Палатът е започнат от Махараджа Джай Сингх (1688-1743). Така и не можах да се ориентирам добре колко точно стени опасват самите покои на владетеля, но имам чувството, че се минава през няколко порти, като последната извежда пред самия палат. Той сам по себе си не е много голям, ако очаквате огромно, монументално строителство, но е впечатляващ с архитектурните детайли, с които са изградени и изпълнени всички постройки от комплекса. Информация за владетеля и за неговия дворец може да бъде намерена много лесно и няма смисъл да преразказвам вече написаното. Предпочитам да опиша впечатлението си от видяното.
Много добре организирана архитектурна композиция. Определено впечатляваща с изяществото си, особено, на фона на запуснатите улици и сгради, извън палата. И тук, както във всеки дворец, има зала за аудиенции, в която владетелят се е срещал с различни личности, като британски благородници, например. Част от изложението, по пътя към „дурбар“ залата (за събрания и заседания), са рисунки и няколко антични фотографии, вероятно на последния Махараджа на Джайпур, който, освен другото, бил известен играч на поло. Модерни времена – модерни владетели.
Интересни са и документалните кадри от различни церемонии, показвани на една плазма на стената. Странно, но успяват да създадат доста автентичен вид и наистина ви връщат десетилетия назад във времето.
В двореца може да видите и една от най-обширните оръжейни колекции, подредена в бившите покои на Махарани – съпругата на Махараджата. Снимките на двете места са нежелателни, да не кажа, забранени. Струва си да видите и таваните, богато декорирани с керамика и стъкло.
Впечатляваща е и сградата за частни аудиенции, в която могат да бъдат видяни и най-големите, според Гинес, сребърни съдове. Наричат се гангаджали - от Ганга (свещената река Ганг). Махараджата на Джайпур Мадху Сингх II бил поканен да посети Англия, а той, за да се подсигури духовно за пътуването, поръчал изработката на тези огромни съдове. Направата им отнела две години на двама майстори, а 14-те хиляди сребърни монети, необходими за всеки един от гангаджалите, били отпуснати от дворцовата хазна. Забравих точно колко е обемът им, но побират хиляди галони с вода.
Интересна част от вътрешността на палата е и един от квадратните дворове, така и не разбрах каква точно е функцията му, в който може да видите 4 невероятно декорирани порти. Едната беше в процес на реставрация. Учудващо е умението на тези, изглеждащи напълно непретенциозно хорица - дойде ли празник, украсата на града впечатлява със своята простота и изящност. Всичко – от рисунките с оризово брашно и бои на прах по улицата и на входовете на домовете, през декорациите и орнаментите по стените, та чак до огромните бутафорни порти и имитации на постройки, се изработва с лекота и прецизност, които, на пръв поглед, изглеждат несъвместими. Така е и в двореца – изключително гостоприемна постройка, лека и просторна. Не те подтиска с монументалните си размери, но в същото време те респектира с невероятно фината изработка на всеки един детайл.
От двореца имате поглед към някои от крепостите, предпазвали града преди векове и, естествено, към сърцето на Джайпур – храмът на Говиндаджи.
След двореца на Махараджата отидохме в обсерваторията на Джай Сингх, построена през 17-ти век. Той, освен всичко, е бил изключително интелигентен владетел. Освен 15-те завършени астрономически уреда, има и един недовършен. Не му е стигнало времето. Името на обсерваторията е Янтар Мантар. Янтар може да се преведе като „уред“, а мантар е мантра - може да се обясни и като „формула“. В този смисъл, няма да сгреша, ако преведа Янтар Мантар като „уред за измерване“ или изчисления. Наистина е интересно как тази обсерватория, вероятно, заради връзката си с космоса, остава встрани от глъчката и клаксоните по оживените улици на туристическата атракция Джайпур.
Казва се, че астрономията е възникнала в Идния, после, пътувайки из други държави и царства по континентите, първо е била „прихваната“ в арабските страни. Според астрономията, животът на всяко живо същество – дори и насекомите и растенията, е контролиран от небесните тела. Всичко благоприятно и неблагоприятно в живота ни може да бъде открито и изчислено с помощта на точното измерване на времето и движението на планетите и с помощта на зодиака. От тук идва и астрологията, като средство за предвиждане на абсолютно всичко в този свят. Уредите, конструирани от Джай Сигнх, служат именно за такива изчисления.
Според тургайдовете, обсерваторията е едно от чудесата на Индия – нейния Стоунхендж,
Утре ще ви разкажа за Харидвар - „Вратата към Бог Хари“, храмът на Ганга и мястото, където свещената река „слиза“ на земята...
.jpg)
.jpg)
