Това е много интересен документ, който прочетох в Държавния архив. Обръщението е от края на 1989 или началото на 1990 г. и е заведено в деловодството на Деветото (комунистическо) народно събрание. Подписано е от свищовските БКП, ОФ и ДКМС шефове. АЕЦ "Белене" е описван като катастрофа, която ще обезлюди региона. Като проект с "фатални отклонения" и като проект, започнат в противоречие на експертни становища от експерти и БАН.
ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ОТ ГРАДА НА ОБРЕЧЕНИТЕ
Драги съотечественици,
Всички обществени организации, партии и сдружения, гражданството на Свищов се обръщат към Вас за подкрепа в борбата за спиране на строителството на АЕЦ - Белене.
Нашите основателни опасения и тревоги засягат целия български народ. Нека обедимим силите си! Строителството на АЕЦ - Белене е в противоречие с екологическите, икономическите и хуманни интереси на нашето общество.
Строежът на АЕЦ - Белене е започнат въпреки заключението на екологическата експертна комисия на БАН от 1980 г., която определя района Белене-Изток като неподходящ за изграждане на АЕЦ.
Една АЕЦ в СССР, дала през 1989 г. тринадесет аварии, е изведена от експлоатация поради липса на екологическа експертиза, разрешаваща строителството ѝ. арменската АЕЦ също е изведена от експлоатация поради силната сеизмичност в района.
Вече е известно, че изборът на площадката е възможно най-неподходящ за строителството на АЕЦ поради силната сеизмичност на района, льосовия фундамент, свлачищата и поради посочената от някои специалисти тектонска пукнатина.
При строителството на АЕЦ - Белене са допуснати съществени слабости – “фатални отклонения”.
В международен мащаб не е решен въпросът за съхраняване на радиоактивните отпадъци. Съветските учени и обществеността енергично се противопоставят на унизителната практика да се поема в СССР отработеното ядрено гориво от чуждестранните АЕЦ, съоръжени със съветско оборудване.
Къде в нашата малка и гъсто населена България ще се намерят достатъчно отдалечени от двете АЕЦ площи за погребването на тези крайно опасни отпадъци? Кой ще носи моралната и материална отговорност за обезплодяването и обезлюдяването на цели райони?
Експлоатацията и погребването на АЕЦ ще бъде колосално бреме за нашата изтощена икономика!
Една съществена част от най-плодородните земи – над три милиона декара, от които половината в съседна Румъния, при експлоатацията на АЕЦ ще бъде загубена за селското стопанство.
Преките последствия от радиацията ще засегнат селищата от 30-километровата зона. В нея живеят 300 хил. души в градовете Свищов, Никопол, Белене, Левски, Турну Мъгурели, Зимнич и още десетки села. Тези мъртви селища ще бъдат заличени от картата.
В Гърция вече са издадени инструкции за защита на населението при авария в АЕЦ-Козлодуй!
Построяването на АЕЦ-Белене с реактори ВВЕР-1000 ще блокира за близките 40-50 години възможността да се въвеждат други, по-сигурни и икономически по-изгодни реактори.
Мъртвите за многo десетилетия територии около Чернобил и Южен Урал са уникални резервати на смъртта и сериозно предупреждение за съдбата на България!
Драги съотечественици, драги свищовци, живущи извън нашия град, чуйте тревожния и повик за солидарност в борбата срещу строителството на втора АЕЦ. В името на живота на нашето и на бъдещите поколения – подкрепете ни!
Драги учени и специалисти, апелираме към Вас, към Вашата гражданска съвест за активно участие при решаване на проблема АЕЦ-Белене. Парламентарната група работи при отворена врата. Подкрепете ни!
подписи:
Общински народен съвет - Свищов
председател Цв. Цветанов
Общински комитет на БКП - Свищов първи секертар доц. к.и.н. Г. Николов
Общинско ръководство на БЗНС - Свищов
председател П. Русев
Зелена партия - Свищов
секертар к.и.н. Ас. Радев
Общински комитет на ОФ - Свищов председател М. Мусакова Общински комитет на ДКМС секертар Ив. Попов
Общински комитет за еколого-икономическа защита на Свищов
за комитета А. Георгиева
Екогласност - Свищов
председател ст. ас. Ив. Върбанов
Подписване на Будапещенския мемурандум за целостта на Украйна
Няма логично обяснение защо Борисов обвърза победата на Цецка Цачева с оставката си като премиер. Има различни отговори, като всичките граничат с ирационалното. Един от тях е, че министър-председателят на България е бил в състояние, при което речевият импулс изпреварва мисловния и той просто е отделил пред камерите и микрофоните различни членоразделни звуци, без да осмисля тяхното съдържание и без да е в състояние да понесе отговорността за последствията от казаното. Президентските избори поставиха кариерата му на политик на карта.
Самият Борисов каза, че всички останали възможни кандидати са “по-важни на постовете, които заемат”. Лидерът на ГЕРБ дори обясни, че има кандидат, който би “спечелил изборите още на първи тур” – кметът на София Йорданка Фандъкова. За капак, Борисов заяви, че ако напускане премиерския пост “той би предал доверието на симпатизантите на партията”. Категоричната му заявка бе, че собственото му “политическо дълголетие е силата на ГЕРБ”. Очевидно, оцеляването във властта е въпрос на “политическо дълголетие”.
Тоест, единственият, излишен на поста си бе Цецка Цачева. Борисов бе готов да я отстрани с лекота от парламента и да я инсталира на “Дондуков” №2. Посланието му бе: “издигам най-слабия кандидат, в чийто успех се съмнявам”.
Борисов не само издигна най-неизбираемия кандидат, сред всички възможности, обсъждани в медиите. Той допусна, съзнателно или не, втора непростима стратегическа грешка, обвързвайки собствения си мандат и кариера с компромисната кандидатура на Цачева. Кандидатът на ГЕРБ се изправи срещу изключително умело подбрания кандидат на левицата. Радев е личност, която щеше да получи симпатиите и на разколебаната дясноцентристка периферия, носейки романтичния ореол на “натовския генерал”. Пилотът от ВВС имаше потенциала да привлече гласовете на неопределения по оста изток-запад, ЕС и САЩ - Русия електорат. Той бе приемлив и за твърдото, покорно на прокремълската евразийска доктрина и на радикално левите идеи ядро. В самото начало на своята предизборна кампания Радев зае точно такава равноотдалечена и безлична подкрепа. В свое интервю за Петър Волгин по БНР от 21 септември Радев определи България като “лоялен член на ЕС и НАТО”, която не трябва да води “войнстваща политика към други държави”. Отношенията ни, според новоизбрания президент, “трябва да са на ясна, здрава, прагматична основа, водени икономически и търговски интереси”.
Нека си припомним същността на санкциите срещу Русия. Те са приети “по отношение на анексията на Крим” и включват ембарго на оръжия и свързани материали; ембарго на стоки с двойна употреба и технологии, които са предназначени за военна употреба или за краен военен потребител; забрана за внос на оръжия и свързани материали; забрана за предоставянето на определени услуги, свързани с оръжия и военни материали; забрана за предоставянето на определени услуги, свързани със стоки и технологии с двойна употреба; забрана на поръчки от Русия на оръжия и свързани материали и контрол върху износа на оборудване за дълбоководен добив на горива и такива, от арктическия шелф. очевидно целта им е свързана с противодействие на военната агресия на Русия в Украйна – факт, за който все по-активно ще се говори в Международния наказателен съд в Хага и ООН.
Те касаят основно, ако не единствено няколко десетки физически лица (около 150) и фирми (около 40), които са свързани с президента Путин и съставляват това, което “Таймс” описва като “руските олигарси, бизнесмените и чиновниците от обкръжението на Путин”. Освен това, те засягат пет големи държавни руски банки; три големи руски енергийни компании и три големи руски отбранителни компании.
Очевидно е, че фокусът е върху военните действия на Руската федерация срещу суверенна Украйна и анексията н украински територии от страна на Русия. Резултат от тях има – руският бизнес се нуждае от външно кредитиране, за да расте и инвестира. Фактът, че че около 90 процента от руския външен дълг е собственост на корпорации, води до безпрецедентно отслабване на инвестиционните позиции на руския едър бизнес.
В същото предизборно интервю за Волгин, кандидатът Радев беше категоричен:
“Категорично България трябва да настоява за отмяна на санкциите. Те вредят еднакво и на Русия, и на ЕС, съответно и на нас, като член на ЕС. Вредите ги виждаме… Вредите от санкциите ги виждаме…”
Това е тезата на прокремълската левица, възприета от новоизбрания президент Радев - санкциите да се разглеждат извън техния контекст като мерки, които са насочени срещу физически лица – олигарси, близки до властта в Русия и засягащи най-вече военния сектор и бизнеси, които са свързани с военната агресия на Кремъл в Украйна. В този контекст те имат смисъл, а евентуалните негативи за ЕС и всяка една страна от ЕС в частност имат съвсем друго измерение. Залогът за успеха или провала на санкциите минава през отговора на няколко важни въпроса.
Ако санкциите бъдат отменени, без да дадат резултат, това би било отстъпление, което премахва всякакви препятствия пред Русия да повтори Кримския сценарий, след Абхазия, Осетия и Крим, дори в Прибалтика.
Друг важен въпрос, касаещ вдигането на санкциите, е свързан с ангажимента на Украйна във връзка с разпоредбите на Заключителния акт на ОССЕ, Устава на ООН и на Договора за неразпространение на ядрено оръжие като държава-страна по Договора, непритежаваща ядрено оръжие. Русия, САЩ и Великобритания подписаха през 1994 г. Будапещенския меморандум, с който Русия обеща да пази териториалната цялост на Украйна. В замяна, Украйна се отказа от ядреното си оръжие. Нарушаването на териториалната цялост на страната, военната агресия и анексията на Крим повдигат въпроса за гаранциите към страните, поели ангажимент към неразпространението на ядреното оръжие.
