Еманципация – Освобождаване от зависимост, ограничения, предразсъдъци.
Вчера бъдещият премиер Борисов призова единия лидер на Синята коалиция "да се еманципира", защото сините поискаха да се гласува отделно свързаният с Държавна сигурност проекто-министър на българите в чужбина и на културно-историческото наследство - г-н Божидар Димитров.
Предложението за създаване на подобно министерство, макар и без портфейл, дойде веднага, след като Синята коалиция предложи, а парламентът прие частична лустрация, според която бивши доносници и агенти на Държавна сигурност нямат право да оглавяват парламентарни комисии.
Не минава и ден без друго: във всяко второ интервю Борисов "избухва" на разни журналистически въпроси за евентуалното партниране на НЕГОВАТА партия с естествените му партньори от ЕНП - Синята коалиция. Въпросите често са свързани със 116-те депутата на ГЕРБ и подкрепата, която му е необходима от поне 5 депутата. Журналистите се интересуват и за нивото на сътрудничество между сините и ГЕРБерите. Става все по-ясно, че Борисов се нуждае от подкрепа, а това го поставя пред дилема кого да предпочете.
Вижда се, че РЗС и АТАКА са по-скоро безпринципни, тъй като биха гласували каквото и да е, щом е предложено от генерала.
Остават само Сините, които обаче се дърпат и демонстрират политически характер. Те недвусмислено заявяват и показват, че няма да дадат подкрепата си слепешката, за разлика от Яне Янев (РЗС) и Волен Лидеров (Атака), които съответно биха гласували и пет ченгета за министри или биха подкрепили "безусловно" борисовия кабинет, въпреки очевидните противоречия на програмите по отношение на АЕЦ Белене, НАТО, членството ни Евросъюза, данъците и др. подобни.
Обусловен от предизборната си реторика срещу БСП и ДПС, Борисов няма друг избор, освен, силно раздразнен от патовата ситуация, в която се намира, да се опита да приравни Сините с БСП и ДПС, заплашвайки ги да върне мандата и да ги "остави да си правят коалиция, подобна на тройната", срещу която той се опълчи. Позиция, която, между другото, не бива да плаши Сините, защото те вече бяха един мандат в опозиция, заедно с червените, по време на управлението на Симеон.
Тези му опити стават на фона на борбата да се бламира Божидар Димитров като бъдещ министър. Очевидно нещо ограничава и държи зависим г-н Борисов в свободата му да смени Божидар Димитов, както направи това с Маниака или Деси Танева, веднага, щом се зашумя за "топлата" й връзка с ТИМ и БСП...
Междувременно, Борисов "постави задача" на депутатите си да да бъдат разсекретени досиетата, защото "досиетата и агентурата са опасни, когато са тайни, както бяха при СДС. Защото тогава действат ЗАВИСИМОСТИ..."
Ако следваме елементарната логика, Мартин Димитров не е зависим и ограничен в свободата си да се противопостави на избора на агента от ДС г-н Божидар Димитров, докато Борисов е! По дефиниция, освобождаването от подобна зависимост се нарича "еманципация".
Така че, г-н Борисов, ЕМАНЦИПИРАЙТЕ СЕ ВИЕ!
Предложението за създаване на подобно министерство, макар и без портфейл, дойде веднага, след като Синята коалиция предложи, а парламентът прие частична лустрация, според която бивши доносници и агенти на Държавна сигурност нямат право да оглавяват парламентарни комисии.
Не минава и ден без друго: във всяко второ интервю Борисов "избухва" на разни журналистически въпроси за евентуалното партниране на НЕГОВАТА партия с естествените му партньори от ЕНП - Синята коалиция. Въпросите често са свързани със 116-те депутата на ГЕРБ и подкрепата, която му е необходима от поне 5 депутата. Журналистите се интересуват и за нивото на сътрудничество между сините и ГЕРБерите. Става все по-ясно, че Борисов се нуждае от подкрепа, а това го поставя пред дилема кого да предпочете.
Вижда се, че РЗС и АТАКА са по-скоро безпринципни, тъй като биха гласували каквото и да е, щом е предложено от генерала.
Остават само Сините, които обаче се дърпат и демонстрират политически характер. Те недвусмислено заявяват и показват, че няма да дадат подкрепата си слепешката, за разлика от Яне Янев (РЗС) и Волен Лидеров (Атака), които съответно биха гласували и пет ченгета за министри или биха подкрепили "безусловно" борисовия кабинет, въпреки очевидните противоречия на програмите по отношение на АЕЦ Белене, НАТО, членството ни Евросъюза, данъците и др. подобни.
Обусловен от предизборната си реторика срещу БСП и ДПС, Борисов няма друг избор, освен, силно раздразнен от патовата ситуация, в която се намира, да се опита да приравни Сините с БСП и ДПС, заплашвайки ги да върне мандата и да ги "остави да си правят коалиция, подобна на тройната", срещу която той се опълчи. Позиция, която, между другото, не бива да плаши Сините, защото те вече бяха един мандат в опозиция, заедно с червените, по време на управлението на Симеон.
Тези му опити стават на фона на борбата да се бламира Божидар Димитров като бъдещ министър. Очевидно нещо ограничава и държи зависим г-н Борисов в свободата му да смени Божидар Димитов, както направи това с Маниака или Деси Танева, веднага, щом се зашумя за "топлата" й връзка с ТИМ и БСП...
Междувременно, Борисов "постави задача" на депутатите си да да бъдат разсекретени досиетата, защото "досиетата и агентурата са опасни, когато са тайни, както бяха при СДС. Защото тогава действат ЗАВИСИМОСТИ..."
Ако следваме елементарната логика, Мартин Димитров не е зависим и ограничен в свободата си да се противопостави на избора на агента от ДС г-н Божидар Димитров, докато Борисов е! По дефиниция, освобождаването от подобна зависимост се нарича "еманципация".
Така че, г-н Борисов, ЕМАНЦИПИРАЙТЕ СЕ ВИЕ!
снимка: фрогнюз
Великолепно! И на мен започна да ми идва в повече абсолютистката му реторика!
ОтговорИзтриване:-) Благодаря за оценката.
ОтговорИзтриване