AdSense Top

Показват се публикациите с етикет Популизъм. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Популизъм. Показване на всички публикации

събота, 24 март 2012 г.

Моля, преведете ми и на мен един милион!..

снимка
Борисов помолил Искров, той щял да помоли директорите на СИБанк и Банка ДСК да върнат служителите си на работа в събота и неделя...

Междувременно, в петък вечер ПИБ щяла да преведе едни 1,200,000 лв...

Надява се Борисов, че работниците ще си получат парите. Благодарен бил на всички страни, защото "добруването на работниците му е важно"...

Аз пък се надявам някога да науча отговорите на следните въпроси:

  1. От къде са се взели парите?
  2. На какво законово основание Борисов твърди, в петък вечерта, че ПИБ ще преведе сумата от 1.2 милиона лева? Ще помоли собствениците на банката ли?
  3. Преводите към работниците най-вероятно ще минат през системата БИСЕРА, при която, ако преводът е направен след 15:45 на единия работен ден, ще бъде на разположение за получаване на СЛЕДВАЩИЯ работен ден след 10:30, сиреч, понеделник... И на БИСЕРА ли ще се обадят господата Борисов и Искров, за да задвижат преводите през почивните дни?
  4. При толкова много молби, към СИБанк, Банка ДСК и, евентуално, ПИБ, какви молби ще трябва да изпълни в замяна Борисов, когато дойде време да си върне "услугите"?
И, в крайна сметка, ако става с молби, моля ви, господа Минев, Андролов и госпожо Маринова, що не вземете да ми преведете и на мен 1 милион... 

понеделник, 26 април 2010 г.

А сега на къде?.. Или на къде, след като се обърне палачинката?

"Кабинетът на Борисов" се е отправил към дъното. Това е ясно и за всички. Медиите все по-малко се захласват по бицепсите, широкия гръб и изваяните гърди на премиера. Все повече се замислят какво точно ни осветява "небесната лъчезария". Социолозите (по в-к СЕДЕМ) говорят за подем на останалите десни партии (тук не слагам Атака, РЗС и подобни недоразумения)... Най-компетентните му партньори се виждат все по-ясно като алтернатива на ГЕРБ... Очакват се първите признаци за загуба на доверие и извън страната... Борисов тръгва надолу по пързалката. Сам се качи на нея. Няма на кого и защо да се сърди. С такива министри и екип от бушони, към които той не проявява никакво уважение и е готов да ги жертва при всяка рискова или напрегната ситуация — толкоз! При демонстративното нежелание и очевидното неумение да следва елементарна политическа логика и технология при вземане на управленски решения — толкоз! При просташката демонстрация на сила и налагане на лично мнение — толкоз, че даже е много!..

Освен всичко, най-любимият му вице и министър, този на вътрешните работи, демонстративно отказва да се съобрази с фундаментални демократични ценности — защита на личната свобода,  неприкосновеност и справедливост. Същият този бойкоборисовски любимец прокара и наложи  милиционерски промени в ЗЕС. Същият този любим министър и екипът на генерал-лейтенанта-премиер наложиха милиционерски, напълно излишни промени в НПК, които позволяват издаването на присъди с негодни доказателства (СРС и анонимен свидетел)... Сега следяли и IP-тата на пиперливите коментатори във форумите... И сексуалната ориентация му е виновна, освен всичко!

На всичкото отгоре, Цветанов има наглостта да обяснява и да се кара, че това не било полицейщина...



Но мисълта ми не е за това. Мисълта ми е за Борисов. Как той може да се измъкне от ситуацията? Стилът му е такъв, че той не остава до край на нито един свой пост. Хитро, нали? Никога не губи! Сега обаче за всички, включително и за него е ясно, че връщане няма! Спре ли да е любимият премиер, вожд и водач, медиите ще го разкъсат... А и народът силно люби и мрази!..

Какво му остава?

Президенството!

Логичен сценарий, нали? Догодина, в разгара на мандата, когато ГЕРБ все още се радва на "народната любов", озарен от "небесната лъчезария", Борисов ще се кандидатира за президент. Така, след предсрочно прекратеното секретарство в МВР, след недовършен кметски мандат, след частично премиерство, той ще си осигури още 5 години (ако има достатъчно балами да го направят президент) на върха, в светлината на прожекторите. Ще може пак да му мерят гърба с педи. След това, когато имиджът е непоправимо и окончателно сринат, той демонстративно ще се откаже от втори мандат и ще се посвети на делата си. Типично за нашите ширини, нали?

Дано тогава не спре на "Congratulations, Borisov!", че английският ще му е от полза, ако го канят да дава лекции тук и там.

Снимка: Уеб Кафе

неделя, 25 април 2010 г.

Air BG-Government: Sofia - Syria. Trasfrer flight: Madrid

От Е-вестник научаваме, че Генерал-лейтенант-премиерът е посетил футболен мач в Мадрид, Испания.

