Не спасихме Иракли...

Да си го признаем! За съжаление, нито спасихме Иракли, нито запазихме самобитната красота на Емона, отрязана от света по времето на социализЪма с това, че пътят просто не минал през селото и то постепенно се превърнало в такова, със затихващи функции.

Такава помня Емона преди около 30 години — половин до една дузина обитавани къщи. Симпатични старци и две-три млади момчета и момичета. По-младите напуснаха селото. Възрастните почти всички измряха. Сред тези, които заварих тогава вероятно единственият местен, който все още може да срещнеш по пътя за емонския фар е Митко. Той работи като фараджия, вероятно и до днес.

Селото беше тихо и спокойно. Колата ти можеше да пренощува с отворени прозорци, а къщите (ако можем да наречем така набързо ремонтираните вероятно столетни постройки) бяха отключени денонощно.

Плажът бе пуст в продължение на целия ден и на няколкото си километра. Чак в последната му трета, след колибата на поета Петър Манолов и Водния дух се появяваха биваци, в които шепа чудаци живееха по цяло лято, избягали от цивилизацията. По пътя за плажа единствената ти среща бе със стадо подивели коне, пуснати някога на пустошаш от собствениците им. Сред храстите се виждаха и полу-диви свине...

Провизии можеше да си набави човек от местните в селото, а ако искаше да отиде на стоп до Обзор, щеше да му се наложи да чака почти час за случайно минаваща по селския път кола, или да планира разходката си няколко дни предварително. Местните продаваха домашно, ама истински домашно кисело мляко. Овче и краве. И двете можеха да се режат с нож, толкова бяха гъсти. Доматите имаха сладък вкус, а плодовете (сливи, дини, пъпеши), вероятно, заради емонската суша, която поддържа упорито склоновете пепеливо жълти близо шест месеца в годината, бяха изключително ароматни.

Местните с удоволствие се отзоваваха на молбата ти за помощ да ти подскажат как да смениш счупената керемида, или как да извадиш от кладенеца заседналата помпа.

Емона и Иракли бяха места, на които можеше да прекараш 1-2, ако си по-свободен, дори 3 месеца от годината, далеч от всякакви дразнители на "цивилизацията", примерно като, задръстванията, изнервените шофьори и суетата по улиците. Музика се чуваше рядко, на нечий рожден ден, но винаги хубава.

Емона и Иракли, освен всичко, имат и доста богата и интересна история. Наследството и красотата на това място ме ангажираха трайно в кампанията "Да спасим Иракли", защото вярвах, че българите могат да имат своя Вама Вече, за който да се преборят и, в същото време, за запазят едно от малкото красиви и чисти природни обекти в България.

Това не стана.

През годините бяха правени много опити за незаконно и полузаконно застрояване и на региона и развиване на стопанска дейност. Благодарение на екологичното движение тези опити и намерения бяха и все още са държани под контрол и в разумни граници.

Едно нещо обаче не може да направи екологията. Тя няма власт над естетиката и морала. Екологичното мислене е следствие от моралните качества и естетическите разбирания на индивида и на обществото. Поне според мен.

Точно по тази причина не успяхме да спасим Иракли. Няма да успеем да запазим и романтично-самобитната Емона.

Иракли все повече се доближава до "стандартите" по българското Черноморие — Несебър, Слънчев бряг и подобни. Плажът вече е осеян с чадъри за по 5 лева на ден. Има и барче. Естествено, в подходящ за амбициите си архитектурен стил. Не липсват и охранители, чиито разговори се извисяват до нива, предизвикващи гняв, отвращение и възмущение у всеки нормален човек. Аз например бях принуден да чуя, че един от тях имал желание да "направи чистка на Емона, като се качи в селото с автомат, след като му се обадят по червения телефон. Щял да избие богаташите, дето паркирали пред плажа. Защо карали коли, като били богати, да ходели на плаж с хеликоптер тогава!.." Край на цитата.

Емона също не остана незасегната от "цивилизационните" процеси по българското черноморие. От спокойно и тихо селце, с няколко дузини къщи, селото постепенно заприличва по презастрояване на Созопол, Несебър или всеки друг съсипан черноморски курорт.

Провеждащият се и разрастващ се ежегодно фестивал на изкуствата "Арт Емона" има за цел да подпомогне възстановяването на църквата  в селото, но никой до сега не е направил никакви видими усилия да се възстанови пътя към Емона...

От друга страна, вероятно именно на лошия път се дължи това, че все още Емона не се е превърнала в поредното асфалтирано и бетонирано курортно селище, по примера на околните населени места.

Вероятно лошият път ще остане последната бариера пред т. нар. цивилизационни и урбанизационни процеси, съсипващи поетапно, постепенно и целенасочено Черноморието. Бариера, която ще бъде преодоляна в един момент. Първата жертва ще бъде плажът на Иракли, където не един и двама видни български "бизнесмени" имат инвестиционни намерения, а местните, заслепени от поредната възможност да използват "бащините си земи" за лесна и изгодна печалба, ще подкрепят я партия ДЕЛА, вляла се в ГЕРБ, я друг мутро-политически мутант, втурнал се към властта за да преразпредели средства, ресурси и влияние...

Ето затова Емона и Иракли са обречени. Защото екологията е продукт на моралните и естетически ценности на човека и обществото. Българското, съдейки по реалностите, изпитва остър дефицит на тези качества.

Казусът "Камчийски пясъци" или как се купуват дюни за 14 стотинки на кв. м.?

Препечатвам този текст без никаква редакция и със съгласието на част от авторите: Коалиция "За да остане Природа в България".
Препоръчвам ви това четиво, за да видите част от схемите за разграбване и унищожаване на природното богатство на България.

Реших да препечатам този текст, мотивиран от съобщение, което получих във Фейсбук:

"Същото е и с заменките! Юруков го гонят защото позволил заменки за няколко декара на няколко свои приятели. И никой не вижда хилядите декари заменени на Христо Ковачки, Красимир Гергов, Тодор Батков и други подобни величия..."

Коментарът бе във връзка с анализ на Любослава Русева в Дневник, по повод вървящата към провал, заради постигнато съглашателство между ГЕРБ и Първанов, процедура по импийчмънт на президента Първанов. В текста Русева пише:

"...Разбира се, че Първанов няма да бъде свален. И не е това целта на пушилката, озаглавена "започване на процедура по импийчмънт". Замисълът е съвсем прозрачен, да не кажа чак обидно елементарен: президентът трябваше да бъде принуден да се сниши, защото в момента се явява единствената опозиция, разполагаща с реален ресурс, а и поредното зрелище удобно ще отклони вниманието от много по-съществените скандали като тези с ДАНС или Висшия съдебен съвет..."

 Л. Русева, също така, пише:

"...Истината обаче е, че никой не "гони" Георги Първанов заради Людмил Стойков или големите шлемове, договаряни с Москва под масата. Никой не подхваща темата нито за собствените му връзки с недосегаеми босове, нито за собствената му намеса в съдебната власт. За скандалното му мълчание по отношение на ...далаверите на предишното управление също не го питат. И един дори няма сред онези, които разполагат с реални властови лостове и достъп до сериозен информационен ресурс, за да извади разтърсващо доказателство за овъртолването на президента било в корупционна схема, било в държавна измяна – тоест онова, заради което Първанов наистина би следвало да бъде импийчнат..."

 Нещо подобно се случва в сферата на околната среда в България. Никоя заинтересована институция не обръща внимание и не взима на сериозно нито протестите, апелите и жалбите на професионалистите в сферата на опазването на околната среда, нито пък се съобразяват с растящото недоволство на гражданите по отношение на всички онези, които с откровено незаконни или полузаконни средства разграбват и унищожават природните ресурси на България.

Приятно четене за една от схемите!

Как бе ликвидирана защитена местност „Камчийски пясъци” и как бяха заменени стотици декари дюни за 14 стотинки на кв.м.!

1. На 23 март 2003 г. по искане на фирмата Холдинг Варна АД областният управител на област Варна внася искане до МОСВ за намаляване площта на защитена местност „Камчийски пясъци”, в южната част където се предвижда изграждане на курортен комплекс.

2. На 7 април 2003 г. с писмо за целесъобразност от страна на МОСВ (Изх.№ 20-00-1052/7.04.2003 г), което не съдържа мотивите за целесъобразност в съответствие с критериите, съгласно чл. 36, ал.2 от ЗЗТ, министерството стартира процедура понамаляване на площта на защитената територия.

3. На 13 май 2003 г. е свикана комисия за разглеждане на предложението за намаляване площта на защитената територия, която не включва представител на БАН, и която взема решение за намаляване площта на ЗТ „Камчийски пясъци”, въпреки отрицателните становища на РИОСВ Варна и на участващите в комисията НПО – Българско дружество за защита на птиците и Българска фондация „Биоразнообразие”.

4. На 19 май 2003 г. в свое официално изявление пред медиите, Министър на икономиката Николай Василев заявява че 100 милиона долара ще бъдат инвестирани в създаването на модерен крайморски курортен комплекс южно от резерват „Камчия”, като резервата ще бъде запазен.

5. В периода от между 13 май и 2 юни 2003 г. Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) разпраща информационни писма до БАН, МОСВ и Министерство на икономиката, с които алармира за необосноваността на исканото намаляване на ЗМ „Камчийски пясъци” и за сериозната заплаха за резервата „Камчия” и „Комплекс Камчия”, който още през 2002 г. е предложен за включване в НАТУРА 2000 по надлежния ред (виж приложение 3). В отговор на писмата Централна лаборатория по обща екология при БАН (Изх.№098/29.05.2003 г.) и Институт по зоология при БАН (Изх.№ 149-РД-08/28.05.2003 г.) предоставиха на БДЗП недвусмислени становища за природната стойност на територията и необходимостта да се поддържа досегашния режим на защита. На базата на всички събрани факти на 2 юни 2003 г. БДЗП поиска с официално писмо (Вх. №26-00-1709/02.06.2003 г.) от Министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова да спре процедурата по намаляване на защитената територия, излагайки 23 конкретни аргументи и 18 приложения в подкрепа на искането си. Въпреки че БДЗП не получи конкретен отговор на искането си, процедурата за намаляване на площта на ЗМ „Камчийски пясъци” бе спряна от Министър Арсенова, а опитите да се разрушат природните местообитания – осуетени на тогавашния етап.