След първия тур на президентските избори новоизбраният президент на България, вече спечелил радикалния ляв и прокремълски вот, видимо смекчи позицията си. В отговор на моя въпрос дали подкрепя членството на България в ЕС и НАТО с думите “Да, категорично”. А след втория тур се дистанцира от първоначалната си позиция, заявена през септември по БНР, казвайки:
"Политиката, свързана със санкциите срещу Русия, е работа на правителството, но това не значи, че президентът, който представлява страната, не може да бъде активен и да търси диалог по темата и с колегите си в Европа, и с Русия. В рамките на Европа има различни гласове. Но по този въпрос ще работя тясно с правителството и с моите колеги в ЕС".
Радев не греши – членството ни в НАТО (и ЕС) е въпрос на партиен консенсус, който да формира необходимото политическо мнозинство. Присъединяването на България към НАТО беше сложен дипломатически процес, продължил 14 години, при който всяка важна стъпка е взета с решение на правителството и е ратифицирана от Народното събрание.
Смекчената му позиция обаче не трябва да се приема успокояващо. Това е просто част от стратегията на широкото електорално ветрило. Тази позиция следва да се приема като част от продължаващ във времето сценарий, чието първо действие приключи с избора на Румен Радев за пети президент на България.
Президентските избори не сложиха край на изминалия политически цикъл, а поставиха началото на нов избор. Вероятно, на най-същественият в най-новата история на България – оцеляването на страната като част от семейството на западните демокрации или рязък завой към евразийския проект на руския национализъм и експанзионизъм.
Текстът е писан за "Деловая столица" и може да бъде прочетен на руски там.
Защо изборите в България не променят нищо
Още от същото, отново и отново...
Отношението на гражданите към политическата класа в България може да се охарактеризира така: искрено, безплатно, честно и добре обмислено недоверие. Българите се отнасят с недоверие към всички институции на властта, разядени от корупция. Точно с такива обществени нагласи страната навлезе в президентските избори. Парламентът се радва на 8% доверие, главният прокурор получава 10%, правителството има доверието на цели 16%, а президентът – 21%. Причините за недоверието са ясни вероятно на всеки, който е живял в постсъветското пространство – необезпокояван от закона лобизъм, олигаррхични и тяснопартийни интереси, далеч от реалността, в която живее огромното мнозинство от гражданите.
Сегашната предизборна кампания очерта още по-отчетливо сериозните вътрешнополитически проблеми, които разединеното българско общество е все по-неспособно да разреши. Общоприетото клише е, че България е страна в преход. Предполага се, че е преход от тоталитарното общество на комунистическия режим, към демократичните ценности на Обединена Европа. Всъщност България успешно премина през преходен период. Но преходът се оказа далеч от описваното. Показателно за посоката между другото е това, че независимо от членството на страната в ЕС и НАТО и независимо от усилията да се изгради пазарна икономика, в България има много малко свободни и независими медии.
Страната премина през трансформация на политическия монопол на властта на комунистическата партия към криминалния и олигархичен модел, при който основните обществени ресурси и политически технологии изцяло обслужват интересите на новосформираните олигархични кръгове. При този модел името на конкретната партия, консумираща в даден момент властта няма никакво значение. Криминалните зависимости, финансовите обвързаности между политикономическите кланове са толкова силни, че всяка съпротива или дори само идеята за провеждане на реални реформи е задушавана още в най-ранна фаза.
Още нещо, тясно свързано с предходното е това, че България – “шестнадесета република” на СССР, няма нито сили, нито желание да преодолее това състояние на нещата и покорно играе ролята, която Кремъл ѝ е отредил – ролята на Троянския кон на Русия в Евросъюза. В свое интервю за “Капитал” постоянният представител на Руската Федерация в ЕС Владимир Чижов без притеснение говори за това:
Поради традиционните ни добри отношения България е интересна за нас и като член на ЕС и този интерес не е само икономически. България е в добра позиция да допринесе за отношенията между ЕС и Русия и ние разчитаме, че ще бъдете наш специален партньор, своеобразен троянски кон в ЕС, разбира се, извън негативния оригинален смисъл на тази метафора.
Уви, Чижов не се опита да обясни възможно ли е изобщо понятието “Троянски кон” да се изчисти от негативни конотации…
Русия влияе на политическите процеси в България основно икономически: корпоративно присъствие, преки инвестиции, търговски отношения, а така също и частна собственост и инвестиции, които съставляват не по-малко от 16.9% от БВП.
Инструменти на влиянието на Москва са проруските партии. В услуга на Кремъл са БСП, преди промените – БКП; АБВ – партията на бившия президент Първанов, известен с агентурното си име “Гоце” и с принадлежността си към Държавна сигурност (българското КГБ), а така също и много други партии и личности, обвързани в миналото с номенклатурата и апарата на НРБ. Мнозина уж проевропейски лидери са не по-малко склонни на носталгия към миналото и играят за Москва. Това важи както за сегашния премиер Борисов, така и за неговата партия ГЕРБ , която в момента е управляваща.
Напоследък това влияние става все по-силно благодарение на пропагандата през медиите. Немаловажна роля в това играят проруските сайтове, които фактически създават алтернативна реалност както чрез статиите, така и чрез анонимните коментари под тях.
Тази паралелна информационна реалност се мултиплицира от псевдоплурализма на фасадната демокрация. Използват се похвати, които трябва да са добре познати на аудиотирията в Украйна: черен пиар, клевети, реч на омразата и откровени лъжи. Един пример е неотдавнашната атака, на която бе подложен лидерът на дясната проевропейска партия ДСБ, чрез откровено хомофобски публикации, които нямат нищо общо с истината, обективността и професионализма. Като цяло, по заимстван от “големия брат” шаблон, българските медии описват активистите, неправителствения сектор, прозападните анализатори и коментатори като вредни за обществото “чуждестранни агенти”, хрантутници на американските фондове. Ако забравим за малко имената, рискуваме да се заблудим откъде ни облъчва “Първи канал” на Кисельов и къде започва коя да е от зависимите от политическата класа медии в България.
Политическият избор е сведен до досадното и безкрайно търсене на “по-малкото зло”.
Водещите кандидатпрезидентски двойки се различават най-вече в нюансите на своята проруска ориентация. Липсата на национална кауза и зависимостите от руските геополитически интереси вкарват малък нюанс в позициите им, основно по отношение на акцента – подкрепа за анексията на Крим, против санкциите срещу Русия, АЕЦ “Белене”, “Южен поток”, руското оръжейно лоби, контрабандата с оръжие и други.
Издигнатият от АБВ кандидат Ивайло Калфин и кандидатът на националистическата коалиция “Обединени патриоти” (представяща се за дясна, но включваща крайнолявата проруска партия на Волен Сидеров “Атака”) Красимир Каракачанов сякаш с общи опорни точки сравняваха анексията на Крим със ситуацията в Абхазия, Южна Осетия или Косово, а санкциите срещу Русия, според тях, вредят на Евросъюза.
Масово кандидатите за президент подкрепяха строежа на АЕЦ “Белене”, замразен под натиск от ЕС. Един от тях е бившият премиер Орешарски, който планираше възобновяване на проекта още през 2013 г., докато беше на поста. БСП, която е основен двигател на “далаверата”, издигна Румен Радев, а конкурентката му Цецка Цачева открито подкрепи проекта на референдума през 2013 г.
Много може да се пише по въпроса, но както вече стана дума, разликата между участниците, в т.ч. фаворитите за президентския пост, се свежда основно до нюансите в проруската им ориентация.
Един-единствен кандидат – Трайчо Трайков, заемаше открито и категорично проевропейска позиция и не подлагаше на съмнения членството на България в НАТО, но той бе издигнат от дясноцентристката коалиция “Реформаторски блок”, която е силно компрометирана в очите на българския избирател заради подкрепата си и участието си във властта. Самият Блок, чието обратно броене тече с пълна сила заради множеството вътрешни противоречия, стана източник на много вицове в България. Те са свързани с шизофренната позиция на коалицията, която с една своя част участва във властта, даже има свои министри, а с друга своя част се намира в опозиция на правителството. В резултат на това на пръв поглед нормалният им кандидат не успя да стигне до балотажа и се класира едва шести.
Един от най-известните български политически карикатуристи, Христо Комарницки, наскоро написа:
Режимът "Борисов" няма нищо общо с евро-атлантическите ценности. По същество това е полу-мафиотско, полу-феодално управление, базирано на страх, рекет, корупция и беззаконие. Този волунтаристичен режим се крепи на крехките плещи на десетки, стотици хиляди унизени, страхливи,подли, алчни, корумпирани, робски душици. И некадърни. Това, че са се уредили на топла държавна служба, не ги прави "десни". Нито мутренската далавера, в която са успели да се намърдат, може да се нарече "реформа".
И това се отнася не само до сегашната управляваща коалиция, но и до всяка партия в България, която има шанс да вземе властта.
Като теглим чертата, всички избори са избори частично – по отношение на формата, но не и на съдържанието. Президентските избори не са изключение. Вторият тур демонстрира това пределно ясно. Изборът е между безлична бивша партийна секретарка на БКП, която е верен слуга на лидера Бойко Борисов в парламента и бившия шеф на ВВС, пилотът на “МиГ”, който стана известен с конфликта си с българския премиер, военния министър и българския парламент заради въздушната полиция на НАТО — също като в Телешоп.
Насладете се на красотата на играта! Натовски генерал, издигнат от пребоядисаните комунисти-антинатовци. Всъщност, точно като е забелязал Джузепе ди Лампедуза в единствения си роман – за да си остане постарому, всичко трябва да се промени. В крайна сметка, променя се само фасадата. Зад нея всички си остават същите. Остава впечатлението, че “селото” се строи по заветите на Светейшия княз Потьомкин.
