“Натура-2000” в България: тука има, тука нема...

Неотдавна, на 29.11.2007 г., Министерският съвет прие решение, което на пръв поглед защитава националните богатства и природното разнообразие на България. Министрите, доволни от работата си, като малки деца пред своите родители, се похвалиха на обществеността за големия екоуспех на правителството: цели 34% от територията на страната са включени, под тяхното мъдро ръководство, в европейската екомрежа “Натура 2000”. Държавниците грижливо скриха от обществеността обаче какво точно са сторили... В решението им има една спорна точка 3, против която за пореден път протестираха природозащитниците и гражданските инициативи в защита на Рила, Иракли и останалите заплашени от безразборно застрояване, в стил “мутро-барок”, потенциално защитени зони. Тази конфликтна точка 3 позволява всички територии с приет общ устройствен план (ОУП) или подробен устройствен план (ПУП) и концесионираните терени към датата на обявяване на зоната за защитена, да бъдат извадени от европейската еко-мрежа. Това решение се взема под предлог “да не се спира бизнесинициативата”. Така, “сближаването на бизнеса с властта”, на което бяхме свидетели по време на последните избори, продължава. За пример може да вземем община Несебър, където инвестиционните намерения са много големи, и където се намира апетитната местност Иракли. В Несебър избирателната активност бе най-високата в страната. В Бургас ситуацията е сходна, а новоизбраният кмет обяви, че приемането на ОУП е сред приоритетите на новата управа на града.

Точка 3 от решението
на Министерския съвет
е изцяло в услуга
на обръча от фирми

които с нетърпение очакват да отмине бурята около родната “Натура 2000”, за да бетонират и последните кътчета девствена и красива природа, останали незасегнати от "Слънчевбрягизиращи бизнес инициативи".

Каква всъщност е тази точка 3? Точка 3 дава възможност на общините да приемат устройствени планове на килограм, отваряйки вратички за това, големи части от предложените от екоорганизациите и БАН зони за включване в европейската мрежа “Натура 2000”, да бъдат извадени, в услуга на т.нар. “бизнесинициативи”. И тук сработва класическата, позната от последните години схема, при която

политическата класа,
тайно или явно подкрепяна
от “луксозни, безработни
и мускулести бизнесмени”


погазва националните интереси и законотвори изцяло в услуга на някоя “бизнес”- прослойка. Този път сме свидетели на услужливото снишаване на властта пред строителните предприемачи и други яки и добре охранявани “бизнесмени”, които на последните кметски избори видимо се инфилтрираха в структурите на местната власт. Каква е далаверата в конкретния случай с Натура зоните? Механизмът, по който дадена територия се одобрява от Министерския съвет и се включва в мрежата “Натура 2000” е тромава. Националният съвет по биологично разнообразие предлага, а министърът на околната среда и водите издава заповед за включването й. С българските темпове това би отнело година, ако не и повече. Ако разгледаме точка 3 ще видим, че тя дава възможност районите с приети устройствени планове да бъдат извадени от защитената зона. По този начин общинските съвети (Спомняте ли си приоритета на бургаската община, според новоизбрания кмет?) имат на разположение цялото време, необходимо на министъра да подпише заповедта за включване на зоната в екомрежата. Щом “сближаването на бизнеса с властта” е стигнало толкова високо (Според Центъра за изследване на демокрацията, на последните избори в България мафията е инвестирала 200 милиона лева в купуване на гласове, а според германския посланик у нас, г-н Михаел Гаер, последните избори показват, че силовите групировки са влезли в общините.), можем да бъдем сигурни, че Министерството на околната среда и водите няма да си дава зор и да бърза. Лошото е, че червеният картон за бавене на играта ще засегне не тях, а гласоподавателите и ще се изрази под формата на санкции от страна на ЕС. Пример за това, как екоминистърът услужливо ще изключва устройствени планове от Натура, помагайки на съмнителни капитали и псевдобизнес интереси, е заповедта за забрана на строежи в Иракли, от която той извади повече от 1000 декара именно с мотива, че има одобрен план.

Очевидно е, че Министерският съвет не се интересува от задълженията на България, още от времето на предприсъединителния период, свързани с поетите ангажименти по опазването на потенциално защитени зони. МС игнорира и това, че на 01.01.2007 в Европейския съюз трябваше да бъде изпратен пълен списък от предложени зони за включване в мрежата “Натура 2000”, на които да се осигури пълната им защита според изискванията на директивите на СЕ за опазване на птиците (79/409/ЕИО от 02.04.1979) и за местообитанията и дивата флора и фауна (92/43/ЕИО от 21.05.1992).

Това на практика означава, че българското правителство, по ганьовски, се опитва да се надлъгва с Евросъюза, опитвайки се да лавира между задължението на България да опази природното си богатство и интересите на финансовия октопод, който очевидно е стигнал до високите етажи на властта. Това, което вероятно ще се случи е, че България ще се опита да извади апетитните за "бизнеса" територии от екомрежата “Натура 2000”, което няма да бъде одобрено от Европа.

Това ще има своите
вътрешнополитически
последици,


но тройната коалиция явно има недостиг на политически анализатори, които да просветлят коалиционния съвет. А може просто Доган, Симеон и Сергей да не се интересуват или да не осъзнават рисковата ситуация, в която точка 3 насила набута България.

Ето част от възможните сценарии:

Европейската комисия няма да одобри правителствената игра на “тука има - тука нема Натура 2000 зони” и ще заплаши България, подобно на Полша, с наказателна процедура в Европейския съд. Тук вариантите са два: На правителството му пука и на правителството не му пука. Ако правителството вземе на сериозно възможните санкции - горещият картоф остава за него: то само ще трябва да направи така, че обгрижваните от властта носители на “бизнес инициативи” да не са много разочаровани от последвалите ограничения във възможността да строят безразборно където и каквото им скимне. Ако, не дай Боже, луксозните “бизнесмени” са започнали строителни действия, правителството ще трябва да се замисли върху това кой и с какви средства ще разрушава незаконните строежи. Ще трябва да помисли и за евентуалните обезщетения за “бизнесмените”. От друга страна, ако правителството демонстрира характерната през последните 18 години за българската политическа класа безпардонност и демонстративно не се съобрази с изискванията и вероятните санкции срещу България, тогава горещият картоф ще остане за електората, който ще трябва да плаща глобите. А за да си почива от ниско платения труд, ще трябва да ходи в същите тези курорти, изградени от “луксозните мускулести бизнесмени”, с активното съдействие на държавата, в нарушение на изискванията на Европейската комисия, станали причина за глобите, които са два вида: първоначална и ежедневна, до привеждане на нещата в съответствие с изискванията на ЕК. Размерът зависи от БВП на страната и от размера на нарушението. За единични случаи на нарушения за страни, като Франция, глобите са били десетки хиляди евро на ден. При нас нарушенията са стотици.

Освен това, напълно възможно е да спре и финансирането на СЕ, ако нарушенията по приемането на Натура 2000 зоните засягат проекти, финансирани от Евросъюза.
Както и досега, отговорни за последиците ще бъдат министрите Чакъров, Гагаузов, Етем, а също така и Доган, Сергей и Симеон - лидери на политическите сили от управляващата коалиция.

Вероятно е през идните няколко месеца да последват ясни сигнали от страна на Европейската комисия, че чак така не бива...

(Благодаря на Андрей Ковачев от Сдружение за дива природа "Балкани" за съдействието при подготовката на този текст.)

Асен ГЕНОВ
Гражданска инициатива "Да спасим Иракли"
Списание "Обектив" на БХК, бр. 150, декември 2007