Това е въпрос, който пловдивския митрополит Николай задава в свое писмо до просветния министър, заради предложения от министерството законопроект за образованието, съдържащ една доста спорна разпоредба: "Чл. 161 (3) 6: да не носи религиозни символи, които по агресивен и натрапващ се начин демонстрират религиозните му предпочитания". Дали кръстът в герба нарушава светския характер на държавата? Не мога да отговоря еднозначно на този въпрос. Има си специалисти по хералдика, историци, адвокати и други, които те ще отговорят по-добре...
За мен, притеснителното е друго! Апелите за "съхраняване на традициите", "защита на морала" и "грижа за духовното образование" на българските деца и ученици, провокирани от предложената ограничителна клауза в проектозакона, са притеснителни именно заради внушението, че забраната само на православните религиозни символи е заплаха за демокрацията, излагаща децата на опасността да паднат жертва на "дявола-човекоубиец". Склонен съм да се съглася с опасенията, изразени в писмото, по отношение на това, че не е добре и е недомократично да принудим някого да изостави собствените си религиозни символи, но няма да се съглася ако подобни опасения се изразяват, преследвайки една друга цел - налагане на определена религиозна доктрина.
Логиката на демократичното общество е именно в ненарушаване на фундаменталните права на човека, в това число и правото да избереш, практикуваш и проповядваш своята религия. Едностранчивото ограничаване на религиозните символи в училищата с обтекаеми и мъгляви формулировки за "натрапчивост и агресивност", позволяващи носенето на малки кръстчета например, но забраняващи забрадките, е лицемерие и дискриминация. За мен например, като вегетарианец по религиозно-философски убеждения, показването на заколенията на Коледа, Гергьовден или по време на мюсюлманските празници, е многократно по-агресивно и ужасно натрапчиво, от колкото да видя някоя жена или момиче в пъстра носия, с шалвари и забрадка. Религиозните песнопения, излъчвани нон-стоп по радио и телевизия, дойде ли време за същите (и други подобни) празници, е многократно по-натрапчиво и агресивно преживяване за мен, от "ислямизиращата и радикална" забрадка на някоя мюсюлманка. Пълната забрана на всякакви религиозни символи, от друга страна, би била не по-малко дискриминационна към всички вярващи, независимо от вероизповеданието им. Не е ли по-логично е да запазим статуквото - да може всеки, според убежденията си, в някакви допустими норми, да упражнява и изразява религията си, както и да възпитава децата си в съответствие с това? Не мисля, че формулировки, като "[ученикът е задължен] да не носи религиозни символи, които по агресивен и натрапващ се начин демонстрират религиозните му предпочитания" са достатъчно ясни обаче, за да заложат рамката на "допустимост" по отношение на религиозните символи в училищата, защото практикуването на някои религии е въпрос на ежедневие и начин на живот, включващ определени символи, дори и стил на обличане, та даже и фризиране. Това може да е нехарактерно за някои религии, но е част от ежедневието за други. Как ще отсъдим кое е натрапчиво и агресивно спрямо нас и кое не е, без да сме агресивни и натрапчиви към изповядващите дадена религия? Ще стигнем ли например до там да се опитваме да забраним на жените на индусите да ходят с характерните си облекла (сари), да посипват пътя на разресаните си по средата коси с червено и да слагат червени точки на челата си, защото това ни изглежда натрапчиво и агресивно за западния ни стил на живот, не разбирайки техните традиции, обичаи, ритуали, ценности и стил?
Митрополит Николай изразява и загриженост колко лошо е, че просветното министерство не занесло на крака проектозакона в Светия синод на БПЦ, по примера на Народното събрание, което изпраща там "всеки законопроект, който в някаква степен касае живота на БПЦ или въпроси от духовно, етично, морално и общонационално значение"... Не, Ваше Високо Преосвещенство, това не е притеснително! Притеснително е, че НС, МОН и всяка друга ангажирана институция не изпраща законопроекти с подобно значение до всички останали, съществуващи и регистрирани в страната ни вероизповедания, демонстрирайки по този начин очевидни предпочитания към едно, за сметка на всички останали. И няма как да е иначе, при съществуващия в момента Закон за вероизповеданията, чиято философия е дискриминационна и ограничителна, а преамбюлът му, дословно преписан от руския, изразява същите предпочитания. Притеснително е, Ваше Високо Преосвещенство, съществуването на разпоредби (да речем, в закона за Държавния протокол), регламентиращи участието на точно определени свещенослужители в публични държавни церемонии, което е в противоречие с принципите на светската демократична държава и е дискриминиращо спрямо останалите.
Лошо е, според писмото на митрополит Николай и това, че създаденият от МОН Обществен съвет се опитал да лансира "нов модел на образование" и "да убеди обществото, че за децата ни ще е по-полезно от най-ранна възраст да учат за всички религии накуп". БПЦ, от своя страна, предлага "концепция, изработена с помощта на специалисти по педагогика, съобразена с българското и европейското законодателство и практика" и "за сетен път предложи предметът религия да заеме подобаващо място в учебния план. Но като съхрани на всяка цена традицията - да има съобразяване с основните религиозни общности в страната, т.е. с ценностите и вярата на целокупния български народ". Няма да коментираме до колко "съобразяването с основните религиозни общности в страната" не противоречи на европейското законодателство, поне по начина, предложен в концепцията на БПЦ (за изучаване на "Религия Православие" и "Религия Ислям"), нито пък ще задълбаваме в проблема с "ценностите и вярата на целокупния български народ". Няма как да не споменем обаче двойния аршин на подобни твърдения. От една страна, в писмото се изразява се загриженост за демократичните ценности, една от които е защитата на основните права на човека, а от друга, под предлог "опазване на традициите", се предлага налагане на две религиозни доктрини на деца, които не са на възраст да правят съзнателен избор на нещо толкова важно и лично, като приемането да дадена религия.
