Вероучение в училище — защо "НЕ!"

Периодично ставаме свидетели на странни законодателни решения, правни и силови действия в сферата на религиозните права и свободи. Да припомним: през 2002 г. се приема нов Закон за вероизповеданията. Той е посрещнат нееднозначно от вярващите, с изключение, най-вече, на ръководството на БПЦ. Последвалите протести не успяха да склонят президента Първанов да наложи вето, законът, приет на бързи обороти, като подарък за църквата, даде основание на полицията да нахлуе със сила в храмовете и да "въдвори ред" в разединеното Православие. В резултат, Първанов получи награда за "приноса му към единството на православните народи" не от кого да е, а от руския патриарх. Години по-късно, Европейският съд по правата на човека в Страсбург реши, че държавата неправомерно е заставила вярващите да са под едно ръководство, присъждайки финансово обезщетение. Съдът, също така, постанови, че приетият през 2002 Закон за вероизповеданията трябва да бъде променен в частта му, налагаща единно ръководство на вероизповеданията, най-вече това, на БПЦ.

Кръгът се затвори, за сега, до необходимата промяна в религиозния закон. Президентът получи награда, "разколът" бе овладян, законът свърши своята работа, а България се размина с минимална санкция. Медиите обаче основно коментираха това не като проблем със свободата на религията, а като заслуга и нещо положително.

В същото време, почти със същата давност, тече една друга дискусия, произтичаща от циклични опити да бъде въведено задължително конфесионално обучение по религия—Православие. Без да задълбаваме в опитите на една-единствена (било то и) религиозна институция да монополизира способността да възпитава морални добродетели и духовни ценности и без да се концентрираме върху все по-ясно открояващите се усилия проблемът и вярващите да бъдат употребени във вътрешно-организационни планове и стратегии, както и очевидните разминавания между изявления за любов към ближния и фактическите действия по отношение на малцинствени, нетрадиционни групи, няма как да не се запитаме за демократичната стойност и законовите възможности православно вероучение да бъде въведено като задължително обучение и възпитание в училища и детски градини. А те са направо нулеви, ако не променим светския характер на държавата, изменяйки поне четири закона — Конституцията, Закона за висшето образование, Закона за общообразователния минимум и Закона за народната просвета. Успоредно с това, ще трябва да се откажем от демократичните ценности на европейските демокрации и да залитнем решително към азиатски модел държава.

А, междувременно, Президентът изрази подкрепа на идеята за въвеждане на задължително православно вероучение в училищата и иска среща с Максим, за да представи своята концепция.

Няма какво да се чудим, след връчената му от бившия руски патриарх награда.

Текстът е писан за в-к Република

Снимка: Президент.бг

Първанов и Борисов по стъпките на Путин и Медведев...

"Изказването му прави чест, радвам се, че е така. Ние имаме нужда от алтернатива"

"Не мисля да отговарям до безкрай на такива закачки"

Важно ли е кой от двамата, Първанов или Борисов, коя от репликите казва? За мен не е. Защо?..

Ако ви попитам кой е президент на Русия и кой е премиер, ще можете ли да отговорите, без да се замислите? Забелязахте ли врътката, която направиха Путин и Медведев? Аз, да си призная, се затрудних, като си зададох сам този въпрос...

Има и един хубав виц: Путин и Медведев. Годината е 2030-та. Събуждат се след жесток запой и не помнят кой е президент, кой премиер... Гледат се и се питат кой кой е. Путин казва: "Според мен, аз съм президентът!.." Медведев се съгласява: "Вероятно си прав..." Путин тогава казва: "Щом е така, бягай за бира!.."

И у нас май така се развиват нещата! Замислете се за поредната размяна на любовни "закачки", от рода, "прави му чест на президента", които си разменят Президент и Премиер...

Сигурен съм, че в главите на ченгетата, заети с политическо инженерство, е узряла идеята Борисов и Първанов да си сменят местата — можем да съдим по последните новини... Борисов обявява Първанов за "нужната алтернатива", Първанов свенливо премълчава, но не отрича политическите си амбиции след края на мандата, а все по-голяма армия от подгласници бабуват на президента в усилията му да роди "новия" политически проект на България. Ето, Вчера проф. Кр. Петков (агентурно име Еленков) категорично заяви, че такъв проект ще има още тази зима. Щял да бъде "гражданска мрежа".

Тоест, всички сили на политическите инженери са впрегнати в това, разбирането за политиката и политическата класа, като нещо мръсно и лошо, вредно и различно от гражданите и гражданското общество, да се затвърди, защото точно това е средата, в която няма място за нормалните политически субекти. Популизмът, празнословието, липсата на политически и управленски опит бележат управлението. Гръмки заклинания и клетви за действия в интерес на народа изпълват денонощно ефира. Това е средата, в която популистките послания, в стил "раздавам ви милиони, строя ви метро", или: „На България е нужен дебат, адресиран към реалните проблеми", "дебатът трябва да е адресиран към здравеопазването, към образованието, към начина, по който ще бъдат решени финансовите проблеми чрез бюджета за 2011 година, реформите в социалната сфера..." хващат дикиш.

Реални действия? Реформи? Стратегии? Кой ти гледа! Важно е, че политическото генно инженерство действа по план, а мутациите дават резултат!

Снимка: е-вестник.бг

PolitiKat.net

На 02 септември, късно вечерта, приключихме с всички тестове на бета версията на PolitiKat.net.

Няколко пъти правихме анонси, заедно с Комитата, писахме и в блога на фондацията ни. Ето, че бета версията на сайта www.PolitiKat.net, като Интернет сайт на "Гражданската инициатива за намаляване на политическото лицемерие" е готова!

Правилата и принципите са описани на самия сайт.

Ще се радваме, ако инициативата ви харесва! Чувствайте се поканени да се регистрирате в сайта и да допринасяте, записвайки и проследявайки обещанията и становищата на родните политици! :)

Оставката на "шибания" министър е поискана.

Днес 15-тина души се събрахме да внесем в деловодството на Народното събрание и Министерския съвет писмото с искане на оставката на министър Божидар Димитров. Почти 2100 души във Facebook групата "Ние не сме "шибан народ", г-н Министър!" се съгласиха с текста на писмото, което прилагам по-долу.

Учудващо за нас бе това, че от деловодството на Парламента ни казаха, че ще се допитат до кабинета на г-жа Цачева, преди да раздадат писмата на всички парламентарни групи. Предполагам, че на депутатите от другите парламентарни групи ще им бъде интересно да разберат какво е решила дамата с различните измерения на морала...

Добрата новина е, че се видях с Мартин Димитров — съпредседател на парламентарната група на "Синята коалиция" и лидер на СДС, който пое ангажимент да информира медиите и да предприеме възможните за депутат действия по въпроса. Да не забравяме, че Мартин Димитров наскоро поиска да уволним заедно Божидар Димитров. В този смисъл, инициативата, започнала във Facebook е в унисон с тази идея на народния представител.

Междувременно получих следната бележка във Facebook:

Това ме навежда на мисълта, че искането ни е основателно! :-)

Надяваме се, че NOVA TV ще отрази събитието тази вечер.

Текст на писмото:

Уважаеми г-н министър-председател,
Уважаема г-жо председател на 41-вото Народно събрание,
Уважаеми господа народни представители,

Като граждани на Република България, съставляващи българския народ, ние сме силно възмутени от изказването на министъра на българите в чужбина г-н Божидар Димитров по време на интервю за вестник „Дневник" на 3 август 2010 г., в което той изрича следното: „Защо бе, майка му стара, защо е толкова злоба, бе?! Е, т'ва не мога да си го обясня при тоя шибан народ, при тия шибани колеги…" (около 4 мин. 50 сек. на интервюто, запис на което може да бъде намерен на тук).

Казаното от министъра предизвиква у нас съмнения за неговото адекватно и почтено отношение към гражданите на Република България. Думите на Божидар Димитров хвърлят съмнение относно притежаваните от министъра морални характеристики и доколко той е достоен да заема подобен висок пост в управлението на държавата.

Считаме, че подобно поведение е несъвместимо с качествата, които трябва да притежава един народен представител или министър, особено такъв, който отговаря за българите извън пределите на страната.

Тъй като все още няма публични политически реакции от страна на народните представители и министър-председателя, у нас възниква въпросът приемливо ли е за депутатите от 41-то Народно събрание и министър-председателя подобно отношение към народа, който те представляват и управляват, и одобряват ли колегите на министъра и лично министър-председателят абсолютно неприемливото за нас поведение на г-н Божидар Димитров.

Настояваме за ясна и категорична позиция от страна на всяка една парламентарна група и лично на министър-председателя относно изказването на Божидар Димитров.

Считаме, че подобно отношение на един министър към тези, от които неговата власт произтича, е недопустимо и оттеглянето на Божидар Димитров като министър и като народен представител е единствената приемлива форма на извинение.