6. На 6 юли 2004 г.с Решение № 164 на Общинският съвет гр. Долни чифлик ( протокол № 10/06.07.2004 г) приема подробен устройствен план на Курортен комплекс „Шкорпиловци”, предвиждащ застрояване в границите на Защитена местност „Камчийски пясъци” в нарушение на ЗУТ, ЗООС и ЗЗТ без екологична оценка.

7. С Решение N 568 от 17 юни 2005 г. на правителството от площта на морските плажове в България са изключени 1500 декара (имоти с акт за изключителна държавна собственост 407/23.10.1998 и 409/27.10.1998) от плажната ивица в Община Долни Чифлик, землищата на селата Шкорпиловци и Ново Оряхово. Част от тази територия попада в границите на ЗМ „Камчийски пясъци”. В същото решение Министерски съвет разпорежда собствеността върху тези земи да се прекатегоризира от изключителна държавна собственост в частна държавна, в нарушение на Закона за защитените територии и Конституцията на Република България определящи публичният характер на собствеността на държавата в крайбрежната плажна ивица и в защитените територии.

8. На 5 юли 2005 г. тричленен състав на ВАС, воден от члена на ВСС и председател на V отделение на ВАС - Андрей Икономов издава решение по Адм. дело № 10313/2004 г. заведено от община Долен Чифлик срещу Заповед № РД-04-7706-249/29.10.2004 г. на областния управител на Варненска област, с която се отменя Акт за частна общинска собственост/АЧОС/ № 836/22.04.2004 г. върху имот 150 от землището на Ново Оряхово. Областният управител се позовава на АИДС 407/23.10.1998 г., който определя имота, като част от крайбрежна плажна ивица. Тричленният състав взима решение с което се потвърждава статута на изключителна държавна собственост в полза на областният управител на Варна. В решението са посочени и следните мотиви : „На основание чл. 18, ал. 1 от Конституцията на РБ и чл. 69 от ЗДС, министърът на регионалното развитие и благоустройството на РБ е одобрил съставен АИДС № 407/23.10.1998 г. за имот, съставляващ "Морски плаж "Камчия - юг" с обща площ от 1249801 кв. м., от които равен пясъчен плаж с площ от 146629 кв. м. и дюни с обща площ 1103172 кв. м. от които 1103169 кв.м. незастроена площ и застроена такава - 3 кв.м. Средната дължина на бреговата линия е 4702,3 м., средната ширина на морския плаж - 260 м. а тази на равния пясъчен плаж - 31 м. Имотът, предмет на АИДС се намира на територията на община Долни Чифлик и е описан с координати на точки по чупките на границата по координатна система от 1970 година. Както е видно Министерски съвет вече се е произнесъл, че този плаж е всъщност пасище и не подлежи на защита като публична държавна собственост, но за нуждите на съда плажът и дюните са все още плаж и публична държавна собственост. На 27.10.2005 петчленен състав потвърждава решението на тричленният (решение 9437/2005)

9. На 6 юли 2005 г. Областният управител на Варна издава акт с номер 5828/06.07.2005 г. с който имот 999 в масив 0 от землището на Шкорпиловци се превръщат крайбрежните пясъци в земеделска земя (пасище Х категория) и става частна държавна собственост. С акт с номер 5829/06.07.2005г имот 010 от землището на Ново Оряхово 565,023 декара се превръща от имот изключителна държавна собственост (крайбрежна плажна ивица и защитена местност) в частна държавна собственост (пасище).

10. През 2005 г. дружествата - „Бета Форест“ и „Мирта Инженеринг“, които са собственост на „Мет Риъл Истейт“, придобиват 18 500 дка букова гора край Своге от община Своге. През 2007 г. През 2006 - 2007 г. държавата извършва заменки, като фирмите получават земи от защитената местност. „Бета Форест“ и „Мирта Инженеринг“ заменят част от гората край Своге за 2708 дка край морето в района на местността „Камчийски пясъци“.

11. На 10 март 2006 г. се сключва договор РД 51-930 между Министъра на земеделието и горите и Рийс интернешънъл ЕАД за замяна на недвижим имот, по силата на който 407 декара от горепосочените „пасища” са заменени с 31 имота земеделски земи в общините Видин, Брегово и Макреш с обща площ 650 декара. Четиристотинте декара на първа линия на плажа в Шкорпиловци бяха оценени на 55 673 лева, а нивите във Видинско на 415 340 лева.

12. На 13 март 2006 г Община Долен Чифлик завежда Адм.дело №2289/2006 г. във ВАС срещу Заповед № РД-06-7706-23/27.01.2006 г. на Областния управител на област Варна за отменяне на АЧОС 857/22.06.2004г на имот 010 от землището на Ново Оряхово с площ от 565 декара. Имота е част от защитена местност „Камчийски пясъци” и е крайбрежна плажна ивица. Областният управител се позовава на издадени актове за изключителна държавна собственост 407/23.10.1998 и за частна държавна собственост 5829/06.07.2005г. Делото е прекратено поради оттегляне на жалбата от страна на Кмета на Община Долен Чифлик.

13. На 30 март 2006 г. „Рийс интернешънъл” АД оспорва пред Върховния административен съд (Адм.дело№ 3035/2006г) Заповед № 107/14.02.1980 г. на председателя на Комитета за опазване на природната среда (КОПС) към Министерския съвет на Република България (МС) за обявяване на защитена местност „Камчийски пясъци”, тъй като природозащитният режим пречи на бизнес намеренията на фирмата и според „Рийс интернешънъл” АД заповедта е нищожна.

14. На 27 юни 2006 г. тричленен състав на ВАС воден от члена на ВСС и председател на V отделение Андрей Икономов, позовавайки се на несъществуващи законови текстове не само взима решение в полза на „Рийс интернешънъл” АД, но и изтъква аргументи, които заплашват статута на още над 250 защитени природни обекти в цялата страна.

15. В предвиденият срок Министерски съвет и МОСВ обжалват решението на съда по Адм. дело № 3035/2006г, но с решение по Адм. дело № 7565/2006 г. петчленен състав на ВАС потвърждава отмяната на Заповед № 107/14.02.1980 г на председателя на Комитета за опазване на природната среда (КОПС) към Министерския съвет на Република България (МС).

16. През август и началото на септември 2006 г. НПО информираха Парламента, МС, МРРБ, МОСВ, МЗГ, Главният прокурор и Висшия съдебен съвет за извършените нарушения и бе поискано те да вземат отношение в рамките на тяхната компетентност, да преразгледат взетите решения или да се разпоредят проверки по случая. Единствено Министерски съвет и Министерство на околната среда и водите обжалиха решението на триленен състав на ВАС. За съжаление до момента с изключение на това дело и решението за проверка на Прокуратурата на Р България никой не взе необходимото отношение по случая. На 20.10.2006 г всички институции бяха сезирани отново от НПО и бе поискано тяхната спешна реакция. На писмата и факсовете на НПО нямаше реакция.

17. На 2.11.2006 г. петчленен състав на ВАС председателстван от Константин Пенчев изтъквайки, че: „ недостатъчното индивидуализиране на територията на м. "Камчийски пясъци" (липса на ясна южна граница на защитения обект) води до нищожността на административния акт поради липса на "годен обект" - предмет на властническото волеизявление” потвърди решението на тричленният състав. В мотивите на съда се позоваха на експертизата на вещи лица според която „невъзможност да бъде посочена на място южната граница на защитената местност.” Съдийският състав не е разбрал, че вещите лица не могат да направят такъв извод по причина, че не са били на място. Необходимо е да се посочи, че коментираната южна граница е по-малко от 2 % от общата граница на защитената местност, че се касае за „неяснота” само на южната граница на един от десетките имоти в ЗМ, както и че в случая Рийс интернешънъл ЕАД са придобили в собственост крайбрежна плажна ивица в землището на Шкорпиловци а заповедта за обявяване на ЗМ включва землището само на Старо Оряхово (в последствие разделено между Старо и Ново Оряхово).

18. През декември 2006 г. и юни 2007 г. са внесени в МОСВ две предложения за повторно обявяване на „Камчийски пясъци” за защитена местност. Изготвена ие и подписка от страна на местното население в селищата Старо Оряхово, Ново Оряхово и Долни Чифлик с искане за възстановяване статута на защитената местност „Камчийски пясъци”. МОСВ не се е произнесло в законоустановения срок за целесъобразността на направените предложения, както се изисква по ЗООС и до днешна дата не ни е известно да е предприело действия за възстановяване на статута на защитената територия.

19. На 28 януари 2008 г. Фирма „Мет Риъл Истейт“ ЕАД получава от Българска агенция за инвестиции сертификат №А-092 от 25.01.2008 г., с което е обявена за първи клас инвеститор за проекта си „Спортно-рекреационен комплекс „Камчия Парк Ризорт“. (Названието впоследствие е променено). Най-солидното основание е присъствието на австрийската „Raifеisen Centrobank“, 100% собственик на "МЕТ Бетайлигунгс-фервалтунгс ГмбХ" (дружество за управление на недвижими имоти), което пък е собственик на „Мет Риъл Истейт“. Според разчетите на компанията за три годишен период „Мет Риъл Истейт“ трябва да вложи 411 млн. лв. и да открие 3200 нови работни места след реализирането на проекта.

