Присъединих се към приятелската среща в памет на българската демокрация, която бе днес на Попа. Направи ми впечатление отново присъствието на знакови за дясната опозиция фигури на ДСБ и СДС. Там бяха: Атанас Атанасов, Мартин Димитров, Мартин Заимов и председателят на столичното ДСБ Иво Йонков, а вероятно и други.
За мен, тяхното присъствие, освен, че по всяка вероятност е продиктувано от политически партийни интереси, е отворена врата за диалог към тези, които организират гражданските протести срещу политическата върхушка и липсата на морал в политиката и властта.
Аз, като гражданин, се присъединявам и подкрепям протестите и смятам, че студентските организации, природозащитните неправителствени организации и симпатизантите на еко-идеята, част от които формираха политическата партия "Зелените", в резултат на желанието им да повлияят положително на политическия живот в страната и да противодействат на беззаконието във всяко отношение и най-вече в сферата на опазване на околната среда, трябва да си отговорят на един много важен въпрос: Какво предлагат като алтернатива и с кого ще я реализират?
За сега, до колкото аз мога да преценя, протестите служат за отдушник. Те се радват на широка, но пасивна подкрепа. Хората ги одобряват, но не се присъединяват. Вината, макар и в много голяма степен негова, не е само на Миков.
Според мен, причината за не особено масовата активна присъствена подкрепа се крие в това, че не всички могат лесно да се идентифицират с исканията и това, което предлагат като изход "идеолозите" на протеста.
Присъствието на горните лица на протеста е знак и подкана за общи действия. Мисля, че ПП "Зелените" и екологичните НПО могат да извлекат позитиви ако намерят общ език с въпросните политически партии и личности. Мисля, че от целия политически спектър, който заслужава внимание, въпросните партии, ако се абстрахираме от някои спорни негативи, са най-близо до идеалите, които тези формации изповядват и идеите, с които привличат младите хора на България.
Няма коментари:
Публикуване на коментар