От Всеки ден пък научихме, че договорил със сирийците да ни върнат заема предсрочно! 1/4 до месец! Повтарям: Предсрочно!..

Явно, правителственият Фалкон не може да направи директен полет до Дамаск и се нуждае от презареждане в Мадрид, където междувременно премиерът да може да изгледа едно мачле, докато напълнят резервоарите на самолета...

Прилагам карта на пътуването.



По пътя премиерът най-вероятно е договорил несъбираемите дългове от Мароко, Алжир, Либия и Египет... Хубавото тепърва предстои, скъпи сънародници!

Снимка: Гугъл Мапс

понеделник, 16 ноември 2009 г.

Къде си вярна ти любов народна?

Наглостта и самоувереността не знае граници, особено у някои. След като преди десетина дни обяви, че сме му длъжни, защото "поел държавата" в такава ситуация, смущавайки по този начин дори несмущаемите водещи Иван и Андрей. Те пък от своя страна се опитаха да го парират с въпроса: "чак пък длъжни?!" и получиха обяснение, че "именно сме му длъжни"... Снощи пък бившият софийски градоначалник и настоящ премиер се самопровъзгласи за нещо средно между треньор, наставник и инструктор на "своите" гласоподаватели, заявявайки, в характерен за него стил: "нашите избиратели излизат точно толкова, колкото са нужни, за да победим с  болшинство. Тези, които не излязоха днес, си почиват за следващите избори." Толкова "дълга била резервната скамейка на ГЕРБ."

Нито дума за главоломния спад на гласоподаватели на ГЕРБ в София. Мързелът, умората или стратегическото изчакване не са обяснение. Поне не за мен.

Истината, пресметната в абсолютни стойности, според данни в медиите, е следната:

Приблизително 70-те процента победа за ГЕРБ, при 22.5% активност означава, в абсолютни стойности, че от всичките 1 100 000 софиянци с право на глас, само около 247 500 са упражнили правото си на глас, а от тях, само 173 250 или общо около 15.7% са подкрепили Фандъкова.

Нямам спомен София да е имала клет, избран с толкова нищожно малцинство, сравнено с броя на всички избиратели.

Вместо да ни будалкат с умора, резервни скамейки, спортни стратегии, "голям бой ги бихме", "който не е с нас е с БСП и ДПС" и прочее глупости, по добре е да чуем признанието, че вълната, която катапултира Борисов във висините на властта, всъщност бе вълната на недоволството от безобразията на тройната коалиция, предвождана от Серго и Доган. Доверието, което си спечели генералът, благодарение на простоватия си език и грубоватия си вид, всъщност е доверие на кредит. Кредит, който му е даден за определен срок и при ясни условия: да бъдат преодолени и (по възможност) санкционирани безобразията на същата тази тройна коалиция.

Въпреки не много опърничавите медии, мнозина, отърсвайки се от еуфорията около евро и парламентарните избори по-рано тази година, стават все по-взискателни, а гледан с изтрезняло око, генералът представлява не много лицеприятна гледка.

Електоратът (не само синият) не е като говедата на Гана, дето могат да бъдат изкарвани при нужда. Не всеки е склонен да гласува за когото и да е, стига да е предложен от Борисов. Безличните кандидатури, при пълна липса на съревнование на тези избори, вземат толкова гласове, колкото заслужават, а големият процент негласували ТРЯБВА да им подскаже, че в конкурентна среда те нямат шанс.

Използвайки спортната реторика на Борисов ни остава да вярваме, че през идните две години до пълните кметски избори някой ще успее да върне интригата в мача и да вкара избирателите отново в играта.

Видя се, че това най-вероятно НЯМА да стане със селекционер и треньор като Борисов и Цветанов, защото "самодоволството, повече от нормалното, не е добър знак"...

Снимка на Борисов: Дневник

петък, 6 ноември 2009 г.

Борисов и новините

При откриването на новия нюз рум на БНТ, Борисов каза, че трябва да се гледат новините. Той така виждал и решавал много проблеми...
На въпроса какво от неговото изказване и изяви да се съкрати, за да се събере в нужните секунди, той каза, че нищо не трябва да се съкращава (за разлика от останалите новини, които трябва да се впишат в 15-30 секунди). Всичко било важно...
Как да разбираме думите му?! Така - дневният ред на обществото ни има две точки:
  1. Новини, създадени от Борисов;
  2. Проблеми, които "Медийният премиер" е видял по новините и утре ги ще реши.
Следва ли от това обаче, че проблемите, които Борисов вижда по новините, са създадени от него?..

четвъртък, 5 ноември 2009 г.

Защо само лихвите, господин Борисов?..