Няма да е преувеличено, ако кажем, че страната я очаква формално продължение на реформите и неформален статус на 86-ти субект в състава на Руската Федерация, в смисъла на корупционните и олигархични зависимости. Упорито постоянство. Остава ни само да се уповаваме на висшите сили... Бог да пази България!
Чалга-референдумът на Слави ще прецака системата. Предлага ви се ”мажоритарно гласуване в два тура" като панацея, която ще реши всички проблеми на политическата ни система.
България има опит с мажоритарни кандидати – 7-мото ВНС и през 2009 – 41-то ОНС. В Седмото ВНС имаше 200 мажоритарни кандидати и 200 обикновени. Те сътвориха днешната Конституция, която тотално погазва принципа на разделение на властите. В 41-то Обкновено народно събрание имаше 31 мажоритарни кандидати, 26 на ГЕРБ и 5 на ДПС. Сред тях бяха Цачева, Цветанов, Емо “Фаса”, Божидар Димитров и Ахмен Доган… Честито!
При предлагания от Слави модел кандидатите няма да са мажоритарни, а фактически ще бъдат… миноритарни. Всеки един от тях ще представлява по-малката част от избирателите в своя избирателен район. В оптимистичния сценарий, ако на втори тур се явят около 60%, а кандидатът бъде избран с 50%+1 гласа, той ще има 1/3 от всички гласове, а 2/3 ще са гласували ефективно срещу него. Това е системата на Трифонов и компания. На мен не ми харесва, защото е против представителността и е много по-лоша от сегашната, при която представителност има всяка политическа идея, събрала 4% подкрепа.
Освен предлагания от Трифонов модел в два тура, има още няколко разновидности на мажоритарното гласуване, които чалга-референдумът на шоумена не разглежда и изключва по подразбиране, въпреки че може да се окажат по-удачни от предлаганото от него.
Великобритания има двукамарен парламент. Камарата на Лордовете се избира с обикновено мнозинство – кандидатът, събрал най-много гласове представлява района си. Викат му first-past-the-post система. Първият печели.
Долната камара на Британския парламент или Камарата на общините, има система на избор, сходна с тази, на пармалентите в Австралия. Т.нар. Алтернативно гласуване, при което избирателите класират кандидатите, маркирайки ги с 1, 2, 3, 4… Избирателят може да класира абсолютно всички кандидати или да гласува само за един. Ако нито един кандидат не събере 50%+1 с гласовете, класирали го на първо място, от класирането се елиминира този кандидат, който има май-малко първи преференции, а гласовете му се преразпределят към всички останали като “втори преференции”. Ако пак никой няма достатъчно гласове, тогава се елиминира предпоследният, а неговите гласове се преразпределят отново докато се класира този, който има най-много гласове с всички “преференции”. Тази система, освен в камарата на общините на Обединеното кралство се ползва и в Австралия — в Камарата на представителите и в Долната камара на всички парламенти в страната.
Мажоритарни избори с “преференция”. Класираш кандидатите според това, доколко съответстват на личните ти политически възгледи и убеждения. При тази система е очевидно, че спечелилия кандидат или представлява повече от половината кандидати в своя район, или събира подкрепата на всички, класирали го втори, трети, четвърти и т.н.
Тоест, той може да претендира много повече за представителност и връзка с избирателите си от този, който ще бъде избран по системата на Слави с половината от половината избиратели при мажоритарно гласуване в два тура. Или максимум с 1/3 от гласовете.
Казвате, задължителното гласуване ще реши проблема? Вероятно, ако въведат глоба до 180 долара, както е в Австралия, където може дори да идеш на съд, ако не гласуваш…
Не знам дали това искате.
Това е само единият от трите въпроса. А по всички тях има какво да се каже, но не се каза. Защо? Защото политическата ни система е устроена така: за да имаш трибуна, трябва да плащаш стотици хиляди левове за пропаганда в “обществените” и “национално отговорните медии”...
Затова и субсидията е по-малкият проблем. По-големият е платеното промиване на мозъците. А с този референдум ви промиха мозъците, че трите въпроса ще решат проблемите. Няма да ги решат, но няма да дадат думата на тези, които могат да обяснят защо. Няма да им я дадат, защото няма да могат да си платят и да надцакат финансовия ценз, заложен от партиите на статуквото и покорните им медии.
Затова ще бойкотирам референдума на Слави. А ако все пак ме питате, трите отговора са “НЕ”.
Едно квадратче за малко да свали кабинета при едни избори за институция, определяна от премиера като безсилна и неспособна да гарантира ориентацията на България като член на Европейския съюз и НАТО. Квадратчето е в бюлетината и съдържа възможността да гласувате срещу всички – опцията “Не подкрепям никого”. Отношението на лидера на управляващата партия, а и абсолютно неизбираемият извън ортодоксалните електорални среди негов кандидат, само засилва усещането, че кампанията е предопределена, безсмислена и предрешена. Кампания, в която конкретното име на този, който ще бъде избран е без значение. Думите, с които премиерът в типичен за него стил, урони престижа на президента, още преди да е избран, са показателни за отношението му към тази институция:
“...Освен това да се говорят глупости от типа, че президентската институция е гарант за европейското ни и атлантическо развитие, това здравият разум не може да го допусне. Имали сме години, когато президентската институция е правила точно обратното. Гарант за евроатлантическата ориентация на България е ГЕРБ и ние сме го доказали години наред… С какво може една президентска институция да изкълчи или да обърне направлението на държавата? Посланик ли може да назначи без решение на външния министър и на кабинета? Какво може? Въоръжените сили да тръгнат в друга посока? Или да не усвояваме европейски фондове и да не строиме всеки ден?..”
Каза ги пред журналисти и ги публикува в YouTube канала си на на 21 май тази година. Това е част от отношението на лидера на най-голямата засега политическа партия, което пряко рефлектира върху качеството на предизборния дебат. Борисов в прав текст се опитва да обезличи, обезсили и обезсмисли президентската институция.
Вторият удар върху качеството на предизборния дебат, а от там и върху възможността да изберем най-подходящия за “Дондуков” №2, е ударът върху идеята за предизборното състезание като основа на информирания избор. В същото видео от месец май премиерът и лидер на ГЕРБ казва:
“От уважение към вас спрях да говоря. Аз за президентски избори много ясно съм казал, че след юни, юли… нататъка ще говорим. Те ме принуждават всеки ден да говоря на тема, която не е на дневен ред…”
Не е на дневен ред, твърди той и няма сила в света, която да накара твърдия му електорат да се замисли и да вникне в смисъла на това, кандидатът за държавен глава да бъде представен на избирателите си достатъчно добре, за да направят информиран избор. Две са посланията му: президентът е безсилна институция и няма никакъв смисъл от кампании, в които да се опитаме да подредим кандидатите по качества и способности, в резултат на което един от тях да стане петият президент на България. Подозирам, че ако за Борисов няма значение дали Митьо Пищова, Радо Шишарката или Цецка Цачева е президент, има поне още 5 милиона граждани, на които, за разлика от него, им пука. Има поне още 5 милиона граждани, които вярват, че президентът може с позициите си да подкрепя и работи за евроатлантическа ориентация на България.
Ще опростя още повече – ако личността на президента не е важна, ако институцията е безсилна и ако всичко зависи само и единствено от партията на премиера, защо тогава ГЕРБ изобщо издигнаха кандидат за президент? Защо не ни спестиха обясненията, че “всички сме били БКП”. Защо издига кандидатура, която счита, че човешките права са второстепенни, както твърди Цачева:
“Подкрепям действията на институциите, защото преди всичко е националният интерес, а не правата на човека…”
Тези думи са силно притеснителни, защото националният интерес е приравнен с “интереса” на институциите, а тяхната дейност е функция на предлаганите от партиите политики. Тоест, логиката на издигнатия от Борисов кандидат е, че политическите интереси на мнозинството са над индивидуалните права на човека и гражданските свободи – а това е типичен болшевизъм. Логиката на подмяна на обществения интерес с обслужване на интереса на партийните върхушки фактически отклонява България от нейната евроатлантическа ориентация и я отдалечава от това, което една правова държава трябва да бъде. Тази логика защитава интересите на системните партии, а резултатът от това разбиране води до изграждането на паралелна репресивна инфраструктура, която преодолява правовата държава във вреда на гражданските права и свободи.
Всичко това, а то далеч не е всичко, доказва абсолютната необходимост от адекватни предизборни дебати, които да докажат смисъла на демокрацията като състезание на идеи. Водеща политическа сила – партия ГЕРБ се отказа от задължението си да комуникира политическите си идеи преди изборите. Най-вероятно обаче ще се наложи да преживеем тяхната реализацията.
Нуждата от предизборен политически дебат или по-скоро липсата му се предпоставя и от медийната среда, която отдавна е отстъпила от ролята си на “куче-пазач” на демократичните ценности. Освен затихващите функции на свободата на словото у нас, сериозен проблем е икономическата зависимост на значителната част от медиите от съмнителни от законова гледна точка финансови схеми. Излишно е да припомням фалита на “банката на мафията”, наричана от политиците и “банка на политбюро”, която дори абсолютно неадекватният главен прокурор нарече “бижу под стъклен похлупак”. Бърз преглед на публикациите по темата ще ни припомни многомилионните кредити, преминали през фирми-пощенски кутии, които са потънали в доказали своята несъстоятелност медии…
Към финансовото извращаване на средствата за масова информация, което ги превръща в обикновени дезинформатори и пропагандни инструменти, можем да добавим и предизборните “платени формати”. За тях фактически плаща данъкоплатецът. Те създават буферна зона на комфорт между кандидатите и лидерите на системните партии и обществото при всеки случай, в който то се опита да защити собствения си интерес срещу олигархичните или чисто криминални интереси на партийните котерии.
