ACTA, авторите, крадците и защитниците на интелектуална собственост

WEBCAFE ме провокираха, понеже не си падам по тази музика, да потърся едно, извинете, отвратително и елементарно чалга парче на Южен вятър, което е обявено за любимото на премиера Борисов. Не съм го чувал да го казва, но вярвам на Уебкафеджиите...

Пак от тях научих, че МЮЗИКАУТОР не можели да решат казуса с кражбата на Южен вятър, защото при тях парчето било с "неизвестен автор"...

Та, това парче е откраднато нота по нота от една много велика рок банда, групата Omega.

Това е оригиналът:



Това е ФАЛШИФИКАТЪТ:



Десетки, сигурно стотици хиляди са феновете на вероятно най-популярната българска банда ФСБ, които изпяха (в два албума) "След десет години"...



...но малцина знаят, че това парче е на Le Orme и се казва "Amico di ieri"



Ако ФСБ на корицата на албума си "След десет години" и при първото изпяване на песента в "Non Stop" все пак свенливо споменават, че музиката е на Antonio Pagliuca (без да става дума за Le Orme), то Южният вятър не съм забелязал да са се посвенили да откраднат мотамо музиката и да опорочат парчето на Омега по този отвратителен начин.

Иначе, "батальонът се строява" да брани авторското и сродните права чрез ACTA...

Изслушване за ACTA в парламента, 08 февруари 2012

Вчера, 08 февруари 2012 г. правната комисия и комисиите по информационни технологии и по култура, гражданско общество и медии проведоха съвместно заседание по темата ACTA. Присъстваха министрите Трайчо Трайков и Вежди Рашидов, представители на IT сектора, организации за защита и колективно управление на авторски и сродни права, юристи и граждани.

Прилагам текстовете на изказванията, които направихме с Комитата, както и няколко видео клипа от събитието.

Комитата:

Ще започна с аргументите, а после и един въпрос. Първо, тук се казаха много думи, че споразумението няма да промени по никакъв начин българското законодателство.
Тогава ми е странно, защо се чуха тука искания възможно най-бързо да се приеме. Нали нищо няма да се промени? Нещо не ми е ясна връзката между двете неща. 

Второ, имам чувството, че живея аз в различен свят. Значи, докладчикът в Европарламента обявява това споразумение за маскарад, дава си оставката, посланичката на Словения в Токио се извинява на словенския народ, че е подписала такова споразумение. 

Полша спря процедурите по ACTA, Чехия спря процедурите по ACTA, обаче ние тук живеем в някаква паралелна вселена, в която чуваме съвсем други работи.
Има нужда от основна реформа, в авторското право, в сродните права и то точно свързана с това, че репресивните мерки навлизат сериозно в личното пространство на гражданите. Тази реформа е наложена от технологичния прогрес. Тя не е защото някакви хора са се една сутрин и са казали „Ами, дайте сега ще се реформираме.“ 

Поради причината че, всеки човек в джоба си има телефон, на бюрото си има компютър и не може до всеки телефон и компютър да се сложи полицай. Абсолютно невъзможно е. 

Значи, трябва да се направи реформа. И естествено, да се намали до минимум лицемерието, защото ако си спомняте, когато живеехме по времето на комунизма, тиранията започваше от лицемерието, от лъжите, които се говореха, в публичното пространство, пренесени в живота те се превръщаха в тирания и в репресия.
Така че ние това трябва да го отхвърлим. И, заявленията че няма да се промени законодателството, те могат да се разглеждат и от обратната страна. Няма да се промени законодателството, няма да има реформа в тази област, значи България завинаги ще изостава на опашката. 

Това е неприемливо. 

Значи, въпросът е. Значи, знаете че текат паралелни процедури, в българския парламент и в европейския. Значи, ако българския парламент ратифицира, а европейският парламент не ратифицира споразумението, интересно ми е какви ще са последствията за България. 

Благодаря и да отговори този, който се чувства компетентен.

Моя милост:

Тук имаме представители на лобистите, които ни уверяват, че няма никакъв проблем с приемането на ACTA. Преди да задам конкретни въпроси, искам да ви кажа няколко думи и аз, че произтичат сериозни проблеми от ACTA.
Изказването на господата преди мен беше базирано на един документ на Европейската комисия, "10 мита за ACTA". Тези десет мита за ACTA бяха развенчани от юристи, които не споделят мнението, че ACTA не е обвързващ документ за България.