Помолете да намалят всичко! Не само лихвите! По принцип, идеята премиерът на една държава да се намесва, било то и индиректно в частния сектор и бизнес, е доста екстравагантна. Какво да кажем за молбата му към банкерите да намалят лихвите? Прекрасна, нали? Много хора ще я харесат. И аз ще а харесам, ако изтегля кредит.
Имам обаче един въпрос. Защо само лихвите, господин премиер? 
Помолете продавачите на женския пазар в София да намалят цената на доматите, че баба Горка, горката, много бомбаж има тая година.
Помолете Валентин Златев да намали цената на горивата, че Шишо бакшишо много му идва нанагорно и върти геврека по цял ден за жълти стотинки... Ялова далавера, а и помпите са вече опасни!
Помолете Алексей Петров да намали цените на такситата в София, че много скъпи, бе!
То, пък, лихвите щели да паднат, НО не заради молбите на Борисов! Язък! Нищо де! ТВ изявата си струваше и, вярвам, се хареса на мнозина!
Снимка: Айтос Орг

неделя, 1 ноември 2009 г.

Медийният премиер Борисов в някои [чуждестранни] медии


Почти два месеца откакто, за първи път, употребих понятието "медиен премиер" по отношение на популиста Борисов, това вече стана известен факт и за западните медии, в частност "Ди Прессе", цитирана от Медиапул:

"Статията завършва с извода, че 100 дни след поемането на властта все още не може да се каже дали Бойко Борисов ще бъде не само медиен премиер, а и успешен политик."

Цитатът е то тук: http://www.mediapool.bg/show/?storyid=158054&srcpos=2

Подобни въпроси задавам в постовете си от 09.09.2009:
http://www.asengenov.com/2009/09/blog-post_09.html

"Ако трябва да обобщим – медийният кабинет и премиер продължават с медийните си изяви, в една услужливо създадена им от самите медии среда..."

И на 28.09.2009:
http://www.asengenov.com/2009/09/blog-post_28.html
"Медийният премиер явно толкова е дръпнал пред другите, биейки ги по няколко пъти на избори, очевидно, благодарение само на широкия си гръб, че ретровизьорът за обратно виждане май е извън полезрението му. Няма как, остава му да гледа само напред. Към правителствените самолети, които трябва да са с подходящ "вътрешен интериор", за да може да се провеждат "мини-заседания" и разговори по време на пътуването на министрите."

Питах за медийния премиер и на 29.09.2009:
http://www.asengenov.com/2009/09/blog-post_29.html

Както и на 12.10.2009:
http://www.asengenov.com/2009/10/blog-post_12.html
"Има нещо обаче, което силно ме притеснява: Путин си има(ше) критици. Някои от тях вече не са сред живите. Иска ми се да вярвам, че "дразненето, заради критиките" няма да доведе до едно по-продължително мълчание на критикуващите...

...Гарантиращо медиен комфорт на лесно дразнещия се и избухлив "медиен премиер" и "неговото" правителство."

Снимка: медиапул

петък, 9 октомври 2009 г.

Премиерът Бат Бойко Борисов и управлението от телевизора...

Георги Лозанов, цитиран от Днес БГ: "Борисов да си наложи 100 дни медийно мълчание..."
За Него всичко се случва в телевизора. Цялото управление на държавата, почти без никакви изключения, се случва  чрез малкия екран. Имам чувството, че всеки казус, който е призван да реши, исполинът на българската най-нова политика, първото нещо, което прави той е да примижи с очи, да събере палците и показалците на двете си длани в просветка-правоъгъник и да визира как реакцията му би изглеждала на малкия, големия екран, вестникарската или Интернет страницата.

Това поведение на Борисов е негов патент още от времето на асфалтираните дупки по софийските улици. Най му прилягаше по онова време песента "ние [дупките, край които може да се снимаш] сме на всеки километър!" Поне до края на Цариградско шосе...

Вижте само умелиението и чара, с който  го заливат журналистките! А, какъв хумор се лее, а? Снимка: Google Cache
От известно време ми се иска, но все още ми е жал за времето, което трябва да отделя, да преровя най-знаковите изявления на Борисов в тази посока. Не са едно и две...

Всяко нещо се случва в новините: звъни се в студиа, раздават се закани в ефир, коментира се всичко [виж стенограмите на МС] в стил "какво ще кажат хората", министрите и "ония с очилцата" седят чинно и записват разни директиви, в стил "Дянков, ти това, Дянков, ти онова!.."

Сред най-култовите медийни изяви на премиера "Бат' Бойко" Борисов, естествено са правителствените Еърбуси, розовите беемвета, донорството на органи, като част от програма за възпроизвеждане, чрез клониране... Няма как да не споменем и трафопоста, край който се е биел премиерът.-отличник., завършил гимназията с пълно отличие, защото е бил подготвен от майка си да бъде дисциплиниран с по-висшестоящите в йерархията...