Реалният политически дебат, особено в предизборна обстановка, позволява на избирателите да опознаят кандидатите и да изберат най-подходящия за техните политически възгледи. Реалният, извън буферната зона на комфорт, контакт с политическите представители със сигурност намалява щетите от критично ниското доверие в консенсуса между политическите елити у нас. Недоверието в политическата система и неспособността на беззъбата ни правосъдна система да озапти криминалните финансови щения на олигархията, оплела политическото общество в мрежите на икономическите си интереси, отвращава гражданите и засилва тяхното неодобрение.
Разбирането, че “всички са маскари” има своята рационална основа. Стигне ли се до избори, хората, които мислят така, просто отиват “за гъби”. Това не се харесва на политическите елити, защото ниската представителност ги делегитимира. Наложи им се да измислят “задължителното гласуване”, опитвайки се изкуствено да засилят интереса към изборите. Спорът около правото да гласуваме и опитът то да ни бъде вменено като задължение, “роди” идеята за легитимния вот “срещу всички”. Това е опцията “Не подкрепям никого”.
Съществува съществена разлика между “ходенето за гъби” и възможността да гласуваш срещу всички, избирайки тази опция. Ходенето за гъби изглежда по-близо до това, да напишеш послание на бюлетината или да я украсиш с фалически символ, ако бъдеш “принуден” по закон да гласуваш. Квадратчето “Не подкрепям никого” е малко по-различно. То изразява желанието за участие в политическия процес, но и липсата на адекватно представителство в средите на политическите елити на системните партии.
Коментарите за въпросното квадратче “срещу всички” включват и съмнения, че гласуването с “Не подкрепям никого” има скрит, таен мотив – да засили шансовете на водещия кандидат, “преливайки” протестните гласове към него. Това съмнение е основано на хипотетични математически абстракции, при които достатъчно голям процент от гражданите гласуват с “Не подкрепям никого”. При сегашната уредба, която е в процес на експресни промени при извънредни заседания на Народното събрание, процентът гласували с тази опция, необходим да направи например Цачева президент на първи тур е около 40%. Предвижданията са, че тя ще получи около 30% от гласовете на 6 ноември, а Радев се движи около 22% за първия тур. За да сработи хипотезата, при която Цачева или Радев печелят на първи тур, гласувалите с “Не подкрепям никого” трябва да са повече от 40%, което е просто невъзможно по ред социологически причини. Да не говорим, че парламентът най-вероятно ще промени Изборния кодекс така, че гласовете “срещу всички” да се броят. Дори да е имало такъв замисъл – хипотезата е невъзможна, извън романите на нобеловите лауреати…
Ако предлаганите от трима депутати от Реформаторския блог промени оцелеят и на второ четене – хипотезата за скрита помощ отпада изцяло, запазвайки тяснопартийната електорална подкрепа в реалните ѝ стойности.
Връщайки към основната тема, да обобщим – смисълът на предизборните кампании е в това, избирателите да се запознаят с кандидатите за изборната позиция, да добият представа за техните компетенции и политически възгледи и да научат повече за визията им, ако бъдат избрани на дадения пост.
Упоритото нахалство, с което политическите елити на системните партии пренебрегват избирателите си още на първия ден, след обявяване на изборните резултати, води до задълбочаване на кризата с доверието в институциите, увеличава огромния процент негласуващи, които предпочитат да “берат гъби” в изборния ден и, видимо от социологическите прогнози, е на път да създаде трета група – групата на “бялата бюлетина”, на “протестния вот”, “срещу всички” или просто казано – на тези, които ще гласуват с “Не подкрепям никого”.
Предстоящите избори най-вероятно няма да променят нищо съществено. Ще преживеем срама от петия президент, защото той неминуемо ще е срамен. Дясното ще се обезличи още повече, на фона на все по-голямата идейна и функционална близост между БСП, ГЕРБ и ДПС. Самопровъзгласилите се за патриоти ще се прегърнат по средата, между Льо Пен, Фараж и Дугин, добутвайки се взаимно до следващия парламент.
Големият губещ ще остане дясното с все по-малкото политическо представителство и все по-силно асимилирано от популизма, меркантилизма и политическия “сървайвър” опортюнизъм.
Текстът не е оптимистичен, но аз съм песимист за идните години...
Текстът е писан за хартиеното издание на Новини Лондон
Понеже от утре, до извънредното заседание на парламента във вторник ще се наслушаме на поредна доза неверни, полуверни или откровено глупави аргументи срещу опцията #НеПодкрепямНикого, ще оборя предварително няколко възможни аргументи:
Методиките за изчисление на резултатите за президентските и парламентарните избори са различни. Те следва да се разглеждат различно;
Методиката за изчисление на президентските резултати противоречи на Конституцията и дава сериозни основания за съмнения, че работи за статуквото, затова действителните гласове "не подкрепям никого" трябва да участват в броенето на резултатите. Така и съмненията за неконституционност, и съмненията, че работи за статуквото ще бъдат изчистени;
Аргументът, че процентите за "не подкрепям никого", ако бъдат броени при парламентарните избори, ще повлияят негативно на по-малките партии и ще ги затрудни при преминаването на бариерата от 4% за влизане в НС е валиден, но трябва да бъде разглеждан различно от президентските избори.
За да се неутрализира този негативен ефект може да обсъдим радикална промяна в изборната ни система, която, въпреки че няма да бъде приета от политическия консенсус (статукво, естаблишмънт), може да включва:
На първо място, партиите ще трябва да се борят за доверието на избирателите си много по-сериозно. Всички, без изключение;
Намаляване на прага под 4% (работещи примери по света има);
Изравняване на "тежестта" на всички избирателни райони, така че един мандат да "струва" равен брой гласове във всеки избирателен район;
Единни листи за цялата страна – това ще допринесе допълнително за равната тежест на всеки мандат;
Въвеждане на нулев преференциален праг – това ще засили мажоритарния елемент в партийните листи;
Въвеждане на МИР Чужбина.
Възможността да гласуваш с "не подкрепям никого", срещу всички, не е отказ от правото да гласуваш, а е пряко следствие от критично ниското от години насам ниво на доверие в политическата система и институциите в България, сред които са законодателната власт (парламент), изпълнителната власт (правителство) и съдебната власт. Последните 3-4 години разкриха престъпната обвързаност между тези три власти и зависимости между криминалната икономика, олигархията, политическата върхушка и партийните камарили.
Гласът "не подкрепям никой" е глас срещу този порочен модел, който след 2013 г. стана известен като Модела #КОЙ. Това е глас на избиратели, които не са съгласни със сегашното състояние на нещата – похитената от мафията държава и не желаят да участват в настроената изцяло в полза на статуквото политическа и изборна система.
Участието в избори е право по Конституция, а не задължение. Това право включва правото да не гласуваш. "Не подкрепям никой" трябва да остане и да се прецизира.
Едаурд Сноудън. Всеки е чувал това име, но точно затова трябва да си припомним някои факти, свързани с неговата история, които обясняват и вкарват действията му в контекста на личната свобода и неприкосновеност на всеки един от нас.
Първо, кой е Сноудън? Най-краткият отговор е: изгледайте документалния филм “citizenfour”. Сноудън е бивш служител на Националната агенция за сигурност на САЩ, който проговори за масовото следене и подслушване, осъществявано от тази служба. Една разпространена щега с абревиатурата на агенцията – NSA (National Security Agency), е “No Such Agency”, в превод: няма такава агенция.
Разкритията на Сноудън показват страховитите мащаби на подслушването, организирано от Агенцията по сигурността на САЩ – клетъчните телефони, лаптопи, Facebook, Skype, чат-стаи – виско това е използвано от NSA, за да изгради "модел на живот" на потребителите, представляващ подробен профил на наблюдаваните лица и всички свързани с тях. Броят на хората, които могат да бъдат включени в системата за наблюдение, анализ и профилиране, е потресаващо голям. Един пример само е социалната мрежа Facebook: при 1000 приятели, кръгът на приятелите на вашите приятели нараства до 163,400 души (по модел, разработен от “Гардиън”). Третият кръг – приятелите на приятелите на вашите приятели нараства до 26,699,560 души.
Това означава, че ако един човек от почти 27 милиона души, е общувал с приятел на приятел на Ваш приятел – той може да е Ваш колега, изпил едно кафе с човек, който познава друг човек, чел в Интернет как се прави бомба... Вие ставате обект на профилиране…
Тук ще направя едно отклонение за технологиите и днешния ни живот. Днес, 02 октомври 2016 г., надградих операционната система на телефона си. С новата версия на iOS дойде и приложението (или поне не го бях забелязал досега) “Home”. Програмката Ви позволява да свържете домашните си прибори към телефона и да ги контролирате през Интернет. Признавам, че все още не съм тествал нищо, но един мой познат разработва Интернет дистанционно устройство за бойлери – тръгваш от офиса и включваш бойлера от телефона…
Технологиите навлизат все по-сериозно и завладяващо в живата на всеки един от нас. Все повече информация оставяме след себе си в Мрежата. Това най-често са лични данни, които лесно могат да бъдат събрани от някой, който знае какво прави. Преди време, авторът тези редове бе свидетел на това, как негови колеги бяха в състояние да локализират трол, възхваляващ управляващата партия. Той сипеше обиди и заплахи по адрес на публично лице. Без особени затруднения бяха определени районът, в който живееше този трол, приблизителната локация на местоработата му, доставчика на мобилни телефонни услуги, които той ползваше, пишейки в градския транспорт, докато пътува към офиса и обратно, операционната система на компютъра му, браузера и други подобни данни. Всичко това стана без помощта на специални средства, само благодарение на няколкото написани от въпросния трол коментари под статии в Интернет...
Към това добавете и други данни, които може да бъдат събрани с лекота и без кой знае каква техника и специални средства: географско положение, трафични данни от смартфона и т.н. Вашият профил, изграждан от от службите, нараства много и плашещо. И това далеч не е всичко. Наскоро излезе информация, че хакерите вече са в състояние да разбият защита с лицево разпознаване при някои системи за сигурност, ползвайки Ваш 3D модел, изграден по ваши снимки от социалните мрежи… Излишно да описвам всички рисковете от това, да Ви профилират в толкова точен детайл. Не, защото има какво да криете. Най-вероятно няма, но това позволява злоупотреба с личната Ви неприкосновеност.
