Кой се страхува от Референдумите?

Оня ден се случи нещо интересно. Тройната коалиция демонстрира показно разногласие заради предложения проект за Закон за референдумите.

Без да дискутирам вероятните причини за толкова изострена полемика, като например чисто показно несъгласие в коалицията, целяща да ни увери колко демократична и диалогична е тя, се замислих върху следното: Какво се предлага в законопроекта? При 600,000 подписа, Референдумът е задължителен, а при 200,000 Народното събрание трябва да се произнесе дали да има допитваме.

ДПС въстана срещу този Закон, въвеждащ елементи на пряката демокрация. Според Местан: "... с така предложения закон за референдумите се обслужва тезата, че съществуващата политическа система не може да роди демократичен продукт..." На него му приписват и обяснението, че ДПС "няма да подкрепят подмяна на представителната демокрация"... А според други депутати от ДПС, цитирани в медиите, "...приемането на законопроекта в такъв вид би означавало прехвърляне на правомощия на Народното събрание".

Как може да бъде разтълкувано подобно несъгласие? Какво ни казва Местан и компания? За мен, такива изказвания са плод на политически цинизъм, а не казаното от Бат' Бойко в Чикаго. Това, което Местан и Ко ни казват е следното:

1. Нищо и никой, извън Народното събрание и съществуващата политическа система, обсебена от оформилата се през последните две десетилетия политическа върхушка, не може да "роди" по-демократичен продукт от познатите ни до болка стари муцуни в парламента;
2. Даването на повече права на "електората" и изборния "материал" да участват в законодателните и управленчески процеси е нищо повече от подмяна на "представителната" демокрация;
3. Подобен законопроект е посегателство върху правомощията на Народното събрание.

Поне аз така тълкувам заформилата се игричка между ДПС и БСП.

Не съм съгласен обаче с Местан, че точно той и колегите му от тройната коалиция в Парламента са моите представители в "Представителната демокрация". Те вероятно са представители на олигархията и кръговете от фирми, но не и мои! По тази причина, подобно "изземане на правомощия на Народното събрание" и допускане на възможността, че добър демократичен продукт може да се "роди" извън главите на 240-те представители на политическата върхушка, може да се окаже форма на "пряка демокрация", която да даде положителен резултат, за разлика от огромния процент от управленски решения напоследък.