Напоследък можем да добавим и асансьора за инвалиди в Младост. При този репортаж Борисов бе заобиколен от членове на кабинета и граждани на квартала. В типичен за него стил, Борисов "разтури седянката" ставайки и напускайки я с думите (цирирани по памет): "Ся ше го извикам тоя на Младост и само ако ме е излъгал за асансьора, че не е такъв, какъвто трябва..."


Снимка: Standart News
Всичко това, естествено се случва я по карирана или раирана ризка с къс ръкав, угащена в поизтъркани дънки, я по карирано сигнално зелено пуловерче...

Случващото се – цялото телевизионно управление, поразително ми напомня на това на борисовия колега... Путин: Лов, реки, езда, мускули и корем на плочки, камуфлажни панталони, колани, подарени часовници. Прегръдки и целувки на деца по коремчетата... Уволнения и назначения по телевизията. Спомнете си само как руският премиер нареди да бъде спрян газът през Украйна! Пак по телевизията.
Кога ли ще "видят" това и самите медии? Нядявам се, един ден, нека е след традиционните 100 дни, да имаме и новина за прогледналите медии!

понеделник, 28 септември 2009 г.

Ретровизьор за обратно виждане

„Няма такава държава, която да купи подобен самолет за правителство, президентство или Народно събрание! За такива цели има друг тип самолети – по-евтини, по-малки, по-икономични, с подходящ вътрешен интериор, за да може по време на пътуване да се води разговор, мини-съвещание. Нали идеята е да се пести време и пътуването, да се използва за съвещание!?“

Хареса ми публикацията на Иво Инджев за "вътрешния интериор" на премиера. Ще си позволя да го допълня, колкото и да е нескромно от моя страна. В своите изяви премиерът, освен хвалбите за това, как "ги бил на изборите всички по няколко пъти", напоследък разказва и вицове! За големия си гръб. Вижда се, също така, че много е дръпнал напред пред другите политици. Даже министрите се редят в двора му в Банкя. Всичко му е на главата на премиера. Даже за "вътрешния интериор" на самолетите трябва да мисли...

...Преди повече от двадесет години видях опаковка на задно огледало за кола. На опаковката пишеше буквално следното: "ретровизьор за обратно виждане".

Медийният премиер явно толкова е дръпнал пред другите, биейки ги по няколко пъти на избори,  очевидно, благодарение само на широкия си гръб, че ретровизьорът за обратно виждане май е извън полезрението му. Няма как, остава му да гледа само напред. Към правителствените самолети, които трябва да са с подходящ "вътрешен интериор", за да може да се провеждат "мини-заседания" и разговори по време на пътуването на министрите.

Всяка друга визия по въпроса е ретро.

петък, 11 септември 2009 г.

Колко подготвен е Борисов?

Какво казва българският премиер на своя руски колега, по време на "директната им връзка", основана на "взаимно доверие". Буквално, следното:
"...Освен това, ние не успяхме да получим информация за характера на договорите, подписани между нашите страни. Може би това е и причината за разминаването в оценките... Може би, в едномесечен срок, ние ще се запознаем с положението на нещата в детайли..."

Важно е и следното:
"...За „Южен поток” аз мисля, че няма да имаме проблеми. Що се касае до петролопровода „Бургас-Александруполис”, то там има един единствен проблем. По този въпрос ще бъдат произведени два местни референдума – става дума за екологията на крайбрежната зона..."

Борисов на срещата с Путин.
Какво отговаря Путин?

"...Г-н премиер, още веднъж искам да повторя, че се отнасяме с разбиране към нуждата на новите членове на кабинета, на новия кабинет, да навлязат в материала и да се запознаят с всички тези проекти по-подробно.Истината е, че всички тези документи са открити. И ако заради вътрешнополитически причини от предизборен характер Вашите специалисти не са имали възможност да се запознаят с тях, ще ви предоставим всички възможни материали..."
Kommersant.ru: Вытянув ноги, Владимир Путин даже не пытался вытянуть из болгарского премьера 280 км трубопровода
Пак ще се върна на случилото се тези дни. Две от трите основни институции в България размениха нападки чрез медиите (президент и премиер). Единия обвини другия в липса на държавнически подход и компетенции, другият засвири на струната на емоционалните обвинения (човешка завист, заради липса на добри приятели). Посредниците (някои медии) в този задочен сблъсък на титаните обаче реагираха, както вече стана дума, още по-неадекватно. Впуснаха се да търсят скрити знаци какво тази словесна битка може да означава и колко адекватни са аргументите на единия от участниците.

Важното в случая е друго! Наред с унизителното чакане на Станишев за аудиенция, наред с очевидно сервилното отношение на президента към Путин, Борисов с НИЩО не допринесе за засилване на позицията на България и за запазване на честта на българските политици пред руските им колеги. Даже обратното, а приказките за черните колани и "директната връзка, основана на взаимно доверие" пет пари не струват!