Да се върнем на “несъществуващата” агенция от разкритията на Сноудън. Позицията на NSA се свежда до баналното “ако няма какво да криете, няма за какво да се страхувате”. Тази позиция е позната на всяко общество, включително и на нашето. За да разберете мащабите на разкритията на Едуард Сноудън, може да ги съпоставите със скорошния скандал в България, при който Софийски градски съд позволи незаконен достъп на Държавната агенция по национална сигурност до информационните масиви на Министерство на вътрешните работи. Сред системите, до които е имало незаконен продължаващ достъп, са Интегрираната информационна система “Справки” на МВР и Съдебното министерство; Автоматизираната информационна система “Български документи за самоличност”; Централният полицейски регистър; регистърът на лицата с полицейска регистрация; регистърът на лица, установени извършители на престъпления; регистър на лица, обявени за издирване; автоматизираният информационен фонд "Граничен контрол" и др. Става дума за скандала “Червей”, по който няма наказани полицаи и други длъжностни лица от системата, а най-вероятно няма и да има...
На този етап, в резултат на незаконния достъп до информационните масиви на МВР, в нечии ръце незаконно са попаднали, не се съмнявам в това, огромни информационни масиви с личните данни на българските граждани. Мащабите са неясни, щетите – предстоящи и неизбежни. Най-вероятно, през черния пазар на чувствителна информация, особено по отношение на бизнеса и политиката.
За мащабите на дейността на NSA, разкрити от Едуард Сноудън, можем да съдим по собствените му думи до журналиста, пред когото той прави своите разкрития:
“Аз съм старши служител в разузнавателната общност, надявам се, разбираш, че да се свържа с теб е изключително висок риск. До този момент знам, че всяка граница, която пресичаш, всяка покупка, която правиш, всеки телефон, който набираш, всяка мобилна клетка, покрай която преминаваш, приятел, който си записваш, сайт, който посещаваш, тема за имейл, който изпращаш, е в ръцете на система, чийто обсег е безграничен, но сигурността ѝ не е…”
Това са две случки – от САЩ и от България. В САЩ имаме разкрития за чудовищния мащаб на събираната информация, без наше знание и без наше съгласие. Освен това, Подобни технологии и мерки, като разкритите от Едуард Сноудън, се приемат и прилагат в много страни по света. В България става дума за вероятно престъпление, при което лични данни на милиони граждани, събирани в продължение на години, в големия си процент – с помощта на новите технологии, са попаднали в неизвестни ръце.
Житейският опит в България опровергава евентуалната защитна теза, че не трябва да се притесняваме, защото става дума за полицейски служители. У нас имаше много скандали с изтекли записи и досиета, включително и разговори на премиера, които предполагат употреба на специални разузнавателни средства. Всяко самоуспокоение по темата е илюзорно, глупаво и опасно.
Проблем с ченгетата, които злоупотребяват с професионалните си правомощия има не само у нас и далеч не е от скоро. Един от примерите, които могат да бъдат дадени, е от Великобритания през 2009 г. За цялата година има 439 полицаи, които са били санкционирани за посещение на уеб сайтове с порнографско съдържание и други, които са извън служебните им задължения. Но по-интересното е, че мнозина от тях са наказани за това, че ползвали служебни бази данни, за да проверяват лични контакти.
Ако погледнем по-новата история, пак от САЩ, откъдето тръгна този разказ, по данни на разследване на “Асошиейтед Прес” през периода 2013-2015 г. полицейски служители из цялата страна са злоупотребявали с поверителни бази данни, с цел да съберат информация за свои интимни и бизнес партньори, съседи и дори журналисти, които нямат нищо общо с професионалните им задължения. За посочения период са уволнени или са подали оставка 325 служители на реда, а други 250 са получили по-леки дисциплинарни наказания.
Най-новото събитие също е интересно в този контекст. Съвсем наскоро в Швейцария бе проведен референдум, който за първи път позволи на службите да подслушват телефони и да проследяват имейл кореспонденция. Разбира се, очаква се това да става при стриктен регламент, за разследване и предотвратяване на престъпления.
Добри намерения, както навсякъде по света. Най-вероятно, NSA е създадена също с такива добри намерения. Но разкритията на Сноудън и степента и скоростта, с която технологиите навлизат в живота ни, предполага да не се отнасяме с безразличие към всяка потенциална опасност пред личното ни пространство или заплаха за неприкосновеността на личния ни живот, професионалната, банковата или лекарската тайна. Не мога да завърша оптимистично.
Опасявам се, че не най-хубавото, а страшното тепърва предстои.
Текстът е писан за хартиеното издание на Новини Лондон.
Вчера нямаше много новини. Една бомба гръмна в Ню Йорк и рани 29 души. Полицията откри тенджера под налягане, със стърчащи от нея жици, само на няколко преки встрани, а у нас – суша. Даже Борисов май не написа нищо съществено в профила си, освен, че публикува 2-3 снимки, на които конкурира Веско Маринов по потене. Жега е, разбираемо е! А и той нито е първа младост, нито е да кажеш някой спортист. Нищо, че рита мачлета. Там съдиите са наблизо да помагат. Свирят дузпа, докато вкара...
По-интересно беше интервюто на Татяна Дончева. Първо, не съм съвсем сигурен дали тя е кандидатът или покойният Илия Павлов, но разбрах, че жената истински му се възхищава. По едно време я чух да казва, че Илия Павлов никога не я бил карал да носи подкупи или да плаши някого... Тук съм леко раздвоен. Възможно е госпожата да е права за себе си. Но от друга страна – тя казва, че му била единия от адвокатите. Да ги каже кои са другите, че да ги питаме и тях, че така не е съвсем сигурно, дали друг не е носил и заплашвал. Не ли?
Друго беше интересно в думите на Дончева. Умилително разказа, как спасила едни църковни пари в куфари. Не тя, Илийката. Обаче тя разбрала, че държавата ще запорира имотите на БПЦ заради разкола и се втурнала да търси банка, дето държавата не може да я пипне. Помогнал пак Илийката Павлов. Лично гарантирал, че няма да даде парите. Но по-впечатляващо е друго! Как Дончева научила. Отишъл при нея съдията по делото – председателят на Софийски градски и ѝ казал. Предупредил я, сиреч... И така се стигнало до куфарите с парите и тя организирала "трансфера" към "чиста" банка. Неофит, патриархът и покойният Натанаил ги разнасяли. Сега, тук има няколко интересни момента. Първо, какъв е този формат – съдия, отива при адвокат да го предупреди, че ще наложи запор върху имуществото на клиента му, за да може въпросният да се скатае. Второ, Не съм съвсем сигурен, че в правилника на адвокатурата влиза задължението да организират прехвърляне на пари към банка, която няма да спази съдебно решение за запор. Не знам... Може през 1992-ра правилата да са били по-различни. И законите. А може и да е минала абсолютната давност от тогава по закон. Но не съм съвсем сигурен, че е минала моралната давност. А Дончева иска да става президентка...
Ако пак планира да разнася пари в куфари към "чисти" банки, които няма да изпълняват съдебни решения за запор – по-добре да се запише в ГЕРБ или ДПС, или в някоя пътно-строителна фирма. И те имат нужда от такива адвокати, зер не?...
Други новини не ми направиха впечатление. Последната е руска. Те са не по-малки идиоти от нас. Вместо да помолят Путин да назначи служебно Думата, те харчат пари за избори. И ние така – още от кметските избори в София преди време. Хубаво Борисов каза да не харчим пари и да назначи служебен кмет, ама ние не, та не! И на президентските е така. Той, човекът затова си трае до последно и не казва кой е ще е служебен президент, като не го послушахте лани...
Та, руснаците си избират Дума. Единият от кандидатите заяви пред БНТ намеренията на официална Русия, след като Путин отново спечели изборите. Тук му е мястото да спомена, че Путин е голям любимец на народа си. Като нашия Бойко Борисов е и винаги ги бие на избори. Спорно е кой е по-любим на народа си – Путин или Борисов, но съдейки по социологията, Путин е далеч по-голям фаворит. Или се е научил да прави избори по-добре. Цецоу, гледай, бе! Виж как се прави:
А като стана дума за Русия, ето какво казва един кандидат депутат от "Единна Русия", дето е и бивш журналист. Това, че е бивш журналист, би трябвало да означава, че знае цената и силата на думите. И може би точно затова е важно да го чуете. Казва, че "вече са купили 1/2 от Черноморието, а като спечелят изборите ще купят цяла България"... Не се съмнявам, че е така! Путин има богати приятели! Вижте братя Ротенберг. И те са само част от всички. Путин обича и музика. Един негов личен приятел челист, помните колко милиарда беше спестил от класическа музика, нали? Свирил, свирил и спестил 2 милиарда долара!
Дай, боже, всеки му!..
Но сега думата ми е за България. Пьотр Толстой (във видеото по-долу), като го питали дали ще са по-добри с нас, намекнал, че ще трябва да слушкаме. Но го каза малко по-иначе. В българския фолклор лафът е "ако слушаш, ще ти го купя..." Това е един от начините да вразумиш някое дете. Другият някои модерни родители го отричат, защото предполага частична употреба на сила и принуда. Не казваме, че го одобряваме, но по разкази на очевидци, често този метод е по-ефективен...
С Русия сега сме на фаза "слушайте, защото ще ви изкупим..." И не се съмнявайте, че могат да го направят. Имат си достатъчно полезни идиоти в страната. Подкрепят всичко – от Големия шлем, до Евраазийския съюз.