20. На 25 март 2008 г. кмета на община Долни Чифлик със заповеди 643 и 644 одобрява ПУП-овете за имоти, собственост на „Бета Форест” в землищата на селата Ново Оряхово и Шкорпиловци, находящи се на територията на бившата защитена местност „Камчийски пясъци” в нарушение на ЗУТ, ЗБР и ЗУЧК без екологична оценка и оценка за съвместимост с целите на мрежата Натура 2000.

21. На 8 септември 2008 г. с Решение на Министерски съвет №587 от 8.09.2008 г. се променя предназнечинието на земите и изключването им от горския фонд с цел реализирането на инвестиционен проект „Иновативен комплекс за смесено жилищно обитаване и обслужващи дейности „Камчия парк”. С решението си Министерски съвет потвърждава че земите на „Бета Форест” се изключват от горския фонд и са вече част от подробните устройствени планове (ПУП) на селата Ново Оряхово и Шкорпиловци, одобрени със заповеди 643 и 644 от 25 март 2008 г.

22. На 27 октомври 2008 г. с решение №27/27.10.2008г. кметът на община Долни Чифлик отказва достъп до обществена информация (ЗДОИ), а именно копия от издадените от него заповеди 643 и 644 от 25.03.2008 г., на Асоциация на парковете в България, позовавайки се на чл. 28, ал.2 от ЗДОИ, въпреки че информацията е поискана по надлежния ред (чл. 12, ал.3) и е официална обществена информация, съгласно чл. 10 на ЗДОИ, а не информация, предоставена от трети лица.

23. С решение №125 от 10.10.2008 г. и №130 от 28.10.2008 г. директорът на РИОСВ Варна отказа достъп до обществена информация съответно на БДЗП и на Българска фондация „Биоразнообразие”, като отказа да предостави копие от свое решение по преценка за необходимостта от Екологична оценка № ВА-35-ЕО/2008. Въпросното решение не е публикувано на интернет страницата на РИОСВ Варна, както се изисква по закон. От друга страна решението на Министерски съвет от 8 септември 2008 г. би трябвало да е взето въз основа на решение по ОВОС или ЕО. Не ни е известно да има завършена процедура по ОВОС, екологична оценка или оценка за съвместимост с целите на Натура 2000 на проект „Иновативен комплекс за смесено жилищно обитаване и обслужващи дейности „Камчия парк”. Имаме основание да считаме, че цитираното по-горе решение е свързано с инвестиционни намерения на територията на бившата защитена местност „Камчийски пясъци”.

Всички посочени индивидуални и общи административни актове нарушаващи Конституцията на Република България, Закона за защитените територии, Закона за околната среда, Закона за устройство на територията и Закона за държавната собственост продължават да съществуват към настоящия момент. Вредите нанесените на компонентите на околната среда са продължаващи и не са прекратени.

200 г. Менделсон в Емона

Православният храм "Св. Димитър" в с. Емона е възстановен почти от нула с дарения на емончани. Хора, които притежават имоти в Емона и живеят тук целогодишно или идват сезонно, са помогнали, с дарените от тях средства, да се изгради тази църква.

Тази вечер, за десета поредна година, Маестро Марио изнесе благотворителен концерт, като средствата от него ще бъдат използвани за изграждане на навес към храма, където, при лоши атмосферни условия, православните вярващи, събрали се в църквата за някое свещенодействие или ритуал, ще могат да продължат общуването си в по-неформална атмосфера.

Концертът тази вечер бе посветен на 200 годишнината на композитора Менделсон. Основната част на програмата бе изпълнена от Маестро Марио, а снимките, които направих с мобилния си телефон, въпреки компромисното качество, пресъздават поне частично атмосферата на събитието, на което присъстваха стотина души.

Елените и Свети Влас

Помня тези места каквито бяха преди не по-малко от 15 години. Мисля, че тогава бях там за последен път. Помня ги като тихи, зелени селца, с малко къщи, празен плаж, прилични цени и приятно, неагресивно обслужване.

През годините станах свидетел на бурното разрастване на Слънчев бряг, но пропуснах "цивилизационните процеси" във Влас и Елените. Даже не бях поглеждал в нета как изглеждат. Вчера минах от там на разходка. Изумих се от степента на застрояване. Направи ми впечатление, че извън комплексите и ол–инклузив хотелите, почти нищо не е направено за туристите. Даже пътят между Влас и Елените е БЕЗ пешеходна зона и посетителите на курортите ходят по платното, докато нервни шофьори си подсвиркват с клаксоните да карат по-бързо.










Направи ми впечатление и една скулптура на бягащ и ревящ елен. Мисля, че тя е попадение! Тъжно попадение. Бетонните, боядисани с бронз за печки еднорози и римски легионери изгониха елените... Зеленината се отдръпва все по-надалече от морската ивица, а шумът на колите заглушава прибоя.

След Несебър и Слънчев бряг дойде ред на Влас и Елените. Не се изненадвам защо бетоновозите чакат на разклона на Иракли-Емине. Тясно им е вече и искат нови територии за усвояване.

А, спасихме ли Иракли?

Всички нормални хора симпатизират(ха) на тази кауза! Аз самият се "запалих" по идеята да се опълча срещу мутро-барока преди 3-4 години, когато Банев, Диков, Захариев и компания все още изглеждаха не толкова непобедими. Каузата "Да спасим Иракли" дори успя да извоюва няколко важни победи. Последва затишие и позиционна война на МОСВ, което, предвождано от тогавашния министър от ДПС Джевдет Чакъров, се опитваше да изпързаля "еколозите" и ЕС, че всичко на Иракли е спокойно. Хем местността Иракли бе обявена защитена зона, хем това се направи по начин, до болка познат на българите - оставени бяха "вратички" или пък инвеститорът директно погази законовите норми, под предлог, че всичко ще е ОК накрая. Разбирай, всички изисквания на Закона и необходимите документи ще ги има и ще бъдат спазени, ама по-после... И така до сега. Строежът бавно-бавно напредва, а в създадената мъгла съвсем не е ясно на страничния наблюдател кое е законно и кое не. Ясно е едно: наглостта и "недосегаемостта" на властимеющите и облагодетелстваните от тях олигарси е безпределна.

Какво става напоследък на Иракли? За последните 2-3 години регионът се слънчевбрягизира усърдно и усилено! Явно, гъстотата и бетонът на Слънчев бряг карат хотелиерите и хората от т. нар. туристически бизнес, да измислят всевъзможни "забавления" на клиентите си. Едно от тях е т. нар. "Off-Road Experience" - натоварват тръпнещите в очакване на силни емоции и адреналин туристи на джипове и ги друсат по черните пътища между Слънчев бряг, Влас, Елените, та чак до Емона, а от там до плажа на Иракли, където, запотени и прашни, пият по една бира и се цопват в морето. Вероятно, пикаят по веднъж в него и след около час се натоварват на джиповете за поредната доза Off-Road до Слънчев бряг.

Плажът... Все повече заприличва на един от "онези" плажове. Вече има два бара, единият даже си има флорална декорация наоколо. Сламени чадъри са накацали около капанчетата. Плажната ивица се е сдобила с табели "охраняем плаж "Вая"... работно време от-до...", а спасителите са подредили зигзагообразно въжето, в готовност да спасят удавниците. Платнени чадъри са строени като по конец от, вероятно, концесионера на плажа, някоя от онези "еди-какво-си пропъртис" или "еди-кой-си рисорт" фирми. Не разбрах дали те бият, ако ползваш сянката на чадъра, без да си платил. Не разбрах и дали те бият ако сложиш собствен чадър. Такива се виждат неколцина.

Там са и плажните кучета, които си играят с найлоновите торбички, съдържащи толкова много вкуснотии, останали след курортистите.

Преди години навалицата обхващаше 200-300 метра от ивицата, главно около базата на рибарите и бившите почивни станции, в началото на плажа. Там, където са най-апетините за Банев, Диков,Захриев и компания парцели. Сега, навалицата е почти по продължение на цялата ивица. До където ти види окото. Чадъри, чалга, превзет смях, силикон и SPF 20, 30, 40 или 50. Колкото предпочитате. От всичко - на корем.

Липсват само местни роми, които да разнасят големи пластмасови кутии, подвиквайки "Царрррррревичка!" и рецитирайки еротични стихчета за германки, чехкини и полякини... Продавачите на кукуруз и гевреци гастролират от съседните курорти.

Има ги джиповете по плажа, джетовете и яхтите. Цивилизация! Курорт! Красота! Както си му е редът!

Лошото, което направи кампанията "Да спасим Иркли" е, че направи това място популярно! Вече всички знаят за Иракли. За това, че там може да си опънеш палатката и да си прекараш добре 2-3 седмици. Почти за без пари. За съжаление, малцина от тези, които си "почиват" на Иракли, направиха нещо за спасяването му.

"Да спасим Иракли" е хубава кауза! А, спасихме ли Иракли?

Благодаря ви за подкрепата!

Искам да благодаря на всичките 345 души, които подкрепиха листата на ЗЕЛЕНИТЕ и всичките 465 избирателя, които ме подкрепиха с мажоритарната бюлетина в 14 МИР Перник. Цялостно, в сравнение с резултата от изборите за Евро-парламента има очевидно покачване на резултата от 07 юни, когато ЗЕЛЕНИТЕ взехме 234 гласа в Перник област. В абсолютни стойности, това е двойно - 100% - увеличение на подкрепата в мажоритарния вот и почти 50% покачване на подкрепата на листата на ЗЕЛЕНИТЕ. Благодаря ви за доверието, което успяхме да спечелим за около две седмици!

Имам намерение да помогна за изграждане на работеща структура на ЗЕЛЕНИТЕ в град Перник и областта, като, за съжаление, поводи за работа, свързана с програмата на ЗЕЛЕНИТЕ ще има много! Един пример само е достатъчен - курортно-туристическата локализация "Изкровете - Говедарци - Мальовица" е в компетенцията на РИОСВ Перник. А това е един от случаите, разследван от Европейската комисия - "заменките" на гори, извършени от Държавна агенция по горите изцяло в услуга на фирми, свързани с Христо Ковачки. (прилагам карта, взета от сайта на коалиция "За да остане природа в България") Така, опазването на природата в региона Рила, Искровете - Мальовица е сред моите и на партията приоритети в Перник и областта.

