решаване на какъвто и да било доктринален въпрос, като този за „конкуренцията“ между религиозните идеи, в „съревнованието“ им за „спечелване“ на сърцата и умовете на последователите, не би следвало да се решава с механизмите на властта, при това, от атеисти, а по-скоро, би следвало да е въпрос на свободен избор и свобода на съвестта и съзнанието. Точно това обаче плаши и е неудобно за АТАКА и ГЕРБ, поне за сега... Доколкото за Атака (доста лява по своите идеи политическа партия) това е характерно, за ГЕРБ, определяща се като европейска, дясна и демократична партия, това по-скоро е абсурдно като политика. Абсурдно именно, защото лъха на комунизъм от всеки километър...
Какво лансират госпожите като идея – нещо много просто: Първо ни внушават напълно недоказани и неверни твърдения (от части и по силата на пропагандната логика за лъжата, повторена много пъти), за някаква имагинерна опасност, и второ, на основата на първото невярно твърдение, ни предлагат „лечението“ - държавата поема нещата в свои ръце, чрез законодателната и съдената власт. Идеята за „пререгистрация на всички съществуващи религиозни общности и налагането на минимален (до колко в България 5 хиляди или 250 хиляди може да се нарече „минимален“ е една съвсем отделна тема!?) праг, всъщност, както се опитах да обясня по-горе, е една силно недемократична, дори комунистическа идея. Тя би могла да обслужи, при това много лошо, по мое мнение, само едно вероизповедание – това, което само се стреми към срастване с държавата и налагане на собствената му доктрина на всички граждани с механизмите на властта – източното православие. Макар и пресилено твърдение, то не е безпочвено, отчитайки нееднократните публични изказвания в тази посока на водещи духовници на въпросното вероизповедание.
Ако за един отмрял строй централизацията бе удобен механизъм за контрол, в една демократична среда, опитите да бъде наложена подобна форма на унифициране на различията е по-скоро неприемлива. Идеята за количествен праг (брой последователи), необходим при регистрация на вероизповедание, отново обслужва идеята за „по-малко проблеми с опасните секти“, чрез „окрупняването им“. Предполагам, че нейде из дебрите на мислите на „майките“ на тази идея, депутатките от ГЕРБ и АТАКА, това би довело, като резултат, и до „връщането на блудните синове и дъщери в лоното на правата вяра“, от която са се отклонили, ставайки адепти на една или друга „убийствена за техните и на децата им души секти“... Да, ама не! Тази идея вероятно изглежда примамлива и приемлива за една църква, която векове наред, забравяйки услужливо, че е „стартирала“ именно като „секта“ (според собствената й дефиниция) с шепа последователи, но е напълно неприемлива за европейска и демократична България. Идеята, освен всичко, е и тотално неприложима към един широк спектър от вярвания, за които масовостта и централизацията са неприложими и ирелевантни категории. Например, вярванията на Изтока. Ако за една, да речем, православна църква, е логично и канонично да се ръководи от една личност, била тя пръв сред първите, то за вярванията на Изтока това е по-скоро неприложима логика, тъй като всеки духовен водач по идея има правото да има свои последователи и школа, а механизмите за определяне на неговата автентична принадлежност към дадената доктрина не са тези, на „централната власт“ на вероизповеданието и на „държавната санкция, чрез регистрация, даваща легитимност и право на участие в правния мир и социалния живот“, а, по-скоро, се свеждат до три много по-приемливи, от гледна точка на религията, категории: светците – духовните учители (гуру), свещените писания и всички последователи, формиращи групата на „свети личности“, заради вярата и принадлежността им към дадената доктрина.
Така, комунистическата идея за „централизация и контрол“, чрез регистрация, даваща право на социален живот и въвеждане на праг от минимален брой членове, непостижим за огромното мнозинство от вероизповеданията у нас, съчетана с прокрадващите се мнения за ограничения дори в свободата „сектантите“ да се събират и общуват по домовете си, представлява една огромна крачка назад към миналото и напълно необясним от демократична гледна точка реверанс на ГЕРБ наляво. Отново, макар и напълно приемливо за АТАКА, това е напълно неприемливо, нелогично и недемократично за модерна, европейска България. А, на къде ще тръгнат Борисов и неговата ГЕРБ предстои да научим.
„Най-хубавото тепърва предстои, скъпи сънародници! Нали така? Да!“
Photo: monitor.bg
вторник, 20 октомври 2009 г.
Безумието на един... партиен функционер
Преди седмица-две една депутатка от Атака лансира безумната идея за промени в Закона за вероизповеданията за вдигане на летвата за регистрация на 5000 члена. Преди дни пък бе проведена и псевдо-научна конференция, на която (не се чудя защо) поредния велик руски учен е говорил за „опасността от сектите“. Не се учудвам и на това, че за пример е дал Кришна-съзнание. Няма да даде хомосексуалните действия по манастирите или сексуалните забежки на някои православни свещеници по малките градчета, я? Няма да даде и проблемите с педофилията в католическата църква, я! Ще даде пример с някой „умрял кон, дето не рита“ (образно казано)... Гаден, но типичен за руските (бивши съветски) ортодоксални „учени“ подход.
Да се върна на темата с пререгистрацията. Ще оставя на адвокатите да цитират колко точно присъди има срещу България за нарушаване на религиозните права и свободи. Ще кажа само, че не са малко. На прима виста се сещам за поне три, като последното е за насилственото изгонване на православни свещеници от техните храмове, със заповед на прокуратурата и с бруталната намеса на полицията. Има и други. Ще оставя пак на адвокатите да разсъждават колко дела потенциално България ще загуби, ако се вслуша в безумното предложение на госпожа-атакистката и приеме праг за регистрация, както и да наложи пререгистрация поред всичките (без едно, сетете се кое) вероизповедания. Аз знам, че ако очакванията да останат максимум 30 регистрирани вероизповедания, се сбъднат, тогава останалите 100 няма да спят зимен сън.А, предложението на атакистката набира сила в своите идиотски измерения. Четох, че се стигнало до праг от 250 хиляди. Аферим, както се казва, ашколсун!
Защо наричам тази идея безумна? Защото няма никакво основание да приемем, че човек с нормален разсъдък, в 21 век, в модерна и демократична Европа, било то и в догонващата европейските стандарти България, ще „роди“, или подкрепи подобна идея. Безумна идея.
Ако подобни идиотщини са характерни за семейната партийка на Волен Сидеров, иска ми се да вярвам, че те не са характерни за управляващата партия ГЕРБ.
Дали популистът Бате Бойко е извървял пътя до държавника премиер г-н Борисов предстои да разберем от неговата реакция на предлаганите безумни промени в Закона за вероизповеданията. Вярвам, че безумието на една семейна партийка Атака няма да бъде наложено на всички, благодарение на ¼ от избирателите, подкрепили борисовата ГЕРБ.
Е, г-н Борисов, Вие сте на ход!
Междувременно, разбирам, че имало вече подписка на повече от 30 регистрирани вероизповедания срещу подобни законодателни промени. Така че, г-н Борисов, наистина Вие сте на ход.
П.П. Няма да коментирам участието на госпожа-атакистката при Бедров. Нейните изяви, според мен, идеално се вписват в хипотезите на сегашния, действащ закон за вероизповеданията, в частта му за разпалване на религиозна омраза и нетърпимост, но се съмнявам, че ще има адекватна реакция срещу това. Няма да коментирам и идеите за „една държава, една религия, една нация...“ Защо не и една партия и пр...
П.П. Няма да коментирам участието на госпожа-атакистката при Бедров. Нейните изяви, според мен, идеално се вписват в хипотезите на сегашния, действащ закон за вероизповеданията, в частта му за разпалване на религиозна омраза и нетърпимост, но се съмнявам, че ще има адекватна реакция срещу това. Няма да коментирам и идеите за „една държава, една религия, една нация...“ Защо не и една партия и пр...
сряда, 30 септември 2009 г.
Как се регистрира Бог в България?
Благодаря на Градинко, че ми подсказа отговора! Според новите ограничения при регистрация на вероизповедание в България, предлагани от семейната партия на Волен Сидеров и подкрепени от бойкоборисовия министър Божидар Димитров, за да може да се регистрираш като Бог, трябва двете ти имена да започват с "Б"!..
Иначе, според публикация в Дневник, поредният абсурден експеримент, замислян от атакистите, предвижда минимален праг от 5000 доказани члена, за да може дадено вероизповедание да бъде регистрирано.Некомпетентният коментар на безпортфейлния министър Димитров, цитиран от Дневник, е следният:
"Бях поразен от закона - колко лесно може да се регистрира религиозна общност, по-лесно от политическа партия", каза министър Димитров. По думите му двама-трима души с добър адвокат, който да им подготви добър устав, могат да регистрират вероизповедание и така да се ползват от различни придобивки.
Той изрази недоумение от това, че в страната има 101 регистрирани вероизповедания. За регистрация на политическа партия са необходими 5000 имена на членове или симпатизанти, а за регистрация на едно вероизповедание, което в един момент може да бъде по-опасно и от политическа партия, се изискват двама-трима души, повтори той.
Истински връх в полета на законотворческата мисъл бележи заключението на анонимни политици, споделено "неофициално" пред Дневник, че "промяната цели да ограничи случаи, в които няколко души регистрират вероизповедание, за да ползват митнически и данъчни облекчения при внос на стоки, обявявани като помощи и дарения."
- Няма никаква нормална и здрава логика, според която изискванията за регистрация на партия да бъдат сравнявани с тези на вероизповеданията!
- Заиграването с така наречените придобивки на регистрираните вероизповедания е ОТКРОВЕН популизъм, защото придобивките на партиите, най-вече парламентарно-представените, е НЕСРАВНИМО ПО-ГОЛЯМ от тези на религиите. Поне на тези, различни от Православната църква в България.
- Няма никакво логично обяснение на искането броят на членовете, регистриращи ново вероизповедание да бъде завишен до почти непосилните 5000 "доказани члена", най-малкото заради това, че то противоречи на елементарната логика на възникване и разрастване на едно вероизповедание на дадено място. Както Цанко Митев посочи в предаването "Булевард България" по RETV, Христос е имал 12, а Мохамед 2 последователи. Те не биха могли да регистрират вероизповедание в съвременна демократична България на Борисов, Божидар Димитров и Сидеров...
- Проблемът с предполагаемите и недоказани злоупотреби с данъчни облекчения при внос на стоки, обявени като дарения, може да бъде решен много по-лесно, ако съответните институции, регулиращи тази дейност, си вършат ДОБРЕ работата, вместо да са част от механизмите на сенчестия бизнес за контрабанда на стоки и източване на ДДС...
- "Многото" регистрирани у нас вероизповедания не представляват никаква реална опасност за когото и да било, а насаждането на съмнения и внушения за подобни опасности в никакъв случай не могат да бъдат определени като демократични, логични и законосъобразни.
Евентуалните обвинения срещу регистрирани вероизповедания следва да бъдат разследвани, доказвани, санкционирани и предотвратявани от съществуващите в държавата органи, по ред, предвиден в съществуващото законодателство. Действащият в момента Закон за вероизповеданията, да не забравяме авторите му, станаха причина за сериозна осъдителна присъда срещу България в Страсбург. При това, заради разпоредби, засягащи САМО една от религиозните общности. Предлаганите в момента промени ще засегнат всички съществуващи регистрирани вероизповедания. Не ви съветвам господа Борисов, Димитров и Сидеров, да експериментирате какъв ефект това би имало върху държавата...
вторник, 26 май 2009 г.
Номинираха ме за орден "Св. Св. Кирил и Методий"...
Благодарение на Комитата съм номиниран за това високо отличие. Уважавам хората с чувство за хумор, а Комитата определено е сред тях!
Освен забавното, в този пост Комитата поставя няколко напълно резонни въпроса. Запазвам си правото един ден да му върна жеста с чувство за хумор, но ще си позволя да изразя мнение по някои от проблематичните моменти в темата, която той повдига.
Според Комитата, Дърева е номинирана и наградена с този орден за няколко неща, сред които:
Опитите да се дадат преференции да която и да било религиозна общност, на базата на подобни констатации, може и неминуемо води до дискриминация. В този смисъл, радетелите за човешките права и радетелите за просперитет на доминиращите вероизповедания в дадена страна, ако са едно и също лице, трябва да са много внимателни в своите преференции и действия, ако искат имиджът им на правозащитници да не пострада. В дискутирания от мен и Комитата случай, орденоноската, ако държи да се докаже като едновременен радетел за човешки права и просперитет да едно от многото вероизповедания в страната, дължи отговор на следните въпроси:
Освен забавното, в този пост Комитата поставя няколко напълно резонни въпроса. Запазвам си правото един ден да му върна жеста с чувство за хумор, но ще си позволя да изразя мнение по някои от проблематичните моменти в темата, която той повдига.
Според Комитата, Дърева е номинирана и наградена с този орден за няколко неща, сред които:
- Тя е активен публицист с остро перо по проблемите на защитата на правата на човека;
- Тя е радетел за просперитета и запазването на Българската православна църква.
