Без съмнение, най-популярните аргументи срещу т.нар. "секти"* включват това, че (1) "ние сме православна държава". (2) Следват обвинения срещу "сектите" в "асоциалност" и въображаема "заплаха" за личността. (3) Предупреждават ни за "промитите мозъци на сектатните", в резултат на (4) "незаконния" характер и действия на тези, описвани като застрашаващи националната сигурност, обществения морал и личността групи хора. Свидетели сме на многобройни подобни смислови интерпретации на понятието "секта" в България, както и на демонстративното дискриминиращо отношение на "големите и традиционни" вероизповедания към по-малобройните и относително нови за страната религиозни общности, на основата на изброените по-горе четири вида аргументи, служещи за оправдание на негативното отношение и действия срещу новите или по-малко популярни религии в България.
С напредъка на работата по въвеждане на задължително обучение по източно православие и ислям в училищата темата за "опасните секти", виреещи в условията на "бездуховност", и "лекия режим на регистрация" на това социално зло бе извадена от килера и отново се предъвква от депутати и държавната администрация. Аргументите са старите: промиване на мозъци и пълно подчинение на шефовете на лошите "гуру-движения". Към тях се добавят и нови похвати - вече четем в пресата, че "сектите" са смес от "религия, политика и икономика", което според авторите, е много, ама много опасно. Толкова опасно, че се налага да преосмислим "тоталната свобода", дадена на "сектите" при тяхната регистрация, и да наложим сериозни ограничения за получаването на статут на юридическо лице, с минимален праг на членската маса, например.
Защитавайки необходимостта от завишаване на критериите при регистрация на вероизповедания, поддръжниците на тази идея сякаш забравят елементарните принципи на логичното мислене. Какво, ако не политика е образователният министър да се среща с висшия клир на едно от вероизповеданията (било то традиционното и най-голямото) и да обсъжда само с тях този проект? Не е ли политика всички първи държавни мъже, даже и тези, които само преди двадесетина години определяха религията като "опиум за народите", да се надбягват да целуват ръка на патриарха по Коледа и Великден? Какво, ако не икономика, са споровете за свещоливници и други източници на приходи, като наеми и пр.? Не е ли политика и икономика да решиш един вътрешен за дадено вероизповедание спор, който има и имотно измерение, с помощта на репресивните органи на държавата - прокуратура и полиция? Е, нека тогава господа обвинителите на новите религиозни движения, наричани от тях "секти", отговорят не е ли комбинация от религия, политика и икономика техният опит да наложат едно или две вероизповедания като доминиращи, но не по естествен начин, основаващ се на правото на самоопределение и свобода на съвестта и убежденията, а с помощта на ограничаващи законови норми?
Нека се върнем на темата и разгледаме няколко очевидни абсурда при подобни смислови интерпретации на понятието "секта". Ако приемем, че горните четири смислови характеристики на понятието "секта" са основни, нека помислим дали е правилно разнообразието, произтичащо от горните характеристики на различните религиозни общности, да бъде ограничавано със силовите методи на рестриктивното законодателство? Отговарям на този въпрос от позицията на вярващ човек, който приема и не се бои от разнообразието и вярва в силата на принципа на закона, ако нечии фундаментални човешки права трябва да бъдат защитени.
Едва ли ще се намери човек, споделящ демократични възгледи и ценности, който с лекота да приеме идеята, че една доктрина трябва да бъде наложена със силата на закон на всички останали. Имаме подобни примери в света и не мисля, че ги приемаме за положителни. Въпросът за отклонение от канона трябва да бъде решен с помощта на вътрешните механизми на даденото вероизповедание, а държавата следва да сведе своите функции до регистриране на постигнатото съгласие или различия във възгледите.
Не виждам проблем в това, че религиозните общности изграждат социални взаимоотношения вътре в общността, даващи възможност на вярващия да се чувства по-съпричастен към мисията, която общността е приела и към съмишлениците си в групата. Нима различните неформални граждански сдружения, като това на почитателите на Хари Потър или движението на Джедаите, например, трябва да бъде регулирано със закон, ако това не нарушава свободата и правото на свободен избор на Хари-потъровците и Джедаите в България? Всички заплахи и нарушения на фундаменталните човешки права и свободи отдавна са защитени от вътрешното и международното право и няма нужда да откриваме колелото и топлата вода...
Не виждам проблем в твърдата убеденост и отдаденост на определена кауза. Не говоря за фанатично следване. Имам предвид увереността в дадена идея или разбиране, подкрепена със стройна и организирана философска система, каквато повечето религии, до които съм се докосвал, притежават. Тези, които оплакват "промитите мозъци на сектантите" опитали ли са се поне веднъж да вникнат в същността на всяко едно от недолюбваните и критикувани от тях доктрини? Опитали ли са се обективно и безпристрастно да разберат посланието и практиката им? Липсата на елементарни разбирания на философията и доктрината на някое вероизповедание прави критиката към дадена религиозна система несъстоятелна или неоснователна, а опасността от промиване на мозъци - въображаема. Чий мозък е промит в този случай?
Обвиненията в "незаконност" на "сектите" са още по-смехотворни, а всеки студент-първокурсник по право може да потвърди, че, от една страна, законово определение на "секта" няма, а от друга, че всеки опит такова да бъде дадено ще предизвика сериозни обществени последици, обричащи опита на провал.
Идеята за въвеждане на "конфесионално религиозно обучение" е поредното заиграване на управляващите с доминиращото в страната вероизповедание, след като Европейските демократични ценности попречиха на въвеждането на "държавна религия" и позволиха относителна свобода на правото на избор и религиозно самоопределение, довела до регистрацията на множество юридически лица на вероизповедания. Факт, който е неприятен, неприемлив и вероятно плашещ за мнозина ретроградно мислещи политици и духовници, поддържащи страха от "сектите" жив и затягащи редиците за "бой последен". "Конфесионалното преподаване на религия" в училищата изглежда е последният им шанс да предпазят мозъците на децата от "промиване", за съжаление, именно промивайки ги.
..................................................
Няма коментари:
Публикуване на коментар