Тук неминуемо трябва да направим историческа ретроспекция. Досега българското непослушание се е наказвало от руснаците с бой. Само един път не са успели – през 1916 г. АБВ по този повод си обраха венците от паметника на ген. Иван Колев. А кой беше шеф на АБВ? Гоце, с Големия шлем. Той е един от най-големите радетели за това, Русия да си купи цяла България, не само 1/2 от Черноморието. Ако бяхме президентска република, за два мандата сигурно щеше да е успял... На АБВ не им харесал надписът на паметника:
„Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят руснаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България“.
Ама, наистина!.. Какво търсят? Но това е друга тема. Сега казвам, че с много малко изключения, непослушанието ни руснаците са го наказвали по другия начин. Така се е случило и с нас по време на освобождаващата окупация през 1944-та.
Тук обаче влизаме в мътни води. Оня ден Мустака от Сърбия каза, че два клана управляват в България. На Борисов и на Пеевски. От думите му излиза, че голяма част от нещата, дето стават за продан, вече са изкупени от тях. Тоест, руснаците или ще трябва да ги изкупят от тях, или просто досегашните сделки са с номинален собственик от Кремъл. Тук нещата стават още по-деликатни, защото идат избори за президент. Досега почти всички кандидати, както вече писах, се различават само по това, колко близко виждат България до Русия. Останалите са две групи – такива, които са в рамките на социологическата грешка и такива, които отиват на изборите с мисълта как ще се котира подкрепата им на балотажа, където ще идат двамата, които ни виждат най-близко до Русия.
Ситуацията, както я описва Пьотр Толстой, си е напълно реалистична... Вижте сами:
Ей затова ви казвам, че опцията "Не Подкрепям Никого" може да се окаже много перспективна. По следната причина. Ако се окаже, че партията НПН е най-голяма, Скоро ще им се наложи да се съобразяват с нея. На всички.
Цикълът се затвори! През февруари 2013 г., когато Борисов театрално хвърли оставка, пред парламента имаше прасета в негова подкрепа. Истински, живи, розови, квичащи и смърдящи прасета в камион. Тогава предстояха извънредни избори. Сега Борисов плаши с предсрочни избори. Злите езици говорят, че ДПС яко са го стиснали за номинацията и настояват за своя човек. Още по-злите езици говорят, че това е говорещата с гласчето на Мини Маус Маргарита Попова. Дали тя е удобна на ДПС не знам, но аз на злите езици не вярвам. Аз вярвам на звездите. А звездите така подредиха нещата, че днес цял камион с прасета се търкулна и пак предстоят избори. Тоест, символиката в цялата тази работа е, че на Бойко му пада стабилността. А това, че хора спирали колите и ги товарили с прасета и кой на къде му зърнат очите – това е друг символ на управлението на Борисов. Кражби и пътища.
Замириса на предсрочни избори от всякъде!
Бойко не е вчерашен обаче! Днешните му политически умения са закърмени във времената на бухалковото застраховане. Тогава му викаха рекет, защото не разбираха от бизнес. Същността беше, че ако искаш да не ти оберат или подпаля дюкяна, трябваше да си платиш или на охранител, или на застраховател. Горе-долу от това време е и охранителният бизнес на Боросов. Сигурен съм, че ги разбира той тези работи със застраховките и охраната! Иначе нямаше да постигне такива успехи в Братислава. Кой охранител може да се похвали, че е издействал 160 милиона? Никой! А Борисов успя! Къде с блага дума, къде с ултиматум, успя да получи от Европа 160 милиона, за да я пази. Едно време ни пазеха от мутрите, които ни тероризираха, сега ни пазят от терористите. А някои даже казаха, че ще пази Европа на прилична тарифа.
Тоест и европейците са на далавера.
Третата новина е, че свалили предаването на Кулезич. Тъкмо щяла да коментира интервюто на Мустака, онова, дето вика, че в България имало два клана – на Борисов и на Пееевски и СЕМ дръпнали шалтера на цялата телевизия. Тук, признавам си, не съм единодушен със себе си! От една страна, злите езици говорят, че Борисов бил бесен на Мустака за всичките тия приказки, дето ги изприказва, та затуй паднало предаването, а от друга страна – Кулезич била подкрепяла в първото правителство на Борисов. Защо им е да го свалят?.. Кулезич била подкрепила "битката на Борисов с организираната престъпност", край на цитата. Това как ви звучи? На мен – като на филм на Лукас, в който силата е с нас. Или това, че подкрепяла борбата с корупцията и строежа на магистрали... Момент! Аз ли нещо не разбирам? Все съм си мислил, че корупцията е тясно свързана с изразходване на средства по пътно строителство... Да ви припомня ли чии фирми щяха да приберат един милиард лева от строеж на магистрали, по цени, сравними със строеж на аутобан в Алпите? Тоест, какво точно е подкрепяла Кулезич? А, да! Забравих! Каза, че подкрепяла и Цветанов. Когато Цецо прочете онези СРС-та от трибуната в парламента, сигурно също го подкрепяше, че не си спомням. А най-вече заслужаваше подкрепа, когато му завиждаха за апаретаментите. Добре, че НАП го подкрепи, а шефът му, след подкрепата, стана депутат от ГЕРБ...
Поне според публичната информация, лицензът на ТВ7 е отнет по простата причина, че телевизията спряла да действа като телевизия и въртяла стари предавания на запис, оставяйки почти без служители и ново съдържание. А Кулезич просто е била на подходящото място, за да получи чудесна възможност за пиар примерно, премествайки се в друга телевизия или публикувайки записите си в YouTube. Свиквайте! YouTube се оформя като редовна алтернативна медия. От много време насам. Вече не знам уважаваща себе си телевизия, която да не стриймва на живо в YouTube. Защо не и Кулезич?..
Та, Кулезич просто попада в сложно съчетание от обстоятелства, които създават поредния подходящ "моментум" за госпожата. А тя очевидно умее да използва моментите. Иначе, за ТВ7 просто не трябва да се изненадвате! Употребена, ограбена и изоставена. За мен въпросът е в това, кога ще спрат и АЛФА, а не защо спря ТВ7... Не е първата, няма да е последната медия-мокра кърпичка, която ще се спомине, след като стане излишна на създалите и употребилите я.
И последно по въпроса: не ми пробутвайте свободата на словото. Тук не става дума за това. Медиите спазват правила и журналистически стандарти. Рупорите, създадени с политическа цел, през които се препират милиони за пропаганда, не са медии. Те са предприятия със срок на годност. Като им изтече срокът на годност, ги бракуват. Това не е цензура, това е амортизация. Пропагандна машина, която, като се износи – спира.
Такива ми ти работи...
И каква излезе тя накрая? Както казва днес Ники Стайков, "най-консервативно казано, между двамата (Борисов и Василев) е имало поредица от неформални срещи за обсъждане на общи теми, за чието съдържание можем само да се догаждаме..." А резултатът е минус 4 милиарда, една фалирала банка и един банкер в изгнание, който много, ама много ядосва премиера със спомените си пред медиите. Имаме едни избори, които, най-деликатно казано, се очертават като една долнопробна буфосинхронада, при която големият печелиш ще си останат ДПС, БСП и подконтролните им субекти, сред които е Борисов и неговата ГЕРБ... Зелените и Глас народен сключиха коалиционно споразумение, което очевидно има за основна цел да извади двете формации от зоната на социологическата грешка. Реформаторите тръгнаха на избори с идеята кого ще подкрепят на балотажа. Всички известни до този момент кандидати се различават помежду си само по отношение на това, колко по-близо до Кремъл искат да ни завлекат...
Новината за Митьо Пищова и подобни дори не ми се иска да коментирам. Той сам си го казал: "Ако трябва да съм честен, няма да гласувам за мен..." Ако трябва да съм честен, Митьо Пищова е прав. Не само за себе си. За всички останали също не трябва да се гласува.
Какво остава?
"Не подкрепям никого" – това остава. Подозирам, че законодателят не е допускал каква неприятна изненада може да се окаже този вариант в бюлетината, ако се излезе, че "не подкрепям никого" е първа политическа сила в страната... Понеже са твърдо решени да закарат всички до урните, "не подкрепям никого" може да се окаже удобен инструмент за съпротива.
Какво е общото между Камен Попов (дето насини окото на Воленчо), Марин Маринов (дето посреща "Нощните вълци", на снимката горе е вляво), Георги Близнаков (биячът от "Околовръстното", дето получи орден от сепаратистите и терористите в Украйна, посрещач на "Нощните вълци" - на снимката най-долу), Таско Ерменков, БСП, Пѐрата, със свинските опашки (на снимката горе е в центъра) и един натовски генерал, кандидат за президент? Как какво?! Русия, Кремъл и Путин.
Не вярвате? Горната снимка е от събора на язовир "Копринка". А долната, дето тъпчат знамето на Европейския съюз и НАТО е пак от там. Някой после ги изгорил, но, за съжаление, нямам снимка:
Диян Вълков
В демократична страна живеем! Всеки може да прави каквото си иска! Чух го Таско да казва, че не било добре да се горят знамена. Те били символи. Издавало слабост. Можело да се горят знамена на фашистите и други човеконенавистни идеологии... Като вземем предвид поведението на днешна Русия, това би могло да означава, че може да се горят руски знамена. А може и да означава, че имат предвид само комунистическите. То, каква е разликата между двете, в чисто исторически и логически план не е много ясно, щото залпът на Аврора, дето им кънти на мнозина в кратуните е бил именно там, а днешният мафиотско-приятелски капитализъм в Русия си е пряк продукт на службите и КПСС в СССР...
Но на мен думата ми е за натовския генерал, дето се цани за президент от левицата. Същата тая левица, дето "В един хубав ноемврийски ден на 1989 г. – фръц, Живков пада от власт. След няколко седмици и редица протести - фръц, партията вече не е комунистическа, а социалистическа, след което, фръц, и член 1 на Конституцията изчезва, премахнат от същите тези, които няколко месеца по-рано твърдят, че комунизмът е истина на последна инстанция..." – цитирам дословно г-н Дьо Кабан...
Тоест и у нас ситуацията е същата: руска, та чак съветска...