Опитите да се дадат преференции да която и да било религиозна общност, на базата на подобни констатации, може и неминуемо води до дискриминация. В този смисъл, радетелите за човешките права и радетелите за просперитет на доминиращите вероизповедания в дадена страна, ако са едно и също лице, трябва да са много внимателни в своите преференции и действия, ако искат имиджът им на правозащитници да не пострада. В дискутирания от мен и Комитата случай, орденоноската, ако държи да се докаже като едновременен радетел за човешки права и просперитет да едно от многото вероизповедания в страната, дължи отговор на следните въпроси:
- Нормално и демократично ли е едно от вероизповеданията, било то и традиционно или доминиращо, да се ползва с преференции от светската държава, която да поддържа в основния си университет богословски факултет на въпросното изповедание - привилегия, която никое друго изповедание няма? Даже обратното - ако имат висши учебни заведения, те се поддържат за сметка на самите изповедания.
- Нормално ли е безработните висшисти-педагози, завършващи богословие, да са една от основните причини да се настоява неистово за индоктринирано преподаване на (православна) религия на децата в училище?
- Нормално ли е светска държава демонстрира с всички възможни средства и при всички възможни поводи, своите преференции към доминиращото вероизповедание?
- Нормално ли е доминиращото в една светска държава вероизповедание да се стреми към налагане като официално, а държавата и болшинството от политиците да си правят оглушки по този въпрос?
вторник, 31 март 2009 г.
Нарушен ли е светският характер на държавата от кръста на герба?
Това е въпрос, който пловдивския митрополит Николай задава в свое писмо до просветния министър, заради предложения от министерството законопроект за образованието, съдържащ една доста спорна разпоредба: "Чл. 161 (3) 6: да не носи религиозни символи, които по агресивен и натрапващ се начин демонстрират религиозните му предпочитания". Дали кръстът в герба нарушава светския характер на държавата? Не мога да отговоря еднозначно на този въпрос. Има си специалисти по хералдика, историци, адвокати и други, които те ще отговорят по-добре...
За мен, притеснителното е друго! Апелите за "съхраняване на традициите", "защита на морала" и "грижа за духовното образование" на българските деца и ученици, провокирани от предложената ограничителна клауза в проектозакона, са притеснителни именно заради внушението, че забраната само на православните религиозни символи е заплаха за демокрацията, излагаща децата на опасността да паднат жертва на "дявола-човекоубиец". Склонен съм да се съглася с опасенията, изразени в писмото, по отношение на това, че не е добре и е недомократично да принудим някого да изостави собствените си религиозни символи, но няма да се съглася ако подобни опасения се изразяват, преследвайки една друга цел - налагане на определена религиозна доктрина.
Логиката на демократичното общество е именно в ненарушаване на фундаменталните права на човека, в това число и правото да избереш, практикуваш и проповядваш своята религия. Едностранчивото ограничаване на религиозните символи в училищата с обтекаеми и мъгляви формулировки за "натрапчивост и агресивност", позволяващи носенето на малки кръстчета например, но забраняващи забрадките, е лицемерие и дискриминация. За мен например, като вегетарианец по религиозно-философски убеждения, показването на заколенията на Коледа, Гергьовден или по време на мюсюлманските празници, е многократно по-агресивно и ужасно натрапчиво, от колкото да видя някоя жена или момиче в пъстра носия, с шалвари и забрадка. Религиозните песнопения, излъчвани нон-стоп по радио и телевизия, дойде ли време за същите (и други подобни) празници, е многократно по-натрапчиво и агресивно преживяване за мен, от "ислямизиращата и радикална" забрадка на някоя мюсюлманка. Пълната забрана на всякакви религиозни символи, от друга страна, би била не по-малко дискриминационна към всички вярващи, независимо от вероизповеданието им. Не е ли по-логично е да запазим статуквото - да може всеки, според убежденията си, в някакви допустими норми, да упражнява и изразява религията си, както и да възпитава децата си в съответствие с това? Не мисля, че формулировки, като "[ученикът е задължен] да не носи религиозни символи, които по агресивен и натрапващ се начин демонстрират религиозните му предпочитания" са достатъчно ясни обаче, за да заложат рамката на "допустимост" по отношение на религиозните символи в училищата, защото практикуването на някои религии е въпрос на ежедневие и начин на живот, включващ определени символи, дори и стил на обличане, та даже и фризиране. Това може да е нехарактерно за някои религии, но е част от ежедневието за други. Как ще отсъдим кое е натрапчиво и агресивно спрямо нас и кое не е, без да сме агресивни и натрапчиви към изповядващите дадена религия? Ще стигнем ли например до там да се опитваме да забраним на жените на индусите да ходят с характерните си облекла (сари), да посипват пътя на разресаните си по средата коси с червено и да слагат червени точки на челата си, защото това ни изглежда натрапчиво и агресивно за западния ни стил на живот, не разбирайки техните традиции, обичаи, ритуали, ценности и стил?
Митрополит Николай изразява и загриженост колко лошо е, че просветното министерство не занесло на крака проектозакона в Светия синод на БПЦ, по примера на Народното събрание, което изпраща там "всеки законопроект, който в някаква степен касае живота на БПЦ или въпроси от духовно, етично, морално и общонационално значение"... Не, Ваше Високо Преосвещенство, това не е притеснително! Притеснително е, че НС, МОН и всяка друга ангажирана институция не изпраща законопроекти с подобно значение до всички останали, съществуващи и регистрирани в страната ни вероизповедания, демонстрирайки по този начин очевидни предпочитания към едно, за сметка на всички останали. И няма как да е иначе, при съществуващия в момента Закон за вероизповеданията, чиято философия е дискриминационна и ограничителна, а преамбюлът му, дословно преписан от руския, изразява същите предпочитания. Притеснително е, Ваше Високо Преосвещенство, съществуването на разпоредби (да речем, в закона за Държавния протокол), регламентиращи участието на точно определени свещенослужители в публични държавни церемонии, което е в противоречие с принципите на светската демократична държава и е дискриминиращо спрямо останалите.
Лошо е, според писмото на митрополит Николай и това, че създаденият от МОН Обществен съвет се опитал да лансира "нов модел на образование" и "да убеди обществото, че за децата ни ще е по-полезно от най-ранна възраст да учат за всички религии накуп". БПЦ, от своя страна, предлага "концепция, изработена с помощта на специалисти по педагогика, съобразена с българското и европейското законодателство и практика" и "за сетен път предложи предметът религия да заеме подобаващо място в учебния план. Но като съхрани на всяка цена традицията - да има съобразяване с основните религиозни общности в страната, т.е. с ценностите и вярата на целокупния български народ". Няма да коментираме до колко "съобразяването с основните религиозни общности в страната" не противоречи на европейското законодателство, поне по начина, предложен в концепцията на БПЦ (за изучаване на "Религия Православие" и "Религия Ислям"), нито пък ще задълбаваме в проблема с "ценностите и вярата на целокупния български народ". Няма как да не споменем обаче двойния аршин на подобни твърдения. От една страна, в писмото се изразява се загриженост за демократичните ценности, една от които е защитата на основните права на човека, а от друга, под предлог "опазване на традициите", се предлага налагане на две религиозни доктрини на деца, които не са на възраст да правят съзнателен избор на нещо толкова важно и лично, като приемането да дадена религия.
Лицемерно звучи и загрижеността за правото на "открито изповядване на вярата", при условие, че изразителите на тази грижа не биха имали нищо против забраната за носене на религиозни символи да е едностранна, т.е. да обхваща само "скандалните" забрадки.
Притеснително и неприемливо е "духовно-нравственото възпитание на децата и грижа за тяхното вечно спасение" да се обвързва с една единствена доктрина. Това със сигурност ще наруши светския характер на държавата и ще накърни фундаменталното право на свобода на религията и убежденията.
Обвързването на възможността децата да получат "духовен критерий, вътрешна свобода и сила да се ориентират в толкова противоречивия и объркващ съвременен свят" с една единствена религия е недемократично и в противоречие със секуларния характер на държавата. Демагогия е да се правят внушения за опасност за традициите, културното и духовно наследство на страната ни, защото дискусията за религиозните символи в училищата на България през 21 век няма пряко отношение към историческите личности, споменати в писмото, още повече, в контекста на предполагаемата сфера на действие на предлаганата забрана върху религиозните символи, с които те са изобразени.
Демагогски звучи и загрижеността, изразена в писмото: "В този законопроект връх в потъпкването на конституционните права на българските граждани е предвижданата забрана децата да носят религиозни символи в училище... Или го смущава откритото изповядване на вярата?.." Казвам това, защото именно тези, които се възползваха по неконституционен и недемократичен начин от пристрастността на Закона за вероизповеданията и нищо незначещите констативни текстове в Конституцията за "традиционната и историческа роля" на едно или друго вероизповедание (в резултат н а което имаме осъдителна присъда срещу България в Страсбург), сега се обявяват в защита на демократичните ценности и конституционните права на гражданите.
Сравнението на предмет Религия с другите преподавани предмети е неуместно. Да, вероятно 1 или 2 часа по биология или история не правят образованието биологическо или историческо, но тези часове се базират на общоприети факти, за които се предполага, че са установени по общоприет научен метод. Факти, които никой не оспорва съществено. Те не се основават на нещо толкова лично и интимно, като вярата и упованието в Бог. Не така стоят нещата с 1 или 2 часа религия в държавните училища, преподавана през призмата на конкретни религиозни убеждения. Същите тези 1 или 2 часа могат да станат причина за дълбок конфликт, източник на дискриминация и религиозно неравноправие. Именно по тази причина подобни сравнения са несъстоятелни, тенденциозни и демагогски.
Един от съществените проблеми и източник на противоречия по темата "За или против религия в училищата" е въпросът, зададен в писмото: "законно ли би било завършилите богословие православни духовници, които са равноправни български граждани и данъкоплатци и имат издадена от МОН диплома за педагогическа правоспособност, да не могат да преподават в българското училище поради факта, че носят расо? Какво, ако не безогледна дискриминация би било това?.." Именно в това е един от големите проблеми. От една страна, държавата се стреми да се определи и покаже като светска, от друга, далеч не всичко е направено за да бъде гарантиран секуларитетът й. Основното висше учебно заведение у нас поддържа факултет, преподаващ едно от вероизповеданията в страната (пък било то и най-многобройното и едно от традиционните). Привилегия, която не е дадена на никое от другите вероизповедания, които, ако изобщо имат висши училища, ги поддържат за собствена сметка. Е, наистина, в резултат на това, всяка година Софийският университет създава много "православни духовници-педагози", които се сблъскват с избора да упражняват професията си или да излязат на свободния пазар на работна ръка. Дискриминационно спрямо всички вярващи и атеисти и техните деца би било държавата да се грижи едностранно само за православните духовници-педагози и да им гарантира работа, създавайки предмет по тяхната религия в училищата, без оглед на това колко деца (и техните родители) реално биха искали да изучават точно тази доктрина, а останалите вероизповедания през призмата на религиозните убеждения на преподавателите. Това би дискриминирало всички останали религии, които са лишени от привилегията техни свещеници да се подготвят в поддържани от държавата висши учебни заведения и държавата да се грижи за създаване на работни места и за тях.
Именно по тези, а вероятно и по много други подобни причини, пълната забрана на всякакви религиозни символи в училищата или частичната им забрана с половинчати и лицемерни мерки, целящи ограничаване на правата на едни вярващи за сметка на други не разрешава проблема, а го задълбочава.
Писмо, като коментираното от мен, би имало смисъл само ако авторът му еднакво пламенно защитава правата на всички вярващи и атеисти, без оглед на тяхната вяра или липсата на такава.
За мен, притеснителното е друго! Апелите за "съхраняване на традициите", "защита на морала" и "грижа за духовното образование" на българските деца и ученици, провокирани от предложената ограничителна клауза в проектозакона, са притеснителни именно заради внушението, че забраната само на православните религиозни символи е заплаха за демокрацията, излагаща децата на опасността да паднат жертва на "дявола-човекоубиец". Склонен съм да се съглася с опасенията, изразени в писмото, по отношение на това, че не е добре и е недомократично да принудим някого да изостави собствените си религиозни символи, но няма да се съглася ако подобни опасения се изразяват, преследвайки една друга цел - налагане на определена религиозна доктрина.