Защо? Заради двата цитата, които илюстрират твърдението ми. Какво казва Борисов на своя колега Путин? Казва му следното:
  1. Аз, като премиер, и подчинените ми ресорни министри, идваме на среща с теб незапознати [неподготвени] с основните характеристики на договорите, които искаме да дискутираме с теб.
  2. Разпалените обещания на Борисов за "отърваване от руската енергийна зависимост", включително и чрез преразглеждане цитираните от него проекти, си остават просто предизборни кьорфишеци.
  3. Предизвиканият от ГЕРБ референдум е на път да се обърне срещу партията и премиера, който дава индикации, че това може да бъде и игнорирано, като "единствен проблем". Не екологията, а самият референдум.
  4. Борисов казва на Путин и друго: "Аз съм премиер, разполагам с цялата информация в държавата, но идвам на среща с теб, без да съм запознат с тези основни, стратегически за страната ни проекти."
И как реагира руският му колега? Подиграва се с него, галейки го по главичката: "Да, да! Разбирам. Не си имал време. Много си зает. Е, щом твоите хора не са ти дали всички необходими документи, батко може да ти даде неговите копия от материалите и договорите!"

Това, господин Борисов, означава, че НАИСТИНА сте отишъл на срещата НЕПОДГОТВЕН, с което сте злепоставил България и представляваната от Вас институция, с една почти безсмислена среща, на която руският премиер демонстрира типичното за Русия надменно отношение към нас. Друго обяснение на тези два цитата от срещата Ви с Путин трудно може да бъде дадено. Никакви локуми за "взаимно доверие" и "човешка завист" няма да отговорят на въпроса ЗАЩО, по дяволите, Ви беше нужна тази среща, извън светлините на светкавиците и камерите? Не всичко се случва в телевизора, господин премиер!

сряда, 9 септември 2009 г.

Пичове, имате ли аквариум?

Като деца много се радвахме на вица за милиционера, който учил логика и дал на шефа си следния пример: "Аз имам аквариум! Обичам рибките, обичам животните, обичам хората, обичам жените... Логично е: не съм хомосексуален! Шефе, имаш ли аквариум? Нямаш? Значи си обратен!"

Подобна логика наблюдавам тези дни в повечето медии и по най-високите политически етажи в България. След като се сбутаха пропагандно около трагедията в Охрид, Първанов и Борисов си размениха безпрецедентни нападки. За сега, писмено и чрез медиите. Първанов разкритикува липсата на ясна позиция на кабинета и премиера по енергийните въпроси, обвинявайки го, че се срещнал с Путин НЕПОДГОТВЕН.

Какво става в медиите? Първото нещо, което бие на очи е липсата на кураж да се артикулира един от най-сериозните проблеми на Борисов – очевидната липса на подготовка, систематичност и целенасоченост в действията, различна от желанието да се предизвика просто поредното медийно и PR събитие. До такава степен, че пак медиите са ПЪРВИЯТ и, изглежда, основен осведомител на професионалните среди и колегите и подчинените на Борисов за специфичните му действия и възгледи по важни политически и икономически проблеми, които кабинетът би трябвало да решава.

Така разбирам аз думите на президента "Видимо неподготвен беше и премиерът Борисов за разговора с колегата си Владимир Путин", когото в никакъв случай не защитавам в дадената ситуация. Най-малкото, заради опита да бъдат извлечени политически и имидж дивиденти от трагедията, задържайки правителствения самолет, превозващ пострадалите от Охрид, заради едно прибързано пътуване на президента до Македония, както и вечно наведената му позиция пред Путин.

Какво обаче направиха медиите? Услужливи журналисти се впуснаха да импровизират на тема колко адекватни са аргументите на президента по темите Южен поток, АЕЦ Белене, Горна Арда и пр... Даже повишават тон, че не можело да се критикува на 45-тия ден, а трябвало, както доброто възпитание повелява, да изчакаме 100 дни. Не разбирам защо, вместо да искат от премиера да коментира професионално фактите, те се задоволяват с повърхностни сюжети за ревност и завист.

Борисов реагира още по-смехотворно, като вместо да отговори с аргументи, го удря на емоции, симпатии и чувства: "...Взаимното доверие и директната връзка, изградена между мен и премиера на Русия Владимир Путин, събуждат човешка завист, която за мен е разбираема..."

Ако трябва да обобщим – медийният кабинет и премиер продължават с медийните си изяви, в една услужливо създадена им от самите медии среда. В тази идилия всички пропуснаха основния въпрос, който дори президента, очевидно добре осведомен, успя да прозре: БОРИСОВ Е НЕПОДГОТВЕН и НЕКОМПЕТЕНТЕН!

Подобно изместване на фокуса ме принуждава да попитам президента, премиера и някои медии: ПИЧОВЕ, ИМАТЕ ЛИ АКВАРИУМИ?..

