Иракли е едно от местата, застрашено от застрояване, ако не бъде обявено за защитена зона, включена в еворпейската мрежа Натура 2000. Бил съм там. Видял съм протестиращите. Ходил съм и аз да протестирам. Видял съм и другата страна - т. нар. собственици на земи в региона. Казвам "така наречени" защото съм видял и огромните билбордове "продавам земя"...
Какво толкова, би казал някой. Много! Иракли е само едно от местата. То е емблематично, защото от него започнаха протестите. Колко ценно е от биологична гледна точка, ще кажат професионалистите. Аз им се доверявам. Аз мога да коментирам прочетеното от мен по въпроса и личната ми гражданска позиция.
Иракли е местност с богато историческо минало. Най-старите сведения за региона са от VII век и в тях село Емона, намиращо се в териториите на Иракли-Емине се описва като град. През следващите векове (VIII-XIV) емонското пристанище е било добре известно на мореплавателите, а карти на местността от по-късния период до към XVII век изобразяват нос Емине. Емона е имала крепост, многократно атакувана от завоеватели. Сред тях е и граф Амедей Савойски, завладял крепостта, но прогонен от местните жители, вдигнали се на възстание само след няколко месеца. Османското владичество бележи началото на упадъка на региона, а крепостта, с течение на времето се срутва. По-късно, в годините на бурен икономически растеж, Емона остава в страни, заради трудно достъпното си пристанище. Това обаче най-вероятно съхранява природните забележителности в региона. В последните хроники Емона се описва като градче, а по-късно като село с около 1000 къщи.
Сред най-впечатлаващите за мен природни феномени са щъркелите, които всяка есен се събират с хиляди над селото и кръжат с часове. Повеят от крилата им буквално може да се долови в тихите утрини, а плясъкът, който птиците издават летейки, сякаш успокоява слуха.
Сега спорът около Иракли е дали да бъде разрешено строителството върху хиляда декара. Строеж на ваканционно селище. (За сравнение: тези 1000 декара стигат за изграждането на 1000 къщи, с по един декар двор. Колкото са били къщите в селото, описани в една от последните хроники). За мен, като гражданин, само историята на местността е напълно достатъчна да се съглася, че защитата й е необходима. Позната ни е алтернативата на големите курорти по Черноморието и можем да направим сравнение. Не бива да допускаме нейното слънчевбрягизиране.
Има и друго обаче. Не само древната история на местността Иракли-Емине е интересна. Любопитна е и новата. Особено в контекста на еко-протестите.
По данни от медиите, част от земите, влизащи в границите на инвестиционните намерения, са бивши земеделски земи, върнати на собствениците им само с обстоятелствени проверки, без други документи и са вкарани в регулация с мотив, да се задоволят жилишните нужди на селото. Въпреки засиления обществен интерес, нито една от заинтересованите страни не е предоставила информация за земите, част от които са били общински, и върху които инвеститорите планират строежи. Около тези земи е спорът за Иракли-Емине. Така започва надлъгването. Без оглед на поетите от България агнажименти по глава "Околна среда" от пред-присъединителните преговори, без да се вземат предвид законите на страната, без да се вземат предвид изискванията на мрежата "Натура 2000", Общинският съвет в Несебър нехае и не желае да направи необходимото за защита на околната среда. В одобрения устройствен план плътността на застрояване постепенно се увеличава. Няма данни, а и инвеститорите не са отговорили дали са направени задължителните оценки за въздействие върху околната среда, в които да е отчетен и кумулативния ефект от всички по-малки парцели. Това, че зоната е потенциално защитена и влиза в мрежата "Натура 2000", поставя сериозни изисквания към евентуалните строителни дейности в региона, което от своя страна, трябва да бъде отчетено при издаване на въпросните оценки.
Министър Чакъров (МОСВ) не дава мотивирано обяснение защо, след като през 2006 г. налага мораториум върху строежи в региона, най-общо казано, с цел защита на потенциално защитени зони, по-кьсно, със сходна заповед, през август тази година, той изважда от мораториума 145 имота, на площ 1123,452 декара, с което на практика дава възможност за започване на строителни дейности в региона.
Така, по болезнено позната схема, породена от симбиозата между власт и "бизнес", с лека ръка се създават условия за унищожаване на поредното "неусвоено" и "необлагородено" кътче от Черноморието, с което то е застрашено от бетониране и циментиране.
Срещу това, по мое разбиране, протестират природозащитниците. Протестът им е една необходима гражданска инициатива, във време, когато никакви законови средства не са в състояние да извадят на яве истината за тези хиляда декара, истината за всичките механизми, които създават корупционна среда и хвърлят сянка на недоверие върху държавните и общински институции. Порочни взаимоотношения, на основата на личния интерес и келепир, които деморализират и демотивират българина. Тези протести създават Гражданското общество в България и изострят нетърпимостта ни към потенциално или откровено престъпни практики.
Думата ми е за морала и правото (по български). Ако моралът е сборът от схващания, като тези за добро, зло, съвест, чест, правилно и грешно, то Законът служи да приложи моралните норми. Ако психическата принуда, породена от негативното отношение на обществото е недостатъчна, както в случая, тогава на помощ би трябвало да се притече Законът.
Храненето изглежда е в основата на ценностната система на много българи. Условно можем да обособим няколко групи. Едни си седят в къщи, ядат, пият и плюят по всичко и всички. Други, напълно неинициативни, вечно се оплакват, че няма какво да ядат, но не се опитват да променят нещата. Третата група е най-опасната. Тази на мутрите. Те, ненаяли се, направиха каквото можаха в градовете и сега ненаситно посягат към планините и черноморското крайбрежие. Средствата за тях не са важни, ако целта ще бъде постигната. Тях българските закони очевидно не ги ловят.
Протестът на еко-активистите е в основата си морален. Той е в защита на законността. Той е израз на негативното отношение на обществото към описаните по-горе порочни механизми. Някои от протестите не бяха предварително съгласувани със софийска община. „Незаконни са!” – викнаха някои по медиите. Може и да са незаконни (по българските закони), но са МОРАЛНИ.
Пред българското право, такова, каквото го наблюдаваме 18 години, аз предпочитам моралния протест на природозащитниците. Това е мой съзнателен избор, израз на гражданската ми позиция по тези въпроси.
След последния (напълно законен) протест, шествието, организирано на 12-ти септември, в деня, преди заседанието на Националния съвет по биологичното разнообразие (НСБР), електронните медии си свършиха работата добре. Отразиха го обективно. Нямаше как да е иначе, след като хората пееха от прозорците заедно с протестиращите. НСБР прие 27 от общо 29 предложени зони за включване в програмата "Натура 2000" и отхвърли предложението на Дъжавната агенция по горите за почти двойно орязване.
Моралът възтържествува. За сега.
Асен Генов
Няма коментари:
Публикуване на коментар