ГЕНЕРАЛно за демокрацията

I believe today that my conduct is in accordance with the will of the Almighty Creator.

Adolf Hitler

"Аз моята история съм я написал, та написал… От мен зависи да направя председател на парламента, премиер. Под нулата съм тръгнал. Това никой не може да ми го вземе. Гледах днес от балкона на парламента и отчетох, че самичък съм направил толкова много. Самичък. Цяла партия. Апарат огромен."

Борисов пред 24 часа, цитиран от Л. Русева в Дневник

Не се сдържах. Имах намерение да изчакам поне да предложи състава на Министерски съвет, но всяко нещо си има разумни и логични граници, които не бива да бъдат подминавани с мълчание, особено, когато става дума за страна, в която изборите се печелят от генерал, бивш секретар на МВР, при това толкова убедително.

Едно от нещата, предполагам, провокирали тази знакова фраза са 116-те депутата на Бойко Борисов. Казвам НЕГОВИТЕ депутати, защото след показното, но не и публично направено отзоваване на Маниака (с неясно каква договорка), довело до сълзливо покайно писмо на рапъра и след Декларациите за лоялност, които поиска генералът, не ми остава нищо друго, совен да мисля, че Суперменът на българската демокрация, който би всички, дори и на куц крак, наистина си е повярвал, че народната любов го е овластила почти до божествени измерения и нива.

Това, което очевидно дразни г-н Борисов, е нежеланието на РЗС и Синята коалиция да декларират безпринципна, но безрезервна подкрепа, както направи Волен, въпреки очевидните разминавания между програмата на ГЕРБ и тази, на АТАКА по съществени въпроси: ДДС, АЕЦ Белене, НАТО, ЕС, Русия, Енергетика, Икономика...

Какво поискаха Сините и хората на Яне? Гаранции! Подкрепа срещу гаранции за прокарване на определени политики. Техните политики, изразени в техните програми. Това не се хареса на Генерала, който през последните няколко дни направи почти невъзможното да убеди всички, че САМО ТОЙ е лекът срещу БСП и ДПС, следователно всеки, дръзнал да му поставя условия за политическата програма и приоритети на правителството, както и да коментира стъпките на неформалния лидер на ГЕРБ и евентуалните членове на кабинета, иска не друго, а хаос, дестабилизиране на страната, предсрочни избори и, в крайна сметка, връщане на БСП и ДПС на власт. Внушение, което звучи доста нелепо, ако отчетем политическата и бизнес кариера на Борисов, както и ако се вгледаме по-внимателно в депутатите и спряганите за министри хора от ГЕРБ.

Да се върнем на темата:

Сините и РЗС отказаха безпринципна, сляпа, но всеотдайна подкрепа, в което няма нито нещо лошо, нито нещо нелогично. Борисов не харесва това, защото 5 гласа са си 5 гласа и може да не стигнат за избор на кабинет, в което все пак се съмнявам. В типичен стил той започна да вещае мрачните картини за връщане на БСП на власт, опитвайки се да засили позицията си с внушения за предстояща още по-разгромяваща победа, ако се стигне до предсрочни избори.

Няма нищо лошо в това лидер на дадена партия да надъхва електората си и да работи за рейтинга си. Лошото идва, когато този лидер, който и да е той, си повярва, че е на една ръка от провидението, което го напътства и предпоставя успехите му!

В този смисъл, от нито един демократично избран и действащ лидер не зависи да "направи председател на Парламента, премиер, партия или партиен апарат". Това зависи от избирателите, които в конкретния случай, повярваха на каризмата и не толкова внимателно се вслушаха в посланията на неформалния лидер на ГЕРБ. Стигна се до там, че от висотата на парламентарния балкон той заяви, че всичко е постигнал сам...

Иронията и трагедията му е именно в това, че не му достигат 5 гласа, които избирателят предвидливо не му даде, а делегира тези права на друга политическа сила, лишавайки Генерала от абсолютната политическа власт. Много предвидливо, при това!

Неудобството пред г-н Борисов се състои именно в това да убеди всички разумни хора и партньорите си от ЕНП, че именно диаметрално противоположната му партия АТАКА е по-добрият вариант, пред естествените му партньори вдясно.