Лицемерно звучи и загрижеността за правото на "открито изповядване на вярата", при условие, че изразителите на тази грижа не биха имали нищо против забраната за носене на религиозни символи да е едностранна, т.е. да обхваща само "скандалните" забрадки.
Притеснително и неприемливо е "духовно-нравственото възпитание на децата и грижа за тяхното вечно спасение" да се обвързва с една единствена доктрина. Това със сигурност ще наруши светския характер на държавата и ще накърни фундаменталното право на свобода на религията и убежденията.
Обвързването на възможността децата да получат "духовен критерий, вътрешна свобода и сила да се ориентират в толкова противоречивия и объркващ съвременен свят" с една единствена религия е недемократично и в противоречие със секуларния характер на държавата. Демагогия е да се правят внушения за опасност за традициите, културното и духовно наследство на страната ни, защото дискусията за религиозните символи в училищата на България през 21 век няма пряко отношение към историческите личности, споменати в писмото, още повече, в контекста на предполагаемата сфера на действие на предлаганата забрана върху религиозните символи, с които те са изобразени.
Демагогски звучи и загрижеността, изразена в писмото: "В този законопроект връх в потъпкването на конституционните права на българските граждани е предвижданата забрана децата да носят религиозни символи в училище... Или го смущава откритото изповядване на вярата?.." Казвам това, защото именно тези, които се възползваха по неконституционен и недемократичен начин от пристрастността на Закона за вероизповеданията и нищо незначещите констативни текстове в Конституцията за "традиционната и историческа роля" на едно или друго вероизповедание (в резултат н а което имаме осъдителна присъда срещу България в Страсбург), сега се обявяват в защита на демократичните ценности и конституционните права на гражданите.
Сравнението на предмет Религия с другите преподавани предмети е неуместно. Да, вероятно 1 или 2 часа по биология или история не правят образованието биологическо или историческо, но тези часове се базират на общоприети факти, за които се предполага, че са установени по общоприет научен метод. Факти, които никой не оспорва съществено. Те не се основават на нещо толкова лично и интимно, като вярата и упованието в Бог. Не така стоят нещата с 1 или 2 часа религия в държавните училища, преподавана през призмата на конкретни религиозни убеждения. Същите тези 1 или 2 часа могат да станат причина за дълбок конфликт, източник на дискриминация и религиозно неравноправие. Именно по тази причина подобни сравнения са несъстоятелни, тенденциозни и демагогски.
Един от съществените проблеми и източник на противоречия по темата "За или против религия в училищата" е въпросът, зададен в писмото: "законно ли би било завършилите богословие православни духовници, които са равноправни български граждани и данъкоплатци и имат издадена от МОН диплома за педагогическа правоспособност, да не могат да преподават в българското училище поради факта, че носят расо? Какво, ако не безогледна дискриминация би било това?.." Именно в това е един от големите проблеми. От една страна, държавата се стреми да се определи и покаже като светска, от друга, далеч не всичко е направено за да бъде гарантиран секуларитетът й. Основното висше учебно заведение у нас поддържа факултет, преподаващ едно от вероизповеданията в страната (пък било то и най-многобройното и едно от традиционните). Привилегия, която не е дадена на никое от другите вероизповедания, които, ако изобщо имат висши училища, ги поддържат за собствена сметка. Е, наистина, в резултат на това, всяка година Софийският университет създава много "православни духовници-педагози", които се сблъскват с избора да упражняват професията си или да излязат на свободния пазар на работна ръка. Дискриминационно спрямо всички вярващи и атеисти и техните деца би било държавата да се грижи едностранно само за православните духовници-педагози и да им гарантира работа, създавайки предмет по тяхната религия в училищата, без оглед на това колко деца (и техните родители) реално биха искали да изучават точно тази доктрина, а останалите вероизповедания през призмата на религиозните убеждения на преподавателите. Това би дискриминирало всички останали религии, които са лишени от привилегията техни свещеници да се подготвят в поддържани от държавата висши учебни заведения и държавата да се грижи за създаване на работни места и за тях.
Именно по тези, а вероятно и по много други подобни причини, пълната забрана на всякакви религиозни символи в училищата или частичната им забрана с половинчати и лицемерни мерки, целящи ограничаване на правата на едни вярващи за сметка на други не разрешава проблема, а го задълбочава.
Писмо, като коментираното от мен, би имало смисъл само ако авторът му еднакво пламенно защитава правата на всички вярващи и атеисти, без оглед на тяхната вяра или липсата на такава.
вторник, 31 март 2009 г.
вторник, 24 март 2009 г.
Богът, като източник на права в Модерния свят
Веселин Тончев публикува препратка в свой коментар към моя бележка (във фейсбук), в която Ф. Фукояма коментира три източника на права: Бог, Човек и Природа. Авторът отхвърля Бог и Човек, като актуални източници на права и утвърждава "Природата", като съвременен източник на права, по следния начин:
Съгласен съм с това твърдение, но за мен има и друг поглед към въпроса за Бога, като източник на права. Свещената книга за индусите е "Бхагавад гита". Два от стиховете описват Бога и святата личност по следния начин:
Първият стих от "Бхагавад гита" описва Бога като краен бенефициент на всички религиозни дейности, покровителя и доброжелателя на всички живи същества. Вторият стих показва характеристиките на вярващия, който възприема Бога по предложения по-горе начин. Като следствие от това разбиране, така вярващият е равнопоставен към всички, като това състояние се описва като служене на Бога.
