МОСВ засега спря решение за поредното погубвaне на земи при Иракли по Черноморието. Докога ли?
На 26 февруари министерството разпраща проекторешение, с което се разрешава на хасковската фирма "Барон", представлявана от общинския съветник Иларион Танев Чилингиров, да направи проучване за добив на скално-облицовъчни материали на площ от около 1000 дка. 35 годишният Иларион, между другото, е водач на хасковската партия на пенсионерите "Движение за социална справедливост".
Хасковският инвеститор има намерение за смешната сума от 20-ина хиляди лева да направи въпросното проучване и да сключи договор със собствениците на земи за срока на концесията. Това няма да стане, както можем да разберем от възражението, изразено в писмо на Сдружението на собственици на земи от с. Емона, Иракли и Баня. Тогава по силата на направени неотдавна промени в Закона за отчуждаване на терени за стратегически държавни обекти държавата отчуждава земята за своя сметка. Това вече е възможно, тъй като въпросната промяна разрешава отчуждаването и когато частни фирми работят по държавни проекти и поръчки, а не само при изцяло държавни мероприятия.
След отчуждаването и след като екоорганизациите и гражданите в региона вдигнат достатъчно шум срещу идеята за добив на скално-облицовъчни материали, държавата най-вероятно ще "подари" имотите на крупен инвеститор, който едва ли не ще развие "еко", "селски" и какъв ли не туризъм в региона, с панорамен изглед и пряка връзка към Елените, Слънчев бряг и Несебър.
Куриозното е, че при подобни проблеми край река Вая и плажа на Иракли досега хората от сдружението сякаш не разбираха за какво иде реч и обявяваха гражданите от "Да спасим Иракли" за врагове на прогреса и развитието. Сега схемата е подобна: със законови средства да се постигне не съвсем законен резултат. Най-вероятно номерът с концесията умишлено няма да мине, след което, неизвестен (засега) инвеститор ще спаси ситуацията, ще получи по един или друг, но все толкова неизгоден за държавата и за (вече) бившите собственици начин земите и ще предприеме поредната строителна инициатива, която уж ще допринесе за развитието на региона.
С какво сегашната инициатива се различава от тези на Баневи, Стоян Захариев и всички останали, желаещи да строят в региона Иракли - Емине? Защо сега собствениците на земи в местността се сетиха, че нещо скърца в схемата и вероятно техните интереси се нарушават? И в двата случая те губят земите си. При първия вариант сами продават имотите си на инвеститорите, а при втория това става с "държавна помощ" - отчуждават се. Същите тези хора не се противопоставиха на изсичането и унищожаването на гората по устието на река Вая и помагаха на "бизнесмените" Баневи и Стоян Захариев да "развиват местната икономика". Същите хора сега се противопоставят на Джевдет Чакъров и на Иларион Чилингиров. Просто този път размахът е по-голям и излиза извън техен и на общината контрол.
Ако допуснем, че греша и инвеститорът има най-невинни и благородни намерения, а дейността му не би противоречала на изискванията за опазване на околната среда, подобна концесия пак не би била в интерес на туризма в региона. Разликата между търсене и проучване и фактическа концесионна дейност е само в мащабите, а прахът и лунният пейзаж след евентуалния добив в региона, са същите.
Друго, което обезсмисля кариера за добив на скално-облицовъчни материали в курортен регион, е самата технология. Къде ще се движат камионите? През Елените? По бъдещия според одобрените планове панорамен път от Емона на юг към Несебър? По моста над Вая при Иракли? Та той би паднал до няколко седмици. Нима кариерата ще работи само няколко месеца в годината заради забрана на строителни дейности в сезона? Забравете. Ами прахът? Това ме кара да вярвам, че отново става дума за лични интереси, различни от публично обявените.
Един от възможните начини да се противодейства на далаверата е с далавера: собствениците на земи ги продават на наследниците си на безумно високи цени, плащат съответните държавни такси и чакат да бъдат обезщетени по тези цени от държавата при евентуално отчуждаване. После, както казах, държавата "подарява" земите на инвеститора, който изгражда поредното ваканционно селище, "развивайки" региона. И двата случая ще облажат малцина, за сметка на всички останали данъкоплатци.
Засега министерството на околната среда спря решението по описания проект. Неизвестно за колко време. Затова го описах подробно. Дали подобни неща с обръчи от фирми ще продължат да се случват, зависи от нас самите.
Заменките вече не са възможни. Не може да замениш лесно ниска категория земя за имоти по Черноморието, в стил "кон за кокошка". Злият гений на властимащите обаче не можа да преглътне леко това и измисли реализацията на поредната "печеливша" само за определен кръг хора и фирми схема. Тя отново е гениално проста и се откроява със своята наглост и мащабност. Министър Джевдед Чакъров, използвайки ресурсите на подопечното му министерство, планира поредната далавера по Черноморието. Отново в региона Иракли - Емине. И отново полупрозрачно, както винаги досега.
На 26 февруари министерството разпраща проекторешение, с което се разрешава на хасковската фирма "Барон", представлявана от общинския съветник Иларион Танев Чилингиров, да направи проучване за добив на скално-облицовъчни материали на площ от около 1000 дка. 35 годишният Иларион, между другото, е водач на хасковската партия на пенсионерите "Движение за социална справедливост".
Хасковският инвеститор има намерение за смешната сума от 20-ина хиляди лева да направи въпросното проучване и да сключи договор със собствениците на земи за срока на концесията. Това няма да стане, както можем да разберем от възражението, изразено в писмо на Сдружението на собственици на земи от с. Емона, Иракли и Баня. Тогава по силата на направени неотдавна промени в Закона за отчуждаване на терени за стратегически държавни обекти държавата отчуждава земята за своя сметка. Това вече е възможно, тъй като въпросната промяна разрешава отчуждаването и когато частни фирми работят по държавни проекти и поръчки, а не само при изцяло държавни мероприятия.
След отчуждаването и след като екоорганизациите и гражданите в региона вдигнат достатъчно шум срещу идеята за добив на скално-облицовъчни материали, държавата най-вероятно ще "подари" имотите на крупен инвеститор, който едва ли не ще развие "еко", "селски" и какъв ли не туризъм в региона, с панорамен изглед и пряка връзка към Елените, Слънчев бряг и Несебър.
Куриозното е, че при подобни проблеми край река Вая и плажа на Иракли досега хората от сдружението сякаш не разбираха за какво иде реч и обявяваха гражданите от "Да спасим Иракли" за врагове на прогреса и развитието. Сега схемата е подобна: със законови средства да се постигне не съвсем законен резултат. Най-вероятно номерът с концесията умишлено няма да мине, след което, неизвестен (засега) инвеститор ще спаси ситуацията, ще получи по един или друг, но все толкова неизгоден за държавата и за (вече) бившите собственици начин земите и ще предприеме поредната строителна инициатива, която уж ще допринесе за развитието на региона.
С какво сегашната инициатива се различава от тези на Баневи, Стоян Захариев и всички останали, желаещи да строят в региона Иракли - Емине? Защо сега собствениците на земи в местността се сетиха, че нещо скърца в схемата и вероятно техните интереси се нарушават? И в двата случая те губят земите си. При първия вариант сами продават имотите си на инвеститорите, а при втория това става с "държавна помощ" - отчуждават се. Същите тези хора не се противопоставиха на изсичането и унищожаването на гората по устието на река Вая и помагаха на "бизнесмените" Баневи и Стоян Захариев да "развиват местната икономика". Същите хора сега се противопоставят на Джевдет Чакъров и на Иларион Чилингиров. Просто този път размахът е по-голям и излиза извън техен и на общината контрол.
Ако допуснем, че греша и инвеститорът има най-невинни и благородни намерения, а дейността му не би противоречала на изискванията за опазване на околната среда, подобна концесия пак не би била в интерес на туризма в региона. Разликата между търсене и проучване и фактическа концесионна дейност е само в мащабите, а прахът и лунният пейзаж след евентуалния добив в региона, са същите.
Друго, което обезсмисля кариера за добив на скално-облицовъчни материали в курортен регион, е самата технология. Къде ще се движат камионите? През Елените? По бъдещия според одобрените планове панорамен път от Емона на юг към Несебър? По моста над Вая при Иракли? Та той би паднал до няколко седмици. Нима кариерата ще работи само няколко месеца в годината заради забрана на строителни дейности в сезона? Забравете. Ами прахът? Това ме кара да вярвам, че отново става дума за лични интереси, различни от публично обявените.
Един от възможните начини да се противодейства на далаверата е с далавера: собствениците на земи ги продават на наследниците си на безумно високи цени, плащат съответните държавни такси и чакат да бъдат обезщетени по тези цени от държавата при евентуално отчуждаване. После, както казах, държавата "подарява" земите на инвеститора, който изгражда поредното ваканционно селище, "развивайки" региона. И двата случая ще облажат малцина, за сметка на всички останали данъкоплатци.
Засега министерството на околната среда спря решението по описания проект. Неизвестно за колко време. Затова го описах подробно. Дали подобни неща с обръчи от фирми ще продължат да се случват, зависи от нас самите.
Текстът е публикуван във в-к Дума, 15 април 2008