На национално ниво подкрепата за ЗЕЛЕНИТЕ, в абсолютни стойности е нараснала от 18444 гласа на 21630 (3186 гласа или около 17%). Не е малко за 3 седмици. :-) Но не стига за желания от мен резултат от 1%, който се надявах да имаме на изборите за Народно събрание.

Да не забравяме, че предстоят и кметски избори в София, където противопоставянето на ГЕРБ и Синята коалиция ще е категорично, а нашите 10388 пропорционални гласа и 13305 мажоритарни гласа в София може да се окажат важни!

Вярвам, че с ваша помощ ще изградим влиятелна партия ЗЕЛЕНИТЕ, която ще има много по-добро представяне на изборите за 42-ро Народно събрание и ще прескочи прага от 4%.

Благодаря ви отново и не се съмнявайте - гласовете ви не са отишли напразно! ЗЕЛЕНИТЕ сме решени да работим за развитие на партията и сме уверени в успеха си! :-)

Прилагам и списък на резултатите на мажоритарните кандидати на ЗЕЛЕНИТЕ в страната, от който се вижда, че с вашите гласове кандидатът на ЗЕЛЕНИТЕ в Перник е с най-висок резултат след трите избирателни района на София и един пловдивски. (в скобите съм сложил и класирането на мажоритарните кандидати по процент) Благодаря ви и за това, приятели! :-)

София 23 МИР - 5986 гласа 2.65% (1)
София 24 МИР - 3807 гласа 2.03% (2)
София 25 МИР - 3495 гласа 1.78% (3)
Пловдив 16 - 1653 гласа 0.96% (4)
Перник - 465 гласа 0.63% (12)
Соф. обл. - 801 гласа 0.60% (8)
Сливен - 563 гласа 0.60% (10)
Видин - 300 гласа 0.57% (20)
Варна - 1273 гласа 0.54% (5)
Стара Загора - 947 гласа 0.53% (7)
Кюстендил - 404 гласа 0.52% (17)
Велико Търново - 692 гласа 0.51% (9)
Бургас - 1151 гласа 0.47% (6)
Добрич - 440 гласа 0.44% (14)
Монтана - 315 гласа 0.40% (19)
Враца - 350 гласа 0.38% (18)
Плевен - 450 гласа 0.36% (13)
Ямбол - 258 гласа 0.36% (22)
Ловеч - 271 гласа 0.35% (21)
Благоевград - 554 гласа 0.34% (11)
Пазарджик - 415 гласа 0.27% (16)
Силистра - 197 гласа 0.26% (24)
Пловдив 17 - 419 гласа 0.24% (15)
Разград - 183 гласа 0.23% (25)
Шумен - 220 гласа 0.20% (23)
Смолян - 136 гласа 0.19% (26)
Търговище - 108 гласа 0.14% (27)
Кърджали - 56 гласа 0.06% (28)

Прилагам и резултатите от пропорционалното гласуване, подредени низходящо по процент (първото число е броя гласове следван от процентите), където сме шести след София, Пловдив и Варна:

София 23 - 4758 2.09%
София 24 - 3121 1.64%
София 25 - 2509 1.26%
Пловдив 16 - 1043 0.57%
Варна - 1416 0.54%
Перник - 345 0.46%
Кюстендил - 334 0.42%
София област - 530 0.39%
Видин - 211 0.39%
Търново - 526 0.37%
Бургас - 856 0.35%
Стара Загора - 617 0.33%
Ямбол - 226 0.31%
Сливен - 286 0.29%
Габрово - 194 0.27%
Плевен - 393 0.26%
Русе - 341 0.26%
Враца - 256 0.24%
Монтана - 193 0.24%
Благоевград - 434 0.23%
Пазарджик - 353 0.23%
Добрич - 252 0.23%
Ловеч - 176 0.22%
Хасково - 273 0.19%
Смолян - 130 0.18%
Шумен - 187 0.17%
Пловдив 17 - 286 0.15%
чужбина - 217 0.15%
Разград - 103 0.13%
Силистра - 97 0.12%
Търговище - 73 0.10%
Кърджали - 61 0.06%

Благодаря ви отново, приятели!

Още нещо по темата "Защо ще гласувам за Зелените", или защо аз ще гласувам за тях?

На много места чета отговори на този въпрос. Всичките се свеждат до една много лесно смилаема теза: Защото всички са лоши, "нормални" и компрометирани. Без изключение. За да дам шанс на Зелените да работят следващите 4 години, без да загубят ентусиазъм, да оредеят и да отслабнат. Тази логика почива главно на разбирането, че отправена към електората, ще го мобилизира и заведе до урните, събирайки повече от 100,000 гласа на евро-изборите и поне 4% на изборите за Народно събрание (колкото "струва" 1 евро-депутат и влизането на паретията в българския парламент). Много добра логика и даже похвална със своя ентусиазъм и оптимизъм. Нужна е на Зелените в предизборната кампания...

Това обаче не е основната причина, която ще ме накара лично мен да гласувам за Зелените. Аз вярвам в голяма степен на математиката и социологията. Особено, ако дадени предвиждания се припокриват в голяма степен между две, три или повече значими агенции. Не искам да коментирам тези данни. Може да прозвучи депресиращо, а пък и те говорят достатъчно сами по себе си. Не искам да се впускам в пространствени обяснения защо не приемам подобен вид негативна мотивация на електората, най-малкото, защото подобна агитация предполага негативно представяне на опонентите - те НЕ СА това, те НЕ СА онова, те НЕ НАПРАВИХА всичко това, което ние ЩЕ направим. Те СА ЛОШИТЕ. Ние - ДОБРИТЕ. Доста рискова игра, защото при евентуален негативен за нас резултат от изборите, през следващите 4 години ще трябва да работим именно с тези, които сега имаме склонността да очерним. Аз не бих имал очите да лобирам за еко-кауза пред депутат, който съм нападал по подобен начин...

Това ме мотивира да напиша няколко реда защо аз ще гласувам за Зелените:

Защото повярвах, че те също могат да играят в отбора на добрите, противопоставяйки се заедно с всички останали нормални и разумни хора, на унищожаването на околната среда.

Защото вярвам, че благодарение на своята убеденост и решителност, доказана в борбата им за всяко кътче природа, разграбвано и бетонирано от мафията и олигарсите, Зелените няма да млъкнат услужливо, а ще водят успешна битката и на политическата сцена.

Защото давайки своя глас за Зелените, ще засиля позицията им пред тези, които потенциално могат да ни помогнат, а това са същите тези, с които сме работили, добре или не дотам добре, през осемте години на последните две правителства.

Ще гласувам за Зелените, защото така моят глас ще засили позицията на всички, които се противопоставят на ДПС и БСП и техните кръгове от фирми.

Ще гласувам за Зелените, защото така ще гласувам за всички, които имат волята и силата да променят статуквото.

ГЕРБ се сетИха!.. Зелените и сините - НЕ...

Водеща: То тoва се учи и в учебниците по биология. Би трябвало всички да го знаят, дори и тези, които го правят. Две думи, г-н Борисов, ще успеете ли преразглеждате подобни сделки. Защото обикновено знаете те как се правят. Разликата морално-законно и ако всичко е законно изключително трудно е да се преразглеждат подобни неща?
Бойко Борисов: Ако не е толкова жалко, то ще е забавно. Парламентът забрани общините да правят това, защото не е правилно, а го остави да го прави държавата.
Водещ: Ето, дайте едно предизборно обещание. Аз ако дойда и съм на власт, ще...?
Бойко Борисов: Аз не обещавам. Вижте в София – Южен парк, „Мария Луиза”, навсякъде, какво се случва. Мораториум, който взел – взел. Вижте София, така че ще действаме по същия начин и в държавата. Те затова са толкова яростни и затова търсят всякаква възможност чрез медиите да ни атакуват в боклука. Защото много е лесно –боклукът, боклукът. Ако погледнете, колко пъти е бил на първа страница на вестниците и колко пъти са били и милиардите загубени. Аз не зная все пак тези хора и нашия народ ако си представят камарите пари в левове и в евро, които сме загубили за това правителство и столичният отпадък, просто разликата е от земята до небето.

Б. Борисов на 11 април в RE:TV

Това е коментар на Борисов за "заменките" на горите и бъдещите действия на неговата партия.

Очевидно, "борбата" за Зелените гласове започва с пълна сила. Оня ден писах, че няма никакъв проблем всеки политик и всяка предизборна програма да се опита на "употреби" Зелените идеи. ГЕРБ го били направили вече. Не знаех! При това, по най-популисткия начин - без конкретен текст в програмата си (който да ми е известен) и от ефира на телевизията, която предаваше протестите. Браво, Бойко! Браво и на стратезите на ГЕРБ! Добре се сетихте!

Точно когато бивши хора на ДПС и БСП, се вливат в ГЕРБ, Борисов да "не обещава", че мораториум върху регулацията на горите "ще има в цялата държава"... На мен лично ми идва много. Как ще стане това, г-н кмете? Със същите тези хора, които правеха всичко това до сега? И защо, по дяволите, не обещаете, а "НЕ ОБЕЩАВАТЕ"?

Негативи около сините вероятно има много. Може да се спори и дискутира до вдругиден. Съжалявам обаче, че Зелените и Синята коалиция, задъхани в собствените си предизборни вълнения, все още не са намерили общ език по подобни важни въпроси. За мен няма съмнение, че не съществува друга сила и формация, която да може да бъде ефективна, ако реши да го прави, по отношение на опазването на околната среда и прекратяване на беззаконията над българската природа.

Незначителна подробност от кампаниите на Зелените и Синята коалиция

Много може да се каже за различията от миналото. Важно е обаче и какво се прави в момента.