Очевидно е, че Богът може да бъде източник на права, стига религиозната доктрина да е универсално приложима, да предполага и да гарантира правата на всички - вярващи, невярващи и иноверци.
"..Последният източник на права е природата. Всъщност, езикът на естествените права – развит най-категорично в Америка от 18 век – продължава да оформя нашия морален дискурс и днес. Когато например ние казваме, че расата, етносът, богатството и полът са несъществени характеристики, то това очевидно предпоставя, че ние вярваме в съществуването на една основа за „човешкото“, която ни дава право на еднаква защита срещу определени видове поведение от страна на други групи или държави. Тази вяра е причината за отхвърлянето на културни аргументи, които биха поставили някои хора – жените например – в една подчинена позиция вътре в обществото. Нещо повече, разпространението на демократичните институции в неевропейските контексти през последните десетилетия на 20 век предполага, че ние на Запад не сме сами в тази си вяра..."
Съгласен съм с това твърдение, но за мен има и друг поглед към въпроса за Бога, като източник на права. Свещената книга за индусите е "Бхагавад гита". Два от стиховете описват Бога и святата личност по следния начин:
Мъдреците, които Ме познават като крайна цел на всички жертви и отречения, Върховен Бог на всички планети и полубогове, доброжелател на всички живи същества - те постигат покой от болките на материалните страдания.
Този, който е трансцедентално установен веднага разбира Върховния брахман [Дух, Бог]. Той никога не скърби, нито пък желае да притежава нещо. Той е еднакво разположен към всяко живо същество. В това състояние той постига чисто служене на Мен.
Първият стих от "Бхагавад гита" описва Бога като краен бенефициент на всички религиозни дейности, покровителя и доброжелателя на всички живи същества. Вторият стих показва характеристиките на вярващия, който възприема Бога по предложения по-горе начин. Като следствие от това разбиране, така вярващият е равнопоставен към всички, като това състояние се описва като служене на Бога.
Очевидно е, че Богът може да бъде източник на права, стига религиозната доктрина да е универсално приложима, да предполага и да гарантира правата на всички - вярващи, невярващи и иноверци.
неделя, 22 март 2009 г.
Гърмен и Рибново - малко по-различнен поглед
Шумната дискусия в медиите около Гърмен и Рибново разглежда няколко вече доста отегчителни въпроса, които бяха сведени до досадните и познати на всеки българин проблеми, свързани със злоупотреба с власт и служебно положение. Яне Янев, виждайки, че тезата за "радикалния ислям" и "ислямските фундаменталисти" в този колоритен и самобитен регион очевидно издиша, особено, след циркаджийските изпълнения на ДАНС, смени рефрена и заговори за заплаха за живота му и за злоупотреба с власт. Сидеров също се опита да извлече дивиденти, шумно заявявайки колко отдавна и колко много преди Янев бил предупредил за "талибаните" в региона... С тези ходове, явните и скритите автори на тази трагикомедия си вкараха победния автогол, премествайки фокуса от реалното измерение на "проблема Рибново" към познатата до болка на всички българи шуробаджанащина и феодализъм във властта. Честито! По-безумна стратегия надали можеше да се измисли.
Кои, според мен, са някои от по-сериозните измерения на провокирания от Яне Янев скандал?
Първо: Защо и докога държавните институции, призвани да следят за спазване на законите, ще си правят оглушки, когато някой откровено призовава към религиозна и етническа омраза и нетърпимост - все деяния, които са наказуеми по редица приложими закони...
Второ: Защо никой не погледне сериозно на проблема от гледна точка на това, че ако държавата запази своя секуларен (светски) характер и не налага изучаването на предметите "Религия Православие" и "Религия Ислям" в училищата, тогава няма да има възможност да се преподава каквато и да било радикална форма на религия в училищата.
Трето: Защо никой не говори за това, че религиозното образование, в смисъла на разбирането, заложено и в Конституцията ни, че България е светска държава, а религиите са отделени от държавата, е по-разумно да се преподава в учебни заведения, организирани и поддържани от самите вероизповедания, както това става с Висшия ислямски институт, а не в поддържани от държавата факултети, например? Законите дават доста прилична рамка, в която това може да се случи!
Четвърто: Защо и до кога обществото, медиите и държавните институции ще търпят и допускат всеки път, когато наближат избори, етническата и религиозната карта да се разиграва доста рисково и от двете страни - едните "сплотяват и втвърдяват" електората си, посочвайки "външния враг", който иска да им свали забрадките, да им смени имената и да им забрани религията, а другите - бият тъпана и ни алармират колко джамии са построени и как на границата ни чакат ислямисти, облепени с взривове...
Пето: До кога обществото ни ще е толерантно към лицемери, които от една страна намекват и правят внушения за "опасността от ислямизация и радикален ислям" в България, а от друга - леят крокодилски сълзи за правата на подтисканите от ДПС българи-мюсюлмани?
Шесто: Говори се за реформа в образователната ни система и промяна на съответния закон. Щял да сложи ред във всяко едно отношение, включително и да разреши проблема с преподаването на радикален ислям в училищата, като забрани "агресивно и натрапчиво" демонстрираните от учениците религиозни символи. Бравос! По-голяма глупост от това не мисля, че е възможна! Ако една забрадка е агресивна и натрапчива в очите на законотвореца, как ще определят уважаемите законодатели кой точно кръст на врата на ученика или колко точно голяма еврейска звезда са натрапчиви и агресивни?.. Как? Ако забраним религиозните символи в училище, не е ли далеч по-логично да ги забраним всячески, а не да оставяме вратичка и да правим реверанс към едни вероизповЕдания, за сметка на всички останали?..
