Вероучение или... вероучение?

КОНФЕСИОНАЛНО ИЛИ КОНФЕСИОНАЛНО ОБУЧЕНИЕ ПО РЕЛИГИЯ?

Привидно, двете алтернативни концепции за въвеждане на предмет "Религия" в българското училище, са взаимно изключващи се. Едната, според създателите й – Обществен съвет, под ръководството на проф. Г. Бакалов, въвежда неконфесионално преподаване на религия в училищата. Според законите, това означава религиите да бъдат изучавани в техния исторически, културен и философски аспект. Това би било много добре, ако бе вярно по отношение на предлаганата концепция. Дори и повърхностен прочит на представената от тях концепция ще покаже на непредубедения читател, че това е невъзможно при зададените от авторите условия. Това впечатление се потвърждава и от факта, че авторите на тази концепция предвиждат създаването на "специализирани магистърски програми към богословските факултети". Друг факт, затвърждаващ впечатлението, че става дума за скрито въвеждане на конфесионално обучение по религия е предвижданата от авторите правоспособност за преподаване на предмет "Религия" в низходящ ред:

1. Богослови (бакалаври и магистри) с педагогическа правоспособност.
2. Педагози със специализация в Богословски Факултет.
3. Магистри и бакалаври от други хуманитарни специалности с педагогическа правоспособност и допълнителна специализация.
4. Историци, философи и филолози с педагогическа правоспособност.

Тези, които наистина биха могли да преподават религия в нейния исторически и философски аспект (в съответствие с изискванията на българското законодателство – Конституция, Закон за народната просвета, Закон за степента на образованието, просветния минимум и учебния план, Закон за висшето образование), са последни сред правоспособните преподаватели.

При тези условия, изхождайки от това, че на първо място така предложената концепция ще бъде преподавана от богослови, завършили богословските факултети, т.е. профилирани в Източното православие, авторите трябва да отговорят на следните въпроси: Как ще бъде избегнато индоктринирането на преподавания материал? Как учениците ще бъдат предпазени от апологети? Как при тази схема ще бъде запазен неконфесионалния характер на предлаганата от тях концепция? Моят отговор е: никак!

От друга страна, Концепцията, одобрена от Светия Синод на Българската православна църква предвижда въвеждане на задължително конфесионално религиозно обучение в иначе светското българско училище. Авторите се позовават на тезата, че "свободна, морална и инициативна личност" е невъзможно да бъде формирана, "без тя да бъде възпитавана в православна християнска вяра". Макар и смехотворно, заради автоматичното изключване на възможността огромната част от човечеството, неизповядващо Източното православие, да се формира и развива като "морални, свободни и инициативни личности", това твърдение е показателно за намеренията на авторите на концепцията.

За съжаление, сред тях можем да срещнем и личности, утвърдили се в медиите като нетолерантни и злостни борци срещу т. нар. "секти" – термин, лишен от всякакво правно съдържание, поради което негоден за употреба в извън-конфесионален ракурс.

Доказали своята нетолерантност, авторите на концепцията на Св. Синод, мотивирани по цитирания по-горе абсурден начин, настояват "Религия-Православие", "Религия-Ислям" и "Религия" да бъдат въведени като задължителни учебни предмети още от новата 2008-2009 година. Схемата им е следната: От предучилищна до прогимназиалната степен (осми клас) се въвежда "Православие" в различните му аспекти: нравственост, култура, добродетели, историко-философски основи, културна и църковна история, християнска културология, християнска етика и антропология. Чак в 12 клас авторите предвиждат "История на религиите". Така, според тях, се оформят три профила: два конфесионални (Православие и Ислям) и един неконфесионален – "История на религиите".

В старанието си да избегнат евентуалните напълно основателни обвинения в създаване на условия за разделение на децата по религиозен признак, неминуемо водещо до религиозна дискриминация, авторите предвиждат възможност за "разширяване" на конфесионалните профили, но, забележете, "в съответсвие с критериите на МОН и Просветната комисия на Светия Синод на БПЦ"...

Така, в иначе секуларна (светска) България, под предлог, че се запазва "традиционната културно-историческа идентичност на българина", авторите на подкрепената от Светия Синод на БПЦ конфесионална концепция всъщност дърпат страната ни назад и отстъпват от демократичните ценности на Европейската общност, част от която България стана неотдавна.

