Йо-хо-хо, торенти, полиция и лейбъли...

Разговорът ми с Явор Колев (Отдел "Компютърни престъпления" кън ГДБОП) на тема автори, потребители и права. Кой лобира и какви промени са нужни, за да се гарантират правата на авторите? Каква е ролята на лейбълите (големите звукозаписни компаннии,които държат около 80% от световния пазар). Какво точно подписа МВР и какво ни очаква от тук нататък? Какво "законодателство и каква агенция" за торентите предстои да бъде създадена? редно ли е МВР да подписава тайни мораториуми с частни бизнес структури? И др...

Вижте видеото!



Поздравления на PRO.BG, които са лицензирали материалите от сайта си под Creative Commons 3.0 BY (Споделяне)! Така се прави! :-)

Интернет "пиратството" и пропуснатите ползи на правоносителите...

снимка: US music market shares,
according to Nielsen SoundScan (2005)

Първото условие е да правите разлика между правоносител и автор. Първите никак, ама никак не се интересуват от благосъстоянието на вторите, а по-скоро от тяхната продаваемост. Казано по-просто, проблемът със споделянето в Интернет засяга правоносителите до толкова, до колкото ги удря по джоба, а не, че еди кой си певец ще изкара по-малко пари от песента си. Певецът ще изкара от продажба толкова, колкото му даде правоносителят. Това е полУжението, Минке! Всичко друго е заблуда!

Според Анете Халанд, президент на Международната федерация на актьорите: "понятието "споделяне на файлове" е друга дума за кражба..." Цитират я Вести БГ, които не могат да изчислят 1 или десет милиарда са щетите, давайки различни стойности в заглавието и в текста на репортажа си... Запомнете обаче тази формулировка! "Друга дума за кражба..."

Още по-мрачно обрисува картината Дир БГ, позовавайки се на Международната търговска камара:

В доклада си организацията посочва, че до 2015 г. дигиталното пиратство може да се разрасне и да причини на медийния и развлекателния бранш загуби на приходи от продажби на дребно за 240 милиарда евро и на 1,2 милиона работни места.

Лошо е, че и други, много уважавани от мен медии, тиражираха този доклад, без да си направят труда да проучат въпроса. Правим им услуга с Комитата и Илия Марков, които ми помогнаха да намеря повече информация по темата.

Ще приложа малко копи-пейст, уверен в това, че е напълно достатъчно да потвърди тезата ми. Първо за доклада (без претенции за отличен превод):

Развлекателната индустрия е известна с изследванията и докладите си, които са изцяло в услуга на техните лобистки практики. Новият доклад "Изграждайки Дигитална икономика" беше пуснат вчера. Докладът изследва влиянието на пиратството върху творческия сектор в Европа и за него са платили представители на същата тази индустрия. Както можем да очакваме, докладът рисува разрушителна картина. Само за 5 години общият брой безработни може да нарасне на 1.2 милиона, а загубите за индустрията да възлезат на 240 МИЛИАРДА евро за същия период от време. Докладът беше приветстван от анти-пиратските  групи, включително и British Phonographic Industry и International Federation of the Phonographic Industry, които ще го използват в своите политически лобистки действия. Разбира се, тези, които отделиха време да прочетат доклада, са видяли, че той е пълен с предположения и статистически трикове, водещи до тези шокиращи твърдения. Ние ще обсъдим някои от тях по-долу и ще покажем, че, в зависимост от източниците, човек може да достигне до напълно различни заключения.

А сега, да се върнем да споделянето в Интернет и да видим един цитат от решение на испански съд:

P2P мрежите са просто средство за пренасяне на данни между Интернет потребители и на тази основа те не нарушават правата, защитени от законите за интелектуална собственост...

Кратко, ясно и изчерпателно, нали? За това решение се казва следното:

...Обменът на файлове току що стана законен в Испания, променяйки рамката за законно и честно. Това отсъждане със сигурност ще разклати испанската и европейската правна система през идните години, а испанският съдия днес обяви, че не само сайтовете, които съдържат линкове към информация, подлежаща на авторски права, но и споделянето ѝ чрез торенти за нестопански цели е също в рамките на закона.

И това е кратко, ясно и изчерпателно, нали? 

Да се върнем на развлекателната индустрия. Какво иска тя? Иска да запази огромните си печалби, а Интернет, като една качествено нова среда, застава директно между правоносителите и тяхното лоби във властта и авторите, свързвайки творците директно с адресата им - ПОТРЕБИТЕЛИТЕ. Тоест, нарушава се бизнес модела, при който правоносителите генерират ОГРОМНИ печалби, а изпълнителите обират трохите. Че този модел може да се промени го доказват нови, алтернативни схеми, например iTunes, които скоро отпразнуваха 10 милиарда продажби (по 99 цента)... Това не е изгодно за правоносителите, които, в световен мащаб се свеждат до няколко, наричани често мейджъри... Илюстрацията, взета от Уикипедия, показва основните играчи на световния пазар, чиито печалби са силно застрашени от качествено новата, динамично променяща се и трудно контролируема среда. Тези мейджъри, включващи много по-малки компании, могат да бъдат спокойно наречени и картел, заради това, че доминират на световния пазар и си разделят "питата" доста добре. Те са: Sony Music Entertainment, Universal Music Group, Warner Music Group and EMI. Затова е и целият този плач...

Илюстрация: Уикипедия (Музикална индустрия)

Долните гащи на Любо и Ина Килева

Днес се разигра поредната "драма" пред камерите на НОВА, на тема: "Колко ощетени са родните и международните творци" от Интернет-"пиратството". Този път срещу Интернет общността, представлявана в някаква степен от Бого Шопов и Григор Гачев бяха Любо от "ТЕ" и Ина Килева (бивша зам. министърка на културата).

Разговорът се въртя около досадната вече тема за емпе-тройките (mp3) и авторските права. Стана дума и за Директивата за задържане на данни от телекомуникационните оператори, но тази тема някак се разми между принципните обяснения на Бого за нуждата от стриктно регулиране на режима на съхранение и предоставяне на подобна информация на репресивните органи и разликата между споделяне на информация, кибер-престъпления и тероризъм, от една страна, и нелепите опити на Килева да внуши на зрителите, че Бого Шопов, Григор Гачев и всички радетели за Интернет свобода са, видите ли, поддръжници на педофилията, заради противопоставянето си на безконтролното следене, събиране и ползване на подобна информация. Теза, колкото налудничава, толкова и недостойна за това, да си губим времето да я разглеждаме.