Сигурен съм, че "проблемът Рибново" провокира още много подобни въпроси, но, за съжаление, те са извън фокуса на медийното говорене на политици и "общественици".
Кои, според мен, са някои от по-сериозните измерения на провокирания от Яне Янев скандал?
Първо: Защо и докога държавните институции, призвани да следят за спазване на законите, ще си правят оглушки, когато някой откровено призовава към религиозна и етническа омраза и нетърпимост - все деяния, които са наказуеми по редица приложими закони...
Второ: Защо никой не погледне сериозно на проблема от гледна точка на това, че ако държавата запази своя секуларен (светски) характер и не налага изучаването на предметите "Религия Православие" и "Религия Ислям" в училищата, тогава няма да има възможност да се преподава каквато и да било радикална форма на религия в училищата.
Трето: Защо никой не говори за това, че религиозното образование, в смисъла на разбирането, заложено и в Конституцията ни, че България е светска държава, а религиите са отделени от държавата, е по-разумно да се преподава в учебни заведения, организирани и поддържани от самите вероизповедания, както това става с Висшия ислямски институт, а не в поддържани от държавата факултети, например? Законите дават доста прилична рамка, в която това може да се случи!
Четвърто: Защо и до кога обществото, медиите и държавните институции ще търпят и допускат всеки път, когато наближат избори, етническата и религиозната карта да се разиграва доста рисково и от двете страни - едните "сплотяват и втвърдяват" електората си, посочвайки "външния враг", който иска да им свали забрадките, да им смени имената и да им забрани религията, а другите - бият тъпана и ни алармират колко джамии са построени и как на границата ни чакат ислямисти, облепени с взривове...
Пето: До кога обществото ни ще е толерантно към лицемери, които от една страна намекват и правят внушения за "опасността от ислямизация и радикален ислям" в България, а от друга - леят крокодилски сълзи за правата на подтисканите от ДПС българи-мюсюлмани?
Шесто: Говори се за реформа в образователната ни система и промяна на съответния закон. Щял да сложи ред във всяко едно отношение, включително и да разреши проблема с преподаването на радикален ислям в училищата, като забрани "агресивно и натрапчиво" демонстрираните от учениците религиозни символи. Бравос! По-голяма глупост от това не мисля, че е възможна! Ако една забрадка е агресивна и натрапчива в очите на законотвореца, как ще определят уважаемите законодатели кой точно кръст на врата на ученика или колко точно голяма еврейска звезда са натрапчиви и агресивни?.. Как? Ако забраним религиозните символи в училище, не е ли далеч по-логично да ги забраним всячески, а не да оставяме вратичка и да правим реверанс към едни вероизповЕдания, за сметка на всички останали?..
Сигурен съм, че "проблемът Рибново" провокира още много подобни въпроси, но, за съжаление, те са извън фокуса на медийното говорене на политици и "общественици".
събота, 21 март 2009 г.
Влиянието на Индия в рок музиката - "Рок енд рол с Евгений Дайнов"
В края на февруари гостувах в предаването за Рок енд Рол на Евгений Дайнов по РЕ:ТВ. Според мен се получи интересно предаване, а аз съм приятно впечатлен от ретроспекцията, която Евгений направи, преди за започне разговора с мен.
Ако ви е интересно - изгледайте видеото!
Благодаря за Калоян и неговия неофициален архив на РЕ:ТВ!
Ако ви е интересно - изгледайте видеото!
Благодаря за Калоян и неговия неофициален архив на РЕ:ТВ!
вторник, 17 март 2009 г.
Опасността от "...ски" фундаментализъм
Заместете трите точки с каквото си поискате от списъка на религиите. Еднакво злокобно звучи, нали така? Има и исторически факти, които вероятно биха потвърдили колко лошо е наследството от това, което се крие зад образувалото се словосъчетание.
Че Яне се олива е ясно и на децата. Че тече цирк се разбра вчера, когато ДАНС прибра на разпит за няколко часа кмета на община Гърмен (където е село Рибново) и преподавателя по Ислям от селото. Прибра ги на свои разноски, но не ги закараха обратно до вкъщи, след като ги пуснаха след 3-4 часа.
Поредния щрих към цирка добавиха участниците тези дни. За сега, дискурсът по темата "Рибново" сякаш се придържаше в политическите граници. Коментираше се заплахата от "...ски" фундаментализъм и "спящи ...ски ядра" в региона. Малцина взеха нещата на сериозно, извън техния "хляб и зрелища" ракурс.
За сега, нещата изглеждат все още под контрол, независимо от прокобите, които двете страни в "проблема" вещаят с плам в очите и огъня и жупела, който сипят срещу опонентите си.
Ако повечето политици и обществото запази здравия си разум, нещата ще утихнат още първата нощ след изборите. Надявам се, вотът да е достатъчно категоричен, за да промени "тройното" статукво, без обаче да вкара нови кресльовци с високо вдигнати длани и искри в очите в политиката...
"Проблемът Рибново" за мен има друго измерение. Заговори се отново за една много хареактерна характеристика на всички по-големи или по-малки източници на напрежение по осите "етнос" и "религия". Думата ми е за РЕЛИГИОЗНОТО ОБУЧЕНИЕ.