Авторите неточно и непълно се позовават на неназовани европейски страни. В отговор на напълно основателните критики, цитират чужди закони, променени още през деветдесетте години на вече отминалия век, с което обвиненията в ретроградност, анахронизъм и липса на модерен и съвременен подход, стават напълно основателни.

Политическата безпардонност на настоящата управляваща партийна конфигурация подсказва, че всички обективни критики ще бъдат подминати с пренебрежение, диалогът с обществеността е формален, а в желанието си да направят поредния безпринципен реверанс, този път към висшите духовни кръгове на две от вероизповеданията в страната, политиците и авторите на подобни концепции тласкат страната към предрешени международни съдебни спорове за нарушени религиозни права и вероятни санкции от страна на Европа. Основание да мислим така ни дава и Европейската конвенция за правата на човека от 1952 г., според която: "Никой не може да бъде лишен от правото на образование. При изпълнението на функциите, поети от нея в областта на образованието и преподаването, държавата зачита правото на родителите да осигуряват на своите деца образование и преподаване в съответствие със своите религиозни и философски убеждения".

От това следва, че задължителното въвеждане на конфесионално или прикрито конфесионално обучение по религия, под форма, различна от "знания за религиите" в техните исторически, философски и културни аспекти, нарушава правата и на родителите-атеисти, които рано или късно, също ще потърсят защита.

Асен Генов

Текстът е публикуван във в-к "Дума", 29.02.2008

Религиозното обучение като промиване на мозъци

Без съмнение, най-популярните аргументи срещу т.нар. "секти"* включват това, че (1) "ние сме православна държава". (2) Следват обвинения срещу "сектите" в "асоциалност" и въображаема "заплаха" за личността. (3) Предупреждават ни за "промитите мозъци на сектатните", в резултат на (4) "незаконния" характер и действия на тези, описвани като застрашаващи националната сигурност, обществения морал и личността групи хора. Свидетели сме на многобройни подобни смислови интерпретации на понятието "секта" в България, както и на демонстративното дискриминиращо отношение на "големите и традиционни" вероизповедания към по-малобройните и относително нови за страната религиозни общности, на основата на изброените по-горе четири вида аргументи, служещи за оправдание на негативното отношение и действия срещу новите или по-малко популярни религии в България.

С напредъка на работата по въвеждане на задължително обучение по източно православие и ислям в училищата темата за "опасните секти", виреещи в условията на "бездуховност", и "лекия режим на регистрация" на това социално зло бе извадена от килера и отново се предъвква от депутати и държавната администрация. Аргументите са старите: промиване на мозъци и пълно подчинение на шефовете на лошите "гуру-движения". Към тях се добавят и нови похвати - вече четем в пресата, че "сектите" са смес от "религия, политика и икономика", което според авторите, е много, ама много опасно. Толкова опасно, че се налага да преосмислим "тоталната свобода", дадена на "сектите" при тяхната регистрация, и да наложим сериозни ограничения за получаването на статут на юридическо лице, с минимален праг на членската маса, например.

Защитавайки необходимостта от завишаване на критериите при регистрация на вероизповедания, поддръжниците на тази идея сякаш забравят елементарните принципи на логичното мислене. Какво, ако не политика е образователният министър да се среща с висшия клир на едно от вероизповеданията (било то традиционното и най-голямото) и да обсъжда само с тях този проект? Не е ли политика всички първи държавни мъже, даже и тези, които само преди двадесетина години определяха религията като "опиум за народите", да се надбягват да целуват ръка на патриарха по Коледа и Великден? Какво, ако не икономика, са споровете за свещоливници и други източници на приходи, като наеми и пр.? Не е ли политика и икономика да решиш един вътрешен за дадено вероизповедание спор, който има и имотно измерение, с помощта на репресивните органи на държавата - прокуратура и полиция? Е, нека тогава господа обвинителите на новите религиозни движения, наричани от тях "секти", отговорят не е ли комбинация от религия, политика и икономика техният опит да наложат едно или две вероизповедания като доминиращи, но не по естествен начин, основаващ се на правото на самоопределение и свобода на съвестта и убежденията, а с помощта на ограничаващи законови норми?