вторник, 1 септември 2009 г.

ТУРИ МУ ПЕПЕЛ от рози

Поредната медийна акция на медийния премиер и неговото медийно правителство се разиграва тези дни. Военният министър, който, между другото, смени няколко политически партии, преди да се добере до министерския пост, загрижен за добруването на българския народ и в частност, на българския войн, а най-вече, загрижен за неговата сексуалност, хвърли поредната медийна бомба. Окрилен от "откритието" на медийния премиер Борисов, който гръмко изрази несъгласието си с цвета на двете беемвета на Министерството на отбраната (МО), пребоядисани в цвят "пепел от рози", усъмнявайки се в сексуалната ориентация, като водеща при избор на цвят, министър Младенов "извади" пребоядисването на беемветата като основно доказателство за злоупотреби с власт и средства в подопечното му министерство.

Ще ме прощавате, ама това е далече не най-важния проблем какъв цвят са проклетите беемвета. Правилните въпроси са:
  1. Имало ли е злоупотреба с власт и/или средства при закупуването им?
  2. Имало ли е злоупотреба с власт и/или средства при пребоядисването?
  3. Имало ли е злоупотреба с власт и/или средства при ползването на ведомствените автомобили?
Изборът на цвят е далеч по-маловажният проблем, който, отчитайки ведомството, е и въпрос на можене. За мен, от чисто естетическа гледна точка, "пепел от рози" е един много приятен цвят, а кола, решена тонално по този начин, може дори да бъде много сполучливо дизайнерско откритие.

Ако Борисов и Младенов, в стремежа си за пореден път да демонстрират на народа, силното си желание да "борят" лошите крадци във властта, са направили съзнателен избор да занимават обществеността със естетическите си виждания за сполучлив или несполучлив дизайн, моето скромно мнение е, че това далеч не е демонстрация на управленски умения, а по-скоро израз на желание да се ангажира обществеността с теми, които не са нищо друго, освен елементарни, безинтересни и популистки.

Естествено възникват следните въпроси:
  1. Ако беемветата бяха останали черни, дали Борисов и Младенов биха вдигали шум?
  2. Ако беемветата бяха боядисани не в цвят "пепел от рози", а, да речем, камуфлажно, по-мъжествени ли щяха да са?
  3. КАКВО, ПО ДЯВОЛИТЕ, СТАВА, Г-Н БОРИСОВ, с уверенията Ви, че ще разследвате Доган? Доста замря ГОВОРЕНЕТО ВИ в тази посока...
Проблемът с цветовите предпочитания на някой незнаен служител на МО бяха толкова преекспонирани и изкривени в опитите да бъде показано на народа колко безкомпромисни са медийния премиер, медийния военен министър и медийния кабинет в борбата си за разкриване на злоупотребите на станишевия кабинет, че сведоха дискурса до обикновен махленски разговор дали щерката на бившия министър случайно не е ходила на абитуриентски бал с въпросните "кок де рош" беемвета... Сякаш самият Борисов не си бе счупил крака само няколко седмици по-рано, разцъквайки мачле с приятели, най-вероятно В РАБОТНО ВРЕМЕ... Кой е критерият, според който едното е злоупотреба, а другото е адски куул и се харесва на народа могат да отговорят единствено сервилните медии и журналисти, които издигнаха Борисов на пиедестал и, в крайна сметка, го направиха премиер. А, говоренето за абитуриентския бал на министерската щерка ме навежда на мисълта, че с въпросните беемвета Министерството на отбраната може даже да закърпи някоя дупка в бюджета си, като... ОТДАВА ВЪПРОСНИТЕ ЛИМУЗИНИ ПОД НАЕМ на желаещите абитуриенти и граждани, които искат да се почувстват хем по-така, хем да го раздават малко като министри...

вторник, 18 август 2009 г.

България може и да не може, ама медиите могат

България може и да не може да избере Министър председател, който да спазва обещанията си, но медиите явно могат да го принудят, поне докато са свободни да критикуват действията му, ако не изпълнява обещанията си.

Как стана това на практика?

Премиерът Борисов, преди малко повече от две седмици, на 30 юли, изададе заповед, според която всички решения на МС, които не се публикуват в Държавен вестник, трябва да са достъпни за гражданите в Интернет:

Всички решения на Министерския съвет, които по принцип не подлежат на публикуване в Държавен вестник, ще станат достъпни за гражданите и бизнеса, съобщиха от правителствената информационна служба. Премиерът Бойко Борисов е разпоредил да се изгради възможност за външен достъп до правно-информационната система, поддържана от администрацията на правителството.

Достъпът ще бъде осъществен в двумесечен срок.

С отварянето на правно-информационната система за външни потребители ще се постигне желаната публичност и прозрачност в дейността на сегашното правителство и обществото ще бъде максимално информирано за взетите решения, отбелязват от службата.