Около Рибново отново се заговори и за това! Наричат ли децата учителя си "ага" или не? Преподава ли се радикална форма на Ислям или се придържат до стандартите, установени от образователното министерство? Ходили ли са част от момичетата на абитуриентски бал или са ходили в Турция на поклонение?
Всичко това е възможно именно заради присъствието на предмет "Религия" в училищата! Като предмет, спуснат от държавата! В това е проблемът, а не в това, дали учителят е "ага", "моля, другарко", "господин" или просто "пич"...
Ако държавата запази своят секуларен (светски) характер и не се поддава на изнудването да бъде въведен предмет "Религия", който дава преференции основно на две вероизповедания... Ако държавата прилага всички закони, гарантиращи "националната сигурност, суверенитет, обществения ред и добрите нрави"... Ако "най-големите и традиционни" религии се откажат от желанието си да се ползват от всякаква форма на протекторат (задължително обучение по религия в училищата, намеса на властта, във всичките й форми, при вътрешен конфликт в изповеданията)... Ако политиците и всички останали (граждани, журналисти и пр.) бъдат санкционирани, според разпоредбите на законите, при всеки опит да всяват религиозна омраза и етническа нетърпимост... Ако... Тогава всички ОСНОВАТЕЛНИ опасности от "...ски" фундаментализъм биха могли да бъдат изолирани много лесно.
Звучи утопично, нали? Тогава обаче отпада един много влиятелен лост за контрол над електората - опасността за нацията, за единството, за традициите... Политиците и сателитните им социолози и статистици, подкрепящите ги "духовници" и псевдо-общественици няма лесно да се откажат от контрол над този механизъм. Уви...
Че Яне се олива е ясно и на децата. Че тече цирк се разбра вчера, когато ДАНС прибра на разпит за няколко часа кмета на община Гърмен (където е село Рибново) и преподавателя по Ислям от селото. Прибра ги на свои разноски, но не ги закараха обратно до вкъщи, след като ги пуснаха след 3-4 часа.
Поредния щрих към цирка добавиха участниците тези дни. За сега, дискурсът по темата "Рибново" сякаш се придържаше в политическите граници. Коментираше се заплахата от "...ски" фундаментализъм и "спящи ...ски ядра" в региона. Малцина взеха нещата на сериозно, извън техния "хляб и зрелища" ракурс.
За сега, нещата изглеждат все още под контрол, независимо от прокобите, които двете страни в "проблема" вещаят с плам в очите и огъня и жупела, който сипят срещу опонентите си.
Ако повечето политици и обществото запази здравия си разум, нещата ще утихнат още първата нощ след изборите. Надявам се, вотът да е достатъчно категоричен, за да промени "тройното" статукво, без обаче да вкара нови кресльовци с високо вдигнати длани и искри в очите в политиката...
"Проблемът Рибново" за мен има друго измерение. Заговори се отново за една много хареактерна характеристика на всички по-големи или по-малки източници на напрежение по осите "етнос" и "религия". Думата ми е за РЕЛИГИОЗНОТО ОБУЧЕНИЕ.
Около Рибново отново се заговори и за това! Наричат ли децата учителя си "ага" или не? Преподава ли се радикална форма на Ислям или се придържат до стандартите, установени от образователното министерство? Ходили ли са част от момичетата на абитуриентски бал или са ходили в Турция на поклонение?
Всичко това е възможно именно заради присъствието на предмет "Религия" в училищата! Като предмет, спуснат от държавата! В това е проблемът, а не в това, дали учителят е "ага", "моля, другарко", "господин" или просто "пич"...
Ако държавата запази своят секуларен (светски) характер и не се поддава на изнудването да бъде въведен предмет "Религия", който дава преференции основно на две вероизповедания... Ако държавата прилага всички закони, гарантиращи "националната сигурност, суверенитет, обществения ред и добрите нрави"... Ако "най-големите и традиционни" религии се откажат от желанието си да се ползват от всякаква форма на протекторат (задължително обучение по религия в училищата, намеса на властта, във всичките й форми, при вътрешен конфликт в изповеданията)... Ако политиците и всички останали (граждани, журналисти и пр.) бъдат санкционирани, според разпоредбите на законите, при всеки опит да всяват религиозна омраза и етническа нетърпимост... Ако... Тогава всички ОСНОВАТЕЛНИ опасности от "...ски" фундаментализъм биха могли да бъдат изолирани много лесно.
Звучи утопично, нали? Тогава обаче отпада един много влиятелен лост за контрол над електората - опасността за нацията, за единството, за традициите... Политиците и сателитните им социолози и статистици, подкрепящите ги "духовници" и псевдо-общественици няма лесно да се откажат от контрол над този механизъм. Уви...
петък, 13 март 2009 г.
Защо да не станем всички вегетарианци?
Миналата неделя, на 8 март, гост в студиото на "Неделя 150" по БНР бе Антонина Желязкова (Председател на Международния център за изследване на малцинствата и междукултурните взаимодействия). Обсъждаха неотдавнашните изяви на Яне Янев, свързани с обстановката в регионите, населени с мюсюлмани. Много се говори дали тезите му са основателни или не, но на мен ми направи впечатление друго. Защитавайки позицията, че българската нация е гражданска и разнородна, включваща различни етнически групи, г-жа Желязкова обсъди по-конкретно и една от нападките към българските политици и държавници, че седели безучастно и гледали убийството на жертвено животно, докато слушали молитви на арабски. Нейната теза, както аз я разбрах, бе, че подобни "жертвоприношения" се извършват непрекъснато, че това е обичайна практика сред мюсюлманите, която се дължала на слабата интеграция и сегрегацията на дадената общност и щяла да отмре постепенно. Нещо в този смисъл.