Лично аз съм на мнение, че след кафеджията в СДС и след къртиците на ДПС и БСП, прокарали 8% и 50,000 лв. депозит, идва време, в което десните ще могат категорично да кажат, че са се освободили от едни от последните (да се надяваме) "лоши", които компрометират синята идея вече толкова години.

Вече много пъти повторих, че за мен, няма други партии, с които ние, Зелените, да можем да си партнираме. Мисля, че различията от миналото, след като бъдат артикулирани между двете страни, могат да бъдат преодолени относително лесно.
Не се притеснявам и от това, че дясното, по дефиниция, бидейки носител на идеи, свързани с бизнеса и капитала, трудно би възприело рестрикции в тези сфери, свързани със загуби, заради опазване на околната среда, но мисля, че Зелената идея е приоритет, защото, макар и наивно казано, околната среда е необходима, за да може да се прави бизнес.

Ето, дори мастодонти, като Глобул и Мтел, вече имат "зелени" програми в мобилните си услуги - отказ от книжна фактура, еко-телефони и пр. инициативи.

Лично аз смятам, че диалогът с десните и Синята коалиция е възможен. Смятам, че можем да обособим три категории искания или условия:

1. Такива, от които не отстъпваме, като например цианидите, строителното безумие и беззаконие по Черноморието и в природните и национални паркове и т.п.
   
2. Такива, които можем да договаряме, като теми и алтернативни решения в сферата на на опазване на околната среда, срокове и процедури за реализацията им.
3. Условия, от които можем да отстъпим, в името на диалога и стратегическото партниране, като спорове за отминали събития и възможности за реакция.

Днес разговарях с представители на Синята коалиция на щандовете с техните подписки за евро-вота. Започнах разговора с това, че съм от Зелените. Приеха го много добре. Изразиха подкрепа на идеята да си партнираме някак, като единствени възможни логични партньори, за разлика от всички останали. Не харесваха даже "Новото време" и пр.

Е, тук му е мястото да кажа, че въпреки всички възможни критики към неуспешната зелена политика на сините през годините, в момента те са единствените, които са отпечатали, въпреки оскъпяването, което никак не е малко, своите предизборни материали на рециклирана хартия. И нашите са така. Но на нашите не го пише!..

Личният келепир - държавна политика

МОСВ засега спря решение за поредното погубвaне на земи при Иракли по Черноморието. Докога ли?

Заменките вече не са възможни. Не може да замениш лесно ниска категория земя за имоти по Черноморието, в стил "кон за кокошка". Злият гений на властимащите обаче не можа да преглътне леко това и измисли реализацията на поредната "печеливша" само за определен кръг хора и фирми схема. Тя отново е гениално проста и се откроява със своята наглост и мащабност. Министър Джевдед Чакъров, използвайки ресурсите на подопечното му министерство, планира поредната далавера по Черноморието. Отново в региона Иракли - Емине. И отново полупрозрачно, както винаги досега.

На 26 февруари министерството разпраща проекторешение, с което се разрешава на хасковската фирма "Барон", представлявана от общинския съветник Иларион Танев Чилингиров, да направи проучване за добив на скално-облицовъчни материали на площ от около 1000 дка. 35 годишният Иларион, между другото, е водач на хасковската партия на пенсионерите "Движение за социална справедливост".

Хасковският инвеститор има намерение за смешната сума от 20-ина хиляди лева да направи въпросното проучване и да сключи договор със собствениците на земи за срока на концесията. Това няма да стане, както можем да разберем от възражението, изразено в писмо на Сдружението на собственици на земи от с. Емона, Иракли и Баня. Тогава по силата на направени неотдавна промени в Закона за отчуждаване на терени за стратегически държавни обекти държавата отчуждава земята за своя сметка. Това вече е възможно, тъй като въпросната промяна разрешава отчуждаването и когато частни фирми работят по държавни проекти и поръчки, а не само при изцяло държавни мероприятия.

След отчуждаването и след като екоорганизациите и гражданите в региона вдигнат достатъчно шум срещу идеята за добив на скално-облицовъчни материали, държавата най-вероятно ще "подари" имотите на крупен инвеститор, който едва ли не ще развие "еко", "селски" и какъв ли не туризъм в региона, с панорамен изглед и пряка връзка към Елените, Слънчев бряг и Несебър.

Куриозното е, че при подобни проблеми край река Вая и плажа на Иракли досега хората от сдружението сякаш не разбираха за какво иде реч и обявяваха гражданите от "Да спасим Иракли" за врагове на прогреса и развитието. Сега схемата е подобна: със законови средства да се постигне не съвсем законен резултат. Най-вероятно номерът с концесията умишлено няма да мине, след което, неизвестен (засега) инвеститор ще спаси ситуацията, ще получи по един или друг, но все толкова неизгоден за държавата и за (вече) бившите собственици начин земите и ще предприеме поредната строителна инициатива, която уж ще допринесе за развитието на региона.
С какво сегашната инициатива се различава от тези на Баневи, Стоян Захариев и всички останали, желаещи да строят в региона Иракли - Емине? Защо сега собствениците на земи в местността се сетиха, че нещо скърца в схемата и вероятно техните интереси се нарушават? И в двата случая те губят земите си. При първия вариант сами продават имотите си на инвеститорите, а при втория това става с "държавна помощ" - отчуждават се. Същите тези хора не се противопоставиха на изсичането и унищожаването на гората по устието на река Вая и помагаха на "бизнесмените" Баневи и Стоян Захариев да "развиват местната икономика". Същите хора сега се противопоставят на Джевдет Чакъров и на Иларион Чилингиров. Просто този път размахът е по-голям и излиза извън техен и на общината контрол.

Ако допуснем, че греша и инвеститорът има най-невинни и благородни намерения, а дейността му не би противоречала на изискванията за опазване на околната среда, подобна концесия пак не би била в интерес на туризма в региона. Разликата между търсене и проучване и фактическа концесионна дейност е само в мащабите, а прахът и лунният пейзаж след евентуалния добив в региона, са същите.

Друго, което обезсмисля кариера за добив на скално-облицовъчни материали в курортен регион, е самата технология. Къде ще се движат камионите? През Елените? По бъдещия според одобрените планове панорамен път от Емона на юг към Несебър? По моста над Вая при Иракли? Та той би паднал до няколко седмици. Нима кариерата ще работи само няколко месеца в годината заради забрана на строителни дейности в сезона? Забравете. Ами прахът? Това ме кара да вярвам, че отново става дума за лични интереси, различни от публично обявените.

Един от възможните начини да се противодейства на далаверата е с далавера: собствениците на земи ги продават на наследниците си на безумно високи цени, плащат съответните държавни такси и чакат да бъдат обезщетени по тези цени от държавата при евентуално отчуждаване. После, както казах, държавата "подарява" земите на инвеститора, който изгражда поредното ваканционно селище, "развивайки" региона. И двата случая ще облажат малцина, за сметка на всички останали данъкоплатци.

Засега министерството на околната среда спря решението по описания проект. Неизвестно за колко време. Затова го описах подробно. Дали подобни неща с обръчи от фирми ще продължат да се случват, зависи от нас самите.

Текстът е публикуван във в-к Дума, 15 април 2008

“Натура-2000” в България: тука има, тука нема...

Неотдавна, на 29.11.2007 г., Министерският съвет прие решение, което на пръв поглед защитава националните богатства и природното разнообразие на България. Министрите, доволни от работата си, като малки деца пред своите родители, се похвалиха на обществеността за големия екоуспех на правителството: цели 34% от територията на страната са включени, под тяхното мъдро ръководство, в европейската екомрежа “Натура 2000”. Държавниците грижливо скриха от обществеността обаче какво точно са сторили... В решението им има една спорна точка 3, против която за пореден път протестираха природозащитниците и гражданските инициативи в защита на Рила, Иракли и останалите заплашени от безразборно застрояване, в стил “мутро-барок”, потенциално защитени зони. Тази конфликтна точка 3 позволява всички територии с приет общ устройствен план (ОУП) или подробен устройствен план (ПУП) и концесионираните терени към датата на обявяване на зоната за защитена, да бъдат извадени от европейската еко-мрежа. Това решение се взема под предлог “да не се спира бизнесинициативата”. Така, “сближаването на бизнеса с властта”, на което бяхме свидетели по време на последните избори, продължава. За пример може да вземем община Несебър, където инвестиционните намерения са много големи, и където се намира апетитната местност Иракли. В Несебър избирателната активност бе най-високата в страната. В Бургас ситуацията е сходна, а новоизбраният кмет обяви, че приемането на ОУП е сред приоритетите на новата управа на града.

Точка 3 от решението
на Министерския съвет
е изцяло в услуга
на обръча от фирми

които с нетърпение очакват да отмине бурята около родната “Натура 2000”, за да бетонират и последните кътчета девствена и красива природа, останали незасегнати от "Слънчевбрягизиращи бизнес инициативи".

