Подпаленият кран за демонтажа на Петох*йника |
Сега се пренасяме в София.
По това време Людмила Живкова вече е тотално превъртяла. Увлича се по някакъв странен модернизиран, приспособен за Запада мистицизъм. Влиянието му може да бъде видяно в странните ѝ идеи и най-вече във визуалните знаци на всичките проекти, инспирирани или одобрени от принцеса Людмила...
В тази среда твори родната "худежествено-творческа интелигенция", към която принадлежи и авторът на Петох*йника – Старчев... Самият той вероятно е бил много, ама много недоволен от това, че Крум Дамянов – любимецът на Пенчо Кубадински – печели ко̀нкурса в Шумен.
Стигаме до Недоразумението "681-1944-1981" пред НДК. То е възложено на Старчев без конкурс. Цената му е няколко – ако моите сведения са коректни – пет милиона лева, осигурени от профсъюзите. Издигнат е за няколко месеца и е абсолютна бутафория.
Това недоразумение е приписвано към брутализма, но не е! Брутализмът (от френски "суров бетон") не предполага авторът му да го "облепи" с гранитни плочи, за да "блести" и наподобява "Планински кристал". Ако беше брутализъм, щеше най-малкото да е оставен на "суров бетон", както стилът изисква...
Извън всички възможни сравнения с комунистическата символика (на мен лично петох*йникът най-много ми прилича на стилизиран, излизащ от земята "Сърп и чук", но това е друга тема), спиралата, с която защитниците му се заиграват, е отново странност, свързвана с "визиите" на Людмила Живкова.
Авторът, а и защитниците на Недоразумението пред НДК държат отговор и на този въпрос – чия всъщност е идеята за Петох*йника? На Старчев или на Живкова? Защо е възложен без конкурс и изпълнен мърляшки, за 8 месеца?...
Дължат го и по причина, че за "онова време" се знаеше, че и Живков, Кубадински и принцеса Людмила имаха своите любими придворни автори. Някои от тях са все още сред живите и все така свързани с окултизма и "модернизирания, приспособен за Запада мистицизъм"...
Та, за да може да оценим Петох*йника пред НДК, художниците, а и архитектите, свидетели на "онова време", трябва най-сетне да си извадят сливите на комфорта от устите и бананите от ушите и да проговорят. Да разкажат всичко за "Онова време". За комисиите, за ролите на придворните художници, за това, как се раздаваха поръчките, как се организираха конкурси, кой какви хонорари получаваше и т.н. и т.п...
Иначе ще палим и гасим кранове в шизофренно опиянение...
P.S. И не съм забравил за Войнишкия паметник, сринат от комунистите. Кощунството им е друга историческа несправедливост, която все още не е получила заслужено възмездие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар