Сайтът ЗА ПЕРНИК зададе следният въпрос:
"Смятате ли за морално и допустимо работодател да помоли работниците си да гласуват за него? Как ще коментирате явленията “корпоративен вот”, “купуване на гласове” и “гласуване на чуждо място”?
Ето го и моят отговор:
Продаването на гласове и натискът върху подчинените да гласуват за шефа е не само незаконно, но и неморално. По този начин се затвърждава демотивацията и липсата на доверие у избирателите към механизмите на демокрацията - изборите. Всяка форма на натиск, манипулация или злоупотреба със свободната воля на избирателя при събиране на подписи за мажоритарни кандидати или откровена покупка на гласове, чрез станалия популярен, благодарение на партия “Лидер” “корпоративен вот”, лишава демократичните институции и “избраните” по този начин депутати от “представителност”.
От друга страна, свидетели сме на това, как формалния повод, даван от изборния закон, позволява опорочаването на идеята за мажоритарните кандидати. Личности, които се кандидатират, получават имунитет и избягват действието на Закона. Рискът кризата на доверие към механизмите на демокрацията и демократичните институции ще се задълбочи, ако подобни кандидати влезнат в Парламента. Президентът, като основен инициатор на промените в изборния закон, регламентиращ мажоритарните кандидати, е последният, който има моралното право да се оплаква, че “партиите са опорочили мажоритарния вот”. Не, г-н Президент, Вие и конструираната от Вас тройна коалиция и предложените от нея промени на коляно, в последния момент, опорочиха не само мажоритарния вот, но и изборите, като цяло.
Законът разрешава гласуването на чуждо място, което само по себе си не е лошо. В изборния ден мнозина ще са на работа или на почивка. Те също трябва да имат право и възможност да изразят своя вот.
Гласуването на чуждо място се превръща в проблем, когато дадена партия организира изборни екскурзии, докато българските граждани в Германия (Фрайбург) няма къде да гласуват, а в съседна Турция има над 100 (а, според някои 120) изборни секции. В 14 МИР Перник, за сравнение, секциите са 272 за 123,652 избирателя. Тълкуванията са излишни.
Зелените излизаме сами, без пари и с минимална рекламна кампания срещу всички партии на миналото, в град, известен като един от най-скандалните заради купуването на гласове. Злите езици говорят, че в Перник дори нарко-мрежата се използва директно за купуване на вота, а според интервю на бившия зам. министър на вътрешните работи, г-н К. Пенков, на изборите през 2007 са “инвестирани” четри милиона лева в “покупки” на 15 хиляди гласа което, по тогавашни “цени” прави около 2 милиона лева за един мандат в 41 Народно събрание, когато се очаква един депутат в Перник да тежи около 8000 гласа.
Не на последно място, всеки данъкоплатец, продал гласа си за, да речем, 50 лв., връща тези пари на партията-купувач, след като изпрати своя “избранник” в Парламента, заради държавната субсидия от 12 лв на глас за всяка година. Така, взимайки 50 лв. за своя глас, той връща на партията 48 лв. за 4 години. Към тази сума добавяме и парите, които пак той, данъкоплатецът, дава на своя “избранник” под формата на депутатски заплати, плащани от държавата. С други думи, да продадеш гласа си, освен незаконно и неморално е и неизгодно.
Ако се върнем на 14 МИР Перник, нещата изглеждат доста страшни.
Срещите ми с избиратели ми позволиха да науча как хората са били принуждавани с чисто служебни механизми да гласуват. Не става дума за молба, а за натиск, при който шефът проверява в коя секция колко гласа има от неговите подчинени и ако има “липси”, следват санкции.
Освен това, срещнах и избиратели, които не смееха да вземат листовка на ЗЕЛЕНИТЕ, за да не бъдат видяни и (цитирам) уволнени.
Запитан на пресконференцията след изборите за “корпоративния вот”, г-н Ковачки отговори, че нямало нищо лошо в това, да помоли за доверието на своите подчинени. Тази теза бе повторена и от коалиционните партньори на “Лидер” - “Новото време”, чийто представител г-н Кралев, каза (цитирам по памет) в ПАНОРАМА на БНТ, че, подобно на семейството, нямало проблем в това да бъдат помолени подчинените да гласуват за шефа. За вас, господа, може и да няма проблеми, но ако отидете в Перник и говорите с избирателите очи в очи, ще видите, че проблем има и той е в загубата на доверие и липсата на морал в подобни действия и твърдения. Факт, който, надявам се, ще ви стане ясен след изборите.
Могат да бъдат “помолени” някои квартали на града да гласуват за някого, но младите, интелигентните и независими хора все по-трудно се поддават на подобни “молби” и те ще изразят своя вот свободно, в защита на демокрацията, за България на гражданите и за чиста природа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар