Вероучение в училище — защо "НЕ!"

Периодично ставаме свидетели на странни законодателни решения, правни и силови действия в сферата на религиозните права и свободи. Да припомним: през 2002 г. се приема нов Закон за вероизповеданията. Той е посрещнат нееднозначно от вярващите, с изключение, най-вече, на ръководството на БПЦ. Последвалите протести не успяха да склонят президента Първанов да наложи вето, законът, приет на бързи обороти, като подарък за църквата, даде основание на полицията да нахлуе със сила в храмовете и да "въдвори ред" в разединеното Православие. В резултат, Първанов получи награда за "приноса му към единството на православните народи" не от кого да е, а от руския патриарх. Години по-късно, Европейският съд по правата на човека в Страсбург реши, че държавата неправомерно е заставила вярващите да са под едно ръководство, присъждайки финансово обезщетение. Съдът, също така, постанови, че приетият през 2002 Закон за вероизповеданията трябва да бъде променен в частта му, налагаща единно ръководство на вероизповеданията, най-вече това, на БПЦ.

Кръгът се затвори, за сега, до необходимата промяна в религиозния закон. Президентът получи награда, "разколът" бе овладян, законът свърши своята работа, а България се размина с минимална санкция. Медиите обаче основно коментираха това не като проблем със свободата на религията, а като заслуга и нещо положително.

В същото време, почти със същата давност, тече една друга дискусия, произтичаща от циклични опити да бъде въведено задължително конфесионално обучение по религия—Православие. Без да задълбаваме в опитите на една-единствена (било то и) религиозна институция да монополизира способността да възпитава морални добродетели и духовни ценности и без да се концентрираме върху все по-ясно открояващите се усилия проблемът и вярващите да бъдат употребени във вътрешно-организационни планове и стратегии, както и очевидните разминавания между изявления за любов към ближния и фактическите действия по отношение на малцинствени, нетрадиционни групи, няма как да не се запитаме за демократичната стойност и законовите възможности православно вероучение да бъде въведено като задължително обучение и възпитание в училища и детски градини. А те са направо нулеви, ако не променим светския характер на държавата, изменяйки поне четири закона — Конституцията, Закона за висшето образование, Закона за общообразователния минимум и Закона за народната просвета. Успоредно с това, ще трябва да се откажем от демократичните ценности на европейските демокрации и да залитнем решително към азиатски модел държава.

А, междувременно, Президентът изрази подкрепа на идеята за въвеждане на задължително православно вероучение в училищата и иска среща с Максим, за да представи своята концепция.

Няма какво да се чудим, след връчената му от бившия руски патриарх награда.

Текстът е писан за в-к Република

Снимка: Президент.бг