Логиката на демократичното общество е именно в ненарушаване на фундаменталните права на човека, в това число и правото да избереш, практикуваш и проповядваш своята религия. Едностранчивото ограничаване на религиозните символи в училищата с обтекаеми и мъгляви формулировки за "натрапчивост и агресивност", позволяващи носенето на малки кръстчета например, но забраняващи забрадките, е лицемерие и дискриминация. За мен например, като вегетарианец по религиозно-философски убеждения, показването на заколенията на Коледа, Гергьовден или по време на мюсюлманските празници, е многократно по-агресивно и ужасно натрапчиво, от колкото да видя някоя жена или момиче в пъстра носия, с шалвари и забрадка. Религиозните песнопения, излъчвани нон-стоп по радио и телевизия, дойде ли време за същите (и други подобни) празници, е многократно по-натрапчиво и агресивно преживяване за мен, от "ислямизиращата и радикална" забрадка на някоя мюсюлманка. Пълната забрана на всякакви религиозни символи, от друга страна, би била не по-малко дискриминационна към всички вярващи, независимо от вероизповеданието им. Не е ли по-логично е да запазим статуквото - да може всеки, според убежденията си, в някакви допустими норми, да упражнява и изразява религията си, както и да възпитава децата си в съответствие с това? Не мисля, че формулировки, като "[ученикът е задължен] да не носи религиозни символи, които по агресивен и натрапващ се начин демонстрират религиозните му предпочитания" са достатъчно ясни обаче, за да заложат рамката на "допустимост" по отношение на религиозните символи в училищата, защото практикуването на някои религии е въпрос на ежедневие и начин на живот, включващ определени символи, дори и стил на обличане, та даже и фризиране. Това може да е нехарактерно за някои религии, но е част от ежедневието за други. Как ще отсъдим кое е натрапчиво и агресивно спрямо нас и кое не е, без да сме агресивни и натрапчиви към изповядващите дадена религия? Ще стигнем ли например до там да се опитваме да забраним на жените на индусите да ходят с характерните си облекла (сари), да посипват пътя на разресаните си по средата коси с червено и да слагат червени точки на челата си, защото това ни изглежда натрапчиво и агресивно за западния ни стил на живот, не разбирайки техните традиции, обичаи, ритуали, ценности и стил?
Митрополит Николай изразява и загриженост колко лошо е, че просветното министерство не занесло на крака проектозакона в Светия синод на БПЦ, по примера на Народното събрание, което изпраща там "всеки законопроект, който в някаква степен касае живота на БПЦ или въпроси от духовно, етично, морално и общонационално значение"... Не, Ваше Високо Преосвещенство, това не е притеснително! Притеснително е, че НС, МОН и всяка друга ангажирана институция не изпраща законопроекти с подобно значение до всички останали, съществуващи и регистрирани в страната ни вероизповедания, демонстрирайки по този начин очевидни предпочитания към едно, за сметка на всички останали. И няма как да е иначе, при съществуващия в момента Закон за вероизповеданията, чиято философия е дискриминационна и ограничителна, а преамбюлът му, дословно преписан от руския, изразява същите предпочитания. Притеснително е, Ваше Високо Преосвещенство, съществуването на разпоредби (да речем, в закона за Държавния протокол), регламентиращи участието на точно определени свещенослужители в публични държавни церемонии, което е в противоречие с принципите на светската демократична държава и е дискриминиращо спрямо останалите.
Лошо е, според писмото на митрополит Николай и това, че създаденият от МОН Обществен съвет се опитал да лансира "нов модел на образование" и "да убеди обществото, че за децата ни ще е по-полезно от най-ранна възраст да учат за всички религии накуп". БПЦ, от своя страна, предлага "концепция, изработена с помощта на специалисти по педагогика, съобразена с българското и европейското законодателство и практика" и "за сетен път предложи предметът религия да заеме подобаващо място в учебния план. Но като съхрани на всяка цена традицията - да има съобразяване с основните религиозни общности в страната, т.е. с ценностите и вярата на целокупния български народ". Няма да коментираме до колко "съобразяването с основните религиозни общности в страната" не противоречи на европейското законодателство, поне по начина, предложен в концепцията на БПЦ (за изучаване на "Религия Православие" и "Религия Ислям"), нито пък ще задълбаваме в проблема с "ценностите и вярата на целокупния български народ". Няма как да не споменем обаче двойния аршин на подобни твърдения. От една страна, в писмото се изразява се загриженост за демократичните ценности, една от които е защитата на основните права на човека, а от друга, под предлог "опазване на традициите", се предлага налагане на две религиозни доктрини на деца, които не са на възраст да правят съзнателен избор на нещо толкова важно и лично, като приемането да дадена религия.
Лицемерно звучи и загрижеността за правото на "открито изповядване на вярата", при условие, че изразителите на тази грижа не биха имали нищо против забраната за носене на религиозни символи да е едностранна, т.е. да обхваща само "скандалните" забрадки.
Притеснително и неприемливо е "духовно-нравственото възпитание на децата и грижа за тяхното вечно спасение" да се обвързва с една единствена доктрина. Това със сигурност ще наруши светския характер на държавата и ще накърни фундаменталното право на свобода на религията и убежденията.
Обвързването на възможността децата да получат "духовен критерий, вътрешна свобода и сила да се ориентират в толкова противоречивия и объркващ съвременен свят" с една единствена религия е недемократично и в противоречие със секуларния характер на държавата. Демагогия е да се правят внушения за опасност за традициите, културното и духовно наследство на страната ни, защото дискусията за религиозните символи в училищата на България през 21 век няма пряко отношение към историческите личности, споменати в писмото, още повече, в контекста на предполагаемата сфера на действие на предлаганата забрана върху религиозните символи, с които те са изобразени.
Демагогски звучи и загрижеността, изразена в писмото: "В този законопроект връх в потъпкването на конституционните права на българските граждани е предвижданата забрана децата да носят религиозни символи в училище... Или го смущава откритото изповядване на вярата?.." Казвам това, защото именно тези, които се възползваха по неконституционен и недемократичен начин от пристрастността на Закона за вероизповеданията и нищо незначещите констативни текстове в Конституцията за "традиционната и историческа роля" на едно или друго вероизповедание (в резултат н а което имаме осъдителна присъда срещу България в Страсбург), сега се обявяват в защита на демократичните ценности и конституционните права на гражданите.
Сравнението на предмет Религия с другите преподавани предмети е неуместно. Да, вероятно 1 или 2 часа по биология или история не правят образованието биологическо или историческо, но тези часове се базират на общоприети факти, за които се предполага, че са установени по общоприет научен метод. Факти, които никой не оспорва съществено. Те не се основават на нещо толкова лично и интимно, като вярата и упованието в Бог. Не така стоят нещата с 1 или 2 часа религия в държавните училища, преподавана през призмата на конкретни религиозни убеждения. Същите тези 1 или 2 часа могат да станат причина за дълбок конфликт, източник на дискриминация и религиозно неравноправие. Именно по тази причина подобни сравнения са несъстоятелни, тенденциозни и демагогски.
Един от съществените проблеми и източник на противоречия по темата "За или против религия в училищата" е въпросът, зададен в писмото: "законно ли би било завършилите богословие православни духовници, които са равноправни български граждани и данъкоплатци и имат издадена от МОН диплома за педагогическа правоспособност, да не могат да преподават в българското училище поради факта, че носят расо? Какво, ако не безогледна дискриминация би било това?.." Именно в това е един от големите проблеми. От една страна, държавата се стреми да се определи и покаже като светска, от друга, далеч не всичко е направено за да бъде гарантиран секуларитетът й. Основното висше учебно заведение у нас поддържа факултет, преподаващ едно от вероизповеданията в страната (пък било то и най-многобройното и едно от традиционните). Привилегия, която не е дадена на никое от другите вероизповедания, които, ако изобщо имат висши училища, ги поддържат за собствена сметка. Е, наистина, в резултат на това, всяка година Софийският университет създава много "православни духовници-педагози", които се сблъскват с избора да упражняват професията си или да излязат на свободния пазар на работна ръка. Дискриминационно спрямо всички вярващи и атеисти и техните деца би било държавата да се грижи едностранно само за православните духовници-педагози и да им гарантира работа, създавайки предмет по тяхната религия в училищата, без оглед на това колко деца (и техните родители) реално биха искали да изучават точно тази доктрина, а останалите вероизповедания през призмата на религиозните убеждения на преподавателите. Това би дискриминирало всички останали религии, които са лишени от привилегията техни свещеници да се подготвят в поддържани от държавата висши учебни заведения и държавата да се грижи за създаване на работни места и за тях.
Именно по тези, а вероятно и по много други подобни причини, пълната забрана на всякакви религиозни символи в училищата или частичната им забрана с половинчати и лицемерни мерки, целящи ограничаване на правата на едни вярващи за сметка на други не разрешава проблема, а го задълбочава.
Писмо, като коментираното от мен, би имало смисъл само ако авторът му еднакво пламенно защитава правата на всички вярващи и атеисти, без оглед на тяхната вяра или липсата на такава.
вторник, 24 март 2009 г.
Богът, като източник на права в Модерния свят
Веселин Тончев публикува препратка в свой коментар към моя бележка (във фейсбук), в която Ф. Фукояма коментира три източника на права: Бог, Човек и Природа. Авторът отхвърля Бог и Човек, като актуални източници на права и утвърждава "Природата", като съвременен източник на права, по следния начин:
Съгласен съм с това твърдение, но за мен има и друг поглед към въпроса за Бога, като източник на права. Свещената книга за индусите е "Бхагавад гита". Два от стиховете описват Бога и святата личност по следния начин:
Първият стих от "Бхагавад гита" описва Бога като краен бенефициент на всички религиозни дейности, покровителя и доброжелателя на всички живи същества. Вторият стих показва характеристиките на вярващия, който възприема Бога по предложения по-горе начин. Като следствие от това разбиране, така вярващият е равнопоставен към всички, като това състояние се описва като служене на Бога.
Очевидно е, че Богът може да бъде източник на права, стига религиозната доктрина да е универсално приложима, да предполага и да гарантира правата на всички - вярващи, невярващи и иноверци.
"..Последният източник на права е природата. Всъщност, езикът на естествените права – развит най-категорично в Америка от 18 век – продължава да оформя нашия морален дискурс и днес. Когато например ние казваме, че расата, етносът, богатството и полът са несъществени характеристики, то това очевидно предпоставя, че ние вярваме в съществуването на една основа за „човешкото“, която ни дава право на еднаква защита срещу определени видове поведение от страна на други групи или държави. Тази вяра е причината за отхвърлянето на културни аргументи, които биха поставили някои хора – жените например – в една подчинена позиция вътре в обществото. Нещо повече, разпространението на демократичните институции в неевропейските контексти през последните десетилетия на 20 век предполага, че ние на Запад не сме сами в тази си вяра..."
Съгласен съм с това твърдение, но за мен има и друг поглед към въпроса за Бога, като източник на права. Свещената книга за индусите е "Бхагавад гита". Два от стиховете описват Бога и святата личност по следния начин:
Мъдреците, които Ме познават като крайна цел на всички жертви и отречения, Върховен Бог на всички планети и полубогове, доброжелател на всички живи същества - те постигат покой от болките на материалните страдания.
Този, който е трансцедентално установен веднага разбира Върховния брахман [Дух, Бог]. Той никога не скърби, нито пък желае да притежава нещо. Той е еднакво разположен към всяко живо същество. В това състояние той постига чисто служене на Мен.
Първият стих от "Бхагавад гита" описва Бога като краен бенефициент на всички религиозни дейности, покровителя и доброжелателя на всички живи същества. Вторият стих показва характеристиките на вярващия, който възприема Бога по предложения по-горе начин. Като следствие от това разбиране, така вярващият е равнопоставен към всички, като това състояние се описва като служене на Бога.
Очевидно е, че Богът може да бъде източник на права, стига религиозната доктрина да е универсално приложима, да предполага и да гарантира правата на всички - вярващи, невярващи и иноверци.
неделя, 22 март 2009 г.
Гърмен и Рибново - малко по-различнен поглед
Шумната дискусия в медиите около Гърмен и Рибново разглежда няколко вече доста отегчителни въпроса, които бяха сведени до досадните и познати на всеки българин проблеми, свързани със злоупотреба с власт и служебно положение. Яне Янев, виждайки, че тезата за "радикалния ислям" и "ислямските фундаменталисти" в този колоритен и самобитен регион очевидно издиша, особено, след циркаджийските изпълнения на ДАНС, смени рефрена и заговори за заплаха за живота му и за злоупотреба с власт. Сидеров също се опита да извлече дивиденти, шумно заявявайки колко отдавна и колко много преди Янев бил предупредил за "талибаните" в региона... С тези ходове, явните и скритите автори на тази трагикомедия си вкараха победния автогол, премествайки фокуса от реалното измерение на "проблема Рибново" към познатата до болка на всички българи шуробаджанащина и феодализъм във властта. Честито! По-безумна стратегия надали можеше да се измисли.
Кои, според мен, са някои от по-сериозните измерения на провокирания от Яне Янев скандал?
Първо: Защо и докога държавните институции, призвани да следят за спазване на законите, ще си правят оглушки, когато някой откровено призовава към религиозна и етническа омраза и нетърпимост - все деяния, които са наказуеми по редица приложими закони...
Второ: Защо никой не погледне сериозно на проблема от гледна точка на това, че ако държавата запази своя секуларен (светски) характер и не налага изучаването на предметите "Религия Православие" и "Религия Ислям" в училищата, тогава няма да има възможност да се преподава каквато и да било радикална форма на религия в училищата.