Задължително и необходимо условие е да спомена, че съм съгласен с г-жа Желязкова за правата на малцинствените групи и противопоставянето й на морално и законово ниво на всяка форма на дискриминация срещу тези общности.
Това, което ми прави впечатление е друго. Трудно ми е да се съглася с внушенията (по принцип, а не направените в предаването "Неделя 150"), че религиозната мотивация зад конкретни действия е израз на по-ниска цивилизованост и интелект. Съгласен съм, че жертвоприношенията на животни са анахронизъм и нямат духовната сила и ефект, който би трябвало да произведат върху животното и върху извършващите религиозния акт. Не съм съгласен обаче с това, че т. нар. "напредък" на съвременното общество трябва задължително да води до намаляване на религиозните чувства на гражданите. Религията беше опиум за народите по едно друго време. Не и сега.
Провокиран съм да напиша тези няколко реда именно заради доловената от мен (дано да греша) теза на г-жа Желязкова, че религиозния акт на жертвоприношението щял да отмре постепенно, с по-добрата интеграция на въпросните религиозни и етнически малцинства. Ако говорим изолирано за акта на убийство на дадено животно (козел при някой мюсюлмански празник, свинята по Коледа, отсичането на главата на някоя кокошка или петел по именните дни, убийството с чук по главата на шарани по Никулден и други подобни, прерязване на шията на агнетата пред камера по Гергьовден), съгласен съм с Желязкова, че това трябва да бъде ограничено, дори сведено до минимум, според мен, именно поради липсата на духовна сила, чистота и логика, която да стои зад подобно деяние. Не съм съгласен обаче, че "напредъкът на цивилизацията" трябва да отслабва религиозните чувства и да притъпява духовните търсения на хората.
Не ми допадна и друго: Желязкова изрази мнение в смисъл "дайте да не ставаме всички вегетарианци", защото в българските кланици ежедневно се избивали животни по дори по-мъчителен начин. Така е и не само в българските кланици. Филмът Meet Your Meat го доказва (показва се насилие над животни, не ви го препоръчвам)! Ако подходим към проблема безпристрастно - безсмислените убийства (някои дори пред камерите на телевизиите), под предлог, че са продиктувани от дълбоки религиозни чувства, са неоснователни, безсмислени, безполезни и трябва да бъдат спряни. Убийствата по особено мъчителен начин на животни по кланиците в цял свят са не по-малко неморални и са напълно неоснователни от всяка гледна точка, различна от корпоративните интереси на крупните месопреработватели. Този акт е не по-малко насилствен и груб спрямо беззащитните животни. Според Желязкова, в България той дори не съответства на европейските "стандарти" в това отношение, с което съм склонен да се съглася. Ако се противопоставим на жестокостта и насилието спрямо животните, единственото логично разрешение, колкото и да не ни се вярва, е да популяризираме вегетарианството като философия, морална категория, религиозно убеждение, здравословна алтернатива и израз на уважение и зачитане на правото на живот на всички живи същества, дори и тези, на по-долно еволюционно стъпало.
Задължително и необходимо условие е да спомена, че съм съгласен с г-жа Желязкова за правата на малцинствените групи и противопоставянето й на морално и законово ниво на всяка форма на дискриминация срещу тези общности.
Това, което ми прави впечатление е друго. Трудно ми е да се съглася с внушенията (по принцип, а не направените в предаването "Неделя 150"), че религиозната мотивация зад конкретни действия е израз на по-ниска цивилизованост и интелект. Съгласен съм, че жертвоприношенията на животни са анахронизъм и нямат духовната сила и ефект, който би трябвало да произведат върху животното и върху извършващите религиозния акт. Не съм съгласен обаче с това, че т. нар. "напредък" на съвременното общество трябва задължително да води до намаляване на религиозните чувства на гражданите. Религията беше опиум за народите по едно друго време. Не и сега.
Провокиран съм да напиша тези няколко реда именно заради доловената от мен (дано да греша) теза на г-жа Желязкова, че религиозния акт на жертвоприношението щял да отмре постепенно, с по-добрата интеграция на въпросните религиозни и етнически малцинства. Ако говорим изолирано за акта на убийство на дадено животно (козел при някой мюсюлмански празник, свинята по Коледа, отсичането на главата на някоя кокошка или петел по именните дни, убийството с чук по главата на шарани по Никулден и други подобни, прерязване на шията на агнетата пред камера по Гергьовден), съгласен съм с Желязкова, че това трябва да бъде ограничено, дори сведено до минимум, според мен, именно поради липсата на духовна сила, чистота и логика, която да стои зад подобно деяние. Не съм съгласен обаче, че "напредъкът на цивилизацията" трябва да отслабва религиозните чувства и да притъпява духовните търсения на хората.
Не ми допадна и друго: Желязкова изрази мнение в смисъл "дайте да не ставаме всички вегетарианци", защото в българските кланици ежедневно се избивали животни по дори по-мъчителен начин. Така е и не само в българските кланици. Филмът Meet Your Meat го доказва (показва се насилие над животни, не ви го препоръчвам)! Ако подходим към проблема безпристрастно - безсмислените убийства (някои дори пред камерите на телевизиите), под предлог, че са продиктувани от дълбоки религиозни чувства, са неоснователни, безсмислени, безполезни и трябва да бъдат спряни. Убийствата по особено мъчителен начин на животни по кланиците в цял свят са не по-малко неморални и са напълно неоснователни от всяка гледна точка, различна от корпоративните интереси на крупните месопреработватели. Този акт е не по-малко насилствен и груб спрямо беззащитните животни. Според Желязкова, в България той дори не съответства на европейските "стандарти" в това отношение, с което съм склонен да се съглася. Ако се противопоставим на жестокостта и насилието спрямо животните, единственото логично разрешение, колкото и да не ни се вярва, е да популяризираме вегетарианството като философия, морална категория, религиозно убеждение, здравословна алтернатива и израз на уважение и зачитане на правото на живот на всички живи същества, дори и тези, на по-долно еволюционно стъпало.
