За партньорството между зелени, сини и тъмно сини...

Симпатизирам на Зелените. Помагам с каквото мога за каузата и на партията. Само преди няколко седмици, на националното събрание на Зелените, на което присъствах, се взе решение да се явим самостоятелно на изборите за евро и български парламент. Мотивите, както аз ги разбирам, основно са свързани с желанието на голяма част от членовете на Зелените да се предпазим от сливане с политическото статукво, което би ни обезличило като политическа формация. Други се страхуват от това да не се впуснем в безпринципни уговорки и задкулисни пазарлъци, за които сме се наслушали и начели по медиите. Вероятно страховете и на двете групи не са неоснователни. Приемам дори и логиката, че излезем ли на политическата сцена сами, явим ли се на избори сами, без да влизаме в коалиция само за да се докопаме до 1-2 депутатски места или 1 министерство (да речем, екологичното), това, в дългосрочна перспектива може да ни помогне да се обособим като разпознаваем политически играч. Иска ми се обаче да помисля за рисковете.

В момента, един от най-сериозните аргументи срещу партньорство със сините и тъмно сините на изборите за български парламент е предложеното от хора от СДС повишение на депозита за изборите (в момента 50,000 лв.) и вдигането на бариерата за коалиции от 4 на 8%, което автоматично изхвърля малките и новите партии извън играта. Краткият отговор на въпроса защо го направиха може да се крие и в това, че вероятно се опасяват от нови играчи. Сигурно няма да е без основание. Не смятам, че Зелените са основната причина, но е възможно да са сред целите зад тези промени. Така, естествено стигаме до темата за рисковете. Първо, държа да кажа, че не смятам, че опитът да се изолират нови и малки партии, несвързани с олигархията, е неочакван. Когато обявиш война, логично е да очакваш, че срещу теб ще воюват. По време на протеста ние, Зелените, не приехме знаците, които десните ни отправиха и няма защо да се цупим, че тръгват на война с нас. Война, защото ако не сме заедно, сме опоненти. Нашите гласове ще дойдат и от колебливите сини и тъмно сини. Защитната реакция на големите е обяснима и предизвикана. Това може да ни постави пред следните рискове:

1. Слаб резултат на тези избори, което означава извънпарламентарна опозиция поне още 4 години;
2. Отлив на симпатизанти и енергия заради слабия резултат;
3. Загуба на огромни за възможностите на партията ни средства;
4. Изолация и липса на стратегически партньори (като това е сравнително лесно преодолимо);
5. Да не говорим за трудностите на лидерите ни, при евентуален провал на изборите;
6. Да не говорим и за засилване на "бойните действия" при разгара на предизборната кампания...

Да, възможен е и друг сценарий, при който постигаме добър, според нас, резултат и, ако не друго, поне си връщаме депозита. :) Или още по-оптимистични варианти, при които прескачаме бариерата и излъчваме евро и български депутати. Всичко е възможно, но по време на избори е нужна и социология. Каква е зелената - не знам. Знам, че ако не сме приятели по време на избори, ще сме врагове. Това е жалкото. Фактически и исторически, Синята идея е обвързана със Зелената.

Ако отчетем рисковете, ако погледнем и пресметнем реално фактите и възможностите си, какво можем да спечелим от зелено-синьото партньорство?

1. Няма да се борим за колебливи сини гласове, тоест, няма да сме врагове!
2. Заедно ще се борим за колебливи червени, атакисти, бойкоборисовци и огромния процент НЕЛГАСУВАЩИ;
3. Партньорите ни получават свеж импулс и нов щрих към профила си.
4. Ние ставаме по-лесно разпознаваеми.

Всички изглежда ще са доволни.

Така, мисля, че и депозита и процентите ще са малък проблем. А, ние ще се превърнем в голям проблем за статуквото.