И същият този натовски генерал освен, че е обмислял номинацията, докато е бил действащ военен, сега се родее идеологически с руските фашисти, дето прокарват пан-славянски имперски амбиции... Съмнявате се, че са панславянски? Или, че са фашистки? Или, че са имперски?...
Не се съмнявайте! Този, на първата снимка вляво, е Марин Маринов. Беше един от хората, посрещнали и обгрижили путинските "Нощни вълци" в България. А походът на глутницата на Путин бе под наслов "Славянско единство 2016".
Дали са фашистки?
Може и да не са, щото Дучето има малко по-различна идеология, но, че са националсоциалистически, няма никакво съмнение. И понеже се родеят с руските си идейни братя, нещата съвсем го докарват на един съвременен Коминтерн... От глутницата на Путин си го казват сами! Единството на славянските народи, както те го виждат, е в рамките на бившия Варшавски договор (за по-младите – има достатъчно написано по въпроса, даже в Уикипедия), на основата на СССР идеологията.
Те затова веят знамена със сърп и чук. От онези, дето Ерменков разреши да ги горим. Та, тяхната, на всички тия, идеология означава единство, в рамките на бившия СССР и сателити. С тяхната символика, политически възгледи и технология. Плюс голяма доза православен религиозен шовинизъм. Ето ви една снимка. Част от батките на нея, около Камен Донев (в бяло, в центъра), може да ги видите по снимките на "Православна зора" във Фейсбук. Там е интересно, защото става дума и за сръбския национализъм. А той е съвсем наблизо и както се вижда се от снимките, е горещо подкрепян от родните интернационалсоциалисти. Както се казва, Nema krsta bez tri Prsta! Поинтересувайте се какво означава това, ако не знаете.
Православна зора
Стана ли ви страшно? Има защо.
Та, като стана дума за кандидатпрезидента-генерал от НАТО... Той си е чисто московски, каквото и да ви разправят. На къса каишка от Москва, а захарчетата му ги дава Корнелия, ако слуша...
А за бонус ще ви кажа, че цветовете на знамето на панславизма са синьо, бяло и червено, хоризонтално подредени. А руското – бяло, синьо и червено, пак хоризонтално. На събитията на родните православни панслависти преобладава руското и много, много сърпове и чукове.
Радев е точно техният кандидат...
Г. Близнаков посреща "Нощните вълци" с брониран "невидим" автомобил
Аз знам, аз вярвам, че си права, когато съгрешиш дори!..
Ясно е, че американците няма да ги стигнем, дори да тичат към нас. Няма да стигнем и румънците. Те си вкараха почти цяло правителство в затвора и си върнаха почти три милиарда евро от дела за щети, нанесени на страната от корупция. Ние загубихме почти толкова само с една фалирала банка. Вчера ви писах, че има още 5 "гнили ябълки" в банковата система. Не ми се мисли, ако техните собственици наистина се разбягат и те, като Мустака...
Няма да ги стигнем и чехите. Те днес си приели закон, който забранява на министрите да притежават медии. Било конфликт на интереси. У нас е конфликт на интереси, ако не притежаваш медии. В смисъл, че не е в твой интерес. Защото тия, дето ги притежават най-вероятно няма да са ти приятели. А тогава ситуацията е тегава. Както каза отиващия си френски посланик, като кажат на сестра ти, че е проститутка, иди обяснявай, че нямаш сестра. Така е, като си министър, без медии. Ще ти се налага дълго да обясняваш, че нямаш сестра, но няма да има кой да го отрази. Затова, за да нямаш конфликт на интереси, по-добре да не тръгваш да ставаш министър у нас, ако си нямаш медии. Да нямаш медии и да си министър е нещо, като да имаш враг карикатурист и да си премиер. Все ти се иска да рисуваш по-добре, ама тая работа не е като футбола. Няма кой да ти свири да пребиеш дузпа, докато вкараш. Тая работа с дузпата е карикатурна сама по себе си, ама това е отделна тема.
Чехите няма да ги стигнем и за друго – забранили на министрите да печелят обществени поръчки през притежавани от тях фирми. Ще кажете, че това е въпрос на здрав разум? Грешите. У нас здравият разум подсказва, че няма как да спечелиш обществена поръчка, ако нямаш някой министър, който да те подпре. Нищо не казвам, ама вижте кой прибира лъвския пай от пътното строителство? Сетихте ли се? "Борисов спря поръчка за 1 млрд. лв. поради съмнения за Пеевски и Златев" – това е заглавие от началото на годината. Биволъ даже търсачка направиха и описаха ясно всичко, до стотинка. Ама няма кой да чете. Щото ако бяха чели, тия, дето протестираха срещу Пеевски, пък после гласуваха за Борисов, щяха да се запитат какво става. Затова ви казвам, че в България ако си министър или премиер и си нямаш медии, си в конфликт на интереси. Вижте как никой не пита Борисов за Пеевски... Щото ако питаха, щяха да питат и за Златев, и за "двете каки", и за "ти си го избра", който всъщност трябва да пита за всичко това.
Иначе като добавиш този милиард към милиардите от потъналата КТБ и почти ги стигаме румънците, ама с обратен знак.
Като стана дума за Златев, се сетих за Бразилия. И бразилците няма да ги стигнем. Те пък днес поискали да обвинят бившия си президент Лула да Силва в корупция и вижте каква била схемата: Лула бил капо ди тути капи в корупционна схема с бразилската петролна компания Петробрас, която заделяла кинти за управляващите. Да има. За избори, за лустро и за други текущи нужди. Следите ли ми мисълта? Президентът, който там е шеф на изпълнителната власт, играе с петролната компания и заделя кинти за партията си. Още ли ми следите мисълта? А, сега си припомнете кой играе белот с Вальо Златев?.. Нищо не казвам! Само ми изплуват едни непатриотични асоциации, които обясняват защо Лукойл от сума време е все на загуба, а хем е монополист. Ето какво пишеше в медиите (club Z) преди година:
"За последните седем години загубата на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД е почти 1,8 милиарда лева"
Седем години – все на загуба! Сигурно и тази ще е така. Понеже нямам никакво друго обяснение защо монополистът, който продава едни от най-скъпите в цяла Европа горива не печели, приемам, че Златев е алтруист и сигурно раздава горива безплатно. Само дето аз съм карък и така и не съм уцелил безплатния ден от седмицата. А такъв алтруист няма начин да не е светец. Вчера ви писах, че Борисов само за папа още не се е кандидатирал, но като оглави Ватикана, предлагам да обяви Златев за блажен. Вижте как звучи само! Валентин Златев Блажений... Поне македонците ще ги стигнем. Те си имат Майка Тереза. Тя май е толкова македонка, колкото и Феликс Баумгартнер, дето дядо му е роден во Струмица, но не искам да влизам в етнически спорове...
Докато сме на вълна̀ корупция се сетих за Русия. не помня дали Ви писах, ама там тези дни арестуваха един полковник. Ама той не е от обикновените! Той освен, че е шеф в борбата с корупцията, е и пестелив. Сега внимавайте пак! Спестил е девет милиарда рубли. Нищо, че са инфлационни! Това са има-няма 140 милиона долара. По-добро постижение има само един наркобос от Мексико, който успял да скъта в дома си 207 милиона долара...
Руснаците обаче не се дават! Помните като ви обясних, че на нашите географски ширини не е в твой интерес да нямаш медии, нали? И в Русия е така! "Комсомолськая правда" веднага разкри истината! Парите са ги пратили лошите американци, за да свалят Путин. Наистина! наблюдателни граждани разкрили по снимките, че пачките са опаковани от федералния резерв на САЩ. Вярвате ли? Аз не, но не е важно! Важно е, че го пише "Комсомольская правда". Не е ясно, дали Сорос е главния инвеститор на московския Майдан, но се очаква "Гласът на Русия за България" да направи нови разкрития, а от там – в родните медии. Трети път ви напомням, колко важно е да имате медии, ако искате да управлявате България. Във ваш интерес! Изцяло!
Помня, че ви разказах вица, дето британците и американците се състезават кой ще направи по-глупаво нещо. Сега в надпреварата се включва Русия. Британците стъпиха накриво с Брекзита – сега се питат какво да правят с търговията и други работи. Американците правят всичко възможно да си изберат Тръмп. Руснаците се включиха в играта и те. Тук въпросът е деликатен! Може да се окаже, че не те, а цялото ООН са фаворити. За Крим ми е става дума. От една страна, ООН не признава референдума в Крим, с който де факто Русия го анексира, а от друга страна, ще се наложи да решат въпроса с изборите и легитимността им по отношение на полуострова. В руската Дума ще влезнат 450 депутата, част от които ще са избрани в Крим. Ако ООН-то не признава референдума за присъединяване към Русия за легитимен, няма как властта, която упражнява Русия над полуострова да е легитимна. От там – няма как избори, организирани от тази власт да са легитимни. А ако едни нелегитимни избори излъчат власт... Дали тази власт ще е легитимна? Май наградата ще отиде при ООН... Освен ако руснаците не се вържат, че наистина Федералния резерв праща едни 140 милиона долара в нови банкноти до някакъв полковник, който ги заключва в апартамента си. Москва. Полковник До поискване. Подпис: Поздрав, твой Барак...
Да завършим със спорт. Вчера ви писах, че и УЕФА потвърдиха: Литекс не е ЦСКА. Дадох ви линк да прочетете сами доклада на централата за шампионатите през годината във всички европейски страни. В раздела за България ясно пише: "Литекс смени името си на ЦСКА". Сега да се върнем на Чехия – там нали забраниха на министрите да имат фирми, с които да печелят обществени поръчки. Тук обаче е малко по-различно. След като и за УЕФА е ясно, че историческият ЦСКА вече го няма, единственият шанс за частично правоприемство е Гриша Ганчев, като собственик на прекръстения Литекс, да купи емблемата и търговската марка "ЦСКА". С това врътката ще се затвори. Голям шлем! Армията, Панчарево и емблемата. Може да се опита и историята някак да я пришие на ловчанлии. А агитката ще е доволна. Това си го знаем. Въпросът е в друго! От ръководството твърдо заявили и обещали на феновете: "Ние ще спечелим търга..." Нещо, като с обществените поръчки е явно! Още преди да са обявили търга е ясно кой печели. Поне да бяха казали, че ще направят всичко възможно, а не така урбулешката!.. Ще каже човек, че и тая работа е нагласена така, че е ясно кой е крайният бенефициент. Ясно е кой не е! Историческият ЦСКА фалира.