Нека се върнем на темата и разгледаме няколко очевидни абсурда при подобни смислови интерпретации на понятието "секта". Ако приемем, че горните четири смислови характеристики на понятието "секта" са основни, нека помислим дали е правилно разнообразието, произтичащо от горните характеристики на различните религиозни общности, да бъде ограничавано със силовите методи на рестриктивното законодателство? Отговарям на този въпрос от позицията на вярващ човек, който приема и не се бои от разнообразието и вярва в силата на принципа на закона, ако нечии фундаментални човешки права трябва да бъдат защитени.

Едва ли ще се намери човек, споделящ демократични възгледи и ценности, който с лекота да приеме идеята, че една доктрина трябва да бъде наложена със силата на закон на всички останали. Имаме подобни примери в света и не мисля, че ги приемаме за положителни. Въпросът за отклонение от канона трябва да бъде решен с помощта на вътрешните механизми на даденото вероизповедание, а държавата следва да сведе своите функции до регистриране на постигнатото съгласие или различия във възгледите.

Не виждам проблем в това, че религиозните общности изграждат социални взаимоотношения вътре в общността, даващи възможност на вярващия да се чувства по-съпричастен към мисията, която общността е приела и към съмишлениците си в групата. Нима различните неформални граждански сдружения, като това на почитателите на Хари Потър или движението на Джедаите, например, трябва да бъде регулирано със закон, ако това не нарушава свободата и правото на свободен избор на Хари-потъровците и Джедаите в България? Всички заплахи и нарушения на фундаменталните човешки права и свободи отдавна са защитени от вътрешното и международното право и няма нужда да откриваме колелото и топлата вода...

Не виждам проблем в твърдата убеденост и отдаденост на определена кауза. Не говоря за фанатично следване. Имам предвид увереността в дадена идея или разбиране, подкрепена със стройна и организирана философска система, каквато повечето религии, до които съм се докосвал, притежават. Тези, които оплакват "промитите мозъци на сектантите" опитали ли са се поне веднъж да вникнат в същността на всяко едно от недолюбваните и критикувани от тях доктрини? Опитали ли са се обективно и безпристрастно да разберат посланието и практиката им? Липсата на елементарни разбирания на философията и доктрината на някое вероизповедание прави критиката към дадена религиозна система несъстоятелна или неоснователна, а опасността от промиване на мозъци - въображаема. Чий мозък е промит в този случай?

Обвиненията в "незаконност" на "сектите" са още по-смехотворни, а всеки студент-първокурсник по право може да потвърди, че, от една страна, законово определение на "секта" няма, а от друга, че всеки опит такова да бъде дадено ще предизвика сериозни обществени последици, обричащи опита на провал.

Идеята за въвеждане на "конфесионално религиозно обучение" е поредното заиграване на управляващите с доминиращото в страната вероизповедание, след като Европейските демократични ценности попречиха на въвеждането на "държавна религия" и позволиха относителна свобода на правото на избор и религиозно самоопределение, довела до регистрацията на множество юридически лица на вероизповедания. Факт, който е неприятен, неприемлив и вероятно плашещ за мнозина ретроградно мислещи политици и духовници, поддържащи страха от "сектите" жив и затягащи редиците за "бой последен". "Конфесионалното преподаване на религия" в училищата изглежда е последният им шанс да предпазят мозъците на децата от "промиване", за съжаление, именно промивайки ги.

..................................................

* Трудно може да бъде дадено точно общовалидно и общоприето определение на понятието "секта". Най-популярните интерпретации, придържащи се към лингвистичните корени на това понятие, го свързват с латинското secta, буквално "следвайки" или "следствие" и производните "фракция", "група" и секуи (sequi) - "следвам". Към значението на латинската дума "секта" някои добавят и значенията: "начин на живот", "поведенчески модел", специфична "философска школа" или доктрина. Други превеждат производните sectarius и sectilis като "отделям", "разделям", въпреки, че етимологичната връзка със "секта" не е безспорна. Sectator е друга, свързана със "секта" дума, която може да означава "последовател". Съществуват и многообразни интерпретации на понятието "секта", повлияни от идеите, вярванията, разбиранията, убежденията и всички останали субективни фактори, формиращи мнението на тези, които употребяват този термин.

За сп. "Обектив" на БХК, бр. 151, Януари 2008