След като тази заповед не бе изпълнена в срок, Медиапул публикува сьобщение, в което се пояснява, че заповедта на Борисов НЕ е изпьлнена:


Администрацията на Министерския съвет не изпълни една от първите заповеди на Премиера Бойко Борисов, дадена в края на миналия месец – в двуседмичен срок да се осигури външен достъп до ведомствената правно-информационната система.

В понеделник от правителствената информационна служба съобщиха за Mediapool, че макар крайният срок да е изтекъл още в петък, техническите тестове на системата продължават и засега не се знае кога точно ще бъде пусната.

С отварянето на правно-информационната система за външни потребители трябва да се осигури граждански достъп до всички решения на Министерския съвет, които по принцип не подлежат на публикуване в Държавен вестник.


Очевидно, суетата е основен мотивиращ фактор в действията на Премиера, който, след като нееднократно демонстрира нетърпимост към критики, предупреждавайки, че може "да избухне" при някой "глупав въпрос", този път е приел нещата "сериозно", щом имиджът на добрия батко е застрашен.


Системата за правна информация на Министерския съвет (PRIS) вече е публично достъпна. С всички постановления, разпореждания и решения, взети от правителствата на Република България от 1990 г. досега, гражданите могат да се запознаят на интернет адрес http://pris.government.bg или през линка в интернет страницата на МС (www.government.bg), съобщи правителствената информационна служба.

Отварянето на правно-информационната система за външни потребители стана по разпореждане на министър-председателя Бойко Борисов, за да се улесни достъпа до информация и като гаранция за заявената воля на правителството да работи прозрачно. Голяма част от актовете на МС досега оставаха непознати за обществото, тъй като не подлежат на обнародване. Сред тях са такива решения от висок обществен интерес, като решението за разделение на дейностите, финансирани чрез общинските бюджети на местни и делегирани от държавата; за приема на студенти; за таксите за кандидатстване във ВУЗ и др.

Системата се пуска в максимално кратки срокове поради големия интерес към нея. В момента се работи по усъвършенстването й, поясняват от правителствената информационна служба.

glasove.com

Обърнете внимание! Системата се пуска в максимално кратки срокове "поради големия интерес".


Две неща бият на очи:
  1. "Големият интерес"
  2. "Максимално кратки срокове"
Няма как да не си припомним, че пускането на системата става СЛЕД като администрацията на МС бе критикувана в електронните медии, че не спазва заповедта на Борисов. Няма как да не обърнем внимание и на това, че "големият интерес" е водещ в действията на "кабинета на Министър председателя Б. Борисов". За суетата ми е думата. И за popul-ярната политика на Премиера. Вярвам, че Интернет, блоговете и опозиционно настроените електронни издания могат да "повлияят" в някаква степен на Борисов да реализира част от нещата и обещанията си, предизвиквайки "обществен интерес".


А, защо контролът над преноса на информация (т. нар. следене в Интернет) е отново в приоритетите на МВР тепърва предстои да научим.

... Дано суетата не е прекалено болезнена черта на господин Премиера.

събота, 15 август 2009 г.

Vox populi vox Бойко

От няколко дни се опитвам да "вкарам" стила на премиера в някакво рационална схема, за да ми е по-лесно да го възприема и разбера и да си обясня какво след какво следва, и какво да очаквам в бъдеще. Няма как да не обърна внимание на една много важна характеристика на неговите действия. А, именно: основното действие на премиера е говоренето. Пред камера или на микрофон. Насочено е към народа. Народ, на латински е populus... Ето, започва се, ще каже някой. Да, започва се!.. За съжаление, започва се основно в Интернет, защото медиите, вижда се, няма да служат за коректив поне няколко месеца от тук нататък. Нито печатните, нито електронните. Даже обратното - изглежда, обажданията в редакции и студиа създадоха и ще гарантират временен комфорт на премиера. Не е чудно защо, отчитайки вероятността той "да избухне" при някой глупав въпрос... Не си спомням, също така, премиер да е имал толкова интензивно присъствие в медиите. Само някои негови конкуренти и колеги от латинска Америка го бият, защото се радват на много по-голям брой открити детски градини, пътища, сгради, и обекти от всякакво естество, както и 5 часови телевизионни предавания. По-дълги са само прес-конференциите на Путин и речите на Кастро...