Трето: Защо никой не говори за това, че религиозното образование, в смисъла на разбирането, заложено и в Конституцията ни, че България е светска държава, а религиите са отделени от държавата, е по-разумно да се преподава в учебни заведения, организирани и поддържани от самите вероизповедания, както това става с Висшия ислямски институт, а не в поддържани от държавата факултети, например? Законите дават доста прилична рамка, в която това може да се случи!
Четвърто: Защо и до кога обществото, медиите и държавните институции ще търпят и допускат всеки път, когато наближат избори, етническата и религиозната карта да се разиграва доста рисково и от двете страни - едните "сплотяват и втвърдяват" електората си, посочвайки "външния враг", който иска да им свали забрадките, да им смени имената и да им забрани религията, а другите - бият тъпана и ни алармират колко джамии са построени и как на границата ни чакат ислямисти, облепени с взривове...
Пето: До кога обществото ни ще е толерантно към лицемери, които от една страна намекват и правят внушения за "опасността от ислямизация и радикален ислям" в България, а от друга - леят крокодилски сълзи за правата на подтисканите от ДПС българи-мюсюлмани?
Шесто: Говори се за реформа в образователната ни система и промяна на съответния закон. Щял да сложи ред във всяко едно отношение, включително и да разреши проблема с преподаването на радикален ислям в училищата, като забрани "агресивно и натрапчиво" демонстрираните от учениците религиозни символи. Бравос! По-голяма глупост от това не мисля, че е възможна! Ако една забрадка е агресивна и натрапчива в очите на законотвореца, как ще определят уважаемите законодатели кой точно кръст на врата на ученика или колко точно голяма еврейска звезда са натрапчиви и агресивни?.. Как? Ако забраним религиозните символи в училище, не е ли далеч по-логично да ги забраним всячески, а не да оставяме вратичка и да правим реверанс към едни вероизповЕдания, за сметка на всички останали?..
Сигурен съм, че "проблемът Рибново" провокира още много подобни въпроси, но, за съжаление, те са извън фокуса на медийното говорене на политици и "общественици".
Кои, според мен, са някои от по-сериозните измерения на провокирания от Яне Янев скандал?
Първо: Защо и докога държавните институции, призвани да следят за спазване на законите, ще си правят оглушки, когато някой откровено призовава към религиозна и етническа омраза и нетърпимост - все деяния, които са наказуеми по редица приложими закони...
Второ: Защо никой не погледне сериозно на проблема от гледна точка на това, че ако държавата запази своя секуларен (светски) характер и не налага изучаването на предметите "Религия Православие" и "Религия Ислям" в училищата, тогава няма да има възможност да се преподава каквато и да било радикална форма на религия в училищата.
Трето: Защо никой не говори за това, че религиозното образование, в смисъла на разбирането, заложено и в Конституцията ни, че България е светска държава, а религиите са отделени от държавата, е по-разумно да се преподава в учебни заведения, организирани и поддържани от самите вероизповедания, както това става с Висшия ислямски институт, а не в поддържани от държавата факултети, например? Законите дават доста прилична рамка, в която това може да се случи!
Четвърто: Защо и до кога обществото, медиите и държавните институции ще търпят и допускат всеки път, когато наближат избори, етническата и религиозната карта да се разиграва доста рисково и от двете страни - едните "сплотяват и втвърдяват" електората си, посочвайки "външния враг", който иска да им свали забрадките, да им смени имената и да им забрани религията, а другите - бият тъпана и ни алармират колко джамии са построени и как на границата ни чакат ислямисти, облепени с взривове...
Пето: До кога обществото ни ще е толерантно към лицемери, които от една страна намекват и правят внушения за "опасността от ислямизация и радикален ислям" в България, а от друга - леят крокодилски сълзи за правата на подтисканите от ДПС българи-мюсюлмани?
Шесто: Говори се за реформа в образователната ни система и промяна на съответния закон. Щял да сложи ред във всяко едно отношение, включително и да разреши проблема с преподаването на радикален ислям в училищата, като забрани "агресивно и натрапчиво" демонстрираните от учениците религиозни символи. Бравос! По-голяма глупост от това не мисля, че е възможна! Ако една забрадка е агресивна и натрапчива в очите на законотвореца, как ще определят уважаемите законодатели кой точно кръст на врата на ученика или колко точно голяма еврейска звезда са натрапчиви и агресивни?.. Как? Ако забраним религиозните символи в училище, не е ли далеч по-логично да ги забраним всячески, а не да оставяме вратичка и да правим реверанс към едни вероизповЕдания, за сметка на всички останали?..
Сигурен съм, че "проблемът Рибново" провокира още много подобни въпроси, но, за съжаление, те са извън фокуса на медийното говорене на политици и "общественици".
събота, 21 март 2009 г.
Влиянието на Индия в рок музиката - "Рок енд рол с Евгений Дайнов"
В края на февруари гостувах в предаването за Рок енд Рол на Евгений Дайнов по РЕ:ТВ. Според мен се получи интересно предаване, а аз съм приятно впечатлен от ретроспекцията, която Евгений направи, преди за започне разговора с мен.
Ако ви е интересно - изгледайте видеото!
Благодаря за Калоян и неговия неофициален архив на РЕ:ТВ!
Ако ви е интересно - изгледайте видеото!
Благодаря за Калоян и неговия неофициален архив на РЕ:ТВ!
вторник, 17 март 2009 г.
Опасността от "...ски" фундаментализъм
Заместете трите точки с каквото си поискате от списъка на религиите. Еднакво злокобно звучи, нали така? Има и исторически факти, които вероятно биха потвърдили колко лошо е наследството от това, което се крие зад образувалото се словосъчетание.
Че Яне се олива е ясно и на децата. Че тече цирк се разбра вчера, когато ДАНС прибра на разпит за няколко часа кмета на община Гърмен (където е село Рибново) и преподавателя по Ислям от селото. Прибра ги на свои разноски, но не ги закараха обратно до вкъщи, след като ги пуснаха след 3-4 часа.
Поредния щрих към цирка добавиха участниците тези дни. За сега, дискурсът по темата "Рибново" сякаш се придържаше в политическите граници. Коментираше се заплахата от "...ски" фундаментализъм и "спящи ...ски ядра" в региона. Малцина взеха нещата на сериозно, извън техния "хляб и зрелища" ракурс.
За сега, нещата изглеждат все още под контрол, независимо от прокобите, които двете страни в "проблема" вещаят с плам в очите и огъня и жупела, който сипят срещу опонентите си.
Ако повечето политици и обществото запази здравия си разум, нещата ще утихнат още първата нощ след изборите. Надявам се, вотът да е достатъчно категоричен, за да промени "тройното" статукво, без обаче да вкара нови кресльовци с високо вдигнати длани и искри в очите в политиката...
"Проблемът Рибново" за мен има друго измерение. Заговори се отново за една много хареактерна характеристика на всички по-големи или по-малки източници на напрежение по осите "етнос" и "религия". Думата ми е за РЕЛИГИОЗНОТО ОБУЧЕНИЕ.
Около Рибново отново се заговори и за това! Наричат ли децата учителя си "ага" или не? Преподава ли се радикална форма на Ислям или се придържат до стандартите, установени от образователното министерство? Ходили ли са част от момичетата на абитуриентски бал или са ходили в Турция на поклонение?
Всичко това е възможно именно заради присъствието на предмет "Религия" в училищата! Като предмет, спуснат от държавата! В това е проблемът, а не в това, дали учителят е "ага", "моля, другарко", "господин" или просто "пич"...
Ако държавата запази своят секуларен (светски) характер и не се поддава на изнудването да бъде въведен предмет "Религия", който дава преференции основно на две вероизповедания... Ако държавата прилага всички закони, гарантиращи "националната сигурност, суверенитет, обществения ред и добрите нрави"... Ако "най-големите и традиционни" религии се откажат от желанието си да се ползват от всякаква форма на протекторат (задължително обучение по религия в училищата, намеса на властта, във всичките й форми, при вътрешен конфликт в изповеданията)... Ако политиците и всички останали (граждани, журналисти и пр.) бъдат санкционирани, според разпоредбите на законите, при всеки опит да всяват религиозна омраза и етническа нетърпимост... Ако... Тогава всички ОСНОВАТЕЛНИ опасности от "...ски" фундаментализъм биха могли да бъдат изолирани много лесно.
Звучи утопично, нали? Тогава обаче отпада един много влиятелен лост за контрол над електората - опасността за нацията, за единството, за традициите... Политиците и сателитните им социолози и статистици, подкрепящите ги "духовници" и псевдо-общественици няма лесно да се откажат от контрол над този механизъм. Уви...
Че Яне се олива е ясно и на децата. Че тече цирк се разбра вчера, когато ДАНС прибра на разпит за няколко часа кмета на община Гърмен (където е село Рибново) и преподавателя по Ислям от селото. Прибра ги на свои разноски, но не ги закараха обратно до вкъщи, след като ги пуснаха след 3-4 часа.
Поредния щрих към цирка добавиха участниците тези дни. За сега, дискурсът по темата "Рибново" сякаш се придържаше в политическите граници. Коментираше се заплахата от "...ски" фундаментализъм и "спящи ...ски ядра" в региона. Малцина взеха нещата на сериозно, извън техния "хляб и зрелища" ракурс.
За сега, нещата изглеждат все още под контрол, независимо от прокобите, които двете страни в "проблема" вещаят с плам в очите и огъня и жупела, който сипят срещу опонентите си.
Ако повечето политици и обществото запази здравия си разум, нещата ще утихнат още първата нощ след изборите. Надявам се, вотът да е достатъчно категоричен, за да промени "тройното" статукво, без обаче да вкара нови кресльовци с високо вдигнати длани и искри в очите в политиката...
"Проблемът Рибново" за мен има друго измерение. Заговори се отново за една много хареактерна характеристика на всички по-големи или по-малки източници на напрежение по осите "етнос" и "религия". Думата ми е за РЕЛИГИОЗНОТО ОБУЧЕНИЕ.
Около Рибново отново се заговори и за това! Наричат ли децата учителя си "ага" или не? Преподава ли се радикална форма на Ислям или се придържат до стандартите, установени от образователното министерство? Ходили ли са част от момичетата на абитуриентски бал или са ходили в Турция на поклонение?
Всичко това е възможно именно заради присъствието на предмет "Религия" в училищата! Като предмет, спуснат от държавата! В това е проблемът, а не в това, дали учителят е "ага", "моля, другарко", "господин" или просто "пич"...
Ако държавата запази своят секуларен (светски) характер и не се поддава на изнудването да бъде въведен предмет "Религия", който дава преференции основно на две вероизповедания... Ако държавата прилага всички закони, гарантиращи "националната сигурност, суверенитет, обществения ред и добрите нрави"... Ако "най-големите и традиционни" религии се откажат от желанието си да се ползват от всякаква форма на протекторат (задължително обучение по религия в училищата, намеса на властта, във всичките й форми, при вътрешен конфликт в изповеданията)... Ако политиците и всички останали (граждани, журналисти и пр.) бъдат санкционирани, според разпоредбите на законите, при всеки опит да всяват религиозна омраза и етническа нетърпимост... Ако... Тогава всички ОСНОВАТЕЛНИ опасности от "...ски" фундаментализъм биха могли да бъдат изолирани много лесно.
Звучи утопично, нали? Тогава обаче отпада един много влиятелен лост за контрол над електората - опасността за нацията, за единството, за традициите... Политиците и сателитните им социолози и статистици, подкрепящите ги "духовници" и псевдо-общественици няма лесно да се откажат от контрол над този механизъм. Уви...
неделя, 8 март 2009 г.
Съдейки по "Сеизмограф", земетръсът е много вероятен!..
Съдейки по случилото се вчера в "Сеизмограф" на Светла Петрова по бТВ, което наблюдавах на живо в студиото, вероятността от земетресение у нас е доста голяма! Гости на Светла бяха Яне Янев и кмета Ахмед Башев. Какво се случи в ефир видяха всички, какво се случи зад кадър видяхме малцина - политик и общинар се нападаха вербално почти до степента физическа разправа и със стилистиката на шофьор на такси, засечен от дама-шофьор на софийско кръстовище. Искрено се надявам, че тази част от "шоуто" е записана и, че един ден ще види бял свят. Кмет и политик (действаш депутат) се заплашваха един друг с бой, обсипваха се с обиди и почти се псуваха... За по-убедително, двамата си бяха довели агитки, които успяха да сведат иначе важния, сериозен и абсолютно задължителен диалог по проблема, до махленски обвинения кой кого насилил и кой какво интелектуално ниво има, което само по себе си издава моралния и интелектуален капацитет на всички участници в подобни батални сцени...
Това определено не са моите избраници за депутати и кметове. Срам ме е, че подобни лица ме управляват. И не ми излизайте с номера, че всичко това е в защита на националните интереси и сигурност или някоя подобна гръмка, но абсурдна фраза.