Каква всъщност е тази точка 3? Точка 3 дава възможност на общините да приемат устройствени планове на килограм, отваряйки вратички за това, големи части от предложените от екоорганизациите и БАН зони за включване в европейската мрежа “Натура 2000”, да бъдат извадени, в услуга на т.нар. “бизнесинициативи”. И тук сработва класическата, позната от последните години схема, при която

политическата класа,
тайно или явно подкрепяна
от “луксозни, безработни
и мускулести бизнесмени”


погазва националните интереси и законотвори изцяло в услуга на някоя “бизнес”- прослойка. Този път сме свидетели на услужливото снишаване на властта пред строителните предприемачи и други яки и добре охранявани “бизнесмени”, които на последните кметски избори видимо се инфилтрираха в структурите на местната власт. Каква е далаверата в конкретния случай с Натура зоните? Механизмът, по който дадена територия се одобрява от Министерския съвет и се включва в мрежата “Натура 2000” е тромава. Националният съвет по биологично разнообразие предлага, а министърът на околната среда и водите издава заповед за включването й. С българските темпове това би отнело година, ако не и повече. Ако разгледаме точка 3 ще видим, че тя дава възможност районите с приети устройствени планове да бъдат извадени от защитената зона. По този начин общинските съвети (Спомняте ли си приоритета на бургаската община, според новоизбрания кмет?) имат на разположение цялото време, необходимо на министъра да подпише заповедта за включване на зоната в екомрежата. Щом “сближаването на бизнеса с властта” е стигнало толкова високо (Според Центъра за изследване на демокрацията, на последните избори в България мафията е инвестирала 200 милиона лева в купуване на гласове, а според германския посланик у нас, г-н Михаел Гаер, последните избори показват, че силовите групировки са влезли в общините.), можем да бъдем сигурни, че Министерството на околната среда и водите няма да си дава зор и да бърза. Лошото е, че червеният картон за бавене на играта ще засегне не тях, а гласоподавателите и ще се изрази под формата на санкции от страна на ЕС. Пример за това, как екоминистърът услужливо ще изключва устройствени планове от Натура, помагайки на съмнителни капитали и псевдобизнес интереси, е заповедта за забрана на строежи в Иракли, от която той извади повече от 1000 декара именно с мотива, че има одобрен план.

Очевидно е, че Министерският съвет не се интересува от задълженията на България, още от времето на предприсъединителния период, свързани с поетите ангажименти по опазването на потенциално защитени зони. МС игнорира и това, че на 01.01.2007 в Европейския съюз трябваше да бъде изпратен пълен списък от предложени зони за включване в мрежата “Натура 2000”, на които да се осигури пълната им защита според изискванията на директивите на СЕ за опазване на птиците (79/409/ЕИО от 02.04.1979) и за местообитанията и дивата флора и фауна (92/43/ЕИО от 21.05.1992).

Това на практика означава, че българското правителство, по ганьовски, се опитва да се надлъгва с Евросъюза, опитвайки се да лавира между задължението на България да опази природното си богатство и интересите на финансовия октопод, който очевидно е стигнал до високите етажи на властта. Това, което вероятно ще се случи е, че България ще се опита да извади апетитните за "бизнеса" територии от екомрежата “Натура 2000”, което няма да бъде одобрено от Европа.

Това ще има своите
вътрешнополитически
последици,


но тройната коалиция явно има недостиг на политически анализатори, които да просветлят коалиционния съвет. А може просто Доган, Симеон и Сергей да не се интересуват или да не осъзнават рисковата ситуация, в която точка 3 насила набута България.

Ето част от възможните сценарии:

Европейската комисия няма да одобри правителствената игра на “тука има - тука нема Натура 2000 зони” и ще заплаши България, подобно на Полша, с наказателна процедура в Европейския съд. Тук вариантите са два: На правителството му пука и на правителството не му пука. Ако правителството вземе на сериозно възможните санкции - горещият картоф остава за него: то само ще трябва да направи така, че обгрижваните от властта носители на “бизнес инициативи” да не са много разочаровани от последвалите ограничения във възможността да строят безразборно където и каквото им скимне. Ако, не дай Боже, луксозните “бизнесмени” са започнали строителни действия, правителството ще трябва да се замисли върху това кой и с какви средства ще разрушава незаконните строежи. Ще трябва да помисли и за евентуалните обезщетения за “бизнесмените”. От друга страна, ако правителството демонстрира характерната през последните 18 години за българската политическа класа безпардонност и демонстративно не се съобрази с изискванията и вероятните санкции срещу България, тогава горещият картоф ще остане за електората, който ще трябва да плаща глобите. А за да си почива от ниско платения труд, ще трябва да ходи в същите тези курорти, изградени от “луксозните мускулести бизнесмени”, с активното съдействие на държавата, в нарушение на изискванията на Европейската комисия, станали причина за глобите, които са два вида: първоначална и ежедневна, до привеждане на нещата в съответствие с изискванията на ЕК. Размерът зависи от БВП на страната и от размера на нарушението. За единични случаи на нарушения за страни, като Франция, глобите са били десетки хиляди евро на ден. При нас нарушенията са стотици.

Освен това, напълно възможно е да спре и финансирането на СЕ, ако нарушенията по приемането на Натура 2000 зоните засягат проекти, финансирани от Евросъюза.
Както и досега, отговорни за последиците ще бъдат министрите Чакъров, Гагаузов, Етем, а също така и Доган, Сергей и Симеон - лидери на политическите сили от управляващата коалиция.

Вероятно е през идните няколко месеца да последват ясни сигнали от страна на Европейската комисия, че чак така не бива...

(Благодаря на Андрей Ковачев от Сдружение за дива природа "Балкани" за съдействието при подготовката на този текст.)

Асен ГЕНОВ
Гражданска инициатива "Да спасим Иракли"
Списание "Обектив" на БХК, бр. 150, декември 2007

Да спасим Иракли: морал ИЛИ (българско) право

Подхождам към темата за еко-протестите в страната, тяхната законност и правото на полицията да задържа протестиращите, непрофесионално. Като "средно-статистически" гражданин, който обича природата, пътувал е много и цени красотата й. Пак от чисто гражданска позиция съм прочел и слушал много коментари и разяснения по всичките медии, дискутиращи темата. Гражданската ми позиция е: подкрепям напълно протестите; не одобрявам задържането на протестиращите природозащитници; настоявам да се спре влиянието на обръча от фирми, посягащи към най-красивите кътчета от България - нейните планини и черноморската й ивица.

Иракли е едно от местата, застрашено от застрояване, ако не бъде обявено за защитена зона, включена в еворпейската мрежа Натура 2000. Бил съм там. Видял съм протестиращите. Ходил съм и аз да протестирам. Видял съм и другата страна - т. нар. собственици на земи в региона. Казвам "така наречени" защото съм видял и огромните билбордове "продавам земя"...

Какво толкова, би казал някой. Много! Иракли е само едно от местата. То е емблематично, защото от него започнаха протестите. Колко ценно е от биологична гледна точка, ще кажат професионалистите. Аз им се доверявам. Аз мога да коментирам прочетеното от мен по въпроса и личната ми гражданска позиция.

Иракли е местност с богато историческо минало. Най-старите сведения за региона са от VII век и в тях село Емона, намиращо се в териториите на Иракли-Емине се описва като град. През следващите векове (VIII-XIV) емонското пристанище е било добре известно на мореплавателите, а карти на местността от по-късния период до към XVII век изобразяват нос Емине. Емона е имала крепост, многократно атакувана от завоеватели. Сред тях е и граф Амедей Савойски, завладял крепостта, но прогонен от местните жители, вдигнали се на възстание само след няколко месеца. Османското владичество бележи началото на упадъка на региона, а крепостта, с течение на времето се срутва. По-късно, в годините на бурен икономически растеж, Емона остава в страни, заради трудно достъпното си пристанище. Това обаче най-вероятно съхранява природните забележителности в региона. В последните хроники Емона се описва като градче, а по-късно като село с около 1000 къщи.

Сред най-впечатлаващите за мен природни феномени са щъркелите, които всяка есен се събират с хиляди над селото и кръжат с часове. Повеят от крилата им буквално може да се долови в тихите утрини, а плясъкът, който птиците издават летейки, сякаш успокоява слуха.

Сега спорът около Иракли е дали да бъде разрешено строителството върху хиляда декара. Строеж на ваканционно селище. (За сравнение: тези 1000 декара стигат за изграждането на 1000 къщи, с по един декар двор. Колкото са били къщите в селото, описани в една от последните хроники). За мен, като гражданин, само историята на местността е напълно достатъчна да се съглася, че защитата й е необходима. Позната ни е алтернативата на големите курорти по Черноморието и можем да направим сравнение. Не бива да допускаме нейното слънчевбрягизиране.

Има и друго обаче. Не само древната история на местността Иракли-Емине е интересна. Любопитна е и новата. Особено в контекста на еко-протестите.

По данни от медиите, част от земите, влизащи в границите на инвестиционните намерения, са бивши земеделски земи, върнати на собствениците им само с обстоятелствени проверки, без други документи и са вкарани в регулация с мотив, да се задоволят жилишните нужди на селото. Въпреки засиления обществен интерес, нито една от заинтересованите страни не е предоставила информация за земите, част от които са били общински, и върху които инвеститорите планират строежи. Около тези земи е спорът за Иракли-Емине. Така започва надлъгването. Без оглед на поетите от България агнажименти по глава "Околна среда" от пред-присъединителните преговори, без да се вземат предвид законите на страната, без да се вземат предвид изискванията на мрежата "Натура 2000", Общинският съвет в Несебър нехае и не желае да направи необходимото за защита на околната среда. В одобрения устройствен план плътността на застрояване постепенно се увеличава. Няма данни, а и инвеститорите не са отговорили дали са направени задължителните оценки за въздействие върху околната среда, в които да е отчетен и кумулативния ефект от всички по-малки парцели. Това, че зоната е потенциално защитена и влиза в мрежата "Натура 2000", поставя сериозни изисквания към евентуалните строителни дейности в региона, което от своя страна, трябва да бъде отчетено при издаване на въпросните оценки.

Министър Чакъров (МОСВ) не дава мотивирано обяснение защо, след като през 2006 г. налага мораториум върху строежи в региона, най-общо казано, с цел защита на потенциално защитени зони, по-кьсно, със сходна заповед, през август тази година, той изважда от мораториума 145 имота, на площ 1123,452 декара, с което на практика дава възможност за започване на строителни дейности в региона.

Така, по болезнено позната схема, породена от симбиозата между власт и "бизнес", с лека ръка се създават условия за унищожаване на поредното "неусвоено" и "необлагородено" кътче от Черноморието, с което то е застрашено от бетониране и циментиране.

