За постулатите на Дмитри Иванов...

В Своя статия във в. СЕГА, от 13 април 2011 (попадна ми късно пред очите този текст), опитвайки се да иронизира позицията на анти-Белене движението, уважаваният и четен от мен журналист стига до откровени неточности, които, използвайки заключителната фраза на Дмитри Иванов в текста, няма как да не нарека глупости...

Ще цитирам накратко само двата "постулата", изведени от Иванов, като основни за анти-ядреното движение:

ПОСТУЛАТ 1. Проектът е лош, понеже той увеличава зависимостта на България от Русия. Сиреч зависимостта от Русия е изначално лоша, а зависимостта от западните държави е изначално добра. Това мислене е пещерен политически примитивизъм.
ПОСТУЛАТ 2. Атомната енергетика е лоша, защото видяхте ли какво стана в "Три-майл-айлънд" през 1979, в "Чернобил" през 1986 и в Япония през 2011.

Ще се опитам да отговоря и аз накратко,  без да претендирам за професионализъм, само на базата на информация, до която всеки може да стигне, ползвайки инструменти, като Гугъл. Преимущество, от което авторът явно не е успял да се възползва...

Първият постулат е грешно формулиран. Автентичните анти-ядрени активисти не твърдят, че основният проблем на Белене е, че е руски, нито пък твърдят, че зависимостта на България от западните държави е "изначално добра". По-скоро, авторът не е разбрал позицията на анти-ядрените активисти, огромният процент от които се обявяват за:

1. Либерализация и освобождаване на пазара, чрез което да се създадат реални и ефективни възможности за производство и потребление на електричество от алтернативни енергоизточници, различни от ядрените и фосилните;
2. Дългосрочна законодателна дейност и икономическа инвестиция в изграждане на енергийна ефективност и независимост на България;
3. Реална и ефективна диверсификация на енергоизточниците;
4. Обективно, прозрачно и пазарно изчисляване на цените на електроенергията, при което да се имат предвид и разходите за погасяване на щетите при евентуална авария. В случая с Фукушима, а и Чернобил, говорим за стотици милиарди долари и евро. В чернобилския случай се споменават около 200 милиарда долара икономически загуби и повече от 300 милиарда  долара за отстраняване на последиците...Пари, които идват от същия данъкоплатец, който си купува "евтиния" ядрен ток.

Така, пъврият постулат е нищо повече от идеологема, в защита на АЕЦ Белене и в услуга на същите руски интереси, за които пише авторът и срещу които очевидно българското правителство няма сили да се противопостави...

Вторият постулат е също некоректно формулиран. Да, Чернобил, Три майл айлънд и Фукушима са черни страници от историята на ядрената енергетика и човечеството, за които дори има ограничения в правото да се говори* (след 12-та сесия на Световната здравна асамблея, на която СЗО и МААЕ постигат споразумение, известно като WHA 12.40 от 1959 г.). Проблемите са огромни, а щетите върху човешкия живот и здраве никога няма да станат известни в пълна степен. Нито пък ще разберем за реалните икономически последици върху човечеството. Фактите, за което знаем обаче, са достатъчни, да си направим сериозни изводи: До този момент, за щетите от Фукушима и Чернобил се говори със стотици милиарди долара и евро. Засегнатите от чернобилската катастрофа са близо девет милиона човека, изложени на опасни дози радиация, а 600 до 800 хиляди ликвидатора са били в контакт със смъртоносно или много опасно ниво на радиация. От тях, колко са загинали, колко са със сериозни заболявания и колко от децата им са с увреждания, вероятно няма да разберем никога. 

Очевидно и вторият "постулат" на автора е просто идеологема, в защита на АЕЦ Белене.

Нека си припомним и това, че проблемите не възникват само, когато настъпи катастрофално събитие. 

Проблемите със съхранението на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци са перманентни. Да разгледаме два примера, единият ни е познат — Чернобил и един от Германия. В чернобилския случай, временният саркофаг, планиран да издържи 25-30 години, вече е дефектирал и изпуска радиация. Налага се да бъде построен по-голям саркофаг, в който да бъде погребан по-малкия досегашен, със срок на годност до 100 години... След това вероятно ще се наложи да се строи нов, който да погребе двата по-стари, и така, за целия период на полуразпад на радиоактивните замърсявания, траещ от няколко стотин до хиляди години... 

Другият случай е хранилището на ядрени отпадъци в Германия, намиращо се в солната мина Асе II(пример). За временното отстраняване и работа по възникналите проблеми и изтичане на радиация също става дума за повече от 4 милиарда евро, които трябва да бъдат изхарчени от правителството...

Авторът задава и реторичния, според него, въпрос за цената на алтернативния ток, внушавайки ни, че губим много, ако се откажем от ядрената енергетика. Не мисля, че е по силите, нито моите, нито неговите, да направим сериозен и задълбочен анализ на икономическите измерения на ядрените и алтернативните енергоизточници. По темата е казано не малко. Общото заключение е, че при целенасочени действия в посока към енергийна ефективност и конкурентна среда на пазара и цени, определяни на базата на свободния достъп и предлагане на услугата, без полу-мафиотизирани структури-посредници, като ДКЕВР, НЕК и подобни, цените на тока от ВЕИ са минимум 10% по-ниски от ядрения (пример).

Та, ако трябва да бъдем максимално коректни, към което, иска ми се да вярвам, се е стремил и Дмитри Иванов, няма как да пропуснем всички тези негативи в дискусията за "сигурната и евтина" ядрена енергетика и ток...

Авторът завършва своя текст с възклицанието "Толкова млади, а вече глупави!"

Грешите, г-н Иванов, не ние сме глупавите!..

* Гардиън:  "After 1959, WHO made no more statements on health and radioactivity. What happened? On 28 May 1959, at the 12th World Health Assembly, WHO drew up an agreement with the International Atomic Energy Agency (IAEA); clause 12.40 of this agreement says: "Whenever either organisation [the WHO or the IAEA] proposes to initiate a programme or activity on a subject in which the other organisation has or may have a substantial interest, the first party shall consult the other with a view to adjusting the matter by mutual agreement." In other words, the WHO grants the right of prior approval over any research it might undertake or report on to the IAEA – a group that many people, including journalists, think is a neutral watchdog, but which is, in fact, an advocate for the nuclear power industry. The IAEA's founding papers state: "The agency shall seek to accelerate and enlarge the contribution of atomic energy to peace, health and prosperity through the world.""