Центърът за проучване на нови религиозни движения проведе конференция, озаглавена “Методи за въздействие и манипулативен контрол на идейна и религиозна основа”. Целта, както си я поставиха организаторите, бе: “...да се даде повече информация за различните деструктивни прояви на религиозна основа и опасността от тях за отделната личност и обществото, както и да се очертаят възможностите за превенция чрез религиозното образование и просветната дейност на Църквата...”
С програмата, темите и ораторите, организаторите на конференцията отново доказаха, че предубежденията, с които подхождат към проблема “свобода на избора и изповядване на религия” противоречат на ценностите на съвременното общество. Пример за това са докладите: “Психически методи за въздействие на тоталитарните култове”; “Индивидът като заразоносител на сектантска дейност”; “Индивидът като жертва на сектантската активност”; “Здравето - предпочитано от НРД (новите религиозни дейности, б.ред.) поле за въздействие и контрол върху психиката на личността”; “Съвместната работа между църковните и държавни съветнически места по въпросите за сектите в немскоезичните страни”... (Умишлено пропускам имената на докладчиците.)
Нито един специалист, защитник на свободата на избор и изповядване на религия като част от фундаменталните човешки права и свободи, не бе поканен. За мен, като гост на събитието, силно се откроиха две основни идеи, повтаряни дълги години в България от различни формирования, предшественици и съвременници на центъра. Едната - за духовната опасност, която е надвиснала над главите ни, и другата - за единствения начин да се противодейства на “сектантската заплаха” чрез борба срещу сектите и въвеждане на задължително богословско образование в училищата. Тези разбирания на организаторите не останаха скрити и бяха подкрепени от прокрадналото се изявление на един от участниците, че в Богословския факултет има и педагогически профил. Това трябваше да ни подскаже, че вече се подготвят “специалисти” готови да преподават (неясно каква) “религия” в училищата.
Тези идеи привидно изразяват “загриженост”, но стряскат със своята зле прикрита нетолерантност, основана на недоказани и въображаеми опасности за личността, националната сигурност и обществения ред. Сред гостите отново бяха старите бойци на фронта в борбата срещу “сектите”, доказали своята вярност към “каузата” с нетолерантността си, често основана на очевидна некомпетентност в сферата на правата на човека и съответното законодателство.
Отново не бе изяснено обаче:
- Защо е необходимо в една секуларна държава, за каквато България се обявява, държавният университет да поддържа факултет, преподаващ само едно от съществуващите в страната вероизповедания, било то и най-голямото и с вековна история. Нима не би следвало съответната духовна институция, подобно, да речем, на техните мюсюлмански колеги, да учреди и поддържа сама свое собствено висше духовно учебно заведение?
- Защо проблемът с “незаетата работна ръка” на тези педагози-богослови трябва да бъде транспониран върху цялото общество и той да бъде решен чрез въвеждане на задължително изучаване на религия в училищата?
- Как, въвеждайки съответната учебна дисциплина, даваща очевидни предпочитания на едно от съществуващите у нас вероизповедания, ще бъде запазен принципът на равнопоставеност и равноправие на религиите?
- Как един подготвен и обучен богослов-педагог ще запази обективизма и безпристрастието си, преподавайки други религиозни доктрини?
- Как материалът по предлагания предмет “Религия” ще бъде предпазен от индоктриниране чрез системно и целенасочено налагане на идеите и възгледите на авторите и преподавателите - все обучени и подготвени богослови-педагози?
- Как същите тези подготвени богослови-педагози ще запазят и пресъздадат автентичното у другите религии, наричани неласкаво “иностранни и иноверни пропаганди”, срещу които трябва “да се вземат мерки за опазване на православните християни”?
Новото този път бе докладът на един от участниците със заглавие “Социално-правен анализ на дейността на новите религиозни движения”. Учудващо бе, че никой не се противопостави на изложените от докладчика идеи. Ако не си бях позволил да провокирам дискусия, вероятно никой нямаше да се противопостави на идеите му за “употреба на специални разузнавателни средства” срещу “сектантите”; за ангажиране на Държавната агенция за национална сигурност в борбата срещу “сектите” и другите му разбирания, внушаващи “необходимост от специални рестриктивни мерки” срещу “сектантските прояви и формирования”. Подобни схващания, пропагандирани на такъв форум, издават носталгия по едно безвъзвратно отминало време. Те плашат със своето откровено внушение за необходимост от въвеждане на орган и действия, характерни за една, нека я наречем, “религиозна полиция”.
Надявам се, че европейска България няма да допусне и да приеме подобни внушения. Вярвам, че такива упражнения по реторика на “професионални” кръгове по интереси принадлежат на миналото. Уверен съм, че страната ни е надраснала подобни идеологеми и е приела ценностите на съвременното свободно общество, гарантиращо свободата на личността и уважаващо принципите на плурализма.