Срещу това, по мое разбиране, протестират природозащитниците. Протестът им е една необходима гражданска инициатива, във време, когато никакви законови средства не са в състояние да извадят на яве истината за тези хиляда декара, истината за всичките механизми, които създават корупционна среда и хвърлят сянка на недоверие върху държавните и общински институции. Порочни взаимоотношения, на основата на личния интерес и келепир, които деморализират и демотивират българина. Тези протести създават Гражданското общество в България и изострят нетърпимостта ни към потенциално или откровено престъпни практики.

Думата ми е за морала и правото (по български). Ако моралът е сборът от схващания, като тези за добро, зло, съвест, чест, правилно и грешно, то Законът служи да приложи моралните норми. Ако психическата принуда, породена от негативното отношение на обществото е недостатъчна, както в случая, тогава на помощ би трябвало да се притече Законът.

Храненето изглежда е в основата на ценностната система на много българи. Условно можем да обособим няколко групи. Едни си седят в къщи, ядат, пият и плюят по всичко и всички. Други, напълно неинициативни, вечно се оплакват, че няма какво да ядат, но не се опитват да променят нещата. Третата група е най-опасната. Тази на мутрите. Те, ненаяли се, направиха каквото можаха в градовете и сега ненаситно посягат към планините и черноморското крайбрежие. Средствата за тях не са важни, ако целта ще бъде постигната. Тях българските закони очевидно не ги ловят.

Протестът на еко-активистите е в основата си морален. Той е в защита на законността. Той е израз на негативното отношение на обществото към описаните по-горе порочни механизми. Някои от протестите не бяха предварително съгласувани със софийска община. „Незаконни са!” – викнаха някои по медиите. Може и да са незаконни (по българските закони), но са МОРАЛНИ.

Пред българското право, такова, каквото го наблюдаваме 18 години, аз предпочитам моралния протест на природозащитниците. Това е мой съзнателен избор, израз на гражданската ми позиция по тези въпроси.

След последния (напълно законен) протест, шествието, организирано на 12-ти септември, в деня, преди заседанието на Националния съвет по биологичното разнообразие (НСБР), електронните медии си свършиха работата добре. Отразиха го обективно. Нямаше как да е иначе, след като хората пееха от прозорците заедно с протестиращите. НСБР прие 27 от общо 29 предложени зони за включване в програмата "Натура 2000" и отхвърли предложението на Дъжавната агенция по горите за почти двойно орязване.

Моралът възтържествува. За сега.

Асен Генов

Сп. Обектив, бр. 146, септември, 2007

"Техният" Иракли

Иракли има интересна, но противоречива съвременна история. Характерно за региона е надбягването на общинския съвет в Несебър и държавата с времето, а вероятно и със законите и европейските стандарти. Не дълго преди да се заговори за главата „Околна среда” от присъединителните преговори на България и Европейския съюз, започват да се издават задължителните оценки за въздействие върху околната среда (ОВОС), с които се променят съществено характеристиките на одобрения по-рано от общинския съвет устройствен план за строеж в региона. Първоначално планът е бил 20% , но след издадените ОВОС застрояването се увеличава на 30%...

Най-странно в новата история на Иракли е опитът на месните органи на властта, подкрепен в голяма степен от правителството (чрез Министерството на околната среда и водите) да "пропусне" някакви си 1000 декара (750 край плажа и близо 250 до селото), разрешавайки строеж на ваканционно селище, независимо от протестите, свързани със заплахите за природата на това красиво кътче от българското Черноморие и сериозните основания за съмнения в законността на действията на инвеститорите и органите на властта. До момента, въпреки почти нелегалния характер на всички процедури, малкото ясни неща, свързани с промяната на статута на земеделските земи, характеристиките на инвестиционните намерения в региона, етапът, на който се намират законовите процедури по евентуалното започване на строежи на Иракли и вандалското унищожаване на дървесната растителност по устието на река Вая, вливаща се в морето, дават сериозни основания за съмнения в законосъобразността на строежите и за възможните негативни ефекти върху био-разнообразието и равновесието в местността. Министерството очевидно нехае по този въпрос. Важно в случая изглежда да се разреши строежът на всяка цена, сякаш изтича някакъв срок, след който процедурата не би била толкова лесна и сигурна.

Регионът Иракли-Емине, също така, влиза в териториите, включени в мрежата „Натура 2000”, която защитава някои уникални местообитания. Тази мрежа регулира дейностите в регионите, които са включени в нея, с цел да защити застрашени животински и растителни видове.

Междувременно, правителството налага мораториум върху строителството в региона. Срокът изтича на 4 август тази година. Под силен натиск на еко-активистите, правителството удължава срока на мораториума с една година, до влизането на мрежата „Натура 2000” в сила, но услужливо изключва спорните 1000 декара, с което дава възможност да започне бетонирането на едно от последните зелени кътчета по българското Черноморие.

Нищо за сега не попречи на общинарите от Несебър и на еко-министъра Джевдет Чакъров да си затворят очите пред не съвсем коректно спазените процедури и по всяка вероятност и тук, както в почти всички области на обществения живот в страната ни, ще станем свидетели на това, как финансовите интереси, съмнителните сделки и взаимоотношения надделяват над обществените интереси, морала, законите и здравия разум.

Очевидно, както казах, е усилието на местната власт и Министерството на околната среда и водите да оставят вратички, преди влизането в сила на програмата „Натура 2000” за т. нар. швейцарски инвеститор и да му дадат възможност да изгради в региона планираното ваканционно селище, без оглед на това до колко екологичен е този проект. А след това? След това – и потоп!

От всички нас зависи дали ще успеем да запазим този прекрасен кът от българското Черноморие, наред със Странджа и други забележителности, и да не допуснем „слънчевбрягизирането” на поредния къс девствена природа.

Да спасим Иракли!

За списание "Усури"

Диагноза "Иракли"

"Да спасим Иракли" бързо се превърна в символ. Гражданската инициатива в защита на едно от последните незастроени места по българското Черноморие стана една от емблемите на протестите в защита на българската природа. Няма да сгреша ако кажа, че еко протестите нямаше да са същите, нито щяха да са толкова популярни и значими, без движението в защита на Иракли.

Днес "Да спасим Иракли", освен символ се превръща и в диагноза на държавната и общинска власт.

Най-общо казано, Иракли е място с богато историческо наследство. То е ценно и от гледна точка на красотата на българската природа, а според еколозите – и от чисто биологична и екологична гледна точка. Конфликтът около Иракли се състои в това, че шепа инвеститори, криещи се зад т. нар. чуждестранни фирми и псевдо-сдружения искат да сложат ръка върху това място, обричайки го на застрояване, по подобие на печално известните бетонни курорти по Черноморието ни и по света. В тези свои намерения те ползват познати схеми на взаимоотношения с местните и централни органи на властта. Общинския съвет в Несебър променя статута на частни и общински земеделски земи; инвеститорите изкупуват стотици декари, а министерството на околната среда и водите услужливо пропуска 1000 декара от заповед за забрана на строителни дейности в местността, с цел предпазване на потенциално защитената зона от увреждания. Приемат се устройствени планове; пренебрегва се изискването за задължителна оценка за въздействие върху околната среда и преценка за въздействие върху Натура 2000 зона, а Басейновата дирекция, областния управител и началника на Регионалната служба по околната среда и водите, под личното наблюдение и в присъствието на министъра на природните бедствия и авариите, предприемат абсурдна корекция на устието на река Вая, унищожавайки ценна растителност и защитени животински видове. Впечатлението е, че инвеститорите са си "поръчали" корекцията, с цел да унищожат огромната част от ценните за Натура 2000 местообитания и растителни видове, а поръчката им по-късно е реализирана в нарушение на заповедта на МОСВ. Така се стига до друг абсурд, при който министерствата бездействат, а местната власт "коригира" речното корито при устието, предпазвайки морето от наводнение. При тези действия със законови средства се постига незаконен резултат. Частният инвеститор си урежда "корекция" на речното корито, което облекчава значително бъдещите му инвестиционни намерения. Законът е заобиколен, а МОСВ не санкционира извършителите - хората и институциите, одобрили деянието. Те са ясни: Министърът на бедствията и авариите е издал обща заповед, а областният управител, под предлог, че се извършва превенция срещу бедствия, издава заповед на основата на Закона за биологичното разнообразие. Басейновата дирекция разрешава корекцията в услуга на частния инвеститор, в резултат на което буквата на Закона е спазена, но законността е погазена.

Недоволството на гражданите в защита на Иракли нараства заради непрозрачните и съмнителни от законова гледна точка процедури и решения, оставящи огромно поле за съмнения за корупция и престъпни практики и действия от страна на различните етажи на местната и държавната власт. Протестите, с участието на еко-организациите в страната и различните инициативи в защита на Иракли, Странджа, Рила и другите застрашени местности, доведоха до възможността да се проведат две работни срещи между представители на НПО и граждани и министерството на околната среда и водите. Учудващо бе демонстративното отсъствие на самия министър. МОСВ се представляваше от зам. министър Дардов. Още от самото начало се видя, че присъстващите говорят на различни езици. Гражданите и еко-организациите настояваха за незабавни санкции на нарушителите и фактически действия в защита на застрашените територии, докато зам. министърът се упражняваше в реторика по въпроса за сътрудничество при разяснителната дейност около Натура 2000. Трябва да си призная, че за Натура знам от сайтовете на различните НПО и ЕС в България. Връзката между Натура и МОСВ, се състои в това, че гражданите и НПО се опитват да защитят европейската програма от действията на еко-министерството. За какво сътрудничество може да става дума, ако точно това министерство, с бездействието си, се нарежда сред главните отговорници за безнаказаните унищожителни действия в редица местности, предложени за включване в мрежата Натура 2000?

Друг абсурд, на който станаха свидетели, присъствалите на срещата граждани, бе отправената към НПО покана за съдействие и изготвяне на предложения, на основата на българското законодателство, за действия по защита на застрашените територии. Министерството не призна, даже отрече липсата на достатъчен ресурс да следи издаването на оценки по всички строителни инициативи, но въпреки това не се посвени да поиска подобна помощ.

