Кое уби протестите?..

Със сигурност, морален и фактически убиец, със съучастието на Бате Бойко, бе лицето Миков, който по крайно недемократичен начин остави полицията и жандармерията да се саморазправи с протестиращите на 14 януари, използвайки като повод безобразията на стотина лумпени, премествайки фокуса и енергията, която изведе хиляди на площада в оня студен ден...

Нека обаче помислим как самите организатори не намериха изход от насилствено създадената от политическите анализатори и съветници на тройната коалиция ситуация.

На всички беше ясно, особено след протеста на 11 февруари, че тази форма на израз на несъгласие с политическото статукво в страната е напът да премине в историята. 18 февруари, със своите 50-тина протестиращи пред Коня, окончателно доуби рационалното и въздействащото във вълната от протести, започнали на 14 януари.

Само доброто отношение на медиите към каузата и идеите на онези 5000, събрали се на 24 януари 2009 на площада пред Народното събрание, не доведе до там, че последната сбирка на шепа хора пред Парламента, да не бъде порядъчно осмян пред многомилионна аудитория...

Две неща, поне според мен, бият на очи, като много важни и определящи за неуспеха, да не кажа, провала на тази романтична идея да се възродят настроения и механизми, довели до политическите сътресения и промени през зимата на 1997. Идея за качествена промяна в начина на упражняване на професията "политик" в България; идея, целяща по-активно участие на гражданското общество във властта и идея, в крайна сметка, целяща да даде алтернатива на политическите механизми, с което отново да мотивира гражданите да участват в политиката чрез избори и по други начини, както и да върне морала в тази сфера на обществения живот. Поне аз така разбирах зараждащата се преди около месец вълна от недоволство.

Двете основни, според мен, неща са:

1. Исканията на първоначалните организатори (майки, земеделци, студенти и природозащитници) не можаха да стигнат до големия процент от гражданите, въпреки, че им звучаха познати и приемливи, и не им дадоха възможност да се идентифицират с протестиращите на площада, което пък обрече протестите на маргинализация и постепенно затихване.
2. Организаторите на протестите не пожелаха отправят ясни политически искания, въпреки, че изразяваха недоволство от политическата система и не намериха личности, сред опозицията, които да дадат политическо лице на протестите, извеждайки няколко хилядните твърди ядра на десните опозиционни партии в София, което пък можеше да изведе и хората на улиците в другите градове на страната.

Има и трето нещо: новоформираната се миналата година политическа партия Зелените, вероятно, заради вътрешни съмнения как да стане това, а и заради разбираемото нежелание на част от протестиращите и симпатизанти на партията, не намери начин да се легитимира като политическа сила, стояща много плътно зад организацията на протестите. Не случайно, именно природозащитници и членове на Зелените, можеха да бъдат видени сред протестиращите, при това, никак не малко! Това, разбира се, запази чистата идея и облик на партията, но допринесе за смъртта на протестите.

Не бе разчетено и друго категорично послание към протестиращите: знакови представители на дясната опозиция присъстваха неотклонно на всеки протест, вероятно, без последния от вчера. Сред тях бяха лидери и ярки фигури от СДС и ДСБ.

Всичко това, по един напълно логичен, но за съжаление, неприемлив за демокрацията и гражданското общество в България начин, доведе до фактическата смърт на тази форма на протест, а в резултат на това и до пълното изместване на фокуса към конкретните проблеми на повечето от първоначално организиралите протестите прослойки:

• майките се съсредоточиха върху проблемите на здравните заведения и домове за деца с увреждания и без родители;
  
• земеделците направиха отчаян опит да имитират гръцките си колеги, подърпаха се с полицаите и се заеха със земеделските си задължения;
  
• студентите започнаха дискусия с политиците, срещу които протестираха, като сред преставителите на политическата класа бяха и личности, демоснтриращи нагла самоувереност - Местан...

Само партия Зелените и представителите на еко-сдружения се заеха да свършат нещо реално в политическата сфера - организират серия от дискусии по наболели обществени и политически въпроси.

Поне на мен така ми се струва, че протекоха събитията от 14 януари до 18 февруари...