Българското общество трябва да знае нещо много важно — при подписването на този документ, незнайно по какви причини, от посланика на България в Япония, в присъствието на земеделския министър, който, между договорките за квотите за риба и квотите за цитрусови плодове, също така полага подписа си под ACTA.
Това, което е притеснително за българското общество, е фактът, че дискусията започва след това, пост фактум, типично за всичко, което наблюдаваме за България до сега, като законодателен процес, от 2009, най-вече, до сега. ПОСТ ФАКТУМ, повтарям го много ясно. 

Трите въпроса, които искам да задам, са: 

Първият: защо се наложи това нещо да бъде подписано тайно от българското общество. 

Вторият въпрос: освен дискутираните интернет права и свободи, дигиталните права и свободи, за които българският законодател и изпълнителната власт очевидно нехаят, това е, как ще се отрази, някои от отговорните господа, свързани с приемането и ратифицирането на този договор, дали са разсъждавали върху въпроса как ще се отрази ACTA върху генеричните лекарства? Това е един много сериозен въпрос. Съществуват мнения на организации, свързани с достъпа до медицинско обслужване, които твърдят, че страни от третия свят и бедните страни, а България не може да се похвали, че е богата, ще бъдат много сериозно, образно казано, ударени от ACTA и ще бъдат ограничени във правото, дори с цената да бъде застрашен животът на хората, до достъп до генерични лекарства. Този отговор трябва да чуе българското общество. И един пример: ако един курс по химиотерапия струва 5-6 хиляди лева, възможно е с генерични лекарства този курс да падне цената му до хиляда лева. Управляващите трябва да отговорят на този въпрос. 

Трети въпрос, на който трябва да отговорят управляващите, е как ще се отрази това нещо на зърнопроизводителите. Защото се чуват коментари, от хора, които са компетентни, също така, че това сериозно ще ограничи и техните права. Отново в полза на корпорациите… 

Това са трите въпроса, които исках да задам, благодаря ви!

Сега и клиповете:

Асен Генов:



Вежди Рашидов:



Трайчо Трайков:

Предпазният принцип и темата за шистовия газ – изгубената риск комуникация

Позиция на Петър Кърджилов, от два дни бивш член на ДСБ, относно искането на партийното ръководство за "отмяна на забраната върху прилагането на технологията “Хидравлично разбиване при проучване и /или добив на газ и нефт на територията на Република България":

Здравейте всички, държа да ви запозная с позицията си относно Проекторешение за шистовия газ, публикувано вчера в политическия профил на Иван Костов във ФБ, председател на партията в която вече от два дни не членувам:

С това Проекторешение пак поставяте каруцата пред коня. Е, този път поне не поставяте пред коня скапана тиква, както направихте с остарялото становище (от 29 юни, 2011) на ГИ на БАН, което нарекохте "експертиза", въпреки че в него пише "не биха могли да се ангажират с аргументирано експертно мнение относно технологията за извличане на шистов газ посредством хидравлично разбиване". Ето как трябва да се случват нещата около шистовия газ според статията ми, която предлагах на вниманието Ви, на г-н Иван Иванов и на новоизбраното Националното ръководство на ДСБ докато още бях член на партията (до вчера), в която се позовавам на американските академици в риск комуникацията: "Логичните действия на българските институции, от позицията на адекватната риск комуникация, с оглед на легитимността на предпазния принцип и предвид интереса на цялата общественост, са да не подписват договори за концесии преди да бъдат извършени следните управленски и комуникационни стъпки:

• Правителството да изчака юридическия анализ на ЕК за адекватността на действащото в ЕС законодателството на проблемите при добива на шистов газ. 

• Отговорните институции, в лицето на МОСВ и МИЕТ, да изготвят подробен доклад за рисковете при технологията хидравлично разбиване – с оглед на световния опит и с помощтта на учени от всички страни, изследващи рисковете от тази технология.

• Правителството да изисква и да получи цялата информация за проучванията и производствения процес по добиване на шистов газ от всеки един изпълнител, проявяващ интерес към добив на територията на България, включително за химикалите, които се използват. 

• Правителството и Народното събрание да инициират промени в Закона за подземните богатства и в Закона за концесиите, така че те да отговарят на новите измерения на риска, които технологията хидравлично разбиване поставя. 

• Компаниите, проявяващи интерес към проучвания и добив на шистов газ да инициират обществени обсъждания с участието на всички заинтересовани страни и носителите на риска. 

• Правителството да спази задължителната предварителна екологична оценка за всяка конкретна полева работа по проучване и добив, съгласно действащото в България законодателство. 

• Отделите по комуникации и връзки с обществеността в институциите и компаниите да предават с помощта на и чрез медиите, чрез достъпни за публиката език и визуални средства, информацията за всички активности, изброени дотук. Комуникаторите и журналистите трябва да действат с висок морал и професионализъм.

Още по темата от Петър Карджилов тук.