Предполагам, че събитието може да се използва от социолозите да "преборят пилците" я на Доган, я на Сидеров, я на бат' Бойко или някой друг, подобен на тях, но на мен ми направи впечатление друго! Дойдат ли избори, всички политици се втурват безогледно да разиграват една много удобна, "благодарна", но много рискована карта - етническото и религиозното противопоставяне. Правят го най-вече добре познати политици. Тезите им са елементарни и доста плитки.
Така, необезпокоявани от заинтересованите органи, които би трябвало да реагират по-адекватно, например на основание на НПК: Чл. 162. (1) Който проповядва или подбужда към расова или национална вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание, двете страни нагнетяват напрежение, което, както знаем от историята на съседните ни страни, се освобождава много лесно в неподходяща посока. Едните правят това за да спечелят гласовете на българите, разочаровани от неотменното участие на ДПС във властта, а другите - с цел да втвърдят електората си, в противодействие на националистическите и дискриминационни нападки.
Така, двете страни доста безскрупулно се опитват да употребят религиозните и етнически различия, в услуга на политически и властолюбиви апетити и интереси. Това всъщност е сериозният проблем, а не пикантериите, които Яне или друг политик може да извади на показ за трети лица. Ако приемем, че заплахите, за които злокобно говори Яне, са основателни, единственият правилен въпрос е къде спят и от кого се плашат МВР, прокуратура и съд, че не се самосезират, както е модерно да се казва, и не изловят терористите и фундаменталистите?..
Ако разгледаме някои от основните нападки, ще видим, че те са доста абсурдни, разгледани обективно от различни гледни точки:
В този смисъл, браво на Светла Петрова, че даде възможност да се види колко низко могат да паднат някои, преследвайки лични конюнктурни цели. Въпросите, които остават, са: Какво следва, ще реагират ли органите на реда и правосъдието; ще има ли наказани за подобни деяния; ще има ли политически последствия на предстоящите избори за политици и партии, заиграващи се с етническата и религиозната карта, или гласоподавателите ще се поддадат на елементарни популистки внушения; как ще реагират медиите в тази ситуация; как ще реагира обществото?
Това определено не са моите избраници за депутати и кметове. Срам ме е, че подобни лица ме управляват. И не ми излизайте с номера, че всичко това е в защита на националните интереси и сигурност или някоя подобна гръмка, но абсурдна фраза.
Предполагам, че събитието може да се използва от социолозите да "преборят пилците" я на Доган, я на Сидеров, я на бат' Бойко или някой друг, подобен на тях, но на мен ми направи впечатление друго! Дойдат ли избори, всички политици се втурват безогледно да разиграват една много удобна, "благодарна", но много рискована карта - етническото и религиозното противопоставяне. Правят го най-вече добре познати политици. Тезите им са елементарни и доста плитки.
- В Родопите имало "заспали ислямистки ядра";
- В Родопите текат "процеси на ислямизация на населението";
- В Родопите има "финансиране от ислямистки центрове, свързани с тероризъм" и т.н. и т.п...
Така, необезпокоявани от заинтересованите органи, които би трябвало да реагират по-адекватно, например на основание на НПК: Чл. 162. (1) Който проповядва или подбужда към расова или национална вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание, двете страни нагнетяват напрежение, което, както знаем от историята на съседните ни страни, се освобождава много лесно в неподходяща посока. Едните правят това за да спечелят гласовете на българите, разочаровани от неотменното участие на ДПС във властта, а другите - с цел да втвърдят електората си, в противодействие на националистическите и дискриминационни нападки.
Така, двете страни доста безскрупулно се опитват да употребят религиозните и етнически различия, в услуга на политически и властолюбиви апетити и интереси. Това всъщност е сериозният проблем, а не пикантериите, които Яне или друг политик може да извади на показ за трети лица. Ако приемем, че заплахите, за които злокобно говори Яне, са основателни, единственият правилен въпрос е къде спят и от кого се плашат МВР, прокуратура и съд, че не се самосезират, както е модерно да се казва, и не изловят терористите и фундаменталистите?..
Ако разгледаме някои от основните нападки, ще видим, че те са доста абсурдни, разгледани обективно от различни гледни точки:
- Забрадките: Лошо е, твърди Яне и нему подобните, че в Родопите заставят насила някого да носи забрадка в училище. Г-н Янев и компания, не е ли точно толкова лошо ако караш някого насила да си махне забрадката, докато съученикът му спокойно си носи кръстче на врата?
- Молитвите на арабски: Тече процес на ислямизация, алармират ни те!.. Г-н Янев и съмишленици, кой е езикът на Корана? Прави ли ви впечатление, че Законът за вероизповеданията, например, позволява провеждането на служби на различни езици? Подсказка:
Чл. 6. (1) Правото на вероизповедание включва и следните права:
...6. да се дава и получава религиозно образование на език по свой избор
Чл. 11. (1) Взаимоотношенията на религиозните институции с държавата се осъществяват на официалния български език.
...(2) При извършване на богослужението и на различните ритуали може да се използва друг език според традицията на религиозната общност;
- Жертвоприношенията: Колко лошо щял да ни погледне ЕС! Тук със съгласен с Яне и компания. Като вегетарианец по религиозни, философски и морални причини, смятам, че това е недопустимо! Но, г-н Янев и компания, нима по Коледа християните не колят прасето, за да прекъснат постите? Нима по кланиците не избиват животни по недопустим, груб и насилствен начин? Това не ви ли дразни, господа?
В този смисъл, браво на Светла Петрова, че даде възможност да се види колко низко могат да паднат някои, преследвайки лични конюнктурни цели. Въпросите, които остават, са: Какво следва, ще реагират ли органите на реда и правосъдието; ще има ли наказани за подобни деяния; ще има ли политически последствия на предстоящите избори за политици и партии, заиграващи се с етническата и религиозната карта, или гласоподавателите ще се поддадат на елементарни популистки внушения; как ще реагират медиите в тази ситуация; как ще реагира обществото?
неделя, 8 февруари 2009 г.
Присъдата от Страсбург - лична присъда срещу Първанов
След като акушира на Закона за вероизповеданията при приемането му в последните работни дни на 2002, в периода между Коледа и Нова година и игнорира протестните писма и апели на десетки регистрирани вероизповедания, граждански организации и интелектуалци, Президентът стана де факто поръчител на полицейската саморазправа над несъгласните със Синода, оглавяван от Патриарх Максим. В резултат на това, по-късно, на 21 юли 2004 г., 250 храма и оглавяващите ги свещеници бяха атакувани, бити, арестувани и насилствено изведени от църквите. Изгонените с полицейска сила свещеници се жалват в Страсбург, съдът допуска делото за разглеждане, което подсказа почти сигурна осъдителна за България присъда. Така и стана...
Между временно, Президентът получи награда от руския Патриарх Алексий за това, че е подписал Закона, с което е допринесъл за единството на БПЦ. По информация от медиите Първанов получава наградата за "изключителния си принос в отстояване единството на православните народи", вкл. и за подписването без възражения на новия тогава Закон за вероизповеданията.
Годините минаха и Страсбург се произнесе срещу бруталната намеса на държавата във вътрешните дела на едно от вероизповеданията.
Курсът на действие на Президента, одобрен от Москва, чрез връчената му награда, влезе в открито противоречие с европейските ценности, което пък, от своя страна, се видя от решението на Съда в Страсбург.
Какво направи обаче Първанов? Изтича до Москва да се жалва на руския Патриарх за личния си провал. Президентът на всички българи поиска руския Патриарх Кирил да се произнесе "по много болезнения въпрос" за решението на Европейския съд за правата на човека в Страсбург (ЕСЧП), на което е получил следното уверение от главата на Руската православна църква: “Обещавам, като Московски и на цяла Русия патриарх, да предприема всички усилия, за да отстоявам достойнството и правата на Българската църква-сестра”. Заслужава си да обърнем внимание на това, че Президентът е акцентирал върху "съществуващите коректни отношения между църквата и държавата у нас, както и че държавата не се намесва в църковните дела, а се опитва всячески да ги подпомага".
Ако обобщим, че получим следното:
Тъй като Президентът очевидно не е толкова голям глупак, че да не разбере колко погрешни са действията му, по отношение на фундаментални демократични ценности и интересите на България, не ми остава да мисля друго, освен, че той просто не притежава държавническите, професионални и морални качества за заемания от него пост.
Между временно, Президентът получи награда от руския Патриарх Алексий за това, че е подписал Закона, с което е допринесъл за единството на БПЦ. По информация от медиите Първанов получава наградата за "изключителния си принос в отстояване единството на православните народи", вкл. и за подписването без възражения на новия тогава Закон за вероизповеданията.
Годините минаха и Страсбург се произнесе срещу бруталната намеса на държавата във вътрешните дела на едно от вероизповеданията.
Курсът на действие на Президента, одобрен от Москва, чрез връчената му награда, влезе в открито противоречие с европейските ценности, което пък, от своя страна, се видя от решението на Съда в Страсбург.
Какво направи обаче Първанов? Изтича до Москва да се жалва на руския Патриарх за личния си провал. Президентът на всички българи поиска руския Патриарх Кирил да се произнесе "по много болезнения въпрос" за решението на Европейския съд за правата на човека в Страсбург (ЕСЧП), на което е получил следното уверение от главата на Руската православна църква: “Обещавам, като Московски и на цяла Русия патриарх, да предприема всички усилия, за да отстоявам достойнството и правата на Българската църква-сестра”. Заслужава си да обърнем внимание на това, че Президентът е акцентирал върху "съществуващите коректни отношения между църквата и държавата у нас, както и че държавата не се намесва в църковните дела, а се опитва всячески да ги подпомага".
Ако обобщим, че получим следното:
- Държавата, благодарение на "коректните си отношения, ненамесата и помощта към БПЦ", предизвиква груба саморазправа и намеса във вътрешните й дела, в резултат на което
- Свещеници завеждат дело срещу държавата в ЕСЧП в Страсбург, а
- Първанов получава морална и материална подкрепа от руския Патриарх и оглавявания от него Международен фонд "Единство на православните народи";
- По-късно ЕСЧП в Страсбург се произнася осъдително срещу България, което фактически е удар по моралния и професионалния имидж на Първанов, а той, вместо да се опита да реши спорния казус по единствено правилния начин - да посредничи при диалога между държавата и тези свещеници, чиито права са погазени,
- Тича отново до Москва да моли за помощ и морална подкрепа отново руския Патриарх...
Тъй като Президентът очевидно не е толкова голям глупак, че да не разбере колко погрешни са действията му, по отношение на фундаментални демократични ценности и интересите на България, не ми остава да мисля друго, освен, че той просто не притежава държавническите, професионални и морални качества за заемания от него пост.
понеделник, 1 декември 2008 г.
Вятърът на непроменените
Центърът за проучване на нови религиозни движения проведе конференция, озаглавена “Методи за въздействие и манипулативен контрол на идейна и религиозна основа”. Целта, както си я поставиха организаторите, бе: “...да се даде повече информация за различните деструктивни прояви на религиозна основа и опасността от тях за отделната личност и обществото, както и да се очертаят възможностите за превенция чрез религиозното образование и просветната дейност на Църквата...”
С програмата, темите и ораторите, организаторите на конференцията отново доказаха, че предубежденията, с които подхождат към проблема “свобода на избора и изповядване на религия” противоречат на ценностите на съвременното общество. Пример за това са докладите: “Психически методи за въздействие на тоталитарните култове”; “Индивидът като заразоносител на сектантска дейност”; “Индивидът като жертва на сектантската активност”; “Здравето - предпочитано от НРД (новите религиозни дейности, б.ред.) поле за въздействие и контрол върху психиката на личността”; “Съвместната работа между църковните и държавни съветнически места по въпросите за сектите в немскоезичните страни”... (Умишлено пропускам имената на докладчиците.)
Нито един специалист, защитник на свободата на избор и изповядване на религия като част от фундаменталните човешки права и свободи, не бе поканен. За мен, като гост на събитието, силно се откроиха две основни идеи, повтаряни дълги години в България от различни формирования, предшественици и съвременници на центъра. Едната - за духовната опасност, която е надвиснала над главите ни, и другата - за единствения начин да се противодейства на “сектантската заплаха” чрез борба срещу сектите и въвеждане на задължително богословско образование в училищата. Тези разбирания на организаторите не останаха скрити и бяха подкрепени от прокрадналото се изявление на един от участниците, че в Богословския факултет има и педагогически профил. Това трябваше да ни подскаже, че вече се подготвят “специалисти” готови да преподават (неясно каква) “религия” в училищата.
Тези идеи привидно изразяват “загриженост”, но стряскат със своята зле прикрита нетолерантност, основана на недоказани и въображаеми опасности за личността, националната сигурност и обществения ред. Сред гостите отново бяха старите бойци на фронта в борбата срещу “сектите”, доказали своята вярност към “каузата” с нетолерантността си, често основана на очевидна некомпетентност в сферата на правата на човека и съответното законодателство.