сряда, 11 март 2009 г.
Записват ли се телефонните ни разговори? Продължение
Публикувам поредица от мейли, които си размених с отдел "Обслужване на клиенти" на Глобул, в отговор на мое предишно запитване. Любопитно е, проследете го! ;-)
Благодаря Ви, М.!
А прави ли се това от трети лица със съгласието и знанието на ГЛОБУЛ?
С уважение, Асен Генов
Чакам отговор!..
Уважаеми Г-н Генов,Това е в отговор на:
В отговор на Вашето писмо Ви информираме, че разговорите на нашите абонати не се записват от страна на Оператора.
Оставаме на Ваше разположение в случай, че се нуждаете от допълнителна информация.
С уважение,
М.Д.
Дирекция "Обслужване на клиенти"
"Космо България Мобайл" ЕАД /GLOBUL/
Което пък е в отговор на:Уважаема г-жо Д.,
Благодаря Ви за отговора, но той не отговаря на моите въпроси.
Аз не питам дали съхранявате моите лични данни, в смисъл на, да речем, ЕГН, адрес, номер на лична карта или друга информация, която е достатъчна да бъда идентифициран, без мое съгласие, от трети лица.
Моите въпроси са ясни и конкретени:
1. Записват ли се разговорите на клиентите на ГЛОБУЛ към трети лица, различни от операторите на ГЛОБУЛ?
2. Как се съхраняват тези записи, ако се записват?
3. Кой и при какви условия има достъп до тях?
4. За какъв срок се съхраняват?
5. Какво прави ГЛОБУЛ за защита на клиентите си по отношение на тези записи?
Очаквам да ми отговорите конкретно и, уверявам Ви, имам намерение да получа тази информация, тъй като в договора, до колкото си спомням, няма нищо упоменато за записи, тоест, ако това се прави, то е против волята на клиентите на мобилните оператори, а ако това са допълнителни условия, да речем, в лицензиите на операторите, това трябва да е ясно на клиентите.
С уважение,
Асен Генов
Уважаеми Г-н Генов,Последният въпрос, който зададох е следния:
В отговор на Вашето писмо бихме искали да Ви уведомим, че “Космо България Мобайл” ЕАД (GLOBUL) като администратор на лични данни при събирането, съхраняването и обработването на такива спазва всички изисквания на Закона за защита на личните данни и Закона за електронните съобщения, и в отделите на компанията, където се съхраняват лични данни, са предприети необходимите мерки и действия за опазването им от нерегламентиран достъп.
Уверяваме Ви, че предоставените от Вас лични данни на GLOBUL се обработват и съхраняват при спазване на всички законови изисквания и се използват само с оглед ползване услугите на Оператора.
Оставаме на Ваше разположение в случай, че се нуждаете от допълнителна информация.
С уважение,
М. Д.
Дирекция "Обслужване на клиенти"
"Космо България Мобайл" ЕАД /GLOBUL/
http://www.globul.bg/
Благодаря Ви, М.!
А прави ли се това от трети лица със съгласието и знанието на ГЛОБУЛ?
С уважение, Асен Генов
Чакам отговор!..
неделя, 8 март 2009 г.
Съдейки по "Сеизмограф", земетръсът е много вероятен!..
Съдейки по случилото се вчера в "Сеизмограф" на Светла Петрова по бТВ, което наблюдавах на живо в студиото, вероятността от земетресение у нас е доста голяма! Гости на Светла бяха Яне Янев и кмета Ахмед Башев. Какво се случи в ефир видяха всички, какво се случи зад кадър видяхме малцина - политик и общинар се нападаха вербално почти до степента физическа разправа и със стилистиката на шофьор на такси, засечен от дама-шофьор на софийско кръстовище. Искрено се надявам, че тази част от "шоуто" е записана и, че един ден ще види бял свят. Кмет и политик (действаш депутат) се заплашваха един друг с бой, обсипваха се с обиди и почти се псуваха... За по-убедително, двамата си бяха довели агитки, които успяха да сведат иначе важния, сериозен и абсолютно задължителен диалог по проблема, до махленски обвинения кой кого насилил и кой какво интелектуално ниво има, което само по себе си издава моралния и интелектуален капацитет на всички участници в подобни батални сцени...
Това определено не са моите избраници за депутати и кметове. Срам ме е, че подобни лица ме управляват. И не ми излизайте с номера, че всичко това е в защита на националните интереси и сигурност или някоя подобна гръмка, но абсурдна фраза.
Предполагам, че събитието може да се използва от социолозите да "преборят пилците" я на Доган, я на Сидеров, я на бат' Бойко или някой друг, подобен на тях, но на мен ми направи впечатление друго! Дойдат ли избори, всички политици се втурват безогледно да разиграват една много удобна, "благодарна", но много рискована карта - етническото и религиозното противопоставяне. Правят го най-вече добре познати политици. Тезите им са елементарни и доста плитки.
