Рисковете пред Зелените преди и след изборите

Напълно разбираемо, логично и приемливо е желанието на партия Зелените да запази своя граждански характер, оставяйки извън кръга на партиите от т. нар. "политическо статукво", отправяйки критики и целяща промени в устройството на държавата и политическата система. Разбираеми са и повечето от аргументите, а вероятността партията да се легитимира като нова, чиста и необременена с негативи от миналото политическа структура е доста голяма.

Съществуват обаче и рискове, които всяка политическа партия трябва да може да предвиди, анализира и управлява в някаква степен. Изхождам от няколко основни хипотези:

1. Зелените са симпатични и имат принципно и доста високо одобрение (видимо от обявеното изследване на Маркет Линкс), дори по-голямо от това на някои основни партии от т. нар. статукво, което би могло, при правилно отиграване в предизборната надпревара, да се трансформира в относително висока електорална подкрепа;
2. Зелените, макар и харесвани от мнозина, са все още неразпознаваеми за огромния процент от гласоподавателите и гражданите, но това би могло да се промени при правилна игра в предизборната обстановка и да генерира по-висока електорална подкрепа в деня на изборите;
3. При определени действия в предизборната надпревара, Зелените могат да се превърнат в сензацията на изборите, събирайки относително висок процент още на първото си явяване на избори, но по различен от този на всички досегашни "сензации" начин, показан от „партиите-спасителки” с мускулести или фанатично крещящи и ръкомахащи лидери, или просто раздаващи празни обещания за „бърз и несимволичен напредък”.
4. Зелените са изразител и разпознаваем борец за ценности и идеи, които, в невероятно, от социологическа гледна точка, висока степен обединяват обществото ни, до степен, която може да постави тези идеи дори в категорията на "националните идеали и интереси".

Липсата на официална или неофициална позиция на членовете на органите на Зелените по отношение на възможните партньори на Зелените, публичен диалог с други партии, както и ясна декларация по отношение на неприемливи за нас политически партньори, ни лишава от възможността да се борим за колебливия вот на хора, които симпатизират на еко-идеите на Зелените, но имат други приоритети в политиката, които биха предпоставили техния вот в деня на изборите. Това е сериозен риск, на път да се превърне в пропуск, особено в ситуация, в която основните послания на Зелените за опазване на природните и националните паркове и Черноморието и т.н. от незаконно и вредно застрояване се радва на огромна обществена подкрепа. Подкрепа, която, изразена в проценти, в политиката стига до нива, граничещи с фантастиката.

Липсата на официална позиция по отношение на това, кои са политическите ни партньори и липсата на ясно и официално дефинирани политически опоненти ни праща в друга хипотеза, при която, въпреки високия (според Маркет Линкс - 10%) процент одобрение, остава нереализиран на изборите, заради невъзможността да бъдем разпознати, която бихме имали при евентуално партниране, при ясно дефинирани и публично заявени условия, с други политически сили, които имат по-висок рейтинг от Зелените, даващ им по-голяма трибуна в медиите.

Липсата на бърза реакция и ясна и официална позиция за възможните партньори на Зелените, които лично за мен са водещите партии от Синята коалиция, ни отдалечава от възможността за ефективни преговори, с много по-широк спектър от възможни договорености, ако това бъде направено преди тези партии да започнат своите кампании за набиране на подписи за явяване на парламентарните избори за Народно събрание на Република България. При тази хипотеза, ние рискуваме да попаднем в ситуация, в която, ако преценим, че партнирането е ни е необходимо, възможностите за изгодни за Зелените договорености ще бъдат силно ограничени, поради технически препятствия, като например подготовка на обща листа и фактическо участие в изборите като партия, а не чрез личности, излъчени и подкрепени от партията. Или по-просто, може сами да се изхвърлим зад борда на "парламентарно представените партии", при хипотеза, според която "вкарваме" депутат в НС, чрез обща листа с наши партньори (било то и коалиционни), свеждайки възможностите си за диалог и партниране до избор между "официално самостоятелно участие в изборите за Народно събрание" или "неучастие на партията в изборите за Народно събрание, но излъчване на кандидати чрез обща листа с възможните ни партньори". Лош и болезнен избор, който все още, в идните 3-4 дни може да бъде предотвратен в голяма степен при бърза игра и правилно отиграване. Въпрос на зрелост и приоритети.

Липсата или забавената реакция по отношение на актуални политически събития, като безпрецедентната политическа намеса в съдебната система или някои политически проблеми, тясно свързани с екологията, като например референдума за петролопровода, проведен в Поморие при изключително висока активност и спечелил около 90% от гласовете ПРОТИВ, ограничава възможностите ни да се легитимираме и да станем по-разпознаваеми благодарение на позициите си.

Изборите предполагат и анализ на възможния резултат. При хипотеза, според която Зелените прескачат самостоятелно 4-те процента няма какво да говорим. Нечуван успех за нова партия, без пари за кампания. Сензация!

При неуспех обаче нещата изглеждат не дотам оптимистични. При тази хипотеза трябва да се анализират други възможни рискове:

1. Перспективата да останем поне още 4 години извън парламента, без ефективна подкрепа на идеите ни, особено тези, свързани с реформа на политическата система и държавното устройство, може да предопредели за доста дълъг период от време посланията ни като политически неизпълними в конкретната обстановка. Това, от своя страна, ни поставя пред риска тези послания да се маргинализират и да звучат нереалистично именно заради противопоставянето на тези, които ни подкрепят, симпатизират и приемат идеите и посланията ни (народа) срещу групата на т. нар. „политически елит” и методите й.
2. В следствие на това, идеите, целите и програмата на Зелените могат да започнат да звучат нереалистично и неизпълнимо, именно заради дистанциране от „политическия елит” и стандартните механизми за реализация на политическа платформа и програма – участие във законодателната и изпълнителната власт. Така, рискът идеите да си останат просто идеи и неизпълними послания се засилва.
3. Сериозни вътрешни противоречия по оста „самоизолация срещу диалогичност и тьрсене на стратегически партньори”;
4. Отлив на симпатизанти и/или разделение;
5. Радикализация на възгледите на по-твърдите и крайни членове на партията.
6. Отлив на по-либерални симпатизанти.

Под „неуспех” аз лично разбирам всеки изборен резултат, който ни лишава от възможността да започнем незабавно ефективна работа по целите и програмата си, оставяйки ни в сферата на говоренето без максимално ефективна възможност за намеса в законотворческите механизми и процеса на управление на държавата. Т.е. всеки резултат под 4%. За да илюстрирам, 16-тина хиляди гласа при 40% от 6 700 000 гласоподаватели според сайта на ГРАО, дават около 0,6% изборен резултат. А, тенденцията е към покачване на избирателната активност към този момент, което "оскъпява" процентите и усложнява задачата.

Бавенето и липсата на ясна официална позиция и ефективна реакция по всички тези въпроси и рискове може да ни постави в ситуация на предизвикан от самите нас политически цайтнот (липса на време за игра) и цугцванг (липса на полезен ход).

Бездействието по отношение на тези рискове ни лишава от един доста реалистичен начин да спечелим относително висока подкрепа, даваща реална възможност за ефективна работа по осъществяване на програмата ни.