Отново не бе изяснено обаче:
- Защо е необходимо в една секуларна държава, за каквато България се обявява, държавният университет да поддържа факултет, преподаващ само едно от съществуващите в страната вероизповедания, било то и най-голямото и с вековна история. Нима не би следвало съответната духовна институция, подобно, да речем, на техните мюсюлмански колеги, да учреди и поддържа сама свое собствено висше духовно учебно заведение?
- Защо проблемът с “незаетата работна ръка” на тези педагози-богослови трябва да бъде транспониран върху цялото общество и той да бъде решен чрез въвеждане на задължително изучаване на религия в училищата?
- Как, въвеждайки съответната учебна дисциплина, даваща очевидни предпочитания на едно от съществуващите у нас вероизповедания, ще бъде запазен принципът на равнопоставеност и равноправие на религиите?
- Как един подготвен и обучен богослов-педагог ще запази обективизма и безпристрастието си, преподавайки други религиозни доктрини?
- Как материалът по предлагания предмет “Религия” ще бъде предпазен от индоктриниране чрез системно и целенасочено налагане на идеите и възгледите на авторите и преподавателите - все обучени и подготвени богослови-педагози?
- Как същите тези подготвени богослови-педагози ще запазят и пресъздадат автентичното у другите религии, наричани неласкаво “иностранни и иноверни пропаганди”, срещу които трябва “да се вземат мерки за опазване на православните християни”?
Новото този път бе докладът на един от участниците със заглавие “Социално-правен анализ на дейността на новите религиозни движения”. Учудващо бе, че никой не се противопостави на изложените от докладчика идеи. Ако не си бях позволил да провокирам дискусия, вероятно никой нямаше да се противопостави на идеите му за “употреба на специални разузнавателни средства” срещу “сектантите”; за ангажиране на Държавната агенция за национална сигурност в борбата срещу “сектите” и другите му разбирания, внушаващи “необходимост от специални рестриктивни мерки” срещу “сектантските прояви и формирования”. Подобни схващания, пропагандирани на такъв форум, издават носталгия по едно безвъзвратно отминало време. Те плашат със своето откровено внушение за необходимост от въвеждане на орган и действия, характерни за една, нека я наречем, “религиозна полиция”.
Надявам се, че европейска България няма да допусне и да приеме подобни внушения. Вярвам, че такива упражнения по реторика на “професионални” кръгове по интереси принадлежат на миналото. Уверен съм, че страната ни е надраснала подобни идеологеми и е приела ценностите на съвременното свободно общество, гарантиращо свободата на личността и уважаващо принципите на плурализма.
Списание "Обектив" на БХК, бр. 161, ноември 2008
петък, 29 февруари 2008 г.
Вероучение или... вероучение?
КОНФЕСИОНАЛНО ИЛИ КОНФЕСИОНАЛНО ОБУЧЕНИЕ ПО РЕЛИГИЯ?
Привидно, двете алтернативни концепции за въвеждане на предмет "Религия" в българското училище, са взаимно изключващи се. Едната, според създателите й – Обществен съвет, под ръководството на проф. Г. Бакалов, въвежда неконфесионално преподаване на религия в училищата. Според законите, това означава религиите да бъдат изучавани в техния исторически, културен и философски аспект. Това би било много добре, ако бе вярно по отношение на предлаганата концепция. Дори и повърхностен прочит на представената от тях концепция ще покаже на непредубедения читател, че това е невъзможно при зададените от авторите условия. Това впечатление се потвърждава и от факта, че авторите на тази концепция предвиждат създаването на "специализирани магистърски програми към богословските факултети". Друг факт, затвърждаващ впечатлението, че става дума за скрито въвеждане на конфесионално обучение по религия е предвижданата от авторите правоспособност за преподаване на предмет "Религия" в низходящ ред:
1. Богослови (бакалаври и магистри) с педагогическа правоспособност.
2. Педагози със специализация в Богословски Факултет.
3. Магистри и бакалаври от други хуманитарни специалности с педагогическа правоспособност и допълнителна специализация.
4. Историци, философи и филолози с педагогическа правоспособност.
Тези, които наистина биха могли да преподават религия в нейния исторически и философски аспект (в съответствие с изискванията на българското законодателство – Конституция, Закон за народната просвета, Закон за степента на образованието, просветния минимум и учебния план, Закон за висшето образование), са последни сред правоспособните преподаватели.
При тези условия, изхождайки от това, че на първо място така предложената концепция ще бъде преподавана от богослови, завършили богословските факултети, т.е. профилирани в Източното православие, авторите трябва да отговорят на следните въпроси: Как ще бъде избегнато индоктринирането на преподавания материал? Как учениците ще бъдат предпазени от апологети? Как при тази схема ще бъде запазен неконфесионалния характер на предлаганата от тях концепция? Моят отговор е: никак!
От друга страна, Концепцията, одобрена от Светия Синод на Българската православна църква предвижда въвеждане на задължително конфесионално религиозно обучение в иначе светското българско училище. Авторите се позовават на тезата, че "свободна, морална и инициативна личност" е невъзможно да бъде формирана, "без тя да бъде възпитавана в православна християнска вяра". Макар и смехотворно, заради автоматичното изключване на възможността огромната част от човечеството, неизповядващо Източното православие, да се формира и развива като "морални, свободни и инициативни личности", това твърдение е показателно за намеренията на авторите на концепцията.
За съжаление, сред тях можем да срещнем и личности, утвърдили се в медиите като нетолерантни и злостни борци срещу т. нар. "секти" – термин, лишен от всякакво правно съдържание, поради което негоден за употреба в извън-конфесионален ракурс.
Доказали своята нетолерантност, авторите на концепцията на Св. Синод, мотивирани по цитирания по-горе абсурден начин, настояват "Религия-Православие", "Религия-Ислям" и "Религия" да бъдат въведени като задължителни учебни предмети още от новата 2008-2009 година. Схемата им е следната: От предучилищна до прогимназиалната степен (осми клас) се въвежда "Православие" в различните му аспекти: нравственост, култура, добродетели, историко-философски основи, културна и църковна история, християнска културология, християнска етика и антропология. Чак в 12 клас авторите предвиждат "История на религиите". Така, според тях, се оформят три профила: два конфесионални (Православие и Ислям) и един неконфесионален – "История на религиите".
В старанието си да избегнат евентуалните напълно основателни обвинения в създаване на условия за разделение на децата по религиозен признак, неминуемо водещо до религиозна дискриминация, авторите предвиждат възможност за "разширяване" на конфесионалните профили, но, забележете, "в съответсвие с критериите на МОН и Просветната комисия на Светия Синод на БПЦ"...
Така, в иначе секуларна (светска) България, под предлог, че се запазва "традиционната културно-историческа идентичност на българина", авторите на подкрепената от Светия Синод на БПЦ конфесионална концепция всъщност дърпат страната ни назад и отстъпват от демократичните ценности на Европейската общност, част от която България стана неотдавна.
Авторите неточно и непълно се позовават на неназовани европейски страни. В отговор на напълно основателните критики, цитират чужди закони, променени още през деветдесетте години на вече отминалия век, с което обвиненията в ретроградност, анахронизъм и липса на модерен и съвременен подход, стават напълно основателни.
Политическата безпардонност на настоящата управляваща партийна конфигурация подсказва, че всички обективни критики ще бъдат подминати с пренебрежение, диалогът с обществеността е формален, а в желанието си да направят поредния безпринципен реверанс, този път към висшите духовни кръгове на две от вероизповеданията в страната, политиците и авторите на подобни концепции тласкат страната към предрешени международни съдебни спорове за нарушени религиозни права и вероятни санкции от страна на Европа. Основание да мислим така ни дава и Европейската конвенция за правата на човека от 1952 г., според която: "Никой не може да бъде лишен от правото на образование. При изпълнението на функциите, поети от нея в областта на образованието и преподаването, държавата зачита правото на родителите да осигуряват на своите деца образование и преподаване в съответствие със своите религиозни и философски убеждения".
От това следва, че задължителното въвеждане на конфесионално или прикрито конфесионално обучение по религия, под форма, различна от "знания за религиите" в техните исторически, философски и културни аспекти, нарушава правата и на родителите-атеисти, които рано или късно, също ще потърсят защита.
При тези условия, изхождайки от това, че на първо място така предложената концепция ще бъде преподавана от богослови, завършили богословските факултети, т.е. профилирани в Източното православие, авторите трябва да отговорят на следните въпроси: Как ще бъде избегнато индоктринирането на преподавания материал? Как учениците ще бъдат предпазени от апологети? Как при тази схема ще бъде запазен неконфесионалния характер на предлаганата от тях концепция? Моят отговор е: никак!
От друга страна, Концепцията, одобрена от Светия Синод на Българската православна църква предвижда въвеждане на задължително конфесионално религиозно обучение в иначе светското българско училище. Авторите се позовават на тезата, че "свободна, морална и инициативна личност" е невъзможно да бъде формирана, "без тя да бъде възпитавана в православна християнска вяра". Макар и смехотворно, заради автоматичното изключване на възможността огромната част от човечеството, неизповядващо Източното православие, да се формира и развива като "морални, свободни и инициативни личности", това твърдение е показателно за намеренията на авторите на концепцията.
За съжаление, сред тях можем да срещнем и личности, утвърдили се в медиите като нетолерантни и злостни борци срещу т. нар. "секти" – термин, лишен от всякакво правно съдържание, поради което негоден за употреба в извън-конфесионален ракурс.
Доказали своята нетолерантност, авторите на концепцията на Св. Синод, мотивирани по цитирания по-горе абсурден начин, настояват "Религия-Православие", "Религия-Ислям" и "Религия" да бъдат въведени като задължителни учебни предмети още от новата 2008-2009 година. Схемата им е следната: От предучилищна до прогимназиалната степен (осми клас) се въвежда "Православие" в различните му аспекти: нравственост, култура, добродетели, историко-философски основи, културна и църковна история, християнска културология, християнска етика и антропология. Чак в 12 клас авторите предвиждат "История на религиите". Така, според тях, се оформят три профила: два конфесионални (Православие и Ислям) и един неконфесионален – "История на религиите".
В старанието си да избегнат евентуалните напълно основателни обвинения в създаване на условия за разделение на децата по религиозен признак, неминуемо водещо до религиозна дискриминация, авторите предвиждат възможност за "разширяване" на конфесионалните профили, но, забележете, "в съответсвие с критериите на МОН и Просветната комисия на Светия Синод на БПЦ"...
Така, в иначе секуларна (светска) България, под предлог, че се запазва "традиционната културно-историческа идентичност на българина", авторите на подкрепената от Светия Синод на БПЦ конфесионална концепция всъщност дърпат страната ни назад и отстъпват от демократичните ценности на Европейската общност, част от която България стана неотдавна.
Авторите неточно и непълно се позовават на неназовани европейски страни. В отговор на напълно основателните критики, цитират чужди закони, променени още през деветдесетте години на вече отминалия век, с което обвиненията в ретроградност, анахронизъм и липса на модерен и съвременен подход, стават напълно основателни.
Политическата безпардонност на настоящата управляваща партийна конфигурация подсказва, че всички обективни критики ще бъдат подминати с пренебрежение, диалогът с обществеността е формален, а в желанието си да направят поредния безпринципен реверанс, този път към висшите духовни кръгове на две от вероизповеданията в страната, политиците и авторите на подобни концепции тласкат страната към предрешени международни съдебни спорове за нарушени религиозни права и вероятни санкции от страна на Европа. Основание да мислим така ни дава и Европейската конвенция за правата на човека от 1952 г., според която: "Никой не може да бъде лишен от правото на образование. При изпълнението на функциите, поети от нея в областта на образованието и преподаването, държавата зачита правото на родителите да осигуряват на своите деца образование и преподаване в съответствие със своите религиозни и философски убеждения".
От това следва, че задължителното въвеждане на конфесионално или прикрито конфесионално обучение по религия, под форма, различна от "знания за религиите" в техните исторически, философски и културни аспекти, нарушава правата и на родителите-атеисти, които рано или късно, също ще потърсят защита.
Асен Генов
Текстът е публикуван във в-к "Дума", 29.02.2008
петък, 1 февруари 2008 г.
Религиозното обучение като промиване на мозъци
Без съмнение, най-популярните аргументи срещу т.нар. "секти"* включват това, че (1) "ние сме православна държава". (2) Следват обвинения срещу "сектите" в "асоциалност" и въображаема "заплаха" за личността. (3) Предупреждават ни за "промитите мозъци на сектатните", в резултат на (4) "незаконния" характер и действия на тези, описвани като застрашаващи националната сигурност, обществения морал и личността групи хора. Свидетели сме на многобройни подобни смислови интерпретации на понятието "секта" в България, както и на демонстративното дискриминиращо отношение на "големите и традиционни" вероизповедания към по-малобройните и относително нови за страната религиозни общности, на основата на изброените по-горе четири вида аргументи, служещи за оправдание на негативното отношение и действия срещу новите или по-малко популярни религии в България.
