От няколко дни се опитвам да "вкарам" стила на премиера в някакво рационална схема, за да ми е по-лесно да го възприема и разбера и да си обясня какво след какво следва, и какво да очаквам в бъдеще. Няма как да не обърна внимание на една много важна характеристика на неговите действия. А, именно:
основното действие на премиера е говоренето. Пред камера или на микрофон. Насочено е към народа. Народ, на латински е populus... Ето, започва се, ще каже някой. Да, започва се!.. За съжаление, започва се основно в Интернет, защото медиите, вижда се, няма да служат за коректив поне няколко месеца от тук нататък. Нито печатните, нито електронните. Даже обратното - изглежда, обажданията в редакции и студиа създадоха и ще гарантират временен комфорт на премиера. Не е чудно защо, отчитайки вероятността той "да избухне" при някой глупав въпрос... Не си спомням, също така, премиер да е имал толкова интензивно присъствие в медиите. Само някои негови конкуренти и колеги от латинска Америка го бият, защото се радват на много по-голям брой открити детски градини, пътища, сгради, и обекти от всякакво естество, както и 5 часови телевизионни предавания. По-дълги са само прес-конференциите на Путин и речите на Кастро...
Разминаването между говорене и действие, послания и възможност за реализацията им, адресати на говоренето и изпълнители на "задачите" е очевидно. Нека видим само няколко примера:
- Разсекретяването на "Галерия" беше говорене за пред медиите и журналистите. Ако беше станало, щеше да е много хубаво за тях да разберат кой, за какво и кого е "разработвал" и подслушвал. Хубаво, ама не стана. След помпозните изявления в медиите: "обществен интерес, спекулации с името на службата. Ние искаме да имаме управление, което хората да знаят кой какво е вършил и какво се върши в момента. Тази служба трябва да изпълнява това, което хората искат: борба с тероризма, борба с корупцията и да бъде максимално невидима, нечуваема и негенерираща скандали и затова съм дал да я контролира опозицията. Разпоредил съм разсекретяване по члена и смисъла на закона, за да може всеки човек да си прави изводите" нещата се оказаха малко по-различни, даже леко комични за един бивш секретар на МВР. Разсекретяването, най-просто казано, не може да стане по-бързо от 1 година, при това, с изричното съгласие на всички засегнати... Думите на премиера останаха без покритие, за сега, но достигнаха до адресата – populus [народът] "видя", че премиера има воля, най-накрая, да "направи нещо".
- Да не забравим и нареждането на Борисов към "неговите" депутати ["Възложил съм на Народното събрание." - както той казва], да приемат възможно най-бързо решение за пълно разсекретяване на досиетата на бившата Държавна сигурност, защото досиетата били "опасни, когато са тайни, както било при СДС". Вече съвсем ясно се вижда силната решителност е обзела премиера да се бори с лошите ченгета, затвърждавайки имиджа си на доброто такова, което пипа със силна ръка, но в кадифени ръкавица. Внушението е добро, ако изключим пълното разминаване между говорене и възможност за реализация. Разминаване, защото, както се вижда, ГЕРБ вече включват на заден ход по отношение на "пълното разсекретяване на досиетата"...
- Самолетите са друг словесен крах на премиера. Произведе ефект върху хората, най-вече с внушението за "маскарите", дето си поръчват самолети, за сметка на populus [народа], но не последва обещаният резултат. Какво беше обещано? Ето какво: "Ще спрем самолетите на властта, ще пътуваме по-малко. Ще направим конкурс за превозвачи. По-пестеливо и ще останат пари за хората". Какво стана? Ето какво: "Чартирането на машините ще се отнася за полети, които правителственият авиоотряд не може да изпълнява, обясниха от правителствената пресдирекция. Освен два самолета "Еърбъс" отрядът разполага с един самолет "Фалкон" и един ТУ-154." Тоест? отново разминаване между речено и сторено. Нито е разпуснат авиоотрядът, нито са "спрени самолетите на властта", на всичкото от горе, ще има и чартърни полети, а за парите, дето щели да останат за хората ще почакаме да видим. Да не говорим, че в едно интервю, което цитирам по-долу, става ясно, че всъщност купените самолети май може да са един, а не два, ама да е хубав! А, какво точно ще стане, ще разберем след "подготвяния прозрачен конкурс"...
Да си припомним и друго. Една от поредните медийни изяви на Борисов, в което той ползва цветущия си, толкова характерен език и демонстрира доста специфично поведение. Това, в което той пусна култовата фраза "думи, като моля, другарко, Бойко ме бие пред Брюксел не важат", след което, обръщайки се фамилиарно към финансовия СИ министър, му дава заповед пред камерите и демонстративно напуска конференцията видимо отегчен и обиден...
Или да вземем
култовото интервю на премиера пред 24 часа, в което той не се свени да ползва личното местоимение в първо лице, единствено число доста по-често от приемливото в подобни случаи? Интервю, в което всичко, от Формула 1 до НЗОК, през ДАНС, се преплита в един словесен поток, съответстващ не на конкретни управленски планове и стратегии, а на емоционалното състояние на говорещия. Отварящите въпроси на журналистката К. Кръстева, от друга страна, предразполагат премиера да се изяви отново в светлината на "
Аз моята история съм я написал, та написал… От мен зависи да направя председател на парламента, премиер"... (пак в 24 часа)
Вижда се, че изявите на премиера целят да уверят populus в намерението му да разреши ВСИЧКИ проблеми, включително и нерешимите. Ако нещо се произвежда със сигурност то е говорене, вещаещо "възмездие" за причинената несправедливост. Доста конвертируем по отношение на populus подход, който наблюдаваме вече няколко пъти.
Характерният за премиера стил на говорене (строго) изисква одобрението на всички - от нуждаещите се от трансплантации, през полицаите, към заинтересованите от управлението на НЗОК, до банкерите и финансовите кръгове, та чак до феновете на Формула 1.
Говорене, примиряващо непримирими категории: "интересите" (най-вече негативизма и омразата) на populus към интересуващия се само от собственото си благополучие "недостоен и корумпиран елит".
Низините и върховете. Горе и долу.
Ако има проблем в popul-ярната политика на премиера той е в това, че използването на глаголи и местоимения в 1 лице единствено число, не продуцира по магически начин действие, а още по-малко желан (от populus) резултат.Политиката е трансформирана в дискурс.
Преди всичко начинът на говорене, а не начинът на действие, става основна характеристика на управлението.