Разминаването между говорене и действие, послания и възможност за реализацията им, адресати на говоренето и изпълнители на "задачите" е очевидно. Нека видим само няколко примера:

  1. Разсекретяването на "Галерия" беше говорене за пред медиите и журналистите. Ако беше станало, щеше да е много хубаво за тях да разберат кой, за какво и кого е "разработвал" и подслушвал. Хубаво, ама не стана. След помпозните изявления в медиите: "обществен интерес, спекулации с името на службата. Ние искаме да имаме управление, което хората да знаят кой какво е вършил и какво се върши в момента. Тази служба трябва да изпълнява това, което хората искат: борба с тероризма, борба с корупцията и да бъде максимално невидима, нечуваема и негенерираща скандали и затова съм дал да я контролира опозицията. Разпоредил съм разсекретяване по члена и смисъла на закона, за да може всеки човек да си прави изводите" нещата се оказаха малко по-различни, даже леко комични за един бивш секретар на МВР. Разсекретяването, най-просто казано, не може да стане по-бързо от 1 година, при това, с изричното съгласие на всички засегнати... Думите на премиера останаха без покритие, за сега, но достигнаха до адресата – populus [народът] "видя", че премиера има воля, най-накрая, да "направи нещо".
  2. Да не забравим и нареждането на Борисов към "неговите" депутати ["Възложил съм на Народното събрание." - както той казва], да приемат възможно най-бързо решение за пълно разсекретяване на досиетата на бившата Държавна сигурност, защото досиетата били "опасни, когато са тайни, както било при СДС". Вече съвсем ясно се вижда силната решителност е обзела премиера да се бори с лошите ченгета, затвърждавайки имиджа си на доброто такова, което пипа със силна ръка, но в кадифени ръкавица. Внушението е добро, ако изключим пълното разминаване между говорене и възможност за реализация. Разминаване, защото, както се вижда, ГЕРБ вече включват на заден ход по отношение на "пълното разсекретяване на досиетата"...
  3. Самолетите са друг словесен крах на премиера. Произведе ефект върху хората, най-вече с внушението за "маскарите", дето си поръчват самолети, за сметка на populus [народа], но не последва обещаният резултат. Какво беше обещано? Ето какво: "Ще спрем самолетите на властта, ще пътуваме по-малко. Ще направим конкурс за превозвачи. По-пестеливо и ще останат пари за хората". Какво стана? Ето какво: "Чартирането на машините ще се отнася за полети, които правителственият авиоотряд не може да изпълнява, обясниха от правителствената пресдирекция. Освен два самолета "Еърбъс" отрядът разполага с един самолет "Фалкон" и един ТУ-154." Тоест? отново разминаване между речено и сторено. Нито е разпуснат авиоотрядът, нито са "спрени самолетите на властта", на всичкото от горе, ще има и чартърни полети, а за парите, дето щели да останат за хората ще почакаме да видим. Да не говорим, че в едно интервю, което цитирам по-долу, става ясно, че всъщност купените самолети май може да са един, а не два, ама да е хубав! А, какво точно ще стане, ще разберем след "подготвяния прозрачен конкурс"...
Да си припомним и друго. Една от поредните медийни изяви на Борисов, в което той ползва цветущия си, толкова характерен език и демонстрира доста специфично поведение. Това, в което той пусна култовата фраза "думи, като моля, другарко, Бойко ме бие пред Брюксел не важат", след което, обръщайки се фамилиарно към финансовия СИ министър, му дава заповед пред камерите и демонстративно напуска конференцията видимо отегчен и обиден...

Или да вземем култовото интервю на премиера пред 24 часа, в което той не се свени да ползва личното местоимение в първо лице, единствено число доста по-често от приемливото в подобни случаи? Интервю, в което всичко, от Формула 1 до НЗОК, през ДАНС, се преплита в един словесен поток, съответстващ не на конкретни управленски планове и стратегии, а на емоционалното състояние на говорещия. Отварящите въпроси на журналистката К. Кръстева, от друга страна, предразполагат премиера да се изяви отново в светлината на "Аз моята история съм я написал, та написал… От мен зависи да направя председател на парламента, премиер"... (пак в 24 часа)

Вижда се, че изявите на премиера целят да уверят populus в намерението му да разреши ВСИЧКИ проблеми, включително и нерешимите. Ако нещо се произвежда със сигурност то е говорене, вещаещо "възмездие" за причинената несправедливост. Доста конвертируем по отношение на populus подход, който наблюдаваме вече няколко пъти.

Характерният за премиера стил на говорене (строго) изисква одобрението на всички - от нуждаещите се от трансплантации, през полицаите, към заинтересованите от управлението на НЗОК, до банкерите и финансовите кръгове, та чак до феновете на Формула 1.

Говорене, примиряващо непримирими категории: "интересите" (най-вече негативизма и омразата) на populus към интересуващия се само от собственото си благополучие "недостоен и корумпиран елит". Низините и върховете. Горе и долу.

Ако има проблем в popul-ярната политика на премиера той е в това, че използването на глаголи и местоимения в 1 лице единствено число, не продуцира по магически начин действие, а още по-малко желан (от populus) резултат.

Политиката е трансформирана в дискурс. Преди всичко начинът на говорене, а не начинът на действие, става основна характеристика на управлението.