С напредъка на работата по въвеждане на задължително обучение по източно православие и ислям в училищата темата за "опасните секти", виреещи в условията на "бездуховност", и "лекия режим на регистрация" на това социално зло бе извадена от килера и отново се предъвква от депутати и държавната администрация. Аргументите са старите: промиване на мозъци и пълно подчинение на шефовете на лошите "гуру-движения". Към тях се добавят и нови похвати - вече четем в пресата, че "сектите" са смес от "религия, политика и икономика", което според авторите, е много, ама много опасно. Толкова опасно, че се налага да преосмислим "тоталната свобода", дадена на "сектите" при тяхната регистрация, и да наложим сериозни ограничения за получаването на статут на юридическо лице, с минимален праг на членската маса, например.
Защитавайки необходимостта от завишаване на критериите при регистрация на вероизповедания, поддръжниците на тази идея сякаш забравят елементарните принципи на логичното мислене. Какво, ако не политика е образователният министър да се среща с висшия клир на едно от вероизповеданията (било то традиционното и най-голямото) и да обсъжда само с тях този проект? Не е ли политика всички първи държавни мъже, даже и тези, които само преди двадесетина години определяха религията като "опиум за народите", да се надбягват да целуват ръка на патриарха по Коледа и Великден? Какво, ако не икономика, са споровете за свещоливници и други източници на приходи, като наеми и пр.? Не е ли политика и икономика да решиш един вътрешен за дадено вероизповедание спор, който има и имотно измерение, с помощта на репресивните органи на държавата - прокуратура и полиция? Е, нека тогава господа обвинителите на новите религиозни движения, наричани от тях "секти", отговорят не е ли комбинация от религия, политика и икономика техният опит да наложат едно или две вероизповедания като доминиращи, но не по естествен начин, основаващ се на правото на самоопределение и свобода на съвестта и убежденията, а с помощта на ограничаващи законови норми?
Нека се върнем на темата и разгледаме няколко очевидни абсурда при подобни смислови интерпретации на понятието "секта". Ако приемем, че горните четири смислови характеристики на понятието "секта" са основни, нека помислим дали е правилно разнообразието, произтичащо от горните характеристики на различните религиозни общности, да бъде ограничавано със силовите методи на рестриктивното законодателство? Отговарям на този въпрос от позицията на вярващ човек, който приема и не се бои от разнообразието и вярва в силата на принципа на закона, ако нечии фундаментални човешки права трябва да бъдат защитени.
Едва ли ще се намери човек, споделящ демократични възгледи и ценности, който с лекота да приеме идеята, че една доктрина трябва да бъде наложена със силата на закон на всички останали. Имаме подобни примери в света и не мисля, че ги приемаме за положителни. Въпросът за отклонение от канона трябва да бъде решен с помощта на вътрешните механизми на даденото вероизповедание, а държавата следва да сведе своите функции до регистриране на постигнатото съгласие или различия във възгледите.
Не виждам проблем в това, че религиозните общности изграждат социални взаимоотношения вътре в общността, даващи възможност на вярващия да се чувства по-съпричастен към мисията, която общността е приела и към съмишлениците си в групата. Нима различните неформални граждански сдружения, като това на почитателите на Хари Потър или движението на Джедаите, например, трябва да бъде регулирано със закон, ако това не нарушава свободата и правото на свободен избор на Хари-потъровците и Джедаите в България? Всички заплахи и нарушения на фундаменталните човешки права и свободи отдавна са защитени от вътрешното и международното право и няма нужда да откриваме колелото и топлата вода...
Не виждам проблем в твърдата убеденост и отдаденост на определена кауза. Не говоря за фанатично следване. Имам предвид увереността в дадена идея или разбиране, подкрепена със стройна и организирана философска система, каквато повечето религии, до които съм се докосвал, притежават. Тези, които оплакват "промитите мозъци на сектантите" опитали ли са се поне веднъж да вникнат в същността на всяко едно от недолюбваните и критикувани от тях доктрини? Опитали ли са се обективно и безпристрастно да разберат посланието и практиката им? Липсата на елементарни разбирания на философията и доктрината на някое вероизповедание прави критиката към дадена религиозна система несъстоятелна или неоснователна, а опасността от промиване на мозъци - въображаема. Чий мозък е промит в този случай?
Обвиненията в "незаконност" на "сектите" са още по-смехотворни, а всеки студент-първокурсник по право може да потвърди, че, от една страна, законово определение на "секта" няма, а от друга, че всеки опит такова да бъде дадено ще предизвика сериозни обществени последици, обричащи опита на провал.
Идеята за въвеждане на "конфесионално религиозно обучение" е поредното заиграване на управляващите с доминиращото в страната вероизповедание, след като Европейските демократични ценности попречиха на въвеждането на "държавна религия" и позволиха относителна свобода на правото на избор и религиозно самоопределение, довела до регистрацията на множество юридически лица на вероизповедания. Факт, който е неприятен, неприемлив и вероятно плашещ за мнозина ретроградно мислещи политици и духовници, поддържащи страха от "сектите" жив и затягащи редиците за "бой последен". "Конфесионалното преподаване на религия" в училищата изглежда е последният им шанс да предпазят мозъците на децата от "промиване", за съжаление, именно промивайки ги.
..................................................
* Трудно може да бъде дадено точно общовалидно и общоприето определение на понятието "секта". Най-популярните интерпретации, придържащи се към лингвистичните корени на това понятие, го свързват с латинското secta, буквално "следвайки" или "следствие" и производните "фракция", "група" и секуи (sequi) - "следвам". Към значението на латинската дума "секта" някои добавят и значенията: "начин на живот", "поведенчески модел", специфична "философска школа" или доктрина. Други превеждат производните sectarius и sectilis като "отделям", "разделям", въпреки, че етимологичната връзка със "секта" не е безспорна. Sectator е друга, свързана със "секта" дума, която може да означава "последовател". Съществуват и многообразни интерпретации на понятието "секта", повлияни от идеите, вярванията, разбиранията, убежденията и всички останали субективни фактори, формиращи мнението на тези, които употребяват този термин.
вторник, 1 януари 2008 г.
ДИАЛОГ МЕЖДУ РЕЛИГИИТЕ: МИСИЯТА ВЪЗМОЖНА (В МАКЕДОНИЯ)
Свикнали сме да слушаме суперлативи за "пословичната" и "прословутата" толерантност на българите. За "уникалният" ни "етнически модел" и всякакви интерпретации на тази тема. За мен, като изповядващ малцинствена религия, нещата имат друго измерение, а перспективата, от която гледам на подобни изказвания е тази, на потърпевш и преживял пословичната толерантност и религиозна търпимост на българите. Именно, "преживял". Употребявам думата и в прякото й значение, спомняйки си как преди малко повече от десетина години викаха по мен "Отивате си в Индия" и призоваваха държавата да "спаси децата", само защото съм "кришнар", стреляйки с ловни пушки и хвърляйки коктейли "Молотов" по къщата, която използвахме за храм в София.
От тогава до сега нещата се промениха малко наистина. За съжаление, недостатъчно. Медиите вече почти не изпадат в истерия, като видят бръснатата ми глава, или като ни чуят да пеем по улиците. Даже обратното - с мнозина журналисти сме лични приятели, а обществото, освободено от напрежението на "анти-сектанстките" настроения, ни приема спокойно, дори с интерес и любопитство.
Подобни спомени ме обземат, чуя ли за "пословичната ни толерантност". По тази причина, смятам, че обществото ни има още много да учи по отношение на т. нар. религиозна търпимост.
Проведената през октомври 2007 г. в Охрид "Световна конференция за диалог между религиите и културите" може да послужи за пример на това, как една държава, водена от добрия пример на своя президент, се опитва да допринесе за диалога и разбирателството между различните религиозни, културни и етнически групи. Нещо, което в голяма степен е нехарактерно за българския политически елит. Излишно е, а и не искам да превръщам този текст в анализ на религиозната свобода в България. Всеки сам може да си направи изводите, стига да следи от близо събитията в тази сфера на обществения живот у нас.
Думата ми е за македонския пример. Преди няколко години, президентът Трайковски поставя началото на диалога между религиите в Македония. Фактът, че протестантски проповедник е избран за президент на държава, в която Православието и Исляма са основните религии, говори сам по себе си за особената позиция и отношението на македонците към личността на Борис, както те с уважение и любов наричат своя президент. Проведената неотдавна конференция е продължение на делото му.
Първото нещо, което ме изненада и впечатли, бе мащабът на конференцията. Участниците бяха около 400. Нашата делегация включваше бившия президент на България г-н Жельо Желев, проф. Иван Желев (директор на Дирекция “Вероизповедания”), доц. д-р Александър Омарчевски (зам.-декан на БФ на СУ “Св. Климент Охридски”), Варненския митрополит Кирил, доц. Ибрахим Ялъмов (декан на Ислямския институт), проф. Иван Калчев, пастор Николай Неделчев (председател на Съюза на Обединените евангелски църкви), пастор Бедрос Алтунян (суперинтендант на Методистката църква), Роберт Джераси (председател на Централния израелтянски духовен съвет). Присъствах и аз, като представител на Обществото за Кришна съзнание в България.
Не мисля, че организаторите подходиха чисто формално към конференцията, нито пък споделям мнението, че това бе единствено PR акция на македонското правителство. Участниците – представители на македонската държава, бяха много: Премиер, Външен министър, Културен министър, Председател на Народното събрание, Председател на комисията за взаимоотношения между вероизповеданията и държавата и др. Всички те присъстваха през цялото време на конференцията и участваха в дискусиите сериозно и отговорно. Думите им звучаха искрено и уверено.
Премиерът Груевски говори за съвременните тенденции в политическата, религиозната и културната сфера; за отчуждаването и за религиозния фундаментализъм; за липсата на толерантност и за кризата в институциите; за етическата криза и за упадъка в стандартите и проблемите на съвместното съществуване. Според него, конференцията си поставя за цел да допринесе за преодоляването на предразсъдъците. Премиерът смята, че този форум, благодарение на междурелигиозния и междукултурния диалог, трябва да ни помогне да се доближим един към друг, разбирайки се по-добре и живеейки в мир помежду си. Никола Груевски, в своето обръщение при откриване на конференцията, призова религиозните лидери от цял свят да говорят в един глас. Той се обърна към участниците с апел да предадат посланието на търпимост, любов и съжителство в целия свят. Важно е да се отбележи, че според премиера, целта на конференцията не бе да променим вярата си един на друг. Той подчерта, че приемането на определена вяра е вътрешен акт, случващ се в сърцето на вярващия и заключи с думите на писателя Дж. Суифт: "Ние имаме достатъчно вяра да се мразим, но недостатъчно да се обичаме". Това бе в пълен унисон с демонстрираното желание и намерение на организаторите на този световен форум.
Сред ораторите бе и Външният министър на Македония, Антонио Милошоски. Той подчерта, че процесът, движещ цивилизациите към икономическо благополучие и просперитет, не трябва поставя една или друга религия или култура в изключителна позиция, за сметка на останалите. Външният министър заяви, че задължение на политическите лидери е, да създадат условия за засилване на диалога между различните религиозни, културни, етнически или езикови общности.
С много малко изключения, всички участници в конференцията споделяха подобни възгледи, а единичните случаи на очевидна нетолерантност, фундаментализъм или национализъм бяха учтиво критикувани от участниците в конференцията и затвърдиха впечатлението за примера, който Македония направи в сферата на религиозния и етническия диалог и търпимост.
Струва си да се отбележи и светската страна на събитието. Сред специалните гости при закриването бе Мортън Харкът от световно известната група "А-ХА". Той впечатли участниците със своите духовни възгледи и даде пример за личност, уважаваща диалога с "различните" и зачитаща правото на избор и самоопределение на всеки. Думите, с които той приключи своето изказване при закриването на конференбцията, предизвикаха спонтанните аплодисменти на всички, разбирайки, че те идват от сърцето: "Всяко човешко същество е изцяло духовно и нашата природа е да сме свободни в своите търсения. Ние сме създадени по този начин. Никой няма право да нарушава това спрямо другите хора. Това не е и необходимо. Ние сме глупаци, ако ползваме сила, когато минаваме през отворени врати!"
Заключителната декларация, приета от всички участници в конференцията, изрази убеждението им, че само чрез диалог между културите, религиите и цивилизациите, основаващ се на уважението, може да разберем другите религии. В текста се казва, че зачитането на правата на различните групи, били те религиозни или етнически, е особено важно за успешния диалог между различните вери, култури и цивилизации. Участниците в конференцията декларираха, че образованието трябва да допринесе за премахване на стереотипите и погрешните разбирания на различните вери, култури и цивилизации, а всяка форма на насилие или дискриминация, или оправдаването им е осъдителна.
Според участниците в конференцията, всички вярващи трябва да се отнасят към другите така, както те самите искат да бъдат третирани от останалите. Думи, в които едвали някой се съмнява.