Малкото фенове, които разбират това, да благодарят на Ганчев, Борисов и Кралев, че "спасиха" клуба.
А като стана дума за Борисов се сетих за снимката към този текст. Борисов лови риба с приятели в работен ден. То не е баш риболов. Той му вика на това "инспектиране" на границата. Тоест, дори да почива, премиерът е като Слънцето – може да не го виждаме, но то грее някъде и огрява друг. Лошото е, че все други ги огрява, а ние все на сянка седим. И на сухо, а премиерът, докато си почива в работен ден и лови риба в морето, всъщност работи. Както беше едно време партията. Както е написал поетът:
"Аз знам, аз вярвам, че си права, когато съгрешиш дори.."
Той, Борисов сигурно затова не напусна БКП! За да може да си почива, дори когато е на работа. Или обратното беше?.. Вече се обърках!...
Ще вземе да се кандидтира за ООН, ако го ядосвате!..
Днес Борисов пак е обиден. Този път на Бокова. Вчера я обичаше, днес ѝ се разсърди, та чак я сравни с Румяна Желева, ама после му мина и ѝ даде срок до края на месеца. Ако зависело от него, щял ехе кога да я оттегли, ама нали номинацията не била на ГЕРБ и затуй я търпи. Не си бил спомнял БСП да издигат гербаджия за какъвто и да било пост. Език мой, враг мой, както се казва. Или с други думи – какъв е проблемът, когато речевият импулс изпреварва мисловните способности? Ето какъв: Борисов откровено си призна, че нещата (отново) са извън негов контрол. Бокова просто не е негова номинация. Не е на правителството. А правителството е на ГЕРБ. Това реформатори, това патриоти – всичко е камуфлаж и бутафория. ГЕРБ управлява, коли и беси. Само че Бокова е извън контрола на Борисов. Иначе щеше да я оттегли като Желева. С което призна, че резилът е поне толкова пълен, колкото с предишната госпожа. И чия кандидатура е?.. Той си казва сам – на БСП. Значи руската връзка се потвърждава два пъти. Първият път през ревностната защита на Кремъл (вчера ви писах за това, как Борисов успя да скара германците и руснаците около Бокова, нали?). Вторият път – признавайки, че тя всъщност е кандидатура на БСП. А пък бесепето, след оттеглянето на Сидеров от този фронт, си останаха най-руската партия. Съмнявате ли се? Припомнете си руските енергийни проекти...
Като стана дума за Сидеров – и той преминава през катарзис. Слушах го вчера по една телевизия – кротък, говори тихо, кротко. Дори като критикува Евросъюза, не повишава тон. Ще си каже човек, че е загрижен. Даже може да го обърка за еврореформатор. Понеже стана известен с прякора "златния пръст", когато ни управляваше правителството на Цветан Василев – онова, дето Дончева каза за него, че шест министри били на Мустака, ще си помисли човек, че са свършили парите. Обяснимо е. Нали банката фалира...
Ама да се върнем на Борисов. Той толкова се ядоса, че пиарката му трябваше да пише цял ден по стената му във Фейсбук и да публикува видеа, на които се вижда колко недоволен е Борисов от Бокова. Не го била уважила и му направила лошо впечатление, че не му се явила на крака, като я викал. Разбират ги комунистите тези работи. И като се замислиш, "ела да се разбѐрем като мъже", може да мине между Борисов и Корнелия Нинова, но Ирина е тарикат жена. Каза му: "гледай си работата, аз си имам по-важни неща от това, да се срещам с теб". Разбираемо е! Нали ви обясних, че номинацията не е негова, ами на Москва.
Като се замислиш, тя не е и на българското правителство. Нито сегашното, нито предишното. Сега Борисов ѝ дал срок до 26-ти септември, когато щяло да бъде поредното гласуване. Тоест, чака я, ама допуска, че е пътник, щото си каза – ако била на ГЕРБ кандидатура, щял да я оттегли. Не е и на миналото правителство, щото него и без това никой не го припознава за свое. То си остана незаконородено, от което всички се срамуват. А най-големият му срам е, че предложи Пеевски. Толкова ги беше срам, че още не е ясно чия точно номинация е "успелият млад мъж на 33"...
Като стана дума за припознаване, сетих се нещо спортно. Вчера пропуснах да ви споделя наблюденията си по една спортна сага. Фалира ЦСКА. Жалко, защото беше един, от двата най-славни български отбори. Докато го чакаха да умре, Гриша Ганчев, Борисов и Кралев се опитаха да замажат положението, като прекръстиха Литекс на ЦСКА - София и го пуснаха да рита на Армията. Даже мнозина се вързаха. Ама не и УЕФА. Днес четох един документ на федерацията, в който се изброяват и описват клубовете от всички европейски първи дивизии. В него, като стигнете до страничката за България, под черта ще прочетете, че "ПФК Литекс Ловеч е бил изваден от шампионата за 2015/16 поради дисциплинарни мерки. За 2016/17 Литекс Ловеч е променил името си на ПФК ЦСКА София". Кратко и ясно. Както нееднократно ви казвах – Литекс не е ЦСКА. Сега и от УЕФА го потвърдиха: Това ЦСКА не е онова – историческото, фалиралото.
Да се върнем на Бокова и Борисов. Много сте го ядосали премиера с обвиненията си, че щял да провали кандидатурата с номинация, дето вместо да ни обедини за Обединените нации, ни разединява, щото е на комунистите. Гледат ви тия комунисти и ви се хилят нахално в лицата: нищо от началото на прехода не се е променило и затова ви натресохме тази, дето участваше на кръглата маса, на която си вързахме гащите... Та, Борисов толкова го ядосахте с обвиненията, че проваля шанса жена от България да стане генсек на ООН, че ще вземе самият той да се кандидатира. Сакън! Не го ядосвайте, моля ви, повече, че няма да има кой да оглави Светия Престол в Рим, както е тръгнало...
Стига толкова за Бокова. Ей го кога е 26-ти. Пак ще си говорим. Сега малко на франкофонска тематика...
Днес беше заключителната реч на отиващия си френски посланик Дьо Кабан. Много хубава реч беше, казвам ви го искрено! 20 минути от общо 40 посвети на миналото ни, в стил "думам ти дъще, сещай се снао". Сред най-запомнящите се неща беше това, за банкерите – едни банкери вече били избягали, а други скоро може също да избягат и да ограбят милиарди... Биволъ побързаха да пояснят кои са потенцианите бегълци, цитирам ги без редакционна намеса:
"Избягалият банкер е Цветан Василев от КТБ. Банкерите, които скоро ще избягат са Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев от ПИБ, Петя Славова от Инвестбанк, Иво Каменов и Марин Митев от ЦКБ и съпругата на Младен Михалев-Маджо от Интернешънал Асет Банк - останалите "гнили ябълки" сред българските банки..."
Като се замисля, един избяга и потънаха няколко милиарда. Биволъ изредиха 6-тима. Ситуацията е "последният да загаси лампата". Ако случайно я забрави – енергото сами ще спрат тока, щото пари няма да има за сметките.
И други неща каза Негово Превъзходителство, ама напарвете си труда сами да чуете. Прилагам ви видеото. Иначе, както каза той, слабоумието само по себе си не е проблем, стига да не е на власт. В България обаче все повече проблеми имаме с какво ли не, което може да означава всичко. А може и да означава, че ни управляват слабоумници... Зер не?
И други неща каза Ксавие Лапер дьо Кабан, дето ако ги слуша внимателно човек, ще рече, че намеква, че сме в авторитарно управление, което изцяло контролира съдебната система, за да упражнява насилие, извън демократичните норми. Но само ще ни се струва, защото посланикът е дипломат, а дипломатите говорят дипломатично, ако ме разбирате... Абе, я си чуйте сами целия запис, да не изпусна нещо.
Айде стига вътрешнополитически проблеми.
Днес, докато четох разни новини за Великобритания, се сетих за онзи виц, дето с Брекзита доказали, че са най-глупавата нация, но американците можели да ги изпреварят, ако си изберат Тръмп. Е, днешните новини усложниха малко задачите пред янките. Оказа се, че Европейския съюз никак не бил беззъб. Поставили им условие – или запазват свободата на движение, или се прощават с Единния европейски пазар. А на британците това май не се харесва, защото иначе щели да налетят на тарифите на Световната търговска организация, а те били тегави. Много по-тегави от европейските. Мани другото, ами това не бил единственият проблем. Европейската комисия пришпорва британците да побързат с изхода, че така, на вратата, голямо течение става. Трябвало да са излезнали преди 2019. Тогава ще са следващите избори за Европейския парламент. Това е вторият голям проблем от днес, с който се сблъскаха брекзитърите. И да ви кажа, логично е! Щом ще излизат, защо да се явяват на избори за ЕП. Обаче ако все още са в ЕС, как да не се явят. Затова – друм! Да излизат, като са решили. Добре, ама ако излезат, търговията съвсем ще го закъса... Ни навън, ни навътре. Затова ви казвам – тая работа не е като оная. При оная е ясно кога е навън, кога е навътре. Абе, не ми се мисли за британците. Те да се оправят! На нас ни стигат нашите умници...
То, при толкова проблеми във властта, май става дума за обикновено слабоумие...
Толкоз за днес. Има и други важни неща, но трябва да се почива.