Впечатлението, че министерството не желае да се ангажира с въпросите по опазване на застрашените територии, се засилва от факта, че вече няколко месеца няма наказани за унищожаването на устието на река Вая. И как да има, след като министърът на държавната политика при бедствия и аварии лично е присъства и дава благослови при огледа на мястото. Всичко това по-късно е послужило на областния управител и подопечната на МОСВ Басейнова дирекция, като основание да разрешат унищожителната корекция на речното корито.

Не стигна времето обаче за други сериозни въпроси, като този с Рила, където въпреки глобата, наложена на кмета на Сапарева баня, строителните дейности продължават.

Все пак, имаше и положителни резултати от срещата. Представителите на властта (МОСВ, РИОСВ и другите присъствали) допуснаха, че е възможно да има увреждане на застрашени растителни видове и ценни местообитания в региона на Иракли, но не стана и дума за сериозни проверки и санкции. Г-н Величков (директор на Националната служба за защита на природата) призна, че е направено нарушение и при поставяне на генераторите за изграждането на ветро-генераторен парк, застрашаващ прелетните птици в Калиакра, при което е унищожена степната растителност в региона. Той си пожела да бъде извършена проверка по въпроса.

На фона на неизбежните глоби от страна на Европейския съюз обаче, апелът на МОСВ да не се драматизира опасността от финансови санкции звучи цинично. Нямало да се плащат сега, а след години.

Очевидна е тенденцията обръчът от фирми да задушава централната власт. Министерството на околната среда и водите е безсилно да спре нарушенията и заобикалянето на закона, а в същото време нехае и демонстрира небрежно отношение към апелите на гражданите и еко-организаторите. Това поведение е симптоматично за българската власт през годините на прехода. Еко-протестите в страната са симптомите на заболяването, а диагнозата са Иракли, Рила, Странджа, Калиакра и всички останали застрашени обекти из страната.

Пряката демокрация е лечението, когато държавата е „болна”, и не може да преодолее проблемите си.

За в-к "Дума"

Иракли: Екология по български

Историята на нос Емине, село Емона и местността Иракли-Емине през вековете е много богата и интересна.

Първите исторически сведения за региона, в които за Емона се говори като за град, са от VII век. По-късно, през VIII-XIV век, пристанището на Емона е добре известно на мореплавателите, а носът се среща на много карти от по-късния период до XVII век.

Крепостта Емона е била обект на множество нападения и завоевателски нашествия. При едно от тях, тя пада във владение на граф Амедей Савойски, но само няколко месеца по-късно местните жители прогонват завоевателите, вдигайки се на въстание.

Упадъкът на Емона започва през периода на османското владичество и с течение на времето крепостта се срутва. С трудно достъпно за параходите пристанище, село Емона остава незасегнато от бурния икономически растеж на новоосвободените територии на княжество България в края на XIX век, а природните забележителности на региона, вероятно благодарение на това, остават непокътнати.

Последните хроники описват Емона като градче, а някъде се говори за село от 1000 къщи.

Най-новата история на региона обаче е тясно свързана с крупни финансови интереси, произтичащи от инвестиционните намерения и проекти за строителство. Липсата на пълна и изчерпателна информация по въпроса оставя огромно поле за съмнения относно законосъобразността на всички взети решения и извършени действия в района Иракли-Емине. Съмнения, по отношение на това, дали и тези строителни интереси не са на познатите ни "бизнесмени" с черни очила, черни фланелки, черни костюми, и въображение, сведено до последния модел черно Беемве или Мерцедес. Съмнения, подхранвани от факта, че местността е апетитна хапка, а инвеститорите се държат така, сякаш са лишени от сантиментални чувства по отношение на забележителностите и богатствата на българската природа. Поведението им наподобява това на онези "бизнесмени" и "ценители" на красивото, които са готови да облицоват къщите си с бигора, изкъртен с чукове, кирки и триони от един от най-красивите водопади в България, този, край село Крушуна, след като водите на река Осъм биват отклонени специално с тази цел... Дали и в този случай подобни хора не протягат ръка и към тази „необлагородена” и „неразработена” територия от българското Черноморие, обричайки я на бетониране, подобно на намиращите се наблизо Слънчев Бряг, Елените и Влас?

Думата ми е за екологията по български. Историческото и културно наследство на региона няма да просълзи нито един от "сериозните инвеститори", планиращи строеж в местността. Редките растителни видове няма да направят впечатление на никого. Такива хора се впечатляват от гарденията на ревера, а не от пясъчната лилия на брега. Застрашените животински видове най-много да засилят глада им.

Един мой приятел наскоро писа, че в съседна Гърция, за строеж на двуетажна сграда, извън населените места по тяхното крайбрежие, е необходимо парцелът да е не по-малък от четири декара. Той даде пример и с Испания, където бетонните хотели, залели бреговата ивица, били смлени на прах и положени като основа на магистралите им. Вярвам му, че и българите добре се грижат за бъдещите си първокласни пътища.

Законът, моралът и здравият разум не можаха да спрат заплахата над девствените кътчета на българската природа, сред които е и Иракли-Емине. Предстои последната битка между природозащитниците и т. нар. едър бизнес, която засега изглежда обречена за по-бедните. В Румъния, при подобна битка за спорната Вамавеке на Черно море, която бе застрашена от застрояване, под натиска на общественото мнение, все пак здравият разум надделя и регионът бе предпазен от застрояване, асфалтиране и циментиране. Дали и родните еко-активисти ще успеят в опитите си да защитят Иракли, зависи от всички нас. От зараждащото се Гражданско общество в България.

В какво се състои проблемът? Село Емона има една дузина местни жители. Голяма част от земеделските земи, "върнати" на собствениците само с обстоятелствени проверки, без никакви други документи, са вкарани в регулация от Общинския съвет на град Несебър, с мотиви "за задоволяване на жилищните нужди на село Емона". Според информация в медиите, същите тези земи, както и други в Иракли, са в последствие изкупени на безценица от хора, като главния архитект на София, г-н Диков и собственика на АКБ Форест, г-н Банев (в-к "Гласове", бр 32, 2007 г.). Сред собствениците на земи в региона е Стоян Захариев - изпълнителен директор на "Суис пропъртис", един от главните инвеститори в региона (в-к "СЕДЕМ", брой 16/156 от 2004 г.). Надпреварвайки се с времето, законите, и европейските стандарти, при минимум прозрачност и публичност на действията, същият Общински съвет, недълго преди да започнат преговорите по глава "Околна среда" в процеса на присъедиянване на България към Европейския съюз, одобрява устройствен план, при който се предвижда 20% застрояване на местността. Не дълго след това, процентите се увеличават на 30%, давайки основание за поредната доза опасения за безотговорно отношение от страна на местната власт и инвеститорите към опазването на екологичното разнообразие и равновесие в региона. Малкото издадени задължителни оценки за въздействие върху околната среда (ОВОС) естествено са положителни. Няма как да е иначе, след като инвеститорите наемат експерти и им плащат за подобни оценки. До този момент, от всичките 17 одобрени инвестиционни намерения, 15 са без ОВОС, което прави евентуалните строежи незаконни. Част от "схемата" е издаването на ОВОС-ите "на бройка", по отделно, без да се вземе предвид кумулативният ефект, което може да доведе до увреждане на редките местообитания в региона, а това от своя страна е забранено от "Натура 2000". Така, строежите в района биха били в сериозно противоречие с тази европейска програма, към която България е поела ангажимент още преди членството си в ЕС. Споменатата "схема" заобикаля тази възможност. Намирайки вратичка, еко-министърът се възползва от това и услужливо изважда спорните 1000 декара (750 на Иракли и 250 в землището на село Емона) от продължената заповед за забрана на строителство в района Иракли-Емине. Така и вълкът сит и агнето цяло. И инвеститорите са доволни, че ще пуснат багерите, и хората от "Да спасим Иракли" ще млъкнат. В суматохата, по добре изпитан стар метод за преодоляване на опозицията, на еко-активистите им е предложено да участват в процеса на изготвяне на екологичните оценки. Да участват във властта, така да се каже. Как, при какви условия и с какви пълномощия обаче еко-министерството не пояснява. Тоест, пуснати са ей така, за парлама, за да не кажат, че не са били питани. Съмнявам се обаче, че малцината допуснати ентусиасти-природозащитници ще успеят да надделеят над крупните финансови интереси.

Подобни взаимоотношения между общини и инвеститори, съществуват и в София, където хора, със сходен манталитет, движейки се на ръба на законното, а често и отвъд, дават възможност на разни т. нар. "бизнесмени" да започнат строежите си върху терени, предвидени за озеленяване и градинки в междублоковите пространства.

Дали шепата еко-активисти, поставили си за цел да защитят родната природа, ще успеят, не знам. По-скоро, отчитайки особеностите на българската политическа и държавна система и начинът й на действие, дълбоко се съмнявам, че Иракли и други подобни прекрасни кътчета ще оцелеят за дълго пред бетонното нашествие.

Тези дни се опитвах да обясня на един мой приятел от Македония нещо по тези въпроси. Търсих подходящата дума. По инерция употребих "шуробаджанащина". Той се смя дълго на лексемата. Каза ми: "Знам какво е шура, знам какво е и баджанак..." Разбра ме! Убеден съм, че и уважаемия читател разбира скептицизма ми по отношение на способността на държавната и общинска власт да защитят екологично застрашените региони по българското Черноморие. Финансовият октопод и интереси са стигнали твърде далече и нависоко, за да е възможно.

Това остава на нас, обикновените граждани!

На нас ще останат и десетките хиляди евро ежедневни глоби, които ще бъдат наложени на България за неспазените ангажименти по "Натура 2000".

Текстът е публикуван във в-к "Дума"