От тогава до сега нещата се промениха малко наистина. За съжаление, недостатъчно. Медиите вече почти не изпадат в истерия, като видят бръснатата ми глава, или като ни чуят да пеем по улиците. Даже обратното - с мнозина журналисти сме лични приятели, а обществото, освободено от напрежението на "анти-сектанстките" настроения, ни приема спокойно, дори с интерес и любопитство.
Подобни спомени ме обземат, чуя ли за "пословичната ни толерантност". По тази причина, смятам, че обществото ни има още много да учи по отношение на т. нар. религиозна търпимост.
Проведената през октомври 2007 г. в Охрид "Световна конференция за диалог между религиите и културите" може да послужи за пример на това, как една държава, водена от добрия пример на своя президент, се опитва да допринесе за диалога и разбирателството между различните религиозни, културни и етнически групи. Нещо, което в голяма степен е нехарактерно за българския политически елит. Излишно е, а и не искам да превръщам този текст в анализ на религиозната свобода в България. Всеки сам може да си направи изводите, стига да следи от близо събитията в тази сфера на обществения живот у нас.
Думата ми е за македонския пример. Преди няколко години, президентът Трайковски поставя началото на диалога между религиите в Македония. Фактът, че протестантски проповедник е избран за президент на държава, в която Православието и Исляма са основните религии, говори сам по себе си за особената позиция и отношението на македонците към личността на Борис, както те с уважение и любов наричат своя президент. Проведената неотдавна конференция е продължение на делото му.
Първото нещо, което ме изненада и впечатли, бе мащабът на конференцията. Участниците бяха около 400. Нашата делегация включваше бившия президент на България г-н Жельо Желев, проф. Иван Желев (директор на Дирекция “Вероизповедания”), доц. д-р Александър Омарчевски (зам.-декан на БФ на СУ “Св. Климент Охридски”), Варненския митрополит Кирил, доц. Ибрахим Ялъмов (декан на Ислямския институт), проф. Иван Калчев, пастор Николай Неделчев (председател на Съюза на Обединените евангелски църкви), пастор Бедрос Алтунян (суперинтендант на Методистката църква), Роберт Джераси (председател на Централния израелтянски духовен съвет). Присъствах и аз, като представител на Обществото за Кришна съзнание в България.
Не мисля, че организаторите подходиха чисто формално към конференцията, нито пък споделям мнението, че това бе единствено PR акция на македонското правителство. Участниците – представители на македонската държава, бяха много: Премиер, Външен министър, Културен министър, Председател на Народното събрание, Председател на комисията за взаимоотношения между вероизповеданията и държавата и др. Всички те присъстваха през цялото време на конференцията и участваха в дискусиите сериозно и отговорно. Думите им звучаха искрено и уверено.
Премиерът Груевски говори за съвременните тенденции в политическата, религиозната и културната сфера; за отчуждаването и за религиозния фундаментализъм; за липсата на толерантност и за кризата в институциите; за етическата криза и за упадъка в стандартите и проблемите на съвместното съществуване. Според него, конференцията си поставя за цел да допринесе за преодоляването на предразсъдъците. Премиерът смята, че този форум, благодарение на междурелигиозния и междукултурния диалог, трябва да ни помогне да се доближим един към друг, разбирайки се по-добре и живеейки в мир помежду си. Никола Груевски, в своето обръщение при откриване на конференцията, призова религиозните лидери от цял свят да говорят в един глас. Той се обърна към участниците с апел да предадат посланието на търпимост, любов и съжителство в целия свят. Важно е да се отбележи, че според премиера, целта на конференцията не бе да променим вярата си един на друг. Той подчерта, че приемането на определена вяра е вътрешен акт, случващ се в сърцето на вярващия и заключи с думите на писателя Дж. Суифт: "Ние имаме достатъчно вяра да се мразим, но недостатъчно да се обичаме". Това бе в пълен унисон с демонстрираното желание и намерение на организаторите на този световен форум.
Сред ораторите бе и Външният министър на Македония, Антонио Милошоски. Той подчерта, че процесът, движещ цивилизациите към икономическо благополучие и просперитет, не трябва поставя една или друга религия или култура в изключителна позиция, за сметка на останалите. Външният министър заяви, че задължение на политическите лидери е, да създадат условия за засилване на диалога между различните религиозни, културни, етнически или езикови общности.
С много малко изключения, всички участници в конференцията споделяха подобни възгледи, а единичните случаи на очевидна нетолерантност, фундаментализъм или национализъм бяха учтиво критикувани от участниците в конференцията и затвърдиха впечатлението за примера, който Македония направи в сферата на религиозния и етническия диалог и търпимост.
Струва си да се отбележи и светската страна на събитието. Сред специалните гости при закриването бе Мортън Харкът от световно известната група "А-ХА". Той впечатли участниците със своите духовни възгледи и даде пример за личност, уважаваща диалога с "различните" и зачитаща правото на избор и самоопределение на всеки. Думите, с които той приключи своето изказване при закриването на конференбцията, предизвикаха спонтанните аплодисменти на всички, разбирайки, че те идват от сърцето: "Всяко човешко същество е изцяло духовно и нашата природа е да сме свободни в своите търсения. Ние сме създадени по този начин. Никой няма право да нарушава това спрямо другите хора. Това не е и необходимо. Ние сме глупаци, ако ползваме сила, когато минаваме през отворени врати!"
Заключителната декларация, приета от всички участници в конференцията, изрази убеждението им, че само чрез диалог между културите, религиите и цивилизациите, основаващ се на уважението, може да разберем другите религии. В текста се казва, че зачитането на правата на различните групи, били те религиозни или етнически, е особено важно за успешния диалог между различните вери, култури и цивилизации. Участниците в конференцията декларираха, че образованието трябва да допринесе за премахване на стереотипите и погрешните разбирания на различните вери, култури и цивилизации, а всяка форма на насилие или дискриминация, или оправдаването им е осъдителна.
Според участниците в конференцията, всички вярващи трябва да се отнасят към другите така, както те самите искат да бъдат третирани от останалите. Думи, в които едвали някой се съмнява.
За списание "Усури"
понеделник, 31 декември 2007 г.
С какво ни изпревари Македония?
Най-малко с три неща:
- Случиха на президент. Борис Трайковски. За Македония той бе символ на диалога и разбирателството. Православна Македония с голяма мюсюлманска общност си беше избрала президент - протестантски проповедник.
- Случиха на министерски съвет. Вече повече от година, откак настоящото правителство е на власт, а неговата популярност все не пада, даже обратното. А министрите им, подобно на нашите - млади. Премиерът на 38, а външният дори по-млад.
- Медиите им - толерантно настроени към различията.
Интересна конференция се проведе тези дни в Охрид. Световна конференция за диалог между религиите и културите. Имах честта да бъда поканен там, заедно с колегите ми, в качеството ни на последователи на вайшнавизма - монотеистичен клон от духовната традиция на древна Индия. Организирана бе на най-високо държавно ниво: премиер, външен министър, министър на културата, председател на народното събрание, председател на комисията за взаимоотношения между вероизповеданията и държавата. Сред почетните гости бе вдовицата на президента Борис Трайковски, по чиято инициатива подобен диалог е възможен и продължава в страната. Поканени бяха участници от повече от 40 страни, а присъствалите бяха около 400 по информация на организаторите. В конференцията взеха участие голям брой религиозни лидери и деятели, сред които представители на православното християнство, католицизма, протестанството, исляма, будизма, вайшнавизма и др. Българската делегация включваше Желю Желев, президент на България (1991-1997); Иван Желев, директор на дирекция “Вероизповедания”; доц. Омарчевски, зам.-декан на Богословския факултет; доц. Ибрахим Ялъмов, декан на Ислямския институт; проф. Иван Калчев, Негово високопреосвещенство варненския митрополит Кирил; пастор Николай Неделчев, Обединени евангелски църкви; пастор Бедрос Алтунян, Методистка църква; Роберт Джераси, Централен израелтянски духовен съвет, Асен Генов, Международно общество за Кришна-съзнание. Конференцията протече блестящо.
Към събитието подходих скептично. Заради печалния опит, който имам от подобни конференции у нас. Нашите са два вида: тези на правозащитниците, които по право държавата не взима много на сериозно и тези на “антисектантите”, които се провеждат в условията на полунелегалност - кръгът на поканените е доста тесен, а желаещи да участват “опасни сектанти” и без това няма кой знае колко много. Целта на първите е да защитят основни човешки права, като това на свободен избор и практикуване на религия, а на вторите е да се намери законен начин да се ограничат "новите" и "нетрадиционните" религии, както и да се засили ролята на основните вероизповедания в страната, ограничавайки свободата на останалите.
Не биха звучали много убедително възможните обвинения, че проведеното в Охрид мероприятие има за цел единствено държавен PR, защото няма никаква пречка, пред която и да било друга държавна институция, да речем в България, да направи подобна акция за популяризиране на страната си. Т. нар. "български етнически модел" за мен в много голяма степен е мит, отчитайки особеностите на българската политическа сцена и делата срещу България в Страсбург. Мит, който окончателно мина в историята след охридската конференция за диалог между религиите и културите.
Световната конференция за диалог между религиите и културите разгледа въпроса за приноса на вярата и културата към взаимното уважение, мира и съжителството. Двата основни панела на форума бяха озаглавени: "Приносът на общите ценности на различните култури и религии към бъдещето на човечеството" и "Религията в образованието - нейната роля за трансформация на обществото".
Успехът на конференцията бе предопределен от отношението на представителите на македонската държава, които присъстваха през трите дни на форума. Премиерът Никола Груевски подчерта характерните за съвремието ни политически, религиозни и културни тенденции. Той говори за отчуждаването, за религиозния фундаментализъм, за липсата на толерантност, за криза в институциите, за етическа криза и кризата в стандартите и съвместното съществуване. По тази причина, според него, подобна конференция цели преодоляването на предразсъдъците, а междурелигиозните и междукултурните дебати по подобни проблеми ще ни доближат един към друг, помагайки ни да се разбираме по-добре и да живеем съвместно в мир и диалог помежду ни. Груевски призова религиозните лидери от цял свят, присъстващи на конференцията, да говорят в един глас, предавайки посланието за толерантност, любов, мир и съжителство на целия свят. Премиерът подчерта, че присъстващите не са се събрали за да променят вярата си един на друг. Изборът и промяната на вярата става в сърцето и е въпрос на лично решение. Цитатът от писателя Дж. Суифт: "Ние имаме достатъчно вяра, за да се мразим, но не достатъчно, за да се обичаме", даден от Никола Груевски, много добре изрази желанието на организаторите да допринесат за разбирателството и диалога между религиите и културите в света.
Външният министър на Македония, Антонио Милошоски, цитира древния суфи поет: "За да се научим да говорим, трябва да се научим да слушаме, да се научим да говорим, слушайки", обръщайки внимание върху това, че изключителната позиция на една религия или култура, за сметка на останалите, трябва да се елиминира от процеса, който движи цивилизациите към просперитет, икономическо благополучие и културен напредък. Според него, политически активните лидери са задължени да създадат колкото може повече възможности за задълбочаване на диалога между различните общности, без значение дали те са религиозни, етнически, културни или лингвистични.
В подобен дух бяха изказванията на почти всички участници в конференцията, без значение дали те са религиозни или политически лидери и дейци. Умишлено няма да коментирам докладите, които имаха фундаментално-националистически характер, или тези, които бяха откровено нетолерантни към други религии. Първо, те бяха едно или две и второ, у нас си ги имаме в изобилие, а идеята ми с този репортаж е да покажа как малка Македония изпревари България в сферата на религиозната толерантност.
Добър финал на конференцията бе специалното участие на Мортън Харкът от световно известната група А-ХА, който демонстрира изключително толерантно отношение към участниците в конференцията, принадлежащи към различни религиозни общности, снимайки се с тях. Той сподели личните си духовни виждания в заключителната реч на конференцията и в разговори с участниците. Думите му: "Всяко човешко същество е изцяло духовно и нашата природа е да сме свободни в своите търсения. Ние сме създадени по този начин. Никой няма право да нарушава това спрямо другите хора. Това не е и необходимо. Ние сме глупаци, ако ползваме сила, когато минаваме през отворени врати!" сложиха естетсвен и много добър край на тази конференция, която може да послужи за пример на всички в България, които са пряко или коствено ангажирани в сферата на религията, религиозната свобода и толерантност.
Участниците в конференцията приеха декларация, изразяваща убеждението им, че единствено междуцивилизационният диалог, на основата на взаимното уважение, е предпоставка и допринася за разбирането на другите религии. Уважението към правата на различните етнически и религиозни групи е изключително важно за диалога между верите, цивилизациите и културите, се казва още в текста. Образованието трябва да е адекватно и да допринася за премахване на стереотипите и погрешните интерпретации на различните култури, религии и цивилизации. Декларацията осъжда всяка форма на религиозно насилие и дискриминация, както и оправдаването им и се обръща към всички вярващи да се отнасят към другите така, както биха искали самите те да бъдат третирани.
Абонамент за:
Публикации (Atom)