Така, необезпокоявани от заинтересованите органи, които би трябвало да реагират по-адекватно, например на основание на НПК: Чл. 162. (1) Който проповядва или подбужда към расова или национална вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание, двете страни нагнетяват напрежение, което, както знаем от историята на съседните ни страни, се освобождава много лесно в неподходяща посока. Едните правят това за да спечелят гласовете на българите, разочаровани от неотменното участие на ДПС във властта, а другите - с цел да втвърдят електората си, в противодействие на националистическите и дискриминационни нападки.
Така, двете страни доста безскрупулно се опитват да употребят религиозните и етнически различия, в услуга на политически и властолюбиви апетити и интереси. Това всъщност е сериозният проблем, а не пикантериите, които Яне или друг политик може да извади на показ за трети лица. Ако приемем, че заплахите, за които злокобно говори Яне, са основателни, единственият правилен въпрос е къде спят и от кого се плашат МВР, прокуратура и съд, че не се самосезират, както е модерно да се казва, и не изловят терористите и фундаменталистите?..
Ако разгледаме някои от основните нападки, ще видим, че те са доста абсурдни, разгледани обективно от различни гледни точки:
В този смисъл, браво на Светла Петрова, че даде възможност да се види колко низко могат да паднат някои, преследвайки лични конюнктурни цели. Въпросите, които остават, са: Какво следва, ще реагират ли органите на реда и правосъдието; ще има ли наказани за подобни деяния; ще има ли политически последствия на предстоящите избори за политици и партии, заиграващи се с етническата и религиозната карта, или гласоподавателите ще се поддадат на елементарни популистки внушения; как ще реагират медиите в тази ситуация; как ще реагира обществото?
Това определено не са моите избраници за депутати и кметове. Срам ме е, че подобни лица ме управляват. И не ми излизайте с номера, че всичко това е в защита на националните интереси и сигурност или някоя подобна гръмка, но абсурдна фраза.
Предполагам, че събитието може да се използва от социолозите да "преборят пилците" я на Доган, я на Сидеров, я на бат' Бойко или някой друг, подобен на тях, но на мен ми направи впечатление друго! Дойдат ли избори, всички политици се втурват безогледно да разиграват една много удобна, "благодарна", но много рискована карта - етническото и религиозното противопоставяне. Правят го най-вече добре познати политици. Тезите им са елементарни и доста плитки.
- В Родопите имало "заспали ислямистки ядра";
- В Родопите текат "процеси на ислямизация на населението";
- В Родопите има "финансиране от ислямистки центрове, свързани с тероризъм" и т.н. и т.п...
Така, необезпокоявани от заинтересованите органи, които би трябвало да реагират по-адекватно, например на основание на НПК: Чл. 162. (1) Който проповядва или подбужда към расова или национална вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание, двете страни нагнетяват напрежение, което, както знаем от историята на съседните ни страни, се освобождава много лесно в неподходяща посока. Едните правят това за да спечелят гласовете на българите, разочаровани от неотменното участие на ДПС във властта, а другите - с цел да втвърдят електората си, в противодействие на националистическите и дискриминационни нападки.
Така, двете страни доста безскрупулно се опитват да употребят религиозните и етнически различия, в услуга на политически и властолюбиви апетити и интереси. Това всъщност е сериозният проблем, а не пикантериите, които Яне или друг политик може да извади на показ за трети лица. Ако приемем, че заплахите, за които злокобно говори Яне, са основателни, единственият правилен въпрос е къде спят и от кого се плашат МВР, прокуратура и съд, че не се самосезират, както е модерно да се казва, и не изловят терористите и фундаменталистите?..
Ако разгледаме някои от основните нападки, ще видим, че те са доста абсурдни, разгледани обективно от различни гледни точки:
- Забрадките: Лошо е, твърди Яне и нему подобните, че в Родопите заставят насила някого да носи забрадка в училище. Г-н Янев и компания, не е ли точно толкова лошо ако караш някого насила да си махне забрадката, докато съученикът му спокойно си носи кръстче на врата?
- Молитвите на арабски: Тече процес на ислямизация, алармират ни те!.. Г-н Янев и съмишленици, кой е езикът на Корана? Прави ли ви впечатление, че Законът за вероизповеданията, например, позволява провеждането на служби на различни езици? Подсказка:
Чл. 6. (1) Правото на вероизповедание включва и следните права:
...6. да се дава и получава религиозно образование на език по свой избор
Чл. 11. (1) Взаимоотношенията на религиозните институции с държавата се осъществяват на официалния български език.
...(2) При извършване на богослужението и на различните ритуали може да се използва друг език според традицията на религиозната общност;
- Жертвоприношенията: Колко лошо щял да ни погледне ЕС! Тук със съгласен с Яне и компания. Като вегетарианец по религиозни, философски и морални причини, смятам, че това е недопустимо! Но, г-н Янев и компания, нима по Коледа християните не колят прасето, за да прекъснат постите? Нима по кланиците не избиват животни по недопустим, груб и насилствен начин? Това не ви ли дразни, господа?
В този смисъл, браво на Светла Петрова, че даде възможност да се види колко низко могат да паднат някои, преследвайки лични конюнктурни цели. Въпросите, които остават, са: Какво следва, ще реагират ли органите на реда и правосъдието; ще има ли наказани за подобни деяния; ще има ли политически последствия на предстоящите избори за политици и партии, заиграващи се с етническата и религиозната карта, или гласоподавателите ще се поддадат на елементарни популистки внушения; как ще реагират медиите в тази ситуация; как ще реагира обществото?
Абонамент за:
Публикации (Atom)