Присъдата от Страсбург - лична присъда срещу Първанов

След като акушира на Закона за вероизповеданията при приемането му в последните работни дни на 2002, в периода между Коледа и Нова година и игнорира протестните писма и апели на десетки регистрирани вероизповедания, граждански организации и интелектуалци, Президентът стана де факто поръчител на полицейската саморазправа над несъгласните със Синода, оглавяван от Патриарх Максим. В резултат на това, по-късно, на 21 юли 2004 г., 250 храма и оглавяващите ги свещеници бяха атакувани, бити, арестувани и насилствено изведени от църквите. Изгонените с полицейска сила свещеници се жалват в Страсбург, съдът допуска делото за разглеждане, което подсказа почти сигурна осъдителна за България присъда. Така и стана...

Между временно, Президентът получи награда от руския Патриарх Алексий за това, че е подписал Закона, с което е допринесъл за единството на БПЦ. По информация от медиите Първанов получава наградата за "изключителния си принос в отстояване единството на православните народи", вкл. и за подписването без възражения на новия тогава Закон за вероизповеданията.

Годините минаха и Страсбург се произнесе срещу бруталната намеса на държавата във вътрешните дела на едно от вероизповеданията.

Курсът на действие на Президента, одобрен от Москва, чрез връчената му награда, влезе в открито противоречие с европейските ценности, което пък, от своя страна, се видя от решението на Съда в Страсбург.

Какво направи обаче Първанов? Изтича до Москва да се жалва на руския Патриарх за личния си провал. Президентът на всички българи поиска руския Патриарх Кирил да се произнесе "по много болезнения въпрос" за решението на Европейския съд за правата на човека в Страсбург (ЕСЧП), на което е получил следното уверение от главата на Руската православна църква: “Обещавам, като Московски и на цяла Русия патриарх, да предприема всички усилия, за да отстоявам достойнството и правата на Българската църква-сестра”. Заслужава си да обърнем внимание на това, че Президентът е акцентирал върху "съществуващите коректни отношения между църквата и държавата у нас, както и че държавата не се намесва в църковните дела, а се опитва всячески да ги подпомага".

Ако обобщим, че получим следното:

1. Държавата, благодарение на "коректните си отношения, ненамесата и помощта към БПЦ", предизвиква груба саморазправа и намеса във вътрешните й дела, в резултат на което
2. Свещеници завеждат дело срещу държавата в ЕСЧП в Страсбург, а
3. Първанов получава морална и материална подкрепа от руския Патриарх и оглавявания от него Международен фонд "Единство на православните народи";
4. По-късно ЕСЧП в Страсбург се произнася осъдително срещу България, което фактически е удар по моралния и професионалния имидж на Първанов, а той, вместо да се опита да реши спорния казус по единствено правилния начин - да посредничи при диалога между държавата и тези свещеници, чиито права са погазени,
   
5. Тича отново до Москва да моли за помощ и морална подкрепа отново руския Патриарх...

Ако приемем логиката, че който не се учи от грешките на историята е обречен да ги повтори и, ако се вгледаме в индикациите, че държавата се готви да игнорира и търси начини да не изпълни решението на ЕСЧП в Страсбург, лесно стигаме до заключението, че Президентът Първанов работи срещу националните интереси, компрометира членството на страната ни в ЕС, демонстративно игнорира проблемите на тези българи, които излизат от контекста на конкретните му конюнктурни политически интереси.

Тъй като Президентът очевидно не е толкова голям глупак, че да не разбере колко погрешни са действията му, по отношение на фундаментални демократични ценности и интересите на България, не ми остава да мисля друго, освен, че той просто не притежава държавническите